Доц. д-р Диляна Денчева: Човек не е това, което яде, а което говори

Днес честваме 24 май – нашия най-български и най-хубав празник. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

Подобно на пролетния месец, в който го отбелязваме, празникът е пробуждане от зимния сън на ежедневието и вдъхване на нов живот в почитта към българското писмо и четмо. Той е напомняне, „че и ний сме дали нещо на светът и на вси словене книга да четат.“

По този повод поканихме доц. д-р Диляна Денчева, преподавател в Катедрата по славянско езикознание във ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски“, за да се гмурнем по-надълбоко в дебрите на родния език, на неговата чистота, развитие и разслоение, както и за допълнителна доза национална гордост.

Доц. д-р Диляна Денчева преподава практически полски език, история на полския книжовен език, стилистика и други дисциплини. Била е лектор по български език, литература и култура в Лодзкия университет в Полша. Автор е на монографиите „Фразеологизмите в съвременния български език“ и „Метафора и преводимост. Подход на лингвиста“ и на множество научни статии, сред които „Различията в метафорогенните способности на езика – предизвикателства пред преводача“, „Експресивизмите като реторично средство в публичната реч“, „Бог високо, цар далеко. Образът на евродепутата в българския форум“ и „Културата и бахура. Антитези и многозначност в превода“. Устен и писмен преводач от и на полски език.

Новетика: Защо трябва да се гордеем с българския език и азбука?

Доц. д-р Диляна Денчева: Българският език е изключително богат език, с дълга история, която отразява в голяма степен историята на страната и народа ни. Той прилича на археологическите пластове – в него се обособява пластът от красиви думи, навлезли заедно с преводите на Библията, вижда се дебелият пласт от турцизми, които също живеят собствен живот и имат собствена съдба, вижда се невъобразимото богатство от диалекти. Заема четвърто място в езиковата ложа на християнска Европа след разчупването на триезичната догма. Оцелява векове наред в състояние на чуждо политическо и езиково господство. След Освобождението преживява мощни процеси на очистване и езиково строителство.

За неговата историческа стойност говори един факт от историята на Полша. През 1555 г. Сеймът в Пьотркув издига искания литургиите да се провеждат на родния език (а не на латински), така, както „това е позволено на българите“. Мисля, че няма нужда от повече аргументи.

Новетика: Получила ли е кирилицата заслуженото международно признание?

Доц. д-р Диляна Денчева: Мисля, че да, но по-скоро на някакво институционално равнище. Да, Светите братя равноапостоли са провъзгласени за покровители на Европа и да, кирилицата е обявена за третата официална азбука в ЕС, но какво средностатистическият европеец знае за тях, нямам представа.

Новетика: Истина ли е, че българският език е неславянски, защото славянските езици са синтетични (падежни), а българският е аналитичен?

Доц. д-р Диляна Денчева: Разбира се, че не е истина и това са спекулации на хора неспециалисти.

Лексикалното ядро на българския език доказва неговата неоспорима принадлежност към езиковото семейство на славянските езици. Достатъчно е да сравним базисни понятия като река, море, дърво, слънце, огън, хляб, народ и подобни. Същите думи на полски език са rzeka, morze, drzewo, słońce, ogień, chleb, naród; на руски – река, море, дерево, солнце, огонь, хлеб, народ.

Да, българската граматика е поела по различен път на развитие, при който се разпада падежната система, но е достатъчно да погледнем текстовете от старобългарския и среднобългарския период, за да видим, че е тръгнала от същата изходна точка, от която са тръгнали и другите славянски езици. Съвремието ни също разполага с доказателства за това, например заглавието на стихотворението „Майце си“ на Христо Ботев е изображение на някогашния дателен падеж (на полски език българското майце днес звучи matce); не е трудно също да разпознаем творителните форми за начин в днешните наречия от типа гърбом, стоешком, лежешком и под.

Новетика: Възможно ли е да се опази „чистотата“ на един език?

Доц. д-р Диляна Денчева: Не е възможно, а не е и необходимо, ако под чистота се разбира опазването му от влиянията на чужди езици.

