За расизма, BLM и живота в гетото: разказът на един чернокож музикант

Запознах се с Алфонсо, 28-годишен чернокож музикант 13 000 последователи в Инстаграм, покрай групова медитация на древната практика за самоусъвършенстване Фалун Дафа, в парк в американския щат Флорида. Беше дошъл по лекарска препоръка, след като го простреляли в таза и не можел да ходи в продължение на три години. Препоръчали му да прави цигун.

Аз самата практикувам Фалун Дафа от 2013 г. и лично съм се убедила в благотворния ефект от следването на трите принципа на практиката, Истинност, Доброта, Търпение, и от редовното изпълнение на петте лесни за научаване медитативни упражнения.

Освен бавните, плавни движения с оздравяващ ефект, Алфонсо беше привлечен към Фалун Дафа заради необходимостта да успокои съзнанието си. Младият мъж ми каза, че умът му е хиперактивен и че дори е негов враг. Затова беше дошъл, да потърси баланса вътре в себе си, защото „най-големите ни битки са вътре в самите нас“.

Думите му, изречени на един дъх, ми направиха силно впечатление. В тях имаше болка, надежда и мъдрост.

Освен това се оказа, че баба му е пряк наследник на африкански роби, докарани в Хаити. Алфонсо лично е изпитал живота в гетото, чиито улици често са били неговият най-строг житейски учител. Ето защо си е изградил собствено мнение за расизма в САЩ. Убеден е, че е разбрал същността на проблема и е намерил начин да се бори с него.

Затова го поканих да разкаже повече за себе си и своя живот, специално за читателите на Novetika.com.

Новетика: Би ли се представил?

Алфонсо: Казвам се Алфонсо Уокър. Роден съм и отраснал в югоизточна Флорида, в град Форт Лодърдейл, близо до популярния Маями. Тук при нас има богати, които стават по-богати, но и бедни, които стават още по-бедни.

Аз съм първо поколение американец, роден в САЩ. Баща ми, който почина, е от Ямайка, а майка ми е от хаитянски и бахамски произход. Тя живее във Флорида.

Новетика: Предполагам, че си наследил много неща от карибската култура на своите родители. Това обяснява и уникалния стил на твоята прическа.

Алфонсо: Дредите са много характерни за югоизточна Флорида и дори за целия щат. Всички ги обичат, дори белите ги носят. Дредите, наречени още „раста“, идват от Ямайка, а преди това от Африка. Те са израз на културата на хората от Карибските острови, но Ямайка ги направи популярни. Във Флорида има много имигранти от Карибите.

Новетика: Разкажи за квартала, в който си израснал. Преди интервюто спомена, че много младежи там не доживяват до 18-годишна възраст. Защо е така?

Алфонсо: Във всяка държава има култура и субкултура. Южна Флорида не е като останалата част на Флорида, защото това е Югът. Тук съществува икономически и социален расизъм.

Живял съм в хубав квартал, но познавам и живота в гетото. Има хора, които целенасочено са оставени да живеят на определени места и в съзнанието им е насадено, че трябва да живеят там.

Новетика: В какво се изразява този икономически и социален расизъм?

Алфонсо: В предоставянето на възможности на определени раси. Например, училището на мой приятел, в което учат предимно чернокожи деца, се е кандидатирало за субсидия, която трябвало да послужи за нови учебници, но в крайна сметка парите били дадени на училище с деца от друга раса…

Има и корупция. В окръг Палм Бийч, например, има враждуващи банди, например „Блъдс“ и „Крипс“. Ченгетата буквално хващат някого от единия квартал и го пускат в другия квартал, и така предизвикат бой и разпалват война между бандите. Полицаите предизвикват и подстрекават такива войни. Защото, в крайна сметка, трябва да докажат, че си вършат работата. Правят такива неща.

Когато живеем в определени квартали, ние сме моделирани и шлифовани да сме териториално ограничени само до тези места, където дори не разбираме, че съществува нещо по-различно. И докато се намираме в това ограничено пространство, се избиваме помежду си за трохи, защото нямаме никаква представа, че извън него може да имаме цял хляб.

Има опасни квартали, с камери на всяка улична лампа и съоръжения на спецчастите, защото дори полицаите се страхуват да ходят там. Така е, защото в определен момент хаитяните не успяват да си намерят работа, започват да образуват банди и да се избиват помежду си.

Новетика: Защо не успяват да намерят работа?

Защото някои от тях пребивават тук нелегално. Тъй като не говорят английски, намират само нископлатена работа, като например миене на чинии. От колко миячи на чинии има нужда обаче? Така те са принудени да стоят в своя квартал.

Те имат деца, които са родени тук, първо поколение американци. Но тъй като родителите не говорят английски и работят „на черно“, често не могат да дадат на децата добро образование, и те растат на улицата. Родителите несъзнателно ограничават децата, защото самите те не знаят друго. Така децата стават психически, технически и физически блокирани от по-добър живот. Обществото също не прави достатъчно, за да промени това.

