В памет на жертвите на комунизма: говорят политици и внук на убит депутат

Паметта на жертвите на комунистическия режим в България почетоха по традиция на 1 февруари 2024 г. до Мемориала на Жертвите на Комунистическия режим в България стотици български политици, общественици, бивши политзатворници и родственици на убитите.

Сред събралите се бяха президентът на България (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев, председателят на Народното събрание Росен Желязков, евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, председателят на СДС Румен Христов, депутати от ГЕРБ-СДС и ДПС, общинските съветник проф. Вили Лилков, Антон Хекимян и Георги Георгиев, бившият столичен кмет Йорданка Фъндъкова, режисьорът Евгений Михайлов, политолозите Кристиян Шкварек и Цветанка Андреева, писателят проф. Кирил Топалов, председателят на Съюза на репресираните от комунизма – памет Лиляна Друмева, разследващият журналист Стефан Ташев и много други.

Церемонията започна с 15-минутна молитва в памет на хилядите осъдени на смърт и избити от Народния съд , сред които 67 депутати (20 подкрепили спасяването на българските евреи), 22 министри, 9 секретари към двореца и 47 генерали и полковници (включително племенника на Иван Вазов и трима от четиримата синове на Райна Княгиня).

След молебена, единият от духовниците, Митрополит Гервасий, се обърна към събралите се пред храма „Всички български мъченици-жертви на комунистическият терор“ с думите:

„Скъпи братя българи, демократи и антикомунисти, за пореден път се събираме пред тази малка светиня на българската православна църква, да отдадем почит на тези, чиито имена са тук. Те са малка част, тук са само 8200 имена. През тъмните нощи, когато болшевиките избиваха нашите деди, когато нашите родители са били невръстни деца, а трябваше да ходят по Делиормана изселени от София и други градове, всички мълчаха. Затова нека всички ние, които ги наследихме, никога повече не позволим този политически СПИН, комунизма, да прояде душите на нашите деца и внуци. Защото много сатанизирахме фашизма, но трябва да сатанизираме по-голямото зло – комунизма. Бог да дава здраве на вашите семейства и на целия български народ. Сили, здраве и най-вече нерви за това, което ни предстои.“

Най-младият лагерист в „Белене“

Тържественото събитие продължи с поредица от прочувствени речи, като първи взе думата Величко Велев, най-младият лагерист от „Белене“, въдворен, когато е бил 18-годишен и държан там до затварянето на репресивната институция.

„Спомням си много добре как ги събираха в салона на ‘Славянска беседа’ и ги откарваха на групи към Софийските централни гробища, където биваха разстрелвани без съд и присъда – убити, недоубити, полуживи ги заравяха в бомбените трапове“, сподели сега 91-годишният горянин.

„Тук сме, за да се поклоним пред паметта на нашите братя и сестри, дали живота си за нашата свобода, за нашето бъдеще и за бъдещето на нашите деца.“

След това прикани пред многобройната публика да бъде прочетено писмо-обръщение до световните лидери и средствата за масова информация, от осъдените на смърт от комунистическия режим в България, но оцелели: Атанас Костандиев, Величко Велев, Жеко Стоянов и Тома Томов.

Злото на безбожниците

Председателят на Народното събрание (НС) Росен Желязков припомни, че комунизмът е белязал живота на поколения българи, като им е отрекъл правото да знаят своята история, обезмислил е тяхното настояще и им е забранил бъдещето.

„Това са години на мракобесие, на обезмисляне на човешкото съществуване; години, в които никой не вярваше, че доброто може да победи злото; защото злото не е останало в миналото – то дебне отсякъде, причаква и ние трябва да бъдем много внимателни.“

Това е така, защото сега се извършват опити за реставрация, обясни народният представител от ГЕРБ-СДС. Също хората са склонни да забравят и да се поддават на злото, а то има много имена, едно от които е злото на безбожниците.

„Нашата памет би била безмислена, ако не предаваме научените уроци на следващите поколения.“

Политикът завърши речта си с молитва: „Бог да прости жертвите! Вечна им памет!“ и с апел към живите:

„Бъдещите поколения да не забравят, да помнят, че доброто винаги побеждава, но битката е трудна и ние я наблюдаваме всеки ден.“

Само българи!