Лексикалното развитие на един език, т.е. на речниковия му запас, обикновено протича в четири развойни тенденции: а) отмиране на думи поради изчезване на обектите, които назовават, като например думата паламарка, която за младите поколения е напълно непозната; б) неосемантизация, т.е. придобиване на ново значение, например пред очите ни думата експертиза придоби ново значение; в) изковаване на нови единици, понякога чрез калкиране, т.е. превод на чужди единици, какъвто е фразеологизмът „влизам в обувките на някого“, който е откровена калка на английския to be in someone’s shoes; г) обогатяване на езика чрез заемки, понякога фонетично адаптирани към родния език. В последния случай това е неизбежно, защото езиците, както и техните носители, са в контакт, езиковите прониквания са неизбежни, важното е процесът да е умерен.

Изчезне ли умереността обаче, се появява тревогата. Напоследък се появиха думи като лидирам, инвазирам и подобни, които са напълно излишни. Прекомерно замърсен е езикът на младите хора, работещи в големите корпорации, там изречения от типа „Сега идвам от мийтинг, на който тийм лидерката каза…“ са едва ли не нещо естествено. А не са.

Новетика: Защо жаргонът навлиза все повече в езика, дори сред политиците? Нашето културно и езиково ниво ли e спаднало или си мислим, че сме „cool“?

Доц. д-р Диляна Денчева: Мисля, че причините за това са няколко. Първата се крие в годините на прехода към нова политическа система, когато във водещите медии се появи съпротива срещу социалистическия новговор. Знаете колко скован, клиширан и идеологизиран беше той. Новата тенденция целеше изместването му от едно „по-човешко“, по-разбираемо говорене, дори и с цената на снижаване на стила. Именно по тази причина в медийния език преживяха ренесанс турцизмите, които традиционно заемат място в ниския стилов регистър, изтласкани там от усилията на нашите следосвобожденски книжовници. Процесът обаче се задълбочи, мярката се изгуби съвсем и ухото на българина свикна с некнижовната реч, която, освободена от всякаква норма, се разпространи във всички останали сфери.

Втората причина за това е интернет, който даде възможност за различни видове писмено общуване. То е проява на т.нар. вторична устност, т.е. то е в писмен вид, но реално отразява спецификата на устното общуване. Вместо обаче да остане в рамките само на неофициалното ежедневно общуване, явлението навлезе и в други форми на общуване.

На трето място бих посочила разпадането на нормата въобще, като имам предвид Нормата във всичките ѝ измерения – от неприемливото говорене с пълна уста, през подходящото облекло за театър и учтивата форма „Вие“. На четвърто място е културната доминация на интернет. Убедена съм, че има хора, чиито единствени прочетени текстове са постове в социалните мрежи, обсъждания на форумни вълнения и кратки съвети за „лайфстайл“. Всичко това рефлектира върху причината, която вие посочвате, а именно тотален срив в културното и езиковото ниво.

Новетика: Защо изобщо има жаргон или уличен език?

Доц. д-р Диляна Денчева: Те са неизбежна част от естественото разслоение на всеки език.

Националният език има три основни разновидности: а) книжовен език, който е надрегионален и е задължителен за институциите, образователната система, медиите и въобще публичната реч; б) регионални разновидности, т.е. диалекти и в) социални разновидности, т.е. социолекти. Последните са присъщи на различни социални групи – професионални говори, хронолекти, т.е. свързани с възрастта, като тук попада младежкият жаргон, тайни говори на общности, които са извън закона като наркомани, престъпници, затворници и подобни.

Езикът е живо и адаптивно създание, той се приспособява към ситуациите, нивото и целите на комуникацията, защото, да не забравяме, неговата основна функция е комуникативната. Чрез езика например младите хора изразяват своето отношение към света, затова младежкият жаргон е толкова експресивен и на моменти бунтовен, склонен към нарушаване на нормата. Затворническият и наркоманският жаргон на свой ред имат за цел да осигурят комуникация, непрозрачна за външни хора и отразяват брутализацията на ежедневието и отношенията между носителите им. Административният функционален стил пък изразява йерархичността в комуникацията между гражданите и държавата чрез изрази като забранява се, следва, длъжен е и подобни. Научният стил не търпи интерпретации, затова е пълен с еднозначни термини и е изчистен от всякаква художественост. Всяка разновидност на езика и функционален стил имат своето място под слънцето, важното е да се познава кодът и употребите да не се смесват. За съжаление кодът все повече избледнява.

Новетика: Кое затруднява чужденците учещи български?

Доц. д-р Диляна Денчева: Времената, членуването и преизказното наклонение в различните му форми. Преподавала съм български език както на поляци в Полша, така и на студенти от цял свят на Летния семинар по българистика, организиран от Факултета по славянски филологии на СУ, и мога да го твърдя без колебания.

