Черна кутия или черна дупка

Както всички вече знаем, сагата с „черната кутия“ на нашия МиГ-29, който падна в морето край Шабла на 9 юни 2021 г., по време на военните учения „Шабла 2021“, приключи. Кутията беше намерена с помощта на дълбоководен апарат на българска частна фирма . Последната информация беше спестена в официалното съобщение на армията, т.е. потъна в „черна дупка“. Може би от някакви съображения за „секретност“, а най-вероятно, за да не се разбере за неспособността на армията да извършва аварийно-спасителни операции.

Започна обаче нова епична сага – разчитането на информацията. Говори се, от страна на военните, за скъсан „лентов кабел“, който уж пречи да се снеме информацията. Това е несериозно. Първо, в страната все още има поне стотина техници, които могат да ремонтират този кабел за 1-2 часа. Второ, самото споменаване на термина „лентов кабел“ не говори добре за военно устройство. Този тип кабели са много уязвими и не би следвало да се използват в устройства, работещи при условията на военните стандарти (високи ускорения, влажност, вибрации, температури 60⁰С… + 120⁰С). Това споменаване навява на мисълта за непрофесионализъм и примитивизъм и насочва към съмнения, че това устройство има нещо общо с аналогичното, което беше монтирано на един руски самолет и стана световно известно (в негативния смисъл).

Мнозина помнят свалянето на руския бомбардировач Су-24 на 24 ноември 2015 г., над Турция. Самолет, който минава за значително по-модерен от нашия МиГ-29. Някои помнят също, че тогава Путин обеща черната кутия да бъде отворена пред журналисти и процесът да стане достъпен за цялата световна общественост. Явно го бяха убедили, че самолетът е свален над Сирия и черната кутия ще докаже неопровержимо това. Ставаше въпрос за честта на руското самолетостроене или поне на един отрасъл от него – авиационната електроника. Затова и много генерали и ръководители в сектора бяха заложили авторитета си. Операцията по отварянето на черната кутия беше възложена на авторитетна държавна организация – руският отдел на Междудържавния авиационен комитет (IAC), мястото, където се разчита информация от бордови устройства за събиране на данни.

Тогава българските (по-точно, проруски) медии ни спестиха този фарс. Самата процедура, продължила близо час, стана ден на национално самоунижение за Русия. Гледахме по световните канали, как някакви хора с бели (?) престилки и ръкавици, върху кухненска маса се сражават с масивна дуралуминиева кутия. Тя обаче упорито не ще да се отвори, дори при използването на скъпи германски инструменти. След дълги опити се оказа, че винтовете не се развиват и затова „специалистите“ си послужиха с чук, а после с много труд разпробиха винтовете с повредени резби, посредством акумулаторна китайска бормашина. Атаката продължи и накрая капакът на кутията се отвори. Оказа се, че вътре, подобно на матрьошка, има още две кутии, които също бяха отворени с голяма мъка. Действието се развиваше пред няколко десетки журналисти, включително представители от Великобритания и Китай. На фона на картината, от екраните се чуваше бодрият глас на някакъв генерал, който напоително обясняваше колко трудни са стъпките при разглобяването и как хората с бели престилки, ръкавици и чукове са велики специалисти, колко добре е защитено устройството за събиране на данни и тем подобни глупотевини…

Какво показа отварянето и на третата вътрешна кутия? Тя е здрава, печатните платки са разрушени, заедно с по-голямата част от интегралните схеми, монтирани върху тях. Заключение: данните са погубени. Причини: интегралните схеми са ширпотреба, индустриален тип, закупени от откритите пазари. Повечето са американски, а флаш паметите – китайски. Изработката е на нивото на съветската военна техника от 70-те години на 20-и век. Самоделни текстолитови втулки поддържат относително големи многослойни (!) печатни платки в четирите им краища. Връзката между платките се осъществява с ръчно запоени проводници и кабелни снопове, овързани с насмолени конци (за по-голяма сигурност, съединители в случая не се използват, поради ниското качество на съветските такива). Навсякъде се използват, като изолация, съветски тип шлаухи с различни размери. Характерното за този материал е, че след няколко години се вкаменява! Повечето от интегралните схеми (ИС) имат чипове с голям размер, което е и причина за разрушаването им под влиянието на големите ускорения. Същото важи и за печатните платки, подпрени в четирите края… Като цяло, изработката е на примитивно ниво (в такива случай едно време у нас се казваше, че нивото е „млад техник“).

Като че ли не стана ясно, защо трябваше да се показва този позор. Този въпрос си задават и руските специалисти (виж по-долу).

