Димитър Тасков: Година след приемане на еврото – цените в двете валути

Ще изгубим ли паричен суверенитет, ако приемем еврото като национална валута? Как ще се променят правомощията на БНБ? А лихвите по ипотечните кредити?

По тези и още важни за българското общество въпроси разговаряхме с финансовия експерт Димитър Тасков.

Новетика: Състоятелен ли е доводът, че с приемането на еврото България ще загуби суверенитет?

Димитър Тасков: Не, България няма да загуби суверенитет. В съответствие с член 282 от Договора за функционирането на (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От своя страна ЕЦБ и националните централни банки на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, съставляват Евросистемата.

Темата за паричната политика е уредена в член 127, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 3 на Протокол №4 за устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. Там е посочено, че основните задачи, осъществявани чрез ЕСЦБ, са: да поддържа ценова стабилност, да определя и осъществява паричната политика на Съюза, да осъществява валутни операции в съответствие с разпоредбите на член 219 от посочения договор, да държи и управлява официалните резерви в чуждестранна валута на държавите-членки и да насърчава нормалното функциониране на платежните системи.

Ако България влезе в еврозоната, тя ще стане част от част от Евросистемата и ще се съобразява с паричната политика на Съюза. В случая с България обаче паричната политика и в момента бива подчинена на Валутен съвет, известен с по-популярното му название Валутен борд. Той е въведен със Закона за Българската народна банка от 5 юни 1997 г. и започва да функционира на 1 юли 1997 г. Съгласно неговите разпоредби функциите на Валутен съвет се изпълняват от Управление „Емисионно“ на БНБ. Целта е стабилизиране на българската икономика и публичните финанси. Това, което прави новата система, е да фиксира обменния курс на българския лев към германската марка (съответно 1000 лева за 1 германска марка). По-късно, след въвеждането на еврото през 1999 г., левът беше фиксиран към еврото. Т.е., ние от този суверенитет сме се отказали още преди 25 години.

Новетика: Как ще се променят правомощията на БНБ?

Димитър Тасков: Когато имаме пълноценна, пълнокръвна централна банка, това е дискреционна политика, т.е. има комитет по паричната политика, който се събира и решава каква политика – дали ще бъде експанзионистична, т.е., че ще вкарваме повече пари в икономиката (то може да стане по два начина – или директно, или чрез намаляване на лихвени проценти), или пък обратно – рестриктивна. А когато си приел паричен съвет, паричното предлагане на резервни пари зависи само от валутните резерви. Никаква дискреция, централната банка няма опции да влияе върху паричната политика.

Тук е също много важно да се подчертае, че основният лихвен процент се обявява от БНБ. Но той не се определя от нея, а на базата на това какъв е бил лихвеният процент, достигнат на междубанковия пазар в предходния месец. Тук има един автоматизъм. Няма никакво дискреционно решение.

Така БНБ отдавна се е отказала от активни операции от паричната политика. Това не е сега във връзка с приемането на еврото.

С приемането на еврото България вече няма да има собствена централна банка (не в буквален смисъл). Промените в закона целят да урегулират пълното подчинение на БНБ в структурата на централните банки в еврозоната.

БНБ вече няма да има много от правомощията, които има в момента, сред тях и възможността да определя минималните резерви. Голяма част от правомощията и сега, макар и не законово определено, са предоставени на ЕЦБ, тъй като се намираме във валутен борд. Това са технически нормативни актове, които трябва да бъдат приети преди включването на страната в еврозоната.

Новетика: ЕЦБ или БНБ ще управлява по-добре паричната маса в България?

Димитър Тасков: Според мен това ще бъде ЕЦБ.Нека не забравяме как се проспаха процесите в КТБ. ЕЦБ също няма да допусне обезценка на валута – както това се случи с централните банки в Турция и Швеция.

Новетика: Има ли как България статистически да изчисли колко точно ще поскъпнат цените на услугите след въвеждане на еврото?

Димитър Тасков: За съжаление няма как да се изчисли. Но замяната на лева с еврото няма да доведе до двойно поскъпване на стоките и услугите.

Начинът за превалутиране на цените на стоките и услугите ще бъде регламентиран в Закона за въвеждане на еврото в Република България. Там ще бъде изрично предвидено, че превалутирането от левове в евро ще се извършва като цената в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс с всичките пет знака след десетичната запетая. Няма да се допуска превалутиране чрез използване на съкратена форма на официалния валутен курс. След превалутирането получената сума ще се закръглява до два знака след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

1. Когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
2. Когато третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с едно.

