Зло в името на добро е зло
Деморализация и следване на злото са в корена на мисленето, че целта оправдава средствата
Как се променя мисленето на хора от добро към лошо? В коя фаза на морален упадък се намира днешното общество? С какво са заменени истината и моралът? Каква е целта на съвременната пропаганда? И имаме ли избор?
Един любопитен и актуален философски коментар на американския блогър Decode the World, основател на медията Before It’s News и неин ръководител в продължение на осем години, преди да я повери на друг собственик. Публикуваме превода с изричното позволение на автора.
* * *
Близък приятел ми каза, че ситуацията в Израел е такава, че са принудени да вършат зло в името на доброто. Опасявам се, че и двете страни във войната мислят така, и това води до безкраен цикъл от насилие, отмъщение и негодувание. Това е много тъжно.
Злото никога не може да бъде добро.
Правенето на зло в името на доброто е зло.
Добрите хора не вършат зли дела. Никога. И никога не се оправдават за грешките си. Те се извиняват и се стремят никога повече да не ги повтарят. Добрите хора гледат в себе си, за да открият своите грешки и недостатъци, и незабавно ги поправят. Винаги мислят първо за другите и се питат: „Къде сгреших?“. Ако не правят това, лесно ще тръгнат по лош път.
Как логиката и мисленето на хората се обърнаха толкова, че те все повече вярват в максимата „целта оправдава средствата“? Нивото на морала в обществото запада, достигайки ново дъно всеки изминал ден. Всеки човек, паднал в капана на това мислене, започва да възприема зли неща и така върви към посвещаване в култа на смъртта, чиито други имена са сатанизъм и луциферизъм.
Но не е задължително да става така. Човек винаги има избор.
Операция за деморализация
Бившият агент на КГБ и дезертьор Юри Безменов разказва през 1984 г. как моралът е бил премахнат от обществото. Операцията по деморализация се извършвала по един и същи начин от хиляди години, от една и съща група хора и всеки път успявала. Човешкият ум е най-слабият.
В интервю с Дж. Едуард Грифин, Безменов разкрива, че усилията за деморализация на хората вече са се увенчали с успех. Човекът, лишен от морал, е неспособен да прецени дали една информация е вярна. Следващата фаза е дестабилизация, после криза и накрая приемане на злото за нещо нормално.
Всичко, за което предупреждава Безменов, е вече факт, но фазите на криза и нормализация все още не са се разгърнали напълно по време на писане на този коментар.
Деморализацията е актът на премахване на морала от хората, а това ги прави податливи на пропаганда. Хората биват лъгани и мамени от обърналите се срещу Истината. И след като останат без морал, хората ще отрекат, че нещо е вярно, дори ако бъде доказано пред очите им. Посредством медийна пропаганда и взаимодействия в социалните мрежи те биват убедени, че лошото е всъщност добро.
Както отбелязва шахматистът Гари Каспаров:
„Целта на съвременната пропаганда е не само да дезинформира и налага определен дневен ред. А и да изтощи вашето критично мислене и унищожи истината“.
Високият морал, предпазващ тъканта на обществото, бавно бива заменян с комунизъм, а Истината е подменяна с лъжи. „Една лъжа води до още десет“ е клише, което лъжите затрупват, докато напълно заглушат истината. СССР, Китай, Куба и други държави наложиха комунизма на своите народи с помощта на тези техники, а сега това се случва навсякъде по света. Истината и моралът са заменени с комунизъм.
В Манифеста на комунистическата партия Маркс казва какво ще се случи:
„При това съществуват вечни истини като свобода, справедливост и други, които са общи за всички обществени строеве. А комунизмът премахва тези вечни истини, премахва религията, морала, вместо да ги преобрази; следователно той противоречи на целия досегашен ход на историческото развитие.“
Злодеянието е избор
Човешките същества правят избори. Между добро и зло има избор. Бог е направил внимателни подредби и се грижи за всичко. Изборът невинаги е лесен, защото понякога е трудно да различим доброто от злото. Подобно на Луцифер, злото има много лица, някои са очевидни, но повечето са трудни за разпознаване. Някои дори изглеждат като нещо добро.
Праведните религии се стремят да държат своите последователи далеч от греха; християните ги наричат „седемте смъртни гряха“ (горделивост, алчност, гняв, завист, похот, чревоугодие и леност). Злите религии и представящите се за последователи на праведни религии вярват, че грехът опрощава греха. Това е зло. Правенето на още грехове само увеличава кармичния дълг на човека. Такива действия са следване на зъл път независимо какви благочестиви формалности спазват.
Следването на зъл път е сериозен проблем в праведните религии. Някои последователи използват религиозните текстове и ги изопачават, за да оправдаят злодеянията си. Това подкопава праведните религии отвътре, петни тяхното име и опропастява иначе добри хора, които вярват, че правят добро, а всъщност извършват грях.
Парите, средство за живот на земята, също могат да бъдат сложен капан — затова бъдете внимателни с тях.
Кармата е проблем; защо да вземате чужда карма на своя гръб? Лошите хора носят голямо количество греховна карма.
Подходът, който работи най-добре, е внимателна преценка на възможностите съобразно принципите Истинност, Доброта, Търпение — които са и характеристики на космоса. Едно зло никога няма да бъде вярно; може да е 80% вярно, но никога 100%. Бъдете внимателни. Понякога бездействието е най-добрият ход за действие.
Дори ако сте избрали злото, можете да размислите. Но няма много време. Създателят е тук. Една праведна мисъл може да промени изхода от събитията. Изборът е ваш.