Новетика: Английският език масово е навлязъл в ежедневието. Някои думи и изрази нямат превод на български, какво правим в такива случаи?

Доц. д-р Диляна Денчева: В такива случаи или се създава специална дума, или се прибягва до заемка, или се прави калка, т.е. превежда се съдържанието на чуждата дума на роден език. Добър съвременен пример за втория и третия подход са заемката принтер и калката мишка (от mouse).

Новетика: Изглежда без английски вече не можем да разберем български. Например думи като „фрустрирам“, „инспирирам“ – защо се използват, след като имаме техен български аналог? И откога имаме „дентална медицина“ вместо стоматология?

Доц. д-р Диляна Денчева: Има заемки, които по значение напълно дублират родните думи, но се отличават с нюанси и тяхното присъствие в родния език е оправдано, като например начало и старт. Не си представяме някое състезание да започне с командата „Начало!“, нали? С производната дума стартирам обаче доста се злоупотребява, в повечето случаи спокойно може да бъде заменена от думата започвам. В думата фрустрация лично аз съзирам медицински оттенъци. Що се отнася до другите два примера, смятам, че това са непълно ненужни единици, още повече, че вдъхновявам звучи доста по-вдъхновяващо от инспирирам. Нямам обяснение защо се използват. Може би това е проява на някакъв езиков снобизъм.

Новетика: Какво мислите за „шльокавицата“ и за „zdr k pr“?

Доц. д-р Диляна Денчева: Изигра своята роля много, много отдавна, в зората на компютърната революция, когато невинаги кирилицата биваше разпознавана и на нейно място понякога излизаха т. нар. „гарги“. Тези времена обаче отминаха, а с тях и нейният смисъл. В момента употребата ѝ е напълно недопустима и грозна.

Що се отнася до „zdr k pr“, това е пример за гореспоменатата вторична устност, в която стремежът към краткост е на първо място. Появиха се подобни кратки формули на общуване, които по функция наподобяват знаците в стенографията. Големият проблем на нашето време е, че започнахме да пишем там, където би следвало да говорим и нормата на този тип общуване се разшири и пренесе върху писмения канал, който се управлява от далеч по-рестриктивни правила. Няма проблем, ако петокласници си пишат по този начин, проблем ще е, ако в официално писмо пренебрегнат правилата на общуване, формулата на обръщение, изложение и заключение.

Новетика: Каква е съдбата на пълния член?

Доц. д-р Диляна Денчева: Вторичната устност в интернет комуникацията пренебрегва доста правила, защото се ръководи от други принципи и това са скоростта на комуникацията и търсенето на разговорното звучене, но това оказа пагубни последици върху нормираното изграждане на текст във всякакви ситуации. Друг е въпросът дали пълният член се пропуска по тези причини или просто от незнание.

Що се отнася до неговата съдба, преди време се появиха гласове за премахването му, но за щастие останаха без последователи. Пълният член е изключително важен граматичен маркер. Има ситуации, в които той гарантира успешността на комуникацията, защото отличава подлога от допълнението. Да си представим едно изречение със словоред, който трябва да подчертае логическото ударение. Въпрос: Кого извика професорът, студента или студентката? Отговор: Студента извика професорът, не студентката. Ако не спазим правилото за пълния член, изречението ще звучи така: Студента извика професора, което създава един доста неуспешен комуникативен акт.

Вероятно противниците на пълния член ще използват като аргумент факта, че при женския и средния род няма такова разграничение. Ако обаче имаме инструмент, който да ограничи двусмислиците, защо да го премахваме? При това пълният член е едно богатство на граматичната система, а и правилото за употребата му е елементарно.

Новетика: Що е то „добър преводач“? Познаването на два езика достатъчно ли е, за да бъде човек преводач?

Доц. д-р Диляна Денчева: Не, не е достатъчно. За да си добър преводач, трябват още много компетентности и умения, които са различни при писмения и устния превод. Дори в рамките на тези два основни типа преводи се обособяват подвидове, всеки със своите специфики. Например симултанният превод (в кабина) изисква способности за изключително бърз пренос от един език на друг, раздвояване на вниманието (както казваме на преводачески жаргон – раздвоение на личността – едната слуша, другата говори), способност за трансформиране на речта в приемлива в неприятните моменти, когато говорещият заглъхва, а, както се досещате, между него и преводача няма контакт и подобни.

Консекутивният превод изисква добра памет, способност точно да се запаметят фрагменти текст, които понякога са доста дълги.

Писменият превод изисква съвсем различни компетенции.

