Български доклад до ООН: Сексуалното образование на деца вреди

Във връзка с предстоящата 50-а сесия на Работната група за Универсален периодичен преглед на Съвета по правата на човека към ООН в Женева, „Асоциация Общество и Ценности“ заедно с още девет граждански и родителски организации, внесе доклад за защита правата на децата, родителството и системното сексуално образование.

В доклада се подчертава необходимостта на приетите през 2024 г. изменения в Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 11 ал. 2, с които се забранява пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация, пол и полова идентичност, различни от биологичните, в детските градини и училищата. С конкретни примери се обосновава важността на приетите промени. Причината: натиск промените да бъдат отменени, както и да бъде въведено системното сексуално образование, включващо идеологията на пола.

В документа се посочва още, че според изследвания в световен мащаб, системното сексуално образование не само не постига желаните резултати, но и е довело до увеличаване на сексуалната активност сред подрастващите и нарастване броя на ранните бременности и болести, предавани по полов път. Данни от доклад на Фонда на ООН за населението и проучвания, възложени от Европейския парламент, потвърждават липсата на убедителни резултати в тази област.

Вносителите на доклада правят следните препоръки към България:

– Да продължи да зачита правото на родителите да отглеждат и възпитават децата си в съответствие със своите морални и религиозни убеждения.

– Да осигури ефективно прилагане на законовите изменения.

– Да обмисли възможността за определяне на наказателни мерки при нарушаване на приетите изменения, за да се гарантира ефективното им прилагане.

По-долу публикуваме пълен текст на доклада, със съгласието на госпожа Михаела Джоргова, председател на „Асоциация Общество и Ценности“.

* * *

Представяне на 50-та сесия на Работна група за универсален периодичен на Съвета по правата на човека, април, 2025 г., Женева, Швейцария.

Увод

1. Следният доклад е съвместно пoдаден от следните български неправителствени граждански организации с нестопанска цел:

СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ“, ФОНДАЦИЯ „АКТУАЛНИ МЛАДЕЖИ“, СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ПОХОД ЗА СЕМЕЙСТВОTO““, СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА МЕДИЦИНСКА АСОЦИАЦИЯ“, СДРУЖЕНИЕ „АДВОКАТИ ЕВРОПА“, ФОНДАЦИЯ „ИНСТИТУТ ЗА ПРИНЦИПИ НА ПРАВОТО“, СДРУЖЕНИЕ „ИЗБОР ЗА ЖИВОТ“, ФОНДАЦИЯ „ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ“, СДРУЖЕНИЕ „НОВО НАЧАЛО“ и СДРУЖЕНИЕ „НОВ ЖИВОТ“.

2. Настоящият доклад показва необходимостта от промените в чл. 11 (2) от Закона за предучилищното и училищното образование в България за признаване и защита на правата на родителите, като първостепенно отговорни за образованието на децата си, и за спазване на задълженията на България за правата на човека съгласно международното право. Докладът показва и необходимостта от предложените промени за защита на децата в детските градини и училища от информация с идеологически характер.

Промени в Закона за предучилищното и училищното образование

3. През август 2024 г. българският парламент прие изменение на чл. 11(2) от Закона за предучилищното и училищното образование, като се добавя алинея 3, както следва:

Чл. 11 (2) В системата на предучилищното и училищното образование се забраняват действия, свързани с:

Налагането на идеологически и/или религиозни доктрини
Извършване на политическа и партийна дейност
Провеждане на пропаганда, популяризиране или насърчаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната [1].

4. Освен това допълнителните разпоредби бяха изменени с допълнителна точка 16, както следва:

Точка 16 „Нетрадиционна сексуална ориентация“ е различна от общоприетото и залегнало в българската правна традиция понятие за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположния пол.“ [2]

Цел на промените

5. Целта на горепосочените изменения е да се защитят по-добре родителските права, като се гарантира, че системата на общественото образование няма да се превърне в платформа за популяризиране на определена идеология, особено когато тя засяга въпроси на религията и морала. Приетите промени са необходими и за по-добра защита на здравето и благосъстоянието на децата, като не се допуска ранната им сексуализация.

6. Според Конституцията на Република България родителите имат основна роля и отговорност за отглеждането и възпитанието на децата си [3]. Чл. 47 (1) от Конституцията на Република България гласи, че „Отглеждането и възпитанието на децата до навършване на пълнолетие е право и задължение на родителите и се подпомага от държавата“ [4].

7. Освен това измененията привеждат България в съответствие с нейните задължения по международното право. Във Всеобщата декларация за правата на човека се посочва, че родителите имат предварително право да решават какъв вид образование да получават техните деца [5]. Двата Международни пакта за граждански и политически права (МПГПП) и за икономически, социални и културни права (МПСКП) налагат на държавите – страни по Конвенцията, задължението да зачитат свободата на родителите да осигуряват религиозно и морално образование на децата си в съответствие със собствените си убеждения [6].