Предвижда се и дълъг период на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите, за да се избегне спекулативното им покачване в резултат въвеждането на еврото. Този период ще започне един месец след приемането на Решението на Съвета на ЕС за въвеждането на еврото от Република България и ще бъде в сила 12 месеца след датата на приемане на страната в еврозоната.

Целта на въвеждането на задължението за двойно обозначаване е по-лесна адаптация на гражданите към новата валута и предотвратяване на злоупотреби и спекулативно нарастване на цените.

В държавите-членки на ЕС, последно въвели еврото, двойното обозначаване на цените се е доказало като успешна мярка при противодействието на покачването на цените вследствие от въвеждането на еврото.

С цел поощряване на коректните търговци, Министерството на икономиката и индустрията, съвместно с Комисията за защита на потребителите и представители на неправителствените организации, ще организира кампания „Честен търговец“ с ясно разпознаваемо лого на кампанията. Тези от търговците/доставчици на услуги, които спазват правилата за точно преобразуване на цените на продуктите/услугите си от левове в евро, както и за разбираемо и коректно обозначение на цените по време на периода на двойното ценообразуване, ще получат стикер „Честен търговец“, за да информират потребителите, че участват в кампанията. За следенето на добрите практики на търговците следва да бъдат отговорни институциите – организатори на кампанията, а гражданите ще бъдат поканени да се включат в процеса на събиране и предаване на информация.

Новетика: При еврото, българските банки ще имат ли свободата сами да определят формулата си изчисление на лихвените си проценти по ипотечни кредити или политиката за определяне на формулата ще им бъде наложена от ЕЦБ? Знаем, че в Германия лихвите по ипотеки се изчислят на база индекси като EURIBOR, а в България – на база цена на привлечен ресурс, т.е. на лихвите по депозити.

Димитър Тасков: Хората не трябва да очакват някаква промяна веднага след приемането ни, нито пък драстична. Естествено, част от банките вероятно ще сменят индекса, който ползват за определяне на лихвите, но дори да се отиде към EURIBOR – ако успеем да влезем от януари 2025 г. – очаквам тенденцията да е обратна и EURIBOR ще започне да намалява.

Новетика: Ръстът на ипотечните кредити за 2023 г. е 19% в сравнение с предходната година. След приемане на еврото ще продължат ли ипотечните кредити да растат или ще спаднат?

Димитър Тасков: Данните на БНБ показват, че ръстът на обема е 20% повече, тоест миналата година е била рекордна като сума пари, която българите са изтеглили. Това се дължи на по-високите цени на имотите. Интересът към ипотечните кредити остава висок заради ниските лихви, а покупката на имот продължава да е приоритет на доста хора. Много хора си поставят като цел тази година да се сдобият с имот. Това се дължи основно на повишението на доходите. Мисля, че няма да има промяна в ипотечните кредити.

Новетика: Каква подготовка се извършва от българските институции за въвеждане на еврото?

Димитър Тасков: Координацията на подготовката на България за въвеждане на еврото е регламентирана в Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.

Именно Съветът е отговорен за организирането, координирането и наблюдението на практическата подготовка на Република България за членство в еврозоната. Съветът отговаря и за разработването, изпълнението и, при необходимост, за актуализацията на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Сред функциите му са още одобряването на документи, дейности и инициативи, свързани с подготовката за приемане на единната европейска валута, както и периодичното докладване пред Министерския съвет за напредъка по подготовката. Съветът е създаден още през 2015 г., като неговата дейност е възобновена след присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II. Съветът се председателства съвместно от управителя на БНБ и министъра на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната.

Членовете на Съвета са: подуправителите на БНБ и член на КФН, заместник-министърът на външните работи, заместник-министърът на правосъдието, заместник-министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“, заместник-министърът на транспорта и съобщенията, член на политическия кабинет на министър-председателя.

До момента по голямата част от работата е изпълнена. Това в процентно изражение е около 90%. Едно от основните неща е въвеждането на AnaCredit. Другият важен момент освен инфлацията е и моментът с прането на пари. България отново е в челото на списъка. Като цяло в закона за БНБ има малко неясноти относно как ще бъдат обучени хората да разпознават фалшивите банкноти. Тук говорим за Български пощи (понеже и те се включват в замяната на парични средства). Как ще се случва замяната в малките населени места? Като цяло обаче по-голямата работа е свършена.

Новетика: Очаква ли се от държавата по-добра маркетингова кампания за промотиране приемането на еврото?

Димитър Тасков: Държавата трябва на разбираем език да може да запознае хората с приемането на еврото. Нека не забравяме, че имаме заделен бюджет за тази работа. Може би трябва да се наеме маркетингова агенция и да има мащабна разяснителна кампания. След като имаме такава кампания и търговците ще ги бъде страх да правят измами, защото населението ще бъде информирано.