Днес министър от Харвард, утре от Московския

Месеци наред обществото ни се занимава с лъжата на бившия министър в правителството на Румен Радев. Конституционният съд се произнесе и стана ясно като бял ден, че през цялото време Кирил Петков е знаел, че е двоен гражданин, сиреч ни е лъгал.

Но този факт вече не е актуален. На преден план излиза нещо много фундаментално и базисно за държавата ни. Все по-видими стават нагласите и настроенията за промяна на Конституцията, така че вече да може хора, образовани и „носещи България в сърцето си“, да заемат висши държавни постове, ако ще и да са граждани на 5 държави.

Ако това се случи, ако бъдещите парламентаристи заличат и премахнат това изискване, това ще означава, че България ще бъде лишена от една защита, която ѝ гарантира, че в правителствата ѝ няма да има хора, които са се клели в две, три или 10 Конституции.

Дали Кирил Петков е обект на психолози и психиатри, които да обяснят как се наричат хората, които не разбират вина и не признават вина, или е обект на философите-етици, които да кажат как се наричат хората, които съзнателно лъжат, не е важно в момента. Кирил Петков като персона не е важен.

Важни са идеите, които той лансира. Идеи, които си проправят път към Парламента и са на крачка, за да се превърнат във фундамент на нашето общество.

Живеем в динамично време! Клише, което чуваме всеки ден по всякакъв повод. Но разбираме ли какво означава това? Със сигурност Кирил Петков не го разбира. Зад тази популярна фраза се крие дълбока и трудна за разбиране истина. Истината не за нашия бит, а за битието.

Още от гимназията знаем, че основните атрибути на съществуващото са време, пространство и движение. Те са в основата на всичко, което се случва около нас и с нас. Те са там и предпоставят всяко наше действие дори в кухнята, когато си приготвяме салатата за вечеря. Време, пространство, движение.

Светът се задъхва от скоростта, с която се случват и развиват събитията. Чрез новите технологии все повече и повече се свиват времето и пространството. Ако някога са били необходими месеци и години, за да се получи съобщение от единия край на Земята до другия, то днес това става за секунди. Ако някога, за да се срещнеш с някого, е трябвало да изминеш хиляди километри, то днес това се случва за секунди. Времето и пространството се свиват.

„Всичко тече, всичко се променя“, е казал Хераклит. Днес този закон е точно толкова актуален и верен, както в древността. Променила се е само скоростта, с която се случват нещата.

Колко трябва да си ограничен в мисленето си, за да не виждаш, да не усещаш с кожата си, че „всичко тече, всичко се мени“ с шеметна скорост? Какъв мироглед трябва да имаш, за да не разбираш, че същият принцип важи и за социалните и политически процеси, и за междуличностните отношения дори? Нима Кирчо, който е завършил Харвард, не разбира, че днешните приятели утре могат да бъдат врагове? Нима не вижда с каква скорост умират и се раждат цели държави?

Как да се защити България от динамиката на промяната в политиките на далечните и близки държави? Или те ще си казват: „А, я да не закачаме България, защото в правителството ѝ има наш гражданин“. А защо да не бъде обратното: „Нашият интерес се разминава с този на България, но ние можем да използваме наш гражданин, който е в правителството ѝ“.

Да се премахне текстът от Конституцията, който забранява двойно гражданство, означава България да се превърне в лесна жертва не само на чужди интереси, но и на всякакви кариеристи и мошеници.

Какво щеше да се случи, ако това ограничение не съществува и нечий любимец на нечий президент стане министър-председател в нашата страна, а в другата държава, чийто гражданин е, да е търсен за престъпления – финансови или криминални?

И тезата на Кирил Петков, че България не е суверенна държава, щом се съобразява с администрацията на друга държава, е направо манифестация на непознаване на механизмите, по които се администрират отношенията между държави и личности. Не, драги ми Смехурко, именно защото България е суверенна държава и настоява да се спазва реда, който я пази от попълзновенията на хора, които биха могли да се скрият в прегръдката ѝ.

Ние, като общество, не трябва да допускаме на никаква цена Конституцията да се променя заради конюнктурата на времето или заради мераците на амбициозни, но с тесен мироглед, хора.

Така, както твърдението „всичко тече, всичко се променя“ отразява закон на битието, а не на бита, така и нашата Конституция, в частта си за двойното гражданство, отразява суверенитета на родината ни, а не обслужва амбициите на един или друг човек, пък бил той харвардски или московски възпитаник.