Две древни библиотеки разкриват живота преди християнството
През юни 2020 г., учени хвърлиха нова светлина върху близо 1000 свитъка с библейски надписи, открити в средата на 20-и век в пещерите в местността Кумран в днешна Палестина, на северозападния бряг на Мъртво море.
Тези ръкописи са част от световното културно наследство и съдържат най-старите копия на библейски текстове, изписани върху 25 000 фрагмента от папирус и кожа на овце, крави и кози.
Според изследователите, колекцията от ръкописи представлява истинска библиотека, отразяваща широката културна среда на юдаизма от Втория храм. Тя вероятно е създадена от радикалната секта есеи, които са били критици на юдаизма.
Датираните между 3 в. пр.н.е. и 1 в. свитъци са особено важни за историята на религията, защото включват третия най-стар оцелял ръкопис от Стария завет.
Това откритие е особено важно и поради факта, че открива множество копия на небиблейския текст „Песните на съботното причастие“ в кумранските пещери и в израелския археологически обект Масада. Ръкописите по всяка вероятност са се предавали посредством тайни канали, дори след разрушаването на Втория храм и през Средните векове. Песните са считани за „бестселър“ на тогавашното време.
Според учените, свитъците от Кумран и Масада представят пренесената културна матрица на гръко-римска Юдея.
Велесовата книга
Шест века по-късно, Боян Мага (Боян Магесник) – син на Цар Симеон I Велики, управлявал Първата българска държава от 893 до 927 г. – написва Велесовата книга.
Тя също се оказва незаменима библиотека, разкриваща историята на Дунавска България (Първата българска държава) и Стара Велика България (днешна Украйна и Южна Русия).
Книгата се състои от 80 дървени дъсчици, върху които е написан магически текст с рунически символи, част от които на кирилица.
Артефактът описва историята на българския и руския народ, както и „исторически събития, устройството на света, заклинания, молитви и рецепти как жреците да гонят дъжд, засушавания и пожари“, казва журналистът и изследовател Александър Стойчев в интервю за онлайн тв канала за езотерика „Виделей“. И добавя: „Текстовете ѝ имат огромна магическа сила. Който ги разчете, може да владее целия свят.“
Боян Мага е жрец, един от основателите на богомилството и последовател на тангризма. Той не приема християнството, за разлика от баща си. Това налага Боян Мага да напусне България и да замине за територията на съвременна Русия, където написва Велесовата книга.
Това уникално писание е изнесено от главния храм в Киев по време на християнските гонения през 11 в. от княгиня Анна Ярославовна, внучка на Владимир I и дъщеря на Ярослав Мъдри.
Руската благородничка отнася книгата – като част от огромна библиотека с т.нар. езическа литература, т.е. източници от старата вяра на българите – в Париж, където се венчава през 1051 г. за френския крал Анри I.
За да запази библиотеката, княгина Анна, вече кралица на Франция, създава свое абатство „Св. Винсент“ и монашески орден, който се грижи за опазването на книжната съкровищница в продължение на близо 700 години.
След Френската революция, манастирът е разграбен и събраните ръкописи и египетски йероглифи са изхвърлени на улицата. Руски аристократ спасява над 200 източника и след като се прибира в Русия, ги дарява на руския император Александър I, но Велесовата книга запазва за себе си.
Руското масонство проявява подчертан интерес към книгата: съкровищница на тайни практики. Тя е трудно разбираема, защото съдържа тайни знаци, символи и кодове.
По време на руската революция, Велесовата книга е изнесена от белогвардейския офицер Изенберг в Брюксел, Белгия.
По-късно попада в ръцете на окултната хитлеристка организация Аненербе, събираща древни духовни и магически знания и артефакти от целия свят. Следите се губят до 2003 г., когато две от табличките са продадени на анонимен купувач за 500 000 щ.д. (835 000 лв.) на аукцион в САЩ.
През 1955 г. руснакът Юрий Миролюбов публикува части от книгата в Сан Франциско, САЩ.
Днес Велесовата книга може да се срещне в няколко издания в Русия. Изследванията относно истинността ѝ продължават.
