Ерата на излишните хора

Мечтата на човечеството от всички времена и географски ширини е една – справедлив свят и щастливи хора. Тази мечта е вдъхновявала философи, поети, мислители от всички сфери на живота, духовни учители и политически лидери. Тя е била знаме на религиозни, социални и научни революции. Всичко е било, е и ще бъде в името на тази мечта.

Днес планетата е населена с над 7.5 милиарда човешки същества. Майката природа е в невъзможност да изхрани чедата си. Говори се за „излишни хора“.

Тази реалност дава възможност за възникването на множество теории с мистичено, фантазно, понякога и абсурдно обяснение за решаване на проблема с „излишните хора“ в чисто биологичен смисъл.

Към инструментариума на „разумната природа“ са причислени всички природни бедствия от наводнения и земетресения до пандемиите и войните, чрез които тя „почиства“ тялото си.

Според някои теории, войните и революциите също са от арсенала на природата за „почистване и рестартиране“, макар че на пръв поглед войните са чисто човешко дело. Но не и според английския икономист Томас Малтус например. В своята теория той обяснява, че войните идват тогава, когато дълго време не е имало мащабни природни катаклизми. С една дума, причините за войните имат трансцендентен замисъл. Могъщ интелект, недостижим за човешкото съзнание, държи нещата под контрол, така че балансът на популацията да се спазва.

Но обект на настоящите съждения не са „излишните хора“, резултат от естествения прираст на населението и възпроизводството на вида, а на самия социум, на начина, по който той се организира. „Излишните хора“, които са продукт не на бедните държави и райони, не на пренаселеността на планетата, не на недостига на храна, а на високите технологии, които създават богатството на богатите и бедността на бедните.

На пръв поглед парадокс. Нали високите технологии трябва да произвеждат висок стандарт на живота, да го правят по-лесен и приятен?

В своята теория за идеалното общество, Карл Маркс развива и концепцията за „хармонично развитата личност“. Това ще бъде обществен строй, в който „трудът ще бъде песен и хората ще се обичат като братя“. Техническата революция така ще навлезе в живота на хората, че те ще работят по 4 часа на ден и по 4 дена в седмицата. Свободното време ще бъде за разгръщането на останалите творчески възможности на човека. Той ще има достатъчно време да спортува, да пътува, да се занимава с музика, театър, да пише стихове и да търси нови хоризонти за собственото си усъвършенстване. Така ще се осъществи древният идеал „здрав дух в здраво тяло“ и идеалът на социалистическото общество – „хармонично развитата личност“.

„Да, ама не“, както казва Лари Кинг. Новите технологии навлязоха със страшно ускорение и завладяха всичко – от космоса до бита на хората. Машините, роботите, компютрите изместват все повече и повече човека. Той обаче не се радва на повече време, за да развива талантите си, а просто става излишен. Не се случва формулата 4х4. Собствениците на производства не намаляват работния ден и седмица, а освобождават работната сила. Тя става излишна. Хората стават излишни!

И какво се случва тогава? Какво да правят правителствата в тези развити и богати общества, с толкова много свободни хора? Не могат да бъдат избити, нали? А и не могат да бъдат оставени на произвола на съдбата и да създават неприятности и размирици.

Ражда се социалната държава, тази в която за всеки има покрив, топлина, храна, образование и грижа за здравето. Който не работи, държавата ще поеме. Който има малки доходи, държавата ще додаде. Би трябвало да е постигната мечтата – всички да сме защитени, доволни и щастливи. Но не става така.

Защото човекът не е домашен любимец, който да погалиш, да нахраниш, да почистиш и той да се сгуши с благодарност в скута ти. Човекът носи в себе си своята божествена, творческа енергия. Човешкото същество не иска просто да е нахранено и на сушинка. Човешкото същество иска да заяви на света, че е дошло на тази земя, за да даде на хората това, с което е надарено. Да покаже какво може и да защити своята ценност. И когато тази възможност я няма, когато човекът е лишен от правото на достоен труд, тогава осъзнава, че е влязъл в графата на „излишните хора“.

Какво следва? Следват гняв, бунт, революции. Разрушение. Творецът неведнъж е рестартирал своето начинание – веднъж чрез всемирен потоп, после със Содом и Гомор. Сега, може би, чакаме предсказаното в Свещеното писание Второ пришествие. И ако човекът не намери формулата за справедлив свят и пътя към истинското осъществяване на идеята за „всестранно развитата личност“, ако не закрие графата „излишни хора“, то тогава не ни остава нищо друго освен да дочакаме следващ рестарт. Изборът е наш.