8. Това беше потвърдено в Програмата за действие на Международната конференция и развитие от 1994 г., в която, наред с другото, се очертава ангажиментът на държавите – членки на ООН, в областта на репродуктивното здраве [7]. В Програмата за действие на Международната конференция по проблемите на раждаемостта се подчертава необходимостта от сексуално образование за подрастващите. Макар да не уточнява съдържанието на това образование, тя подчертава, че такова образование трябва да зачита правата, задълженията и отговорностите на родителите [8], да започва в рамките на семейната единица [9],,да зачита културните ценности и религиозните вярвания¹⁰. Той също така заяви, че изпълнението на програмата от Кайро е суверенно право на всяка страна и не създава нови права на човека¹¹.

Национален контекст на промените

9. В България сексуалното образование е част от здравното образование и може да се провежда на всеки етап от предучилищната и училищната подготовка, не само от учители, но и от представители на институции, неправителствени организации и граждани [12].

10. Загриженост за родителите поражда начинът, по който полът, полова идентичност и сексуална ориентация са включени в редица учебни помагала и наръчници за ученици от първи до дванадесети клас, издавани в България. Съдържанието на тези материали в българските училища далеч надхвърля представянето на физиологични факти и реалности, свързани с репродукцията и репродуктивното здраве. Училищните материали включват теми като сексуална ориентация, пол и полова идентичност, които в голяма степен се основават не на научни факти, а на идеология. Популяризирането на подобна идеология, която попада в категорията на доктрините и светогледа и засяга религията и морала, нарушава основното право на родителите да избират образованието, което получават децата им. Този проблем накара над 25 родителски и граждански организации и близо 7000 граждани да подкрепят петиция срещу сексуализацията на децата чрез въвеждането на Системното сексуално образование (ССО) в детските градини и училищата в България [13].

11. Наръчникът по гражданско образование „Да си европеец е яко“ [14], съфинансиран от ЕС например, се използва в българските училища, въпреки че насърчава определен възглед за сексуалността. Той съдържа следното:

„Насърчавайте ги да включат възможно най-много аспекти. Дайте пример със себе си, като адаптирате примера според вашата идентичност… „Аз съм жена, майка, хетеросексуална…“, „Накарайте учениците по двойки… да споделят история от миналото си, в която е било особено болезнено да бъдат свързвани с един или повече аспекти на тяхната идентичност“, „Аспекти на идентичността: пол, сексуална ориентация и физически характеристики“ [15].

12. Друг пример: Педагогическият инструментариум за подпомагане на борбата с половите стереотипи в началното училище за начални учители и ученици на възраст 6-7 години инструктира учителите да се запитат дали „трябва да има играчки за момчета и играчки за момичета“ [16]. Наръчникът също инструктира учителите по време на упражненията да „избягват да възлагат на децата стереотипни роли на пола, които могат да допринесат за интернализацията на „женска“ или „мъжка“ идентичност [17]. Освен това, инструментариумът насърчава учителите да искат от обучаемите да споделят наблюдения дали „някои момчета харесват да се гримират“ [18].

13. В инструментариума Walk the Global Walk, който учителите следва да използват в часовете по гражданско образование в учебните програми на средното училище [19], съфинансиран от Европейския съюз, [20], от учениците се очаква да си представят, че се срещат с непознати, а сред информацията, която трябва да включат в представянето си, са техниите пол и джендър:

„Кой съм аз? Помолете учениците да си представят, че са непознати и да се представят един на друг. Поканете ги, преди да започнат да мислят какво е интересно и важно да знаят за някой друг, когато го срещнете за първи път… Например: […], пол, […], джендър“. [21]

Липса на доказателства за ефективността на системното сексуално образование (ССО)

14. Успеваемостта на ССО е плачевна. Сто от най-задълбочените съвременни изследвания на всеобхватното сексуално образование в световен мащаб показват, че системното сексуално образование в училищата се е оказало неефективна и неуспешна стратегия за здравето на подрастващите. То е причина за голям брой негативни последици, изразяващи се в: намалена употреба на презервативи, повишена сексуална активност, увеличен брой партньори, бременност, болести, предавани по полов път, и др. [22]. Липсата на положителни доказателства за базираното в училище ССО беше потвърдена от последните задълбочени прегледи на изследванията [23].

15. В доклад на Фонда на ООН за населението относно ССО и „насилието, основано на пола“, се признава липсата на доказателства за ефективността на ССО по отношение на извършването или преживяването на насилие, както и на рисковите и защитните фактори за такова насилие [24].

16. През 2022 г. Отделът за политика в областта на правата на гражданите и конституционните въпроси на Европейския парламент възложи проучване по искане на Комитета по правата на жените и равенството между половете, за да проучи значението на ССО²⁵. В проучването се признава, че „има ограничени доказателства за ефективността на сексуалното образование за намаляване на случаите на човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ) и болестите, предавани по полов път (ППБ)“ [26].

