Обратно към горещото калифорнийско слънце

Ако някой ме помоли да те опиша с две думи, бих казал, „просто невероятен“. Чиста и безусловна любов до последния ти дъх. От толкова много приюти за котки само ангелите-пазители знаеха защо отидох там, където беше и ти. Гледах толкова много очарователни котенца и котки, но все пак не бях съвсем сигурен… Тогава минах покрай теб и магията се случи, защото беше писано така да се случи… Срещали сме се някога. Вероятно? Не знам, но сякаш те познавах отпреди.

Спомням си първия ни път заедно. Сякаш беше вчера. Влязох в твоето заграждение. Ти беше сам-самичък с купичка недоядена храна и малко вода настрана. Нямаше никакви играчки, само едно малко плюшено котешко легълце, голямо колкото за теб. Подът беше циментен и хладен, а стените от стъкло. Колко ли хора са те подминали? Щом влязох при теб, усетих колко си специален. Вслушах се във вътрешния си глас, който ми казваше да те изведа оттам колкото се може по-скоро.

Казаха ми: „Този сивия ли? Това е котката, която никой не искаше“. Тогава им казах: „Искам го“. Но не можах да те осиновя веднага. В продължение на две седмици трябваше да преодолея бюрокрация и борба с наемодателя, за да ми позволят да те взема от приюта. Все пак бяхме в Калифорния, а там невъзможни неща нямаше. Справих се! И на 4 април преди пет години потеглихме, за да се впуснем в това емоционално пътешествие. Сложиха те в една малка картонена чанта с няколко дупки и котешка играчка. Била ти любимата – така ми казаха. Грабнах те и с колко съм шофирал по магистралата за вкъщи, спомен нямам. Но и глоба за превишена скорост да ми бяха дали, хич не ме беше грижа. Бях най-щастливият на света. Отново ангелите-пазители ни помогнаха да се приберем живи и здрави. Ти беше само на около 3 години.

Караше ме да се смея, когато исках да плача. Правеше ме щастлив, когато бях тъжен. Благодарение на теб почувствах неща, което не бях чувствал… Беше забавен, остроумен, закачлив и много чувствителен. Всичко, което правеше, имаше специален блясък. Начинът, по който вървеше, начинът, по който мяукаше… О, момче, ти не мяукаше. Ти мъркаше и мяукаше едновременно. Не мога да го опиша. Какво беше ти всъщност? Дори пиенето на вода беше като ритуал за теб. Събуждаше ме в 3, 4 или 5 часа сутринта – но това не ме притесняваше. Ти не беше гальовно коте, както ми казаха от приюта, а нежна и наранена душа. Галенето по коремчето, чесането на брадичката и времето за игра се случваше само когато ти го искаше. Обичах те такъв, какъвто си беше.

Никога няма да забравя нашите разходки край океана и в парка. И колко много ти хареса райското кътче, когато се преместихме в нашата красива къща. Това беше най-хубавото ти време. Дойде Ковид. Но докато страхът от пандемията се усещаше навсякъде, с теб времето минаваше неусетно. Стана така, че трябваше да пътуваме през океана и ти се справи като герой. Стигна до мястото, където те заведох. Приспособи се към всички нови обстоятелства. И най-важното беше, че бяхме заедно.

Не знаех много за миналото ти, докато си живял в този малък град в централна Калифорния. В деня, когато са те спасили, си бил в много лошо здравословно състояние. Ако беше продължил да живееш без стопанин, нямаше да изкараш така дълго време. Каква мъчителна мисъл е това. Щяха да те евтаназират, знам. Кой го е било грижа за теб? Но ангелите-пазители отново са били с теб. Искали са да можеш да разкажеш своята история на човеците. Така от организацията за спасяване на котки в северна Калифорния Pets-In-Need те приемат и спасяват от смъртта. Толкова съм им благодарен, че са ти дали втори шанс и че аз станах част от него.

Но какво се случи? Не знам! Замина си толкова бързо, без да ме предупредиш. Не бях готов за това… Сега, тичай свободно над дъгата, моето момче. Небето е твоята граница. Знам, че си на онова място без болка, без хапчета, без инжекции и без повече страдание. Някой не беше ли казал, че тялото умира, но душата не?

Сега домът ни изглежда празен… ех… Но Джой, твоята сестричка е тук. Наричам я Кралицата на гушканията. Откакто ти замина, и тя се промени. Виждам, че ѝ липсваш много и все още те вика вечер за криеницата, която и двамата обичахте да играете, и за всички други игри, които ви харесваха да измисляте заедно. Тя все още често ходи зад диваните и канапетата, за да провери скривалищата ви и да види дали не я чакаш, за да си играете. Твоето любимо място за дрямка вече е нейното; най-слънчевото място до прозореца, помниш ли? Твоите играчки вече са нейните. А голямото котешко дърво, което получихте миналата Коледа за подарък, ще даря на организация за спасяване на котки. Знам, че няма да имаш нищо против. И да ти кажа, да знаеш: преди да тръгнем на последното ни пътуване заедно към крематориума, дадох шанс на Джой за последно да те подуши приятелски по начина, по който тя винаги го правеше, когато те виждаше да идваш към нея.

Знам, че като бездомник си имал тежък живот на улицата, тъй като всички бездомни котенца в нашия квартал срещам всяка вечер, за да им дам храна. Чакат ме на обичайните места и гледам да не пропускам и ден. Но обещах, че ще те върна обратно в този малък град в централна Калифорния, откъдето започна всичко. Скоро ще трябва да се сбогувам с всички бездомничета, които опознах в квартала в София. Ще дойде ден, когато ще ме чакат да им донеса вечерята, а аз няма да се появя. Тази мисъл често ме измъчва, но нали ти обещах… Ще те върна в родното ти място, където горещото калифорнийско слънце не спира да грее и където утринните са най-прохладни, а ти не спираше да играеш.

Така че: до следващия път, когато ще се срещнем отново. Благодаря ти, че дойде с мен и сподели това незабравимо приключение. Сбогом, мой малък голям герой, Джордан!