Десет цитата за историческите уроци от 10-и ноември

Днес, 10 ноември, честваме 31 години от събарянето на Берлинската стена и падането на комунизма в Източна Европа и България.

По повод една от най-съдбовните дати в нашата история, ви представяме 10 значими цитата от известни българи.

Д-р Желю Желев, първият демократично избран български президент

Комунизмът беше осъдена система. За близо 50 години в нашата страна, а в Съветския съюз 70 години, тя не можа да даде основните ценности на обикновените хора. Не можа да им даде повече свобода, отколкото Западът. Не можа да им даде по-висок жизнен стандарт, отколкото Западът. Не можа да даде по-реална перспектива в сравнение със Запада. При това положение нямаше как да не загине. Тя просто беше обречена от своята вътрешна несъстоятелност – икономическа, политическа, морална.

България си извлече урока. Стана член на Съвета на Европа (1992 г.), НАТО (2004 г.) и Европейския съюз (2007 г.). България научи урока си, че трябва да върви с демократичния свят, а не да се ‘връзва’ към тоталитарни страни, както направи преди Втората световна война с Хитлер, а след войната – с тоталитарния и комунистически Съветски съюз.

Едно време комунистите имаха такъв лозунг към земеделците като предупреждение: ‚Помни 9 юни (когато е превратът срещу режима на Александър Стамболийски) и пази 9 септември (когато комунистите идват на власт).‘ Подобен лозунг трябва да имат и демократите, но той трябва да звучи така: ‘Помни комунизма и пази демокрацията.’

Бойко Борисов, министър-председател

За мен, като демократ по душа, най-голямото постижение на 10 ноември е свободата на избор! Днес всеки е свободен да избира, да е критичен към властта. Това е ценност, която всички трябва да отстояваме.

Датата 10 ноември трябва да се помни, тъй като е променила съдбата на България и на всеки човек.
Минахме през много труден преход, но важното е, че съхранихме мира и продължихме напред. Страната ни стана член на НАТО и Европейския съюз благодарение на много работа и консенсус както между политическите партии, така и в обществото.

Трябва обаче да помним, че през целия преход имаше една партия, която водеше последователно България към фалити на банки, хиперинфлация, купонна система, режим на тока и европейска изолация. Да помним, за да не се повтаря!

Доц. Александър Йорданов, евродепутат от СДС/ЕНП

Свалянето на Живков на 10 ноември 1989 г., на фона на всичко, което се случваше в ‘социалистическия лагер’, бе наистина комедийно представление, сценка за народа, изиграна от висшето комунистическо ръководство с цел БКП да се легитимира като партия на промяната и да легитимира удобна за ползване опозиция.

Целта на ‘промяната’ бе да се съхрани контролът върху реалната промяна, която предстоеше в страната – преходът към демокрация и пазарна икономика. Целта на ‘сценаристите’, както ги нарекох тогава, бе да трансформират политическата си власт в икономическа, а чрез нея отново да си върнат политическата власт, ако случайно през прехода вземат че я загубят.

Всъщност ние сами си побългарихме прехода, направихме го различен от другите бивши комунистически държави от Централна Европа. И когато той приключи с приемането ни в ЕС, едва тогава мнозинството разбра, че през него собственици на България са станали лица от номенклатурата на бившата комунистическа партия и кадри на бившата Държавна сигурност.

Днес тази собственост вече е във владение на техните деца и внуци. И тук има място да се говори както за успехите ни по пътя към демокрация, така и за историческа вина на т.нар. ‘демократична общност’, която допусна функционерите на тоталитарната партия БКП и ДС да станат новите стари чорбаджии на страната. В този смисъл на 10 ноември 1989 г. официално стартират поредица от дирижирани и умело насочвани събития.

Голямата поука от събитията около и след 10 ноември 1989 г. е, че не трябва при никакви обстоятелства афиширащите се като демократи да се заиграват с измамната Българска социалистическа партия. Да не си ‘менкат’ изборно гласове с нея. Да не формират с нея мнозинства – било то в общински съвети или в националния парламент. Защото вършат ли това, то ще означава, че измамата 10 ноември продължава.

