Теорията на Дарвин: истина или не?

Еволюционната теория е научна теория за развитието на живота на земята. Според нея, настоящото разнообразие от видове се дължи на еволюция и естествен подбор, в резултат на изменения в околната среда. Създател на еволюционната теория е Чарлз Дарвин.

С творбата си „За произхода на видовете“, естественикът Чарлз Дарвин напълно променя светогледа на човечеството и историята за сътворението: въпреки че самият изучава теология и първоначално се колебае да публикува теорията, тъй като е наясно с последствията.

Дарвин обяснява произхода на човека с еволюция на древните човекоподобни маймуни. Като главни фактори на очовечаването посочва изменчивостта, наследствеността, естествения подбор и особено вътревидовата борба за съществуване.

Но той не успява да посочи липсващите звена на развитие между маймуната и човека.

Научни открития срещу Дарвиновата теория

Пред науката и днес стоят въпросите: как се е зародил животът на земята? Откъде идваме и накъде отиваме?

Мнозина се съмняват в истинността на еволюционната теория, но все пак не вярват, че човекът е създаден от пръст или ребро.

Сътворение, дух, душа и единствен Създател – тези понятия очевидно нямат място в еволюционната теория. Поддръжниците на еволюционната теория не могат да обяснят как е възможно да има сила, различна от мутацията и естествената селекция.

Философията на древната китайска духовна практика Фалун Дафа – книгата „Джуан Фалун“ предоставя някои отговори в тази връзка.

„Според Дарвиновата теория на еволюцията хората са еволюирали от водни растения до водни животни. С промените на времето и условията на живот са се пренесли да живеят на сушата и в последствие по дърветата. Слизайки отново на земята, те се превърнали в маймуни и накрая еволюирали в съвременните хора с култура и мисъл. Базирайки се на тези изчисления, не са минали повече от десет хиляди години от същинската поява на човешката цивилизация. Ако погледнем още по-назад във времето, дори връзването на възли за отбелязване на събитията не е съществувало. Онези хора се обличали с листа от дърветата и се хранели със сурово месо. Ако се погледне още по-назад, те били напълно диви и примитивни. Може би дори не са знаели как да използват огъня.

Тук обаче откриваме проблем. Редица останки от древни култури на много места по света датират от много преди историята на нашата човешка цивилизация. Тези древни останки имат доста високо ниво на художествена изработка. От гледна точка на художествена стойност те са на доста високо ниво. Съвременното човечество просто имитира изкуствата на древните, а те имат много висока художествена стойност. Те обаче са реликви отпреди над сто хиляди години, отпреди няколкостотин хиляди години, отпреди няколко милиона години или дори отпреди над сто милиона години. Помислете всички: не са ли те подигравка с днешната история? Това всъщност не е шега, тъй като човечеството постоянно напредва и преоткрива себе си. Това е начинът, по който се развива обществото. Първоначалното разбиране може да не е абсолютно правилно.

Много хора вероятно са чували за ‘предисторическа култура’, позната още като ‘предисторическа цивилизация’. Да поговорим за предисторическата цивилизация. На тази Земя съществуват континентите Азия, Европа, Южна Америка, Северна Америка, Океания, Африка и Антарктида. Геолозите ги наричат континентални плочи. От формирането на континенталните плочи до днес са изминали няколко десетки милиона години. С други думи, много континенти са се появили от океанското дъно и много континенти също така са потънали на морското дъно. Изминали са повече от няколко десетки милиона години, откакто те са се стабилизирали в сегашното състояние. Под водата на много океани обаче са открити високи и големи древни постройки. Тези сгради са изпълнени много красиво и не са културно наследство от нашето съвременно човечество. Тогава трябва да са били построени, преди да потънат на океанското дъно. Кой е създал тези цивилизации преди десетки милиони години? По онова време хората от нашата човешка раса не са били дори маймуни. Как тогава сме могли да създадем нещо, изискващо такава мъдрост?“

Книгата „Джуан Фалун“, която става бестселър в Китай през 1996 г. и е преведена на над 40 езика, включително на български, дава четири конкретни научни примера, които могат да преобърнат представите на човечеството за неговия произход: за трилобита, гравюрата на човека държащ телескоп в ръка, пещерните живописи и урановата мина в африканската държава Габон.

„Археолозите по света са открили организъм, наречен трилобит, съществувал отпреди шестстотин милиона години допреди двеста и шестдесет милиона години. Този вид организъм е изчезнал преди двеста и шестдесет милиона години. Американски учен е открил вкаменелост на трилобит с отпечатък на човешка стъпка върху него; стъпката е ясно отпечатана върху вкаменелостта и е от човек с обувки. Не е ли това подигравка с историците? Как съгласно Дарвиновата теория за еволюцията е възможно да е имало човешки същества преди двеста и шестдесет милиона години?

В музея на Националния университет на Перу се съхранява скала, на която е гравирана човешка фигура. В резултат на изследване било установено, че тя е гравирана преди тридесет хиляди години. Тази фигура обаче е на човек, облечен с дрехи, шапка и обувки, който държи телескоп в ръка и наблюдава небесните тела. Как са могли хората отпреди тридесет хиляди години да тъкат платове и да носят дрехи? Още по-невъобразимо е, че той е наблюдавал небесните тела с телескоп и че е имал известни астрономически познания. Винаги сме смятали, че европеецът Галилео е изобретил телескопа, давайки му само малко повече от триста години история. Кой тогава е изобретил телескопа преди тридесет хиляди години? Има още много неразрешени загадки. Например има стенописи, гравирани в много пещери във Франция, Южна Африка и Алпите, които изглеждат реалистично и като живи. Фигурите, гравирани там, са изключително изящни и са оцветени с минерални бои. Всички тези хора обаче носят съвременни дрехи, наподобяващи западни костюми и са обути в тесни панталони. Някои от тях държат в ръцете си нещо като лули, други са с бастуни и носят шапки. Как е възможно маймуните отпреди няколкостотин хиляди години да достигнат такова високо художествено ниво?

Нека дадем друг пример от по-далечна епоха: Република Габон в Африка има уранова руда. Тази страна е сравнително изостанала. Тя не може да извлича урана сама и изнася рудата в развити страни. През 1972 г. френски производител внася уранова руда оттам. След лабораторни изследвания се установява, че тази руда вече е била преработена и използвана. Намират това за доста необичайно и изпращат учени да проучат. Учени от много други страни също отиват да разследват случая. Накрая било потвърдено, че тази уранова мина всъщност е огромен ядрен реактор с много рационална планировка. Дори и за съвременните хора е невъзможно да създадат нещо подобно. Тогава кога е бил построен? Той е построен преди два милиарда години и е функционирал в продължение на петстотин хиляди години. Това са просто астрономически цифри и изобщо не могат да бъдат обяснени с Дарвиновата теория на еволюцията. Има много такива примери.“

В заключение, книгата отбелязва колко е трудно да се промени мисленето на хората, дори когато пред тях стои истината.

„Това, което са открили днешните научни и технологични кръгове, е достатъчно, за да промени сегашните ни учебници. Щом човешките установени възгледи формират систематичен начин на работа и мислене, е много трудно да се възприемат нови идеи. Когато се появи истината, хората не смеят да я приемат и инстинктивно я отхвърлят. Под въздействие на традиционните концепции никой в наши дни не е систематизирал тези открития. Така човешките понятия винаги изостават от развитието на нещата. Щом заговорите за тези неща, ще се намерят хора, които ще ги нарекат суеверия и ще ги отхвърлят, въпреки че вече са открити. Те просто все още не са разгласени широко сред обществото.“