Според нас, отговорът се крие още в организацията на научноизследователската работа в СССР. Тогава се създаваха могъщи научно-производствени обединения в аерокосмическата и останалите военни области. За да се навакса научно-техническото изоставане, тези обединения бяха финансирани с най-висок приоритет и НТР (научно-техническо разузнаване) ги снабдяваше приоритетно с информацията, която добиваше на Запад. В резултат, тези обединения се превърнаха в един вид феодални владения, извън пълния контрол на КПСС. Повечето от техните ръководители станаха известни по-късно на цялата страна и се ползваха с огромен авторитет: Корольов, Челомей, Глушко, Янгел, Черток и др. Те се бореха помежду си, кой ще отхапе по-голям залък от военния бюджет, за да строи заводи, изпитателни стендове и лаборатории, за да произвежда ракети, самолети, подводници и всякакви оръжия, включително и термоядрени. Естествено, всеки хвалеше своите възможности и сваляше звезди на „началството“. Това за малко да погребе СССР още през периода 1968-1972 г., в злополучната „лунна гонка“. Накрая трябваше да се намеси Политбюро, за да прекрати това начинание и да забрани безуспешните опити с лунната ракета Н-1, която загробваше съветския бюджет, при това в драматичното време на оръжейната надпревара със САЩ.

В края на краищата, системата се прехвърли и в наследника на СССР – РФ. Разбира се, в доста по-малки мащаби и в по-гротескова форма. Но принципът остана същият: „заблуди началството, раздуй си бюджета“. Чудо ракети, танкове и самолети се обещават най-безсъвестно. Всякакви фантастични оръжия за „асиметричен отговор“, „убийци на самолетоносачи“ и т.н. „Началството“ систематично се успива и омайва, и не може да бъде в пълното течение на работите по задачите, защото цялата военна система, включително всякакви инспекторати, са оплетени в паяжината на корупцията. Съвсем ясно е, че ако Путин беше очаквал този позор, не би поканил целия свят да го гледа.

Всъщност, специалистите, които можеха да оценят събитието, не бяха много, но отзвукът там, където трябва, беше убийствен: … ниско качество на руската електроника и на самите изделия, масово използване на „вражески“ ИС и други елементи (при това ширпотреба, защото военните ИС отдавна са забранени за Русия на западните пазари и снабдяването с тях става изключително трудно).

Целият позор може да се наблюдава тук.

Следващите извадки от оригинални коментари са взети от блога на електронния инженер Андрей Голубьов:

Срам ме е за родната [руска] електроника! Опозорихме се пред целия свят… 55 минути срам, показани на целия свят, в пряко предаване. Колко срамно за нас, за цялата страна!…

Въпреки хората в антистатични халати и ръкавици, при гледане на видеото, човек получава усещането, за това, че пияницата Петрович е намерил непознато за него парче желязо в боклука и в компанията на другари по чашка, се опитва да го отвори на кухненската маса, надявайки се да извади благородни метали оттам…

Тогава ужасът започва: отвертката не влиза, „експертът“ взема чук и започва да я набива в шлица…

Но това беше нищо, в сравнение с това, което видях след това!… Когато „експертът“ вдигна [последния] капак и извади електронните модули, за да ги видят всички, периодът на свиване на сърдечния ми мускул започна да се стреми към безкрайност…

Видях западни интегрални схеми флаш памет в пластмасови корпуси TSOP-48, поставени на многослойни печатни платки, свързани като „етажерка“… Все едно, че са правени от ученици в радиокръжок!…

Вътрешната кошница не е повредена, но „всички яйца са счупени“… Как става това?

Защо изровихме този случай с шестгодишна давност? Все пак това се случва в Русия, а не в България.

Защото оказва се, той е напълно адекватен с упоменатия по-горе инцидент от 9 юни 2021 г. край Шабла.

Защото в съвременната Българска Армия (БА), традициите на БНА, изглежда са живи…

БА е не-реформирана и не-декомунизирана. Порядките на БНА остават като начин на мислене и често – като действие. Дори терминологията, в голяма част, е руска.

Но това е най-малкото…

Едва ли ще видим подобно шоу, както показаното през 2009 г. Най-вероятно, „по стар славянски обичай“, всичко неудобно ще бъде заметено (виж по-долу развитието на случая). Не бива да се вдига шум, за да не излязат наяве пълната непригодност на военната авиация да изпълнява задачите си. Не само авиацията, но и цялата БА продължават, в най-добрите традиции на БНА, да представляват една информационна Черна дупка. Всичко, което влиза, не излиза навън. Всичко остава вътре, дори дупките (например Царичинската).

Пишещият тези справедливи редове, със собствените си очи е виждал как в БНА се покриваха и най-големи нарушения на уставите, дори престъпления. Ако не можеха да се намерят изкупителни жертви сред срочнослужещите, случаят успешно се замиташе. Потъваше в Черната дупка.

Но и това не е най-страшното.

Има сериозни основания да се появи хипотезата, че не само някои други Институции, но и Българската Армия, подобно на БНА, се намират под сериозно руско влияние и че там има сили, които действат против интересите на България и в интерес на Руската Федерация.

На фона на инцидента от 9 юни 2021 г. край Шабла, страната е разтърсена от поредица скандали.