Асен Агов, бивш депутат от ДСБ, заместник-председател на Народното събрание и бивш директор на БНТ

Макар да са изминали толкова години от падането на комунизма, българите все още не могат да осъзнаят какви щети им е нанесъл този строй и че все още не знаят истината за него.

Никой не обясни на хората, на какви лишения са били подложени по време на управлението на комунистическия режим. По онова време шепа хора от комунистическата партия живееха в разкош и пътуваха свободно по цял свят. Сега същите тези хора отново не позволяват на българския народ да узнае това.

Васил Георгиев (Васко Кръпката), музикант и фронтмен на рокгрупата „Подуене блус бенд“

Падна Берлинската стена и Българската държава, унесена в Перестройката, дошла от Русия отстрани дългогодишния си началник и започна да преразпределя държавното в частно. Социализмът, беше фалирал и на всички нива имаше недостиг, поради неефикасността на този строй, и тази система се саморазпадаше полека. На 10-и ноември се случи кулминацията и нещата се преобърнаха, което е най-същественото събитие в моя живот и на няколко поколения българи.

Постигнахме много неща, които дори не съм сънувал. Това да отида за 50 лв. до Рим и обратно никога не ми е минавало през акъла, тези пълни магазини, денонощни пълни бензиностанции, говорещи спирки на градски транспорт, спазващ разписание, метро, интернет у дома, в джоба, в транспорта….каквато и стока или чарк да ти е нужен, веднага се намира, модерни болници, клубове и зали….и още все хубави неща, но някои основни неща не се случиха. Българинът масово иска западен стандарт, но гласува за соца и мрънка от сутрин до вечер , което означава, че не се е събудил от летаргията на соца и на постсоца.

Преходът е много интересно време. Блажен и щастлив съм, че съм свидетел на такава емоционална и вълнуваща история и дори, че с гордост и чест съм се разписал там с някоя и друга песен.

Огнян Минчев, политолог

На тази дата приключи 45-годишното господство на съветската колониална администрация, наречена БКП, върху България. Вярно е – елитът на на БКП и на специалните ѝ служби запазиха лъвския пай от стопанската и – до голяма степен – от политическата власт. Разграбиха брутално страната и установиха стопанска и политическа система на дълбоко обществено разделение, имуществена поляризация и грабеж чрез институциите на една нова, слаба квазидържава.

Но от тази дата нататък българските граждани си възвърнаха една значителна степен на лична свобода и възможност за разпореждане със собствения си живот Това е достатъчно основание да считаме 10 ноември за едно от най-значимите събития в най-новата история на България.

Тази свобода е най-ценното, което притежавам. Затова не заменям 10 ноември за интерпретации като „… Абе да, ама…“ Наследниците на БКП могат да го празнуват по своему. Други – както обичат. За мен това е денят, в който научих за падането на Берлинската стена и за падането на самозабравилия се „човек от народа“. Това е достатъчно за да осмисли един ден…

Даниела Горчева, издател и главен редактор на „Диалог“, списание за политика, култура и история

Едва ли днешният млад българин, за когото възможността да следва във всички световни университети или да прескочи за един уикенд до Лондон, Амстердам, Париж, е нещо обичайно, може да си представи какво значи да живееш в милиционерска държава.

Какво значи да нямаш право да се придвижваш свободно, да нямаш право да живееш, където поискаш, да нямаш право да учиш или работиш, каквото искаш, да нямаш право да казваш какво мислиш. Даже да нямаш право да твориш според собствените си естетически разбирания.

Ние бяхме двадесетгодишни и искахме да пътуваме, но възможността да отидем на екскурзия дори до съседна Гърция изглеждаше точно такъв мираж, какъвто да отидем и до Марс.

Дава ли си сметка някой днес, че хората рискуваха живота си и че млади хора и дори цели семейства с малки деца загиваха в порива си към свобода, опитвайки се да минат през минираните граници, където се стреляше на месо?

Цялата икономика на социализма беше основаната на насилието и принудата, защото на тоталитарната държава ѝ трябват роби и малко привилегировани собствени феодали в ролята на директори и началници, които да управляват държавния ѝ капитализъм, не ѝ трябват свободни хора. А без свободен труд и без свободен пазар, без свобода на словото и на възгледите, без свобода на придвижването и без правосъдие и справедливост, няма и не може да има просперитет, сигурност и спокойствие.