Ако децата ви правят нещо цял живот, те не го осъзнават. Ако крадеш цял живот, не мислиш, че това е нещо лошо и се стига до момент, в който да убиеш някого в такъв квартал е съвсем нормално. Това става само въпрос на време. И се превръща в манталитет на хората там. За щастие, не е чак толкова страшно като с бандите в Чикаго.

Нека ви дам пример. Един човек беше застрелян в моя квартал, но не сте чули за него в новините. Затварят си очите за такива неща, защото просто не ги е грижа.

Знаете ли какво стана, когато ме простреляха? Ченгето ми каза: „Тези неща се случват постоянно, не можем да направим нищо“.

Добре, че баба ми беше там, защото ако не беше тя, щях да умра. Мислеха, че нямам медицинска застраховка, а имах. И ме зашиха буквално с куршума вътре в тялото. Раната започна да се подува и накрая просто се пръсна. Това се случи в болницата. Направо щяха да ме оставят да умра. Хирургът каза, че тялото ми е било отровено от куршума.

Изобщо не провериха дали имам медицинска застраховка. Това е расизмът, за който говоря. Имах застраховка, но предположиха, че нямам и дори не ме попитаха. Ако баба ми не им беше казала, изобщо нямаше да проверят. Просто предположиха: „Ами добре, това е поредният застрелян чернокож, нищо ново под слънцето“.

Ченгето можа да дойде в стаята ми, за да ме разпитва, докато съм замаян от болкоуспокоителните, но лекарите не можаха да ме попитат дали имам медицинска застраховка.

Всичко това се е превърнало в част от ежедневието, която хората не виждат. Гледат на нас просто като на черни и не осъзнават, че сме реални хора, които живеят и умират.

Много от убитите младежи дори нямат родители. Или пък родителите им ги няма, защото постоянно работят, опитвайки се да свържат двата края, тъй като са бедни. И тогава с какво се занимават децата им? Започват да се замесват в разни неща с хора от квартала, защото просто не разполагат с по-добри възможности. Може и да има по-добри възможности, но те просто не ги знаят.

Когато разговарям с някои от тези деца, докато раздавам храна на бедните, виждам че нямат информация. Знаят само това, което чуват, виждат и мислят другите около тях.

Мисля, че никой не може да те спре да станеш нещо повече, особено в Америка. В Америка нямаме комунизъм (за което благодарим), но по мое мнение съществува социален, икономически и психологически контрол и заробване.

Новетика: Какво имаш предвид под „заробване“?

Алфонсо: Ако не контролираш съзнанието си, някой друг го прави вместо теб. Както например го правят рекламите.

Новетика: Това не важи само за хора от определена раса или малцинство, нали?

Алфонсо: Така е. Но аз не се поддавам на този контрол. Ето къде е клопката: повечето реклами са в социалните мрежи, на телефона. Те изследват демографията, събират нашата информация, знаят за какво говорим, защото „слушат“ през телефона и ни показват неща, създадени специално за нас. И ние се превръщаме в техни мишени.

Има и други методи. Например, когато рапърите пишат песни, им казват да слагат определени неща в текста на музиката.

Новетика: Нека поговорим още малко по темата за расизма, тъй като това е много чувствителен и наболял въпрос. Когато отида в държавно учреждение или разговарям по телефона с държавна институция, много от служителите са чернокожи. Ако отида в болница за преглед, голяма част от медицинския персонал са чернокожи, което означава, че много чернокожи имат добро образование, добри професии и са добре платени. Има чернокожи милионери и дори милиардери.

Алфонсо: Така е. Слава Богу, че сме в Америка, където всеки може да бъде нещо повече.

Но за съжаление има места – като тези, за които говорихме – където хората са възпрепятствани да бъдат нещо повече. Не ме разбирайте погрешно – много от тях имат вина за това, но в същото време са поставени в неизгодна позиция.

Наскоро четох книгата „Да прецакаш дявола“ на Наполеон Хил, в която авторът говори за „скитника“. Става дума за човек, който се носи по течението; човек, който е психически ленив, защото предпочита да не мисли самостоятелно, а да се води по мнението на другите. Позволява на хората да го контролират и да му влияят, да определят възгледите му.

Много от нас стават жертва на този модел, особено хора от гетото, затова и избират определен тип живот. Споменах скитника от книгата, защото много от нас се превръщат в този скитник, в хора, които не мислят самостоятелно, защото нашето съзнание е манипулирано още от ранна детска възраст: от родителите или от социалните норми. Представете си, че вашите родители са бедни, не притежават нищо, те са израснали в гетото, техните баби и дядовци са били по същия начин.

Има хора като мен, които се опитват да им отворят очите, за да разберат за какво става дума. Затова понякога не изпитвам много съжаление, защото има начин да се измъкнеш. Но въпреки всичко, това е една несправедлива игра.

Имам приятел, който до момента е прекарал почти 10 години в затвора. Заключиха го, когато беше на 17. Имам друг познат, който току-що излезе от затвора, дадоха му 20-годишна присъда, когато беше само на 12 години. Това е дори незаконно в някои щати.