Евродепутатът Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ призова на този ден „да сме само българи“ независимо от партии и движения. И да сведем глава пред „нашите свидни жертви“, дали живота си, защото не са искали наложената с помощта на окупаторска армия диктатура в България. За тях комунистите казвали цинично, че са „засегнати от мероприятията на Народната власт“. А тези мероприятия били разстрел, концлагери, затвори, изселване, национализация, терор и забрана на всяко инакомислие, обясни политикът.

По негови думи, паметта за събитията след 9 септември 1944 г. трябва да се предава на младите поколения, за да не станат те отново жертва на популисти, преследващи политически цели за носталгия по диктатурата и срещу демокрацията. В Европа също доскоро са смятали България за най-верния сателит на Съветския съюз, където не е имало Пражка пролет, „Солидарност“ и съпротива срещу комунизма – което не е така.

Затова от 10 години насам Ковачев полага усилия това да се промени: по негова инициатива в сградата на Европейския парламент (ЕП) е развято знамето на горянското движение. Един от оцелелите Георги Саръиванов представя оковите си на председателя на ЕП и му разказва как смъртниците можели само да избират на кой крак да им бъдат поставени, докато чакали разстрела си.

„Не е вярно, че искаме да променим историята, както казват от другата страна“, наблегна евродепутатът. „Не, вие променихте историята, сега ние искаме история, базирана на обективната историческа памет и автентичните мемоари.“

И завърши с молитва:

„Бог да прости нашите свидни жертви. Дано и те на нас простят, че дълго време не предавахме тази памет. Това трябва да бъде нашата обща историческа памет и общ исторически прочит, а не фалшифициран такъв.“

Възродителният процес

„За нас това е важна и черна дата; но и дата на памет на грешките на властта, заради които хиляди платиха с живота си“, заяви Халил Летифов, заместник-председателя на ДПС и народен представител.

Депутатът припомни срамния период, известен като Възродителен процес, когато комунистическият режим прогонва над 360 000 мюсюлмани от домовете им в България и подлага около 1 милион българи с ислямска вяра на унижение и лишаване от достойнство, чест и собственост.

Но тук не се търси реваншизъм, а памет и признание, каза политикът.

„Да помним, че тези, които дадоха живота и здравето си за борба срещу тази мрачна идеология, положиха основите, днес ние да се наричаме демократи.“

Защото никой от нас няма съмнение, че честта, достойнството, името и религията му се пазят от реда, закона и институциите, обясни Халилов, и добави, че докато това съществува, всички пороци на нашата демократична система ще бъдат простени.

„Ние всички имаме задължението да пазим тази толерантност, доброта и избора на мирна борба без оръжия. И да даваме пример на цяла Европа и целия свят.“

Най-светла страница в българската история

„Днес не е само ден за възпоминание. Днес кръвта на жертвите вика от земята ни. Днес световният демократичен ред е застрашен. Днес повече от всякога трябва да чуем гласа на страдалците. Трябва да съхраним паметта и духа на героите, които се опълчиха срещу най-мракобесния режим; и на мъчениците, които паднаха в жертва на комунистическата диктатура, наложена със сила от Съветския съюз.“

Така Димитър Петков, председател на БЗНС, започна изложението си, и посочи, че на 1 февруари посланията на жертвите на комунистическия терор са особено силни и ценни за новите поколения.

„Те ще осъзнаят, че борбата срещу комунистическата диктатура е една от най-светлите страници в българската история, за съжаление, с цената на десетки хиляди жертви.“

По думите на земеделския политик, светли примери са всички тези силни демократи николапетковисти и горяни, които са се саможертвали така, както се е саможертвал и техният лидер Никола Петков в борбата за свобода и демокрация.

„Техният пример трябва да следваме и днес. Това е наш граждански дълг и политическа отговорност.“

Лична история: говори внукът на убития депутат Стефан Караиванов, син на първия кмет на Карлово и първи братовчед на Васил Левски

Пред Мемориала на жертвите от комунистическия режим цветя поставиха Стефан Караиванов и семейството му, родом от Карлово. Негов дядо е едноименният народен представител в 25-ото НС, адвокат, възпитаник на Сорбоната. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945 г. заедно с принц Кирил, Богдан Филов, регенти, министри, депутати, племенника на Иван Вазов и трима от четиримата синове на Райна Княгиня. На 39 години. Оставя вдовица и две деца – на 2 и 5 години.