Нямаше декомунизация, нямаше осъдени за престъпленията им комунистически престъпници, нямаше даже лустрация. Така позволихме хора от средите на бившата Държавна сигурност и от висшата комунистическа номенклатура да трансформират политическата си власт в икономическа и обратно в политическа.

Днешните проблеми в България не идват от демокрацията, от свободния пазар и от правовата държава, а точно обратното – от тяхната имитация.

Макар и несравними с вчерашните, защото днес наистина живеем много, много по-добре, днешните ни грижи и ядове са предимно заради несправяне с миналото. Тези, които се бяха окичили с етикет ‚борци против капитализма‘ за една нощ станаха първи капиталисти само че ‘капиталисти’ … с откраднатите от нас милиони. А не с честно спечелени с почтен труд и предприемчивост пари.

Христо Христов, разследващ журналист, работи по достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, автор на сайта desebg.com

Комунистическият режим унищожи всяка съпротива и опозиция. Не позволи на никого да бъде извън партията. Затова е много трудно да намериш публична личност, която не е била агент. Бившият ни президент Георги Първанов също е бивш сътрудник на тайната полиция. Заедно с Румъния, ние сме на последно място по лустрация, т.е. забрана на бивши агенти да заемат обществени постове.

Обираха ме три пъти и бях принуден да сменя жилището си три пъти. Правилото е: ако покажеш, че се страхуваш, ще те смачкат психически. Но ако играеш честно и следваш журналистическите стандарти, няма от какво да се страхуваш. В България, не много журналисти смеят да разследват тази тема. Една от причините е, че по последни данни (2015 г. – бел ред.) участието на тайните агенти в частните електронни медии, включително собственици, е 100 процента.

Проф. Пламен Цветков, бивш преподавател по история в Нов български университет

Хората, които изпитват носталгия по комунизма, не биха издържали днес, дори най-тъмночервените, не биха издържали днес и пет секунди, ако се върне онова време , когато киселото мляко беше 10 стотинки, но го нямаше в магазините, когато за жилище и цял живот не стигаше на човек да дочака до жилище, когато за кола се чакаше 15 – 20 години; това са смешни неща, но разбира се, то си има своите психологични причини.

Съвсем естественото съжаление на всеки нормален човек е за младите му години. За носталгиците, времето на комунизма все пак годините на младостта им. А след това е невъзможността на много хора да разберат, че демокрацията означава и отговорност. Значи, ти трябва да се грижиш сам за себе си, не чакаш държавата да се грижи за тебе. А в продължениена 45 години, българинът е възпитаван с мисълта,че партията и държавата се грижат за него. Той няма свобода, но няма и отговорности. Така е – когато имаш свобода, имаш отговорности.

Най-страшното при комунизма е, че той отрича личността, приема човека за винтче, гайка в машината и с него или без него се стреми да направи някакво съвършено общество. “Но такова съвършено общество не може да бъде създадено на практика, защото всеки един от нас е неповторим. Точно от отричането на личността тръгват всички чудовищни неща на комунизма.

Едвин Сугарев, бивш депутат, бивш посланик на България в Монголия и Индия, писател

Всеки, който си спомня как изглеждаше България преди 10 ноември и я сравни с България сега, може да направи разликата. Но да се говори, че демокрацията в България е съвършена, е невъзможно.

Демокрацията е като английска ливада: трябва да се отглежда столетия, за да придобие нормален вид. На опашката сме на Европа, защото демократичните сили управляваха малко време.

Все още имаме доста недостатъци, все още съзнанието на хората не се е променило достатъчно, за да говорим, че българите са абсолютни демократи. Все още не е развито в достатъчна степен гражданското самосъзнание, т.е разбирането на човека, че животът му зависи от самия него, от неговите качества, а не от някакви хора, които дават разпореждания, грижат се за всичко, определят кое е зле и кое е добре.

Комунизмът е оставил наследство и има остатъчни структури, които ще тормозят България още дълго, но със самата комунистическа партия, каквато я познаваме преди 10 ноември, е свършено окончателно. Тя ще продължи да съществува, но няма да е основен фактор в политическия живот. Ще пречи още дълго, но няма да решава нещата, както беше преди.