Дамян Диамандиев: „И 400 000 шева не могат да закърпят упадъка на едно общество“

Кой сериозен социален проблем изобличи страховитият инцидент в Стара Загора с обезобразеното момиче, пребито и нарязано на 400 места по лицето и тялото с макетен нож от свой „приятел“? Къде е решението? Кръв и мъст ли ще спрат насилието, или образование и възпитание?

Забавни, но и изключително мъдри анализ, коментар и решение на проблема предоставя Дамян Диамандиев, основател на социалната мрежа за вицове и смешни истории HAHA.BG, както и на агенцията за маркетинг операции DMDamyan. Към днешна дата е женен, баща на две породени деца и завършва втора магистратура по журналистика.

Представяме ви текста на негово видео по темата от 30 юли 2023 г., с негово изрично позволение.

***

Малко много съм бесен и потресен от случката с 400-те шева. И сега реших да снимам поради една, две, три, четири… Абе поради адски много причини реших да снимам това видео.

Общественото мнение се нажежи, след като съдийката, Гьонева ли, Галошева ли беше, забравих я вече, е пуснала извършителя ето така, понеже, видиш ли, той е причинил само лека телесна повреда, разбираш ли. Разфасовал я така, на 400 места, профилактично ѝ е счупил носа с абсолютен умисъл и това е лека телесна повреда.

И тук започнах да се чудя, кой, аджеба, решава каква да е степента на нараняванията? Едва ли е съдийката. Това трябва да го прави някой доктор. Нещо съдебна медицина, едно друго. И ако има медицинска експертиза за лека телесна повреда, то това не е ли началото на отърваването на този, което съдийката така умело завършва?

Но остави тези дреболии, те са незначителни. Това, което повече ме притеснява е, че едва след като народът нададе вой, този отново го прибраха. И сега повечето от вас ще ми кажат: „Ама нали това е целта, ти бохав ли си?“ Да де, ама това ли е целта: да приберат един, само когато креснем? Ей този въпросният Семерджиев, прокурорското синче, този, дето уби Милен Цветков – това ли са всички виновни и край?

И след като засегнах случая в своите скромни социални мрежи, супер много хора ми писаха: „Дай да се съберем, да го таковаме тоя!“ Галин ли, Георги Николов ли беше, и аз вече не знам. Та започнах да се замислям, че хората искат кръв и жертва. И Прокуратурата просто им го дава, като просто го арестува отново. И край? Сега ще го разхождат по арестите, ще го разхождат от съд на съд, закачулен; журналистите ще го питат: „Защо наръгахте приятелката си на 400 места?“ Той първо ще мълчи, после ще каже: „Не бях аз“, после ще се сети, че има ишиас, ще го пуснат под домашно лечение, ще го изкарат невменяем… Все едно не сме го гледали тоя мач!

И честно казано, аз не искам кръв за тоя! Нали го видяхте на снимките? Въпреки че мразя да проявявам каквито и да е предразсъдъци към хората, честно казано, стереотипът си е налице. „Свобода или смърт“, „С нами Бог“, „Сам съм, други няма“ – което между другото, са думи на Васил Петлешков, тотално изкарани от контекста. Баба ти, дето си купува български домати, е на светлинни години по-голям патриот от хора с такива татуировки. На мен ми е малко мъчно за тях и за примитивните им нужди. Яде, пие, се*е, пъ*ди, чу*а, удря, върти геврек и носи тениска „Секюрити“. Дотам с уменията.

Все вярвам, че такива хора не са бъдещето. Не са настоящето. Те са времянки на по 20-30 години. Ние сме бъдещето. Децата ни са бъдещето. А не някакви представителни извадки като тоя.

Аз искам просто да лежи и и да си понесе отговорността. Защо съм толкова снизходителен ли? Защото това изобщо не трябва да е фокусът на проблема. Защото за глобалните проблеми трябват глобални решения! А не поредният единично овъзмезден случай. Когато общественото мнение на хората потурчи няколко австралопитеци, генералният проблем ще се реши ли? Не. Когато прибраха и порицаха публично Семерджиев и Кристиян Николов, войната по пътищата спря ли? Не. Когато запалиха къщата на цар Киро и му обърнаха Ес-ката по таван, малтретирането, погубването и издевателството над социално онеправданите спря ли? Не. Фалшивият алкохол спря ли да се продава? Не. Със сигурност! Най-яркият пример за това е едно определено малцинство у нас – поединично ги оправят, но глобално проблемът си е все още там и назрява все повече с всеки изминал ден.

Та мисълта ми е: не се фокусирайте основно върху тоя. Не се фокусирайте и не насочвайте гнева си основно срещу тоя, срещу Семерджиев, срещу Кристиян Николов, срещу Тошо Куката, срещу Чеченеца, срещу Емили Тротинетката – има далеч по-големи виновници! Съдебната ни система, образователната ни система, нивото на културата у нас. Което пък изгражда семействата, в които фикуси като тия са расли, ценностната им система и приоритетите им в живота.

Кой е докторът с експертизата? Къде работи? Кой му е началник? На кого този началник козирува? Коя е съдийката? Кой е този съд? Кои са тия прокурори? Кои са им началници? Тези началници на кого козируват? Кои са тия медии, които ни казаха, че този се казвал Галин, пък той май бил Георги? За всичко се объркахме, а още не сме сигурни за името му! Коя е тая охранителна фирма, откъдето му е тениската? Той за тая фирма ли работи? Тая фирма такива шушляци ли отглежда?

И следващия път, когато видиш някой да профучава с Кю-то си, с БеЕмВе-то си или с Мерцедеса си, не си мисли, че той е някакъв невероятен баровец. Помисли си, че той може да е поредният чухал, който е опасно тъп. Възпитавайте децата си да са добри, отзивчиви, честни. Пращайте ги на училище, пращайте ги в университет. Поне образованието у нас е много лесно достъпно. Защото ако не го правите, са на едно БеЕмВе разстояние от това да си съсипят живота и живота на някой друг.

И в тази връзка искам да ви напомня, че утре, 31 юли, понеделник, от 18:00 часа се организира национален протест в подкрепа на момичето и против магистратите, които, аджеба, са решили да го пуснат тоя готиния, свестния. В София започва от Народното събрание, а в Стара Загора – от Съдебната палата.

Дано се възстанови момичето. Дано този да си понесе последствията. И дано тази инициатива и огън, който в момента кипи, да не спре просто с този случай. Бъдете по-добри хора, учете, работете, правете деца! Това е! Ще се видим утре на площада.