В търсене на своя дом
10-годишната котка Белушка в добро здраве и с мил характер търси хора, които да отворят сърцата си за нея и да я приемат в дома си за постоянно
Засега тя остава ничия. Съдбата още веднъж я предаде в ръцете на поредните други, а не на обичащите я истински. В началото се скиташе под паркиралите автомобили. Впускаше се с радост към всекиго, който се спираше на улицата, за да я погледне – къде от любопитство, къде от доброта. Но невинаги ние, човеците ѝ отговаряхме със същото. Повечето я подминаваха с обърната на другата страна глава, а някои дори бяха готови да я подритнат. „Още една мръсна котка“, чувах ги да коментират.
Никой не знаеше откъде е дошла. За 10-те си години, тя със сигурност беше преминала през много неща. Та това е повече от половината ѝ живот! Измерено в човешки години, доближаваше 60. Ех, ако само можеше да ни разкаже! Но така е устроен светът. Тя не можеше да ни каже нищо и само нашето състрадание можеше да ѝ помогне.
Когато една сутрин се появи до входа на кварталния ветеринарен кабинет, всички бяхме учудени. Познавахме добре местните котешки жители. Тя не беше един от тях. Организирахме се, за да ѝ подсигурим храна и подслон. Малко заграждение до стълбището на входа се превърна в нейния нов уличен „дом“. Поставихме стари дрехи, за да не лежи на цимента. Така тя се оказа на завет от вятъра, на сухо от дъжда и на топло в студените нощи. Но това беше само за кратко.
Беше попаднала в елитен квартал на София. Очаквах хората да са по-разбрани, а какво стана! Присъствието на малката душица бързо се превърна в трън в очите на някои от живущите от съседния блок. Нямаше и седмица откакто се появи, и обидите и заплахите за саморазправа започнаха да се сипят като порой. Лошотията у хората проговори с пълна сила! Казаха ни да се махаме с мръсната си котка някъде другаде, далеч от тях… Носела им бълхи… Щяла да им народи котенца, да се размножат… Щели да им напълнят мазетата, викаха човеците.
А тя е толкова мила, невинна и незнаеща, че ние, човеците, понякога е трудно да се наречем такива. Беше слабичка и леко накуцваше с едното краче. Лявото ѝ око беше хлътнало. Козината ѝ беше малко мръсничка, сплъстена и неподдържана. Но и за кого да се почиства чак толкова, си казвахме? Само ако можехме да ѝ намерим дом и да не е повече на улицата, всичко друго щеше да си дойде на мястото. Затова и малко закачливо ѝ дадохме името Белушка.
Нямаше как повече да стои на тротоара и лекарите от една ветеринарна клиника се съгласиха да я приютят при тях. Изследванията показаха, че е в добро здраве за възрастта си. А това, че е кастрирана и дружелюбното ѝ отношение към минувачите само потвърдиха, че някога е била домашна принцеса. Накуцването и хлътването на едното око са вследствие на удар, беше категоричен ветеринарят.
Скоро след като в клиниката получи грижи, спокойствие и сигурност, Белушка замина в приемен дом в София. Казахме си: „Ех, какъв късмет! Ще бъде в сигурни ръце“. Но нещата не потръгнаха. Средата в приемния дом се оказа неподходяща и само няколко месеца по-късно Белужка отново се озова в същата ветеринарна клиника, където бяха така добри да я приютят.
Радвахме се, че отново е с нас. Много се надявахме да можем да я изпратим за осиновяване зад граница, където наистина има интерес към по-възрастни котета като нея. Но разбрахме, че вече няма шанс. Заради заболяване на щитовидната жлеза трябва да приема ежедневно лекарство. Пътуването е рисковано за нея. Затова все още е в клиниката.
Тя прекарва повечето време в сън или мързелува на някое пухено и слънчево местенце. За жалост, не може да остане там задълго. Дали Белушка ще намери дома, в който да прекара годините, които ѝ остават? Ако отново намери своето царство, няма ли това да е най-голямата награда за нея? Ех, само някой да можеше да отвори сърцето си за нея! Тя напълно го заслужава. Та не идват ли животните сред нас, хората, за да ни покажат какво означава безусловна любов? И да ни научат да бъдем по-добри и състрадателни?
Ако искате да се запознаете с Белушка или сте готови да я приемете в дома си, моля, обадете се на телефон 0988 250 333.
Поради големия интерес към тази история и вълнението, което тя поражда в сърцата на толкова много хора, бих искал да ви информирам, че от април 2023 г. Белушка се намира в приемен дом в Германия, в района на Дюселдорф. Засега тя продължава да чака свой приемен дом, но среща трудности в този процес, тъй като нейното здравословно състояние не е лесно разбираемо от мнозина или те просто не са готови да се ангажират с грижата за коте със специални нужди.
Независимо от причината, бих искал да подчертая два важни аспекта. Първо, осиновяването на коте със специални нужди в България се оказва невъзможна – такава е реалността. Второ, за съжаление, поради големия брой на бездомни котета по улиците на страната, множество спасени и излекувани животни остават неприети в приемни домове тъй като хората, които се занимават с това или приютите просто нямам повече капацитет.
Имаме предизвикателства в България, свързани с бездомните животни, като основната причина е липсата на хуманно отношение към тях и национална политика за контрол на бездомната популация от котки и кучета. Държавата не предоставя подходящи решения, а проблемът се задълбочава от непознаването на важността на кастрацията на животните. Мнозина срещат трудности да платят за кастрацията, а безплатни програми за това липсват или са много ограничени. Дори там, където се предлагат безплатни кастрации от НПО-та, се стига до ситуации, където те изглеждат че предприемат действия, но в действителност не постигат необходимото в борбата с бездомните, а само се усвояват еврофондове в джобовете на някои хора.
Така че, като се обобщи, се налага да се разгледа сериозно проблемът с бездомните животни в България, като се предприемат конкретни стъпки и се осигури информираност и подкрепа от страна на обществото и държавата.