Новетика: Искаш да кажеш, че правораздавателната система е несправедлива към определени малцинства, само заради цвета на кожата им?

Алфонсо: Това е статистически доказано в нашата част на Флорида. Ние сме и един от няколко щата, където могат да осъдят 14-годишно дете на доживотен затвор. Ние сме едни от малкото щати, които издават присъди от 200 години затвор. И на кого дават тези присъди? Не на измамници или за финансови престъпления. Наказват изключително строго престъпленията с наркотици. В същото време обаче лекарите изписват психотропни хапчета. Но кой отива в затвора? Хора от гетото. И кой става наркоман? Клошарите и хората от гетото.

Не искам да кажа, че хората, които са занимават с дрога са невинни, не е така. Но ако не си пушил „специалната“ цигара, е лесно да кажеш „не“. Но след като си, става трудно да намериш начин да я откажеш. Има много деца, които са изправени пред такива проблеми. Това се превръща в житейски цикъл, в порочен кръг. И преди да се усетиш, нещата са извън контрол.

Ето така се създават тези квартали и градове, където не искате да живеете. Там има и добри хора, но много от тях не са. Да си беден е грях, разбирате ли за какво става дума? Когато си в положение, в което нямаш нищо, това те кара да мислиш по неправилен начин.

Не казвам, че хората в гетото са страхотни. Говорим какво води до тази ситуация. И е толкова тъжно, че има деца, които са принудени да живеят по този начин.

Ако видиш, че приятел убива свой приятел, ще имаш ли доверие на някого? Това е нещо, от което лично съм травмиран. Имам проблем с доверието, защото съм имал „приятели“, които едва 10-годишни, идват в къщата ти само, за да откраднат нещо от теб. Защото те самите не притежават нищо. И като отида у тях, изведнъж виждам моята видео игра.

Мисля, че част от проблема се дължи на материализма, който ни се насажда. Другата причина е бедността, която те кара да мислиш по определен начин. На трето място е порочният кръг, подхранван от политиците и от социалното и икономическо заробване. Факт е, че в гетото има повече магазини за алкохол, отколкото супермаркети. Има повече ресторанти за бързо хранене, повече бръснарници. Това не са неща, от които там има нужда. Ако искам да отида до супермаркет, трябва да карам до друг град. Затова казвам, че е икономически и политически проблем.

Тези хора имат нужда от образование, от вдъхновение, които да ги накарат да се застъпят за себе си.

Аз лично имам намерение да променя порочния кръг, в който се намираме, но не мога да променя мисленето на всички. А оттам започва всичко.

Новетика: В тази връзка, смяташ ли, че организации като „Животът на чернокожите е от значение“ (Black Lives Matter, BLM) наистина правят нещо по въпроса или имат други цели? Освен че са самообявили се марксисти, има данни, че от 90 милиона щ.д. (148 милиона лв.), които са получили от благотворителност, една част са отишли в джобовете на основателите на организацията. Това ли е начинът да се борят с расизма или имат друга цел?

Алфонсо: Не знам подробности, за да коментирам. Това е нещо ново, което трябва да наблюдаваме, за да видим резултата. Четох книга, в която се казва, че „благотворителността само дава на хората облекчение от бедността, но не ги спасява от нея“.

Ще кажа обаче следното: вярвам, че те могат да направят промяна, но в същото време мисля, че и аз мога да направя промяна. Не смятам, че се изискват много пари, за да положиш усилие да направиш промяна. Например, аз самият се опитвам да направя промяна чрез своята музика. Да, вярвам, че всеки, включително и ти, можем да направим промяна.

Новетика: Значи промяната трябва да дойде от нас, като отделни личности? Няма нужда да сме част от организация, за да видим резултат?

Алфонсо: Да! Не вярвам на политици, не вярвам на президенти, вярвам в „нас“ и „ние“.

Новетика: Добре казано! Разкажи накратко за своята музика. За какво пишеш, какво искаш да кажеш, кой искаш да те чуе?

Алфонсо: Моята музика е предназначена за млади хора като мен, които са направили грешен избор в своя живот, но искат да се поправят. Тя е мотивираща, вдъхновяваща. Говоря за неща, които ми повлияха като дете и ме накараха да порасна наистина много бързо. Говоря за своите преживявания, как съм израснал чрез тези тях, какъв човек искам да бъда и как да го изразя по „готин“ начин.

В социалните мрежи името ми е @zoedajit. Jit (джит) означава „хлапе“ на жаргона на южна Флорида.

Новетика: Благодаря ти много за това интервю! Мисля, че ще бъде интересно за българските читатели. А един ден, когато станеш световноизвестен, не забравяй, че Novetika.com е първата медия, която те интервюира.

Алфонсо: Чувствам се благословен, че имам възможност да достигна до хора с отворено съзнание. Това е моята мечта: да докосна хора с различен начин на мислене. Това е чудесно!

Ние сме в Америка, където всеки може да бъде някой и никой няма да те спре да бъдеш, какъвто искаш да бъдеш. Истински вярвам в това. Щом знаеш повече и правиш повече, ще бъдеш повече.