17. В Международното техническо ръководство за сексуално образование на ЮНЕСКО, посветено на сексуалното образование, проверяващите от агенцията на ООН установиха, че по-малко от 50 процента от изследваните учебни програми за сексуално образование са постигнали желаните резултати – забавено започване на полов живот, повече вярност във взаимоотношенията и повишена употреба на презервативи и контрацептиви. В ръководството също така се признава, че няма доказателства, че сексуалното образование, основано на учебни програми, предпазва децата от полово предавани болести [27].

(b) Препоръки към страните, които да отправят към българската делегация

18. С оглед на гореизложеното организациите предлагат да бъдат отправени следните препоръки на България:

а. Да продължи да зачита правото на родителите съгласно международното право да отглеждат и възпитават децата си в съответствие с техните морални и религиозни убеждения, включително по отношение на сексуалността.

b. Осигуряване на ефективно прилагане на изменения член 11, параграф 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, за да се зачита правото на родителите, гарантираното от международното право, да отглеждат и възпитават децата си в съответствие с техните морални и религиозни убеждения;

c. Да се обмисли възможността за определяне на наказателни мерки при нарушаване на приетите изменения в чл. 11, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, за да се гарантира ефективното им прилагане.

[1] Pre-school and School Education Act, art. 11(2) https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509

[2] Additional provisions to the Pre-school and School Education Act, art. 16 https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136641509

[3] Constitution of the Republic of Bulgaria (1991), art 47(1) https://www.parliament.bg/en/const

[4] ICCPR, art 18(4), ICESCR, art 13(3).

[5] Universal Declaration on Human Rights, Art. 26(3).

[6] ICCPR, art 18(4), ICESCR, art 13(3).

[7] Program of Action of the International Conference on Population and Development (1994) https://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/programme_of_action_Web%20ENGLISH.pdf.

[8] Ibid, para 73(d).

[9] Ibid, para 7.37.

[10] Ibid, para 7.45, 7.47, 73(a), 73(e). See also pg 11.

[11] Ibid, pg 11.

[12] Regulated in Regulation 13 of 21.09.2016.

[13] Citizens in Action Bulgaria https://civilactionbg.com/не-желая-да-образовате-сексуално-деца/.

[14] Handbook on Citizenship “Being European is Cool” https://www.clubngo.org/articles/new/младите-хора-бъдещето-на-европа-2

[15] Ibid, p 44-45 and p 53.

[16] European Commission, Learn to Change, PPMI, Directorate-General for Mobility and Transport, Janečková, H., Santos Tambo, M., et al., ‘Pedagogical toolkit to help combat gender stereotypes in primary school: How to open up endless opportunities in the professional world to children: an example from the transport sector’ (2021) pg 20 https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/e534f832-3085-11ec-bd8e-01aa75ed71a1/language-bg.

[17] Ibid, pg 25.

[18] Ibid, pg 44.

[19] Walk the Global Walk ‘About’ https://walktheglobalwalk.eu/bg/about.

[20] Capital of Bulgaria Municipality ‘Mobilizing young Europeans in support of the Sustainable Development Goals (Walk the Global Walk)’ https://www.sofia.bg/pr-eu-2014-2020/-/asset_publisher/Q5Flpy9r00E6/content/mobilizirane-na-mladi-evropejci-v-podkrepa-na-celite-na-ustojcivoto-razvitie-walk-the-global-walk- .

[21] Walk the Global Walk pg 18 https://kopieto.com/walk-walk-the-global-walk-informatsionen-i-resursen-paket-za-uchiteli.

[22]https://institute-research.com/CSEReport/Global%20CSE%20Report–US%26non-US_Combined__4-1-19.pdf

[23] See for example: Weed SE. Sex Education Programs for Schools Still in Question: A Commentary on Meta-Analysis. Am J Prev Med. 2012;42(3):313-315; Marseille E, et al. (2018) Effectiveness of school-based teen pregnancy prevention programs in the USA: a systematic review and meta-analysis, Prevention Science, 19(4):468–489; Juras R, Tanner-Smith E, Kelsey M, Lipsey M, Layzer J. Adolescent Pregnancy Prevention: Meta-Analysis of Federally Funded Program Evaluations, American Journal of Public Health. 2019;09(4), e1-e8.

[24] UNFPA ‘Comprehensive Sexuality Education as a Strategy for Gender-based Violence Perpetration’ (2021) p iv. https://www.aidsdatahub.org/sites/default/files/resource/unfpa-comprehensive-sexuality-education-strategy-gbv-prevention-2021.pdf.

[25] European Parliament Study ‘Comprehensive Sexuality Education: why is it important?’ Policy Department for Citizens’ Rights and Constitutional Affairs Directorate-General for Internal Policies (February 2022) https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2022/719998/IPOL_STU(2022)719998_EN.pdf.

[26] Ibid.

[27] UN International Technical Guidelines on Sexuality Education, 2018, in particular pgs 127-128 http://unesdoc.unesco.org/images/0026/002607/260770e.pdf.