Екатерина Бончева: Събитията пред Народния театър – отражение на българския преход

Как изглежда протестът срещу новата пиеса в Народния театър по текст на Бърнард Шоу и драматургия на Джон Малкович в светлината на идващия 10 ноември, когато ще отбележим 35 години от падането на Берлинската стена и комунизма в Източна Европа? Що е то съвременният патриот? Защо ние, българите, сме така нечувствителни към неправдата и позволяваме да ни управляват бивши агенти на Държавна сигурност (ДС)? Каква роля играят досиетата днес? И що е то биологична лустрация?

По тези горещи въпроси разговаряхме с Екатерина Бончева, журналист и член на Комисията по досиетата.

Новетика: Как виждате инцидента пред Народния театър в навечерието на 10 ноември?

Екатерина Бончева: Случилото се вечерта на 7 ноември 2024 г. пред Народния театър „Иван Вазов“ мога да определя с една дума – позорище.

Бях там. Видях хората, които бяха основно три групи. Едната беше организирана, състоеше се от националисти и шовинисти, скрити зад българските знамена. Втората група бяха носталгици, но с промити мозъци, включително млади хора, които разглеждат българската история в рамките на комунистическите клишета. Третата група бяха зяпачите, дежурни протестиращи, които дори не знаеха защо са там.

Какво беше общото между тях? Освен че бяха една освирепяла тълпа, те не знаеха нищо за пиесата, дори не знаеха, че книгата на Бърнард Шоу е издадена през 2018 г. от Университетското издателство. Някои от тях не знаеха и кой е Бърнард Шоу.

За мен това беше един организиран политически протест и по моите наблюдения в основата беше ВМРО с представител Ивайло Шопски от популярното патриотично движение „Бащино огнище“, и кандидат-депутат на ВМРО в 50-ото Народно събрание. Доколкото разбрах, Шопски извършва просветителска дейност и се занимава с деца, затова ако е бил там, не знам как е позволил това да се случи.

Инцидентът вчера показва само върха на айсберга. Показва как е протичал нашият преход: с много зависимости, с липса на политическа воля и гражданска енергия, за да се стигне дотук, 35 години след падането на Берлинската стена. Показва как, за съжаление, една гражданска енергия – силна и здравословна в началото на 90-те години – започва да се превръща в един тъмен, грозен, националистически поток, който е в състояние да помете всичко.

Случката показва и какво представляват т. нар. „патриотични организации“ – защото аз там не видях патриоти и не видях граждани, т.е. хора обвързани с някакъв граждански договор. Това за мен са все още рецидивите на комунистическия манталитет и задкулисните договорености – Държавна сигурност (ДС) едва ли е организирала протеста, но със сигурност има връзка, понеже видяхме и такива хора там. Те, ако не организатори, са най-малко подбудители на случилото се.

Новетика: А дали патриотичните движения са отговор на дългите години комунизъм, отричал лоялността към родина и нация?

Екатерина Бончева: За мен те са псевдо патриотични. И да, има голяма такава вероятност да е така.
Един истински патриот в днешно време първо трябва да е човек грамотен, образован, възпитан, със силна политическа воля, и който да поставя обществения интерес над личния.

Новетика: Виждате ли отлив на интереса към комунизма?

Екатерина Бончева: В България никога не е имало изключителен интерес към комунизма. Както и в останалите страни от Източния блок. Причината са вероятно обвързаностите и загубата на критично мислене в условията на комунистическо управление.

За разлика от България обаче, в другите държави от Източна Европа в борбата срещу комунистическия манталитет има държавна подкрепа – в целия бивш соц лагер единствено нашата Комисия по досиетата остава в този формат. Навсякъде – дори в Косово – тези структури са се превърнали в институти за национална памет. Тези институти извършват и просветителска дейност – каквато ние в Комисията с нашите ограничени възможности също се стараем да правим.

Интересът към комунизма и гражданската енергия бяха особено силни в началото на прехода. Постепенно гражданската енергия се пречупи. Тя не е перпетуум мобиле. И когато се вижда, че в резултат на огромни усилия няма кой знае какъв напредък, започва демотивация. Политическите партии също невинаги работят в обществен интерес.

Новетика: Също има наследници на комунистите (активни борци), които сега управляват партии, медии, бизнес?

Екатерина Бончева: По отношение на наследниците на свързаните със службите баби и дядовци или бащи и майки, имам по-особено мнение.

След като България не приложи оздравителния процес наречен лустрация, т.е. такива хора да бъдат временно отстранени от високата власт, ние сега нямаме основание да лустрираме техните деца. Някои от тях носят манталитета на своите семейства, други – не. Но да търсим вината в третото поколение – аз не приемам такова поведение.

А иначе като говорим за наследници, проследете Васил Василев, бивш кореспондент на БНТ в Париж и осветен сътрудник на ДС, сега крупен бизнесмен, собственик на магазини „Зора“. Неговият син Слави Василев, политолог, е пръв пропагандатор на президента Радев.

Новетика: Защо ние, българите, сме така нечувствителни към неправдата и оставяме да ни управляват бивши агенти на ДС?

Екатерина Бончева: Няма да изказвам дълбоки мисли, но ще цитирам две умни приказки. Едната е народната поговорка „преклонена главица сабя не я сече“. Другата са думите на Чудомир „Тука е така“.

Ние нямаме сериозни исторически натрупвания – от Освобождението от турско робство имаме само около 60 години свободна държава. Нямаме и сериозни културни натрупвания – докато по света е имало Реформация и Просвещение, ние кретаме с едно Възраждане. Но въпреки всичко това Възраждане позволява на българи в този период да пътуват и учат в чужбина (моят дядо например е завършил Роберт колеж), да се върнат и създадат нещо ново. Това са строителите на нова България. В България идват австрийски и чешки архитекти – погледнете стара София.

След това с един замах бавно и полека за 45 години първоначално се обезглавява едно цяло поколение, психически се смачква; руският ботуш е у нас и народопсихологията е това, което сме днес.

Новетика: Имат ли значение досиетата към днешна дата?

Екатерина Бончева: Разбира се. Чрез тях ние не само показваме кой кой е в българското общество и задкулисната власт през тези 45 години, но разкриваме и много история. Т.е. създаваме един исторически архив, който ползват редови граждани и много изследователи.

Досиетата са отворени. Архивът ни се състои от над 3 милиона архивни единици; над 15 км архиви, иззети от 9 държавни институции. Архивът постепенно се подрежда, дигитализира и прави публичен. Имаме 350 учебни филма на ДС, иззети от архива на МВР.

Новетика: Как да се преборим със забравата?

Екатерина Бончева: С информация, образование, политическа воля, която да е гръб на институциите разказващи историята не с клишета, а с факти. И разбира се, със смяна на поколенията. Аз наричам това биологична лустрация.

В Комисията бяхме много щастливи, че в 51-вия парламент голяма част от кандидат-депутатите са хора, които не подлежат на проверка. Т.е. родени след 1973 г. и невербувани. А има и една сива маса, за която кандидатстването за каквито и да било длъжности е професия. Един от тях е Велизар Енчев – обявяван 23 пъти за принадлежащ към тайните служби – но той въпреки това вече 23 пъти намира път към различни позиции.