Китайската главоблъсканица на Илон Мъск

Илон Мъск е значима фигура в съвременната история с революционните си начинания в автомобилната индустрия – емблематичната марка Tesla и в космическите изследвания – SpaceX. Неговата директна и откровена комуникация в социалните медии, съчетана със смела визия за колонизиране на Марс, го утвърждава като ключов фактор в областта на технологиите и плановете за бъдещето. Въпреки това, зад постиженията му се крие лабиринт от противоречия, които не бива да пренебрегваме.

Мъск предприе изненадващо пътуване до Китай в края на април 2024 г., където се зае да разреши два критични бизнес проблема. Първият е внедряването на софтуер за пълно самоуправление на Tesla в страната. Вторият е деликатният въпрос за осигуряване разрешение за прехвърляне в чужбина на данни, събрани от превозни средства на Tesla в Китай, с цел усъвършенстване алгоритмите за автономно шофиране.

По време на посещението Мъск се срещна с високопоставени китайски служители, които похвалиха напредъка на Tesla и обявиха, че това е доказателство за ползотворното сътрудничество между САЩ и Китай. Срещата на милиардера със заместник-министъра на търговията Жън Хунбин подчерта стратегическите маневри на Tesla на силно конкурентния китайски пазар на електрически автомобили, където местни марки като Xpeng представляват сериозна пречка за Мъск.

Визитата вероятно се дължи и на инвеститорски натиск. Tesla е изправена пред предизвикателства в Китай като опасения за конкуренцията и безопасността, и инвеститорите вероятно са искали Мъск да се справи с тях, като осигури регулаторни одобрения и препотвърди ангажимента на Tesla към ключовия за компанията китайски пазар.

Наред с амбициозните стремежи на Tesla в Китай, особено по отношение на автономното шофиране, посещението освети нарастваща етична дилема около самия Мъск.

Свобода или комунизъм?

Действията на Мъск са противоречиви. От една страна, той защитава свободата на словото и открито критикува ограниченията и цензурата в САЩ. От друга страна, опитите му да се утвърди в страна, известна със строга политика и цензура, повдигат въпроси за автентичността на неговите принципи.

Китай е световен рекордьор в заглушаването на всякакво несъгласие с комунистическия режим, видно от преследването на групи като Фалун Гонг, тибетци и уйгури. Тогава не са ли аспирациите на Мъск в Китай рязко контрастиращи с ценностите, които проповядва в САЩ?

Ангажирайки се в бизнес отношения с Китай, Мъск неволно се присъединява – пряко или косвено – към режим, изповядващ вярвания, обратни на неговите. Начинанията му могат да укрепят китайската комунистическа партия (ККП) финансово и политически, и още повече да затвърдят нарушенията на човешките права в източната държава.

ККП ненадежден партньор?

Нещо повече, Китай сега е в нестабилна позиция от гледна точка на икономика и дори на политика – въпреки привидно здравата хватка на президента Си Дзинпин.

Тази година китайската икономика отбеляза най-слаб растеж от десетилетия – дължащ се основно на срива в имотния сектор и въпреки премахването на всички ковид ограничения. Икономическото напрежение може да доведе до социални вълнения и нестабилност. Както това се случи през ковид пандемията, когато хиляди китайци излязоха на улицата заради драконовските мерки в страната.

Властта на партията изглежда е под въпрос и по идеологически причини. Самият Си споделя през 2022 г. опасения, че ККП може да падне от власт, по данни на Greek City Times. В реч пред млади партийни кадри, китайският лидер набляга на важността от придържане към принципите на марксизма и комунизма с китайски привкус, в противен случай може да настъпи разпад, подобен на Съветския съюз.

Тревогите на Си може да се дължат и на масовата вълна оттегляния от партията: над 430 милиона китайци са подали заявления, че осъждат ККП и напускат нейните редици, в рамките на инициативата „Туейдан“. Броят на напускащите ККП расте с всеки изминал ден, а всичко започва още през 2004 г. с публикуването на „Девет коментара за комунистическата партия“ – серия уводни статии на медията Epoch Times. Изданието изобличава жестокостта и измамите на комунистическата партия от идването ѝ на власт в Китай през 1949 г. до днес.

Положението на Си като лидер на ККП също не е розово. За разлика от предишни водачи, наследили власт от силни предшественици, Си няма ясен източник на легитимност и това отслабва позициите му в партията, според експерта-синолог Давид Шамбо. Властта на Си е допълнително разклатена от антикорупционната му кампания, в която той премахна редица свои съперници. Макар да доведе до консолидиране на властта му, тя създаде нови вътрешни конфликти в ККП.

В заключение

Ако в Китай настъпят сътресения, съдбата на Tesla може да бъде изложена на риск. Тогава струва ли си Мъск да защитава свободата на словото в САЩ, докато прави бизнес в Китай, бастион на комунистически репресии?

Това е сърцевината на етичната дилема на Мъск – тя изисква задълбочен анализ, преди да се доверим напълно на думите му. Другият вариант е Мъск просто да няма избор и прави бизнес с Китай, за да подсигури бъдещето на Тесла – на всяка цена?