Текстове на изгубени езици открити в една от най-старите библиотеки в света
Вековни текстове са били изтрити и след това пренаписани от монаси в манастира „Света Екатерина“, Египет.
Манастирът „Света Екатерина“, свещено християнско място, сгушено в сянката на планината Синай, е дом на една от най-старите постоянно използвани библиотеки в света. Тук се съхраняват хиляди ръкописи и книги, някои от които съдържат скрити съкровища. Манастирът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Британският вестник „Индипендънт“ съобщи на 28 август 2017 г. как екип от изследователи използват нови технологии, за да възстановят текстове, изтрити и написани от монасите, живели и работили в манастира в древни времена. Много от тези оригинални текстове са написани на езици, добре познати на изследователите: латински, гръцки и арабски. Други обаче са написани на отдавна изгубени езици, рядко срещани в историческите извори.
Ръкописи с множество слоеве на писане са известни като палимпсести – древни ръкописи, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, и след това страницата или страниците са използвани за писане на друг, нов текст. В много от случаите древният текст може да се разчете чрез снимки с ултравиолетова светлина.
От уебсайта Еmel-library.org научаваме, че в манастира „Света Екатерина“ има около 130 такива ръкописа. Електронната библиотека има за цел да разкрие оригиналните текстове.
Статия в електронната медия „Атлантик“ разказва, че с навлизането на исляма през 7-ми век, християнските места в пустинята Синай започват да изчезват, а манастирът „Света Екатерина“ се намира в относителна изолация. Монасите започват да използват повторно по-стари пергаменти, когато доставките в манастира намаляват.
За да разкрият тайните текстове скрити в палимпсестите, изследователите фотографират многократно хиляди страници, като използват различни стратегии за осветление, заснемайки изображенията с инфрачервена и ултравиолетова светлина. Това помага да се откроят малки неравности и вдлъбнатини върху повърхността на пергамента. След това чрез компютърен алгоритъм учените се опитват да различат по-новите текстове от оригиналните.
От 2011 г. насам изследователите са фотографирали 74 палимпсести, и са открили в тях 6 800 страници текст. Сред новооткритите текстове, които датират от 4-ти до 12-и век, са 108 страници от неизвестни ранни гръцки поеми и най-старата известна медицинска рецепта, написана от гръцкия лекар Хипократ.
Най-интригуващите находки са ръкописите, написани на неизвестни езици, които не са в употреба от векове. Два от изтритите текстове са били изписани с мастило на кавказко-албански език, на който християните говорят в днешен Азербайджан. От статията на Сара Ласков на уебсайта „Атлас Обскура“ разбираме, че кавказко-албанският език е изчезнал от района на днешен Азербайджан преди края на първото хилядолетие от н.е. и се среща днес само в няколко текста.
В интервю за медията „Атлантик“, лингвистът Йост Гипърт споделя, че откриването на кавказко-албански писания в библиотеката на манастира „Света Екатерина“ е помогнало на учените да разширят познанията си по езиковия речник, добавяйки основни думи като „мрежа“ и „риба“.
Други скрити текстове са написани на несъществуващ диалект, известен като християнски палестински арамейски: смесица от сирийски и гръцки, изоставен през 13-и век и преоткрит от учените през 18-и век. Според учени, този език е принадлежал на общност от хора с познания по литература, изкуство и юрисдикция. Почти всичко това е изгубено, но тяхната културна ДНК съществува в нашата култура и днес. Тези палимпсестки текстове отново им придават глас и ни позволяват да научим как са допринесли за това кои сме ние днес.
Проектът „Синайски палимпсести“ (Sinai Palimpsests) придобива нова неотложна нужда през последните години, тъй като присъствието на ислямската държава на полуостров Синай още повече затруднява достъпа до манастира „Света Екатерина“. Изследователи са фотографирали палимпсестите и са ги направили достъпни онлайн, за да могат учените да изследват тайните писания, които от скоро се появиха на бял свят.
В България са известни: Боянският палимпсест (Боянското евангелие) – старобългарски ръкопис, първоначално написан с обла глаголица, а през 13-и век глаголическият текст е заличен и пергаментовите листа са използвани повторно за написване на евангелие на кирилица; и Ватиканският палимпсест – старобългарски пергамент, ръкопис с 203 страници на кирилица, съдържащ най-стария препис на Светото Евангелие на славянски език.
