Елисавета Белобрадова: Състрадание към себе си ще ни върне националната гордост

Как да си върнем гордостта от родината и да направим така, че имиджът на България да се подобри? Къде се крият корените на проблемите у нас?

Тези горещи въпроси в навечерието на поредните предсрочни избори, зададохме на Елисавета Белобрадова, кандидат за народен представител от Демократична България (ДБ), по време на събитие на 3 септември 2022 г. в Добрич.

Новетика: Какво ще направи ДБ, за да възвърнем гордостта си от родината?

Елисавета Белобрадова: Не мога да кажа, че българите не се гордеят с традициите и историята си. По-скоро, през последните години българинът беше невротизиран по отношение на средата около него – тя не се развива с темповете, качеството и естетиката, които българинът заслужава да получи, като гражданин на страна-членка на ЕС. Средата, в която очакваме да живеем добре при съответния БВП и заплати, не се получава.

Новетика: Т.е. има средства, но не се използват както трябва?

Елисавета Белобрадова: Точно така. След няколко месеца участие в политическата система, мога да кажа, че проблемът не е в средствата. Проблемът е как те функционират в рамките на системата. София е най-големият пример за некачествени ремонти, за милиони литри вода, изтекли в почвата, за разбити улици, които се преправят. Такава е ситуацията и с цялата пътна мрежа в България.

Най-ясната и точна дума за това е корупция. Какво представлява корупцията? Корупция е, когато средствата, предвидени за даден проект, не се оползотворяват качествено в рамките на този проект, а се заделят комисионни и пари под масата.

Как се оправя това? Оправя се чрез контрол. Защото ако има корупция, и най-перфектното законодателство не може да я покрие. Ние нямаме голямо законодателно отстъпление в сравнение с другите държави. Напротив. Общо взето, законовата рамка е наравно с европейската. Но когато много години сме имали политическа класа, която е организирала корупционната дейност, тогава няма как да имаме защита. Поради простата причина, че всички нива на контрол са били заглушени. А основният тест за това, как ще видим промяна в градовете, са местните избори през 2023 г. Защото дори да има смяна на ниво парламент и МС, най-важното е как се разпределят парите в рамките на общините.

Другият проблем е човешкият фактор. Защото корупцията е обща схема, в която се включват много хора. Но когато корупцията липсва, тогава на преден план излиза човешкият фактор. И когато имаме добри управленци, когато имаме хора, които си разбират от работата и когато имаме експерти, тя винаги продължава. Когато обаче имаме хора, които не разбират какво правят, дори ако корупцията липсва, много често ставаме свидетели на среда, която е лоша просто поради некадърност. Корупцията и некадърността са двете неща, които създават проблемите.

Новетика: Къде е коренът на тези проблеми?

Елисавета Белобрадова: Прабаба ми и прадядо ми са от Елена. Прадядо ми краде прабаба ми и двамата бягат заедно през нощта с една каруца до Ямбол. Нямат нито една стотинка, но знаят за заможен човек от Елена: лекар, който живее в Ямбол. Те никога не са го виждали, той никога не ги е виждал. Но една вечер те чукат на вратата му и той им дава паричен заем, с който те строят къща, вземат малка нива, започват да я работят и след това му връщат всички пари.

Исторически погледнато, българите нямат в себе си нито неточност, нито липса на дисциплина, нито мързел. Бай Ганьо е събирателен образ на всичко лошо у българина, но такъв образ съществува във всяка държава. Също да не забравяме, че не Бай Ганьо е истинският човек, а Алеко Константинов. Нещата се променят след 1944 г.

„Задочните репортажи за България“ на Георги Марков са може би най-важната книга на столетието за всеки българин. Всеки българин трябва да ги прочете, защото те са едно много важно свидетелство за един българин, който си е мислел за българите безкрайно негативни неща до момента, в който отива да живее в Англия, да бъде изгнаник, да преосмисли всичко, да започне да разсъждава на какво сме били подложени като народ, нация и като пълно унищожаване на ценностите, и тогава да започне да обяснява каква е истинската закопана душевност на българина, който е изключително морален и честен човек, и как комунистите системно са работили това да се унищожи.

„Задочните репортажи“ трябва да станат настолна книга за всеки българин, за да можем да си върнем това състрадание към самите себе си. Защото това, което Марков прави е, че обяснява защо българинът трябва да състрадава най-вече на себе си и на съдбата, която е имал, за да си върне и гордостта, и спомена за това колко е бил почтен, работлив и честен. Докато продължаваме да се обвиняваме и да си повтаряме колко сме лоши и мързеливи, никога няма да провидим, че това, което заслужаваме за самите себе си, е състрадание към самите себе си.

Когато разберем, че сме достойни и нормални хора, в такива и ще се превърнем. Това е въпрос на себеоценка. Марков дава на българина свободата да погледне на себе си с достойнство и обич. От книгата му струи такава любов към българите, каквато не съм усещала в никоя друга книга, писана от българин за българите. Дори възрожденските ни автори – те са имали друга борба. Те са гледали свободата на българина спрямо поробителя и противопоставянето е било друго. Докато Марков разглежда как българинът е оцелял благодарение на добрите си качества. А това, че оценяваме зле останалите, показва, че ние самите не обичаме себе си. Ако започнем повече да обичаме себе си, нещата ще се подредят.

Новетика: Как да направим България чиста и поддържана страна?

Елисавета Белобрадова: Желанието да живееш в красива околна среда е психическо състоянието, в което ти знаеш, че имаш бъдеще. Ние изоставяме нещата, защото не вярваме, че идният ден ще ни донесе нещо добро. Това съзнание, че няма смисъл да уреждаме нещата около себе си, идва от това, че бяхме подложени на огромен натиск от политическата върхушка. Комунизмът смачка самочувствието на българина. Хората спряха да мислят с 20 години напред. За тях с края на деня свършва всичко. Има българи, които казват, че основното, заради което не внасят осигуровки, е не, че ще изгубят голяма сума, а че нямат чувството, че след 20 години ще бъдат живи, че след 20 години ще имат значение, че след 20 години ще има смисъл да гледат далеч в бъдещето.

Просто вече нямаме вътрешната устойчивост и мисленето, че трябва да мислим за бъдещето и да уредим живота си. Ето например счупените плочки на този площад са знак, че ние просто нямаме визия напред за себе си, защото дори не вярваме, че имаме толкова значение. В този смисъл, всичко е отражение на стреса и на мисълта ни по въпроса: ние стойностни ли сме и важни ли сме достатъчно, за да имаме добър площад? И ако не се считаме за важни, тогава не искаме и хубав площад. Затова е добре да гледаме на себе си като на стойностни хора, които имат значение – тук и сега.