Стефан Караиванов е син на Васил Караиванов, първи братовчед на Васил Левски, касиер на Карловския революционен комитет, собственик на Караивановия хан, където Левски се е укривал. Първият кмет на Карлово и първият демократично избран кмет в цяла България, на 10 януари 1878 г.

Ето какво разказа внукът на убития от Народния съд депутат Стефан Караиванов, специално за „Новетика“:

„Прадядо ми Васил Караиванов има трима синове – най-големият Георги, после дядо ми Стефан и най-малкият, Петър – той събира спомените на баща си в книга, която аз преиздавам редовно. Книгата се казва ‘Васил Левски по спомени на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола’ и разказва от първа ръка за събранията на революционния комитет.

На Васил Караиванов в Карлово има кръстени улици, издигнати паметници, бил е високо уважаван. Затова карловци отиват при сина му Стефан и го молят да стане техен представител в парламента. Тогава партиите са били забранени, а изборите – мажоритарни. Той е адвокат с кантора в Карлово, а по-късно и в София.

Но идва 9 септември 1944 г. Предния ден при него идват близки хора и му казват, че се задава нещо много страшно. Дават му пасаван да избяга в Турция и оттам във Франция, където има познати. Той обаче отказва с думите: този народ ме е избрал, той няма да ме погуби. Остава, арестуват го, първо в затвора в Карлово – там го измъчват жестоко, като го бият и му забиват клечки под ноктите. После го закарват в София на централните гробища, където го убиват заедно принц Кирил, министър-председателя Богдан Филов, регенти, министри и депутати.

Зловеща част от историята е, че баба ми е била в района на гробищата – те не са ѝ дали да влезе, но е чувала как всеки момент разстрелват някого. Представяте ли си какво е да знаеш, че всеки момент може да убиват твоя мъж? Така баба ми остава вдовица, като баща ми е бил на 2 годинки, брат му на 5 години, сираци. След смъртта на дядо ми комунистите конфискуват къщата ни в Карлово и всичките ни имоти. Не дават на баба ми да живее и работи в Карлово, а я прогонват да работи в Сопот. Тя е принудена да живее в къщата си в Карлово, в която е израснала, заради това е трябвало да върви пеша всеки ден 5 км до Сопот. После вземат и родната ѝ къща. По-късно ѝ дават правото да откупи къщата на мъжа си, като ѝ изплащат малко обезщетение. За да я придобие, тя трябва да плати пет пъти повече пари, отколкото е обезщетението. В крайна сметка успява да си я върне. Между другото, баба ми се радваше на особена почит в Карлово и до края на живота ѝ никой не посмя да я нарече „другарко Караиванова“, винаги се обръщаха към нея с „госпожо“.

Комунистите също дълго време не позволяват на баща ми и леля ми да учат висше образование. Цялото ни семейство бива пренебрегвано. След падането на тази болест, комунизма през 1989 г. си възвърнахме имотите и вече имаме възможност да разкажем свободно на какво сме били подложени. Сега живеем в къщата си, като част от нея сме обособили като галерия, посветена на Левски, чийто потомък съм по линия на майка му Гина Кунчева (по баща Караиванова).

Дядо ми Стефан Караиванов е човек, който цял живот е работил за България; подписал се е за спасяването на евреите: само 42-ма депутати подписват писмото на Димитър Пешев и моят дядо е един от тях. Семейството ни притежава копие от писмото, публикувано в еврейска книга. Също сме събрали пълен архив, включително с досието му и смъртната му присъда. Там пише, че е убит именно понеже не е съдействал да се спасят евреите, а е точно обратното.

В момента подготвям нова книга за живота на дядо си, в която ще включа много снимки и документи. Трудно ми е да я завърша, тъй като емоциите са все още много силни. По повод 18 февруари, деня на обесването на Апостола, подготвяме специална изложба с неотдавна открит архив от документи. Заповядайте в Карлово!“