Юристът Димитър Стоянов: „Актуализация на бюджета следва да се иска от редовен кабинет“

В съответствие с Конституцията ли е обвързването на връчването на втория мандат с актуализацията на бюджета, което направи днес президентът Румен Радев? Доколко е резонно предупреждението за импийчмънт на държавния глава, изразено от заместник-председателя на ГЕРБ, Даниел Митов, по повод изказването на Радев?

По тези въпроси разговаряхме с Димитър Стоянов, юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт по тези въпроси към политическея кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа. Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. Редактор на предаването „Реакция“ по Телевизия Европа.

Ето какво каза Стоянов специално за Новетика.

„Конституцията не поставя срок, с който да обвързва връчването на проучвателните мандати за съставянето на правителство. Това е записано от гледна точка възможността да се формира политически консенсус при необходимост за излъчване на кабинет, като също така е допустимо провеждането на консултации при президента във всеки един момент – отново с цел да се постигне някакъв компромис, особено при тежка политическа обстановка.

В този смисъл президентът може да връчи проучвателния мандат след ден, седмица или месец, като това се опира на неговата преценка за готовността на политическите сили да излъчат кабинет. Процедурата от 2005 г., която доведе до създаването на Тройната коалиция, е показателна в това отношение.

Отново, Конституцията не ограничава президента в поставянето на изисквания спрямо политическите сили в рамките на процедурата. Но това може да се третира като проблем на самата конституционна уредба, тъй като създава тежко напрежение между парламента и президентската институция.

Това явление, наречено ‘двойна демократична легитимност’, възниква в държави, където и президентът, и парламентът се избират пряко. Неслучайно в системи като нашата, а именно република с парламентарно управление, президентите се избират от законодателния орган с квалифицирано мнозинство, а не пряко от избирателите. Няма как да има балансирано отношения между институциите с такава разделена легитимност.

В този смисъл, проблемът е и до голяма степен политически. Бюджетът е инструмент, с който се изпълняват политическа програма и приоритети. А служебното правителство не е политически орган, то е технократски. Политически орган е редовното правителство. Актуализация на бюджета следва да се иска от редовен кабинет и той да носи пълната политическа отговорност за това пред Народното събрание.

Следователно, непосредствена задача е излъчването на кабинет, а не поставянето условия пред Народното събрание. Няма пречка, дори при изчерпване на процедурата по чл. 99 от Конституцията, президентът да остави при необходимост известно време на парламента да разгледа една актуализация и да я приеме, преди да го разпусне и да се отиде към предсрочни избори.

Но в момента Румен Радев не прави това, а заедно със служебния кабинет той осъществява своеобразен ‘рекет’ спрямо Народното събрание.

И докато хипотезата за импийчмънт изисква доста дълбок размисъл при оформяне на основания, както и самата тя е сложна за осъществяване, то обаче не следва ли да се замислим каква точно отговорност трябва да носи президентът за действията си? Действия, които прекалено често са на ръба на буквата на Конституцията, в този случай много отвъд нейния дух. Президентът просто експлоатира празнини в конституционната рамка, за да провежда отрано своята предизборна кампания.“