Тръмп може да спечели изборите, ако стигнат до Конгреса

За да стане някой президент на САЩ, има две условия: или да получи най-малко 270 от общо 538 електорални гласа – които при това да бъдат сертифицирани от Изборната колегия – или да бъде признат за победител от опонента си.

В случая с Доналд Тръмп и Джо Байдън не се е случило нито едно от двете.

Тогава кой и как може да стане 46-ият президент на САЩ?

Първоначалното преброяване на гласовете, подадени в урните и изпратени по пощата от рекордните 150 милиона американци в 50 щата разкри на 7 ноември, че кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън е набрал 306 електорални гласа, а неговият противник, републиканецът Доналд Тръмп, 213 гласа.

Същия ден Байдън произнесе победна реч, а световните медии побързаха да го обявят за избрания президент.

Но те пропуснаха факта, че изборите, приключили на 3 ноември, не бяха за избор на президент, а само на електори. Избраните електори, членове на т. нар. Изборна колегия, се очаква да гласуват за президент в пряк вот на 14 декември.

Нещо повече, настоящият президент Доналд Тръмп не признава победата на Байдън. Правният му екип оспорва резултатите чрез искания за повторно преброяване и завеждане на съдебни дела в щатите Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания, Джорджия, Невада и Аризона. Някои от делата се очаква да стигнат до Върховния съд.

Как ще се развият събитията оттук нататък?

Първи сценарий: отказ от сертифициране на резултатите

Един вариант е Тръмп да оспорва достигането на 270 гласа от Байдън до степен, в която е възможно щатските секретари или губернатори – някои от които републиканци – да откажат да сертифицират вотовете на 14 декември.

Обикновено губернаторите или щатските секретари сертифицират изборните резултати и ги предават на Конгреса, където по закон те трябва да бъдат отворени и приети на 6 януари следващата година.

Ако оспорването успее и гласовете на Байдън намалеят под минимума от 270, изборите за президент автоматично се прехвърлят в долната камара на Конгреса и се задвижва процедурата за извънредни избори.

Интересното при извънредните избори е, че президентът се избира, като всеки щат има само един вот. Нещо повече, за президент не гласуват конгресмените, а щатските делегации, т.е. представителите на отделните щати в Камарата на представителите.

Това облагодетелства Тръмп, тъй като макар Камарата на представителите да е под контрола на демократите, при щатските делегации републиканците имат превес: 26 (републиканци) – 23 (демократи) – 1 (либертарианци).

В 24 щата губернаторите и законодателните събрания са контролирани от Републиканската партия и само в 15 от Демократическата. Останалите са разпределени.

Но изглежда, че Тръмп е очаквал този развой от месеци.

„Ще имаме преднина, ако изборите стигнат до Конгреса“, заяви републиканецът пред свои симпатизанти на 26 септември. „Разбирате ли всички това? Мисля, че е 26 на 22 или нещо такова, защото има един вот на щат. Така че това ни дава преимущество.“

По това време, говорителят на Камарата на представителите, Нанси Пелоси, предупреди съпартийците си от Демократическата партия в писмо от 28 септември: „Ако Тръмп не спечели в избирателните урни, ще иска Камарата да му достави президентството.“

Втори сценарий: разлики между губернатори и законодатели

Друг вариант е, ако губернаторът и законодателното събрание в оспорваните щати представят различни резултати от изборите.

Например в Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин и Северна Каролина губернаторите са демократи, а законодателните събрания са съставени от републиканци.

При този сценарий, Конгресът може да откаже да приеме вотовете от съответния щат. Или – съгласно Закона за изборното преброяване от 1887 г. – долната и горната камари трябва да решат поотделно и за всеки щат чии резултати да приемат.

Долната камара е Камарата на представителите и тя е основно контролирана от демократите. Горната камара е Сенатът и той е доминиран от републиканците.

Ако двете камари не постигнат консенсус, тогава не е ясно какво ще се случи, смятат експерти. Така е, защото досега не се е стигало до подобна сиатуация.

Трети сценарий: избор на нови електори

Трети вариант е, ако неяснотите в някой щат са толкова големи или разликите между гласовете на кандидатите са толкова малки, че законодателното събрание реши да вземе нещата в свои ръце и назначи нови електори.

Това е възможно в щати като Мичиган, Уисконсин, Пенсилвания, Аризона и Джорджия, където законодателните събрания са на републиканците.

В този случай Конгресът трябва да реши дали да брои тези вотове. Ако ги отхвърли, може никой от двамата опоненти да не получи 270 електорални гласа. Тогава следва вот на щатските делегации в Камарата на представителите.

Четвърти сценарий: извънредни избори

Към извънредни избори (contingent election) може да се прибегне, когато никой от кандидатите не успее да събере 270 гласа в Изборната колегия.

Тогава президентът се избира в Камарата на представителите (където републиканците имат мнозинство при щатските делегации), а вицепрезидентът се избира от Сената (където републиканците отново са водещи).

Досега в историята на САЩ извънредни избори е имало три пъти: през 1801 г., 1825 г. и 1837 г. при гласуването съответно за президентите Томас Джефърсън, Джон Куинси Адамс и Мартин Ван Бюрън.

В настоящите президентски избори, всички процедури по оспорване на изборните резултати трябва да приключат до 20 януари 2021 г. Ако това не стане, по закон президентската институция се предава временно на говорителя на Камарата на представителите. Това сега е Нанси Пелоси от Демократическата партия.