Художественият превод е изпълнен с предизвикателства от типа на т. нар. false friends, граматични асиметрии, фразеологични изрази, непознати реалии… Особено опасни са разминаванията в метафорите и конотативния потенциал на думите. Възможно е две думи да имат наглед едно и също значение, но конотациите в различните езици да са различни. Сравнете неутралната полска дума pies и българските пес и псе. Сравнете също и метафоричните значения на fox и лисица.

Ако ми позволите една парафраза: „Езикът е голям и опасности дебнат отвсякъде“. Изключително важно е да се познават историческите, културните и политическите реалии, които могат да усложнят контекста. Има и нещо друго. Колкото по-добре преводачът владее чуждия език, толкова по-естествени са за него чуждите конструкции, което, при липса на внимание, може да му изиграе лоша шега. Ето на такива неща се опитвам да науча студентите в часовете по превод, тъй като лично аз съм се учила в движение и основно на базата на собствения си опит.

Новетика: Ще изчезне ли професията преводач с заради приложения за превод, ИИ?

Доц. д-р Диляна Денчева: Това е въпрос, който с моите колеги преводачи обсъждаме непрекъснато. Има приложения, които се справят доста добре с преводите, но въпреки това смятам, че винаги ще има подводни камъни, които изкуственият интелект няма да може да преодолее. Имам опит с превеждането на високо държавно ниво и знам, че някои неточности в превода могат да доведат до сериозни дипломатически последици. Не съм сигурна, че ИИ може да улови нюансите, двусмислиците и въобще ситуациите, които могат да ги породят. Не мисля, че той може да се справи с нарушенията на нормата, колкото и дребни да са те, например изтърван турцизъм или конотативно опасна метафора, и да ги избегне или тушира. С художествения превод също не вярвам да се справи по-добре. Има езикови иновации, актуализации на повече от едно значения, лични имена със скрито значение, стилизации… все неща, за които е нужен човешкият ум. Първо, за да ги разпознае и второ, за да ги пресъздаде на другия език.

Новетика: Можем ли се доверим на новия дигитален български речник БЕРОН?

Доц. д-р Диляна Денчева: Лично аз бих се доверила на всеки езиковедски продукт на Института по български език към Българската академия на науките (БАН). Изпълнена съм с уважение към труда и научните постижения на колегите в него.

Новетика: По-лесно ли овладяват чужди езици днешните студенти?

Доц. д-р Диляна Денчева: Не бих казала. За съжаление днешните млади поколения приемат достъпа до информация за даденост и не го ценят достатъчно, а и имам чувството, че не успяват да впрегнат огромния потенциал на мрежата в самоподготовка. Все още преобладава ученическият манталитет, че знанията трябва да дойдат главно от преподавателя. Що се отнася до лекотата, с която се възприема чуждият език, не виждам някаква очертана системност. Има студенти с природен талант за езици, съчетан с желание да учат и това е нещо, което ги равнопоставя с всички предишни поколения.

Новетика: Какво представлява професията езиковед?

Доц. д-р Диляна Денчева: Езиковедът е човек, който се занимава с изследването на езика както в съвременен, така и в исторически план.

Историческите изследвания реконструират стари езици, установяват развойните тенденции в тях, датират моментите на големи промени, като например изчезването на малката носовка в старобългарския език, появата на преизказно наклонение и подобни (естествено въпросното датиране може да обхваща доста дълъг период от време). В съвременен план езиковедът се грижи за кодификацията на променящата се норма, за лексикографското актуализиране на речниковия запас, както и провежда теоретични научни изследвания на различни езикови явления.

Новетика: Вашето послание към всички българи и говорещи български?

Доц. д-р Диляна Денчева: Да осъзнават силата и стойността на родния език. Да не гледат на него като на инструмент, чрез който могат само да си поискат хляб, а като на средство за естетически преживявания. Да не се примиряват със скромен запас от думи, а да развиват и обогатяват словника си непрекъснато. Да гледат на езика като на културно-историческо наследство. Да го предадат на децата си, а те на техните. Да знаят, че човек е не това, което яде, както ни се внушава напоследък, а това, което говори. Да си купуват книги на български автори. Да препрочитат класиците. Лично аз, когато имам нужда от добро настроение, си отварям „Чичовци“. Когато имам нужда от успокояване и красота, посягам към Биньо Иванов или Борис Христов. „От пясъчната бъчва на септември останаха дъгите и тромпета“. Красиво, нали?