Поредната бутафорна сценка се разигра в петък, 25 юни, между министъра на отбраната Панайотов и шефа на авиобазата край Пловдив, ген. Русев, протеже на президента Радев и виден защитник на съветските самолети. Първият обясни, че ще търсят помощ за разчитане на черната кутия от експерти в Украйна, защото там е произведена, а няколко часа по-късно вторият, без да е ясно по чия команда, пренасочи исканата помощ към Русия, защото тя била производител на изтребителите. Естествено, за ген. Русев няма никакво значение фактът, че сме част от НАТО, а Русия е обявила във военната си доктрина Алианса като свой основен враг. На фона на целия информационен хаос всички нива в държавата, свързани с трагедията мълчат – кой е бил ръководител на фаталния полет…

Задвижена е стандартната процедура в БА/БНА за натикване на истината в Черната дупка. Добре смазаната машина (най-ефективната в БА) започна бодро да трака и да мачка фактите:

Ще успеят ли да прехвърлят цялата вина на мъртвия, както обикновено се случва, или ще изгорят 5-6 човека с офицерски нашивки и амбиции за кариера, за да се прикрият задкулисни игри на по-висши началници, облечени с много власт?

Разплитането на трагедията става все по-комплицирано и може да придобие ярък политически оттенък.

Публична тайна е, че по всички нива, по които трябва да се търси отговорност, са инсталирани приятели, колеги и кадри на настоящия президент Румен Радев.

Той продължава по един или друг начин да има съществено влияние във военно въздушните сили и персонално в базата в Граф Игнатиево. Те продължават да бъдат неговото истинско семейство и съюзници дори на „Дондуков“ 2. (пак там)

Вероятно няма да сгрешим, ако се позовем на хипотезата за „дългата ръка на Москва“ в случая:

Как учението край Шабла се оказа част от сценария МиГ-29 да останат да въоръжение у нас?

Във военните среди се знае, че нощната стрелба с поразяване на мишена над Черно море е една от най-трудните и сложни задачи, която изисква перфектна подготовка и рутина. Нейното успешно изпълнение щеше да се окаже блестящо алиби пред съюзниците ни в НАТО и ярка демонстрация, че МиГ-29 е боеспособен самолет…

Учението е трябвало да препотвърди, че миговете са годни за отбрана – имало ли е указание от висшестоящите, че демонстрацията трябва да успее на всяка цена? Ако мисията на майор Терзиев беше постигнала целта си, лобито на МиГ-29, което е сраснато с обкръжението на президента, щеше да има аргументи да настоява, че тези самолети не са съветски трошляци, а могат да изпълняват сложни мисии още поне десет години, че не са за продан и изхвърляне. За това трябва единствено да се удължи летателният им ресурс…

Учението край Шабла е имало задкулисната цел да се запушат устите на критиците на съветските самолети, които настояват, че докато чакаме американските Ф-16 е по-целесъобразно и тактически, и икономически изтребители на Алианса да охраняват въздушното ни пространство.

Фаталният полет на майор Терзиев и невидимият пръст на съдбата съвсем объркаха плановете на лобистите на МиГ-29, затова сега е цялата нервност и гробовно мълчание за трагедията и виновните. (пак там)

Новият скандал се завъртя с кинематографична бързина. Военната върхушка изплю камъчето още на 30 юни 2021 г.:

Някой още съмнява ли се, че Радев е участник в играта на Кремъл срещу демократичния модел в България, срещу ЕС и НАТО?

Днес служебният военен министър на Радев – уж български министър на отбраната, започна изказването си така: „РСК МИГ“ настоява да снеме данните от черната кутия в руска лаборатория, на руска територия“. После безкоментарно се подразбра, че МО се съгласява!

Министърът на Радев – президент на държава членка на НАТО безропотно ще се „довери“ на експертизата на враждебния към атлантическия съюз Путин. Тук намесата и думата на Радев са били решаващи. Не само защото е президент, но и като отношение към ВВС и руския интерес в българската отбрана.

Ето и интересни подробности:

Според министъра отварянето на черната кутия ще стане в лаборатория на РСК МиГ, която се намира на руска територия. Това е било изискването на руската страна. Черната кутия ще бъде придружена от трима представители от българска страна – от Военна прокуратура, от Военна полиция и от ВВС. Екипът ще замине когато се уредят формалностите, добави Панайотов.

Той не коментира първоначалните си намерения, че ще търсят помощ от Украйна, защото черната кутия била произведена там. Изявлението министърът направи в края на миналата седмица, а само няколко часа по-късно командирът на авиобазата в Граф Игнатиево – ген. Русев, неочаквано опроверга министъра, обявявайки, че ще търсят помощ от Русия. Русев е изключително близък до президента Румен Радев и най-вероятно командата за руска експертиза е дошла от Дондуков 2.

Решението на МО да се търси руска помощ е изключително притеснително, защото Русия е обявила България и НАТО като свой основен враг във военната си доктрина, а Украйна е наш лоялен партньор. Освен това руската компания е в конфликтни отношения с МО, защото й е предплатен ремонт на стари съветски мигове за милиони, но все още договорите не се изпълнени.

Проруска ориентация в армията, защо?

Естествено, тримата представители от българска страна ще бъдат внимателно подбрани, за да се осигури, съвместно с руската страна, един правилен прочит на данните, освен ако по едни или други причини, например подобни на тези от 2015 г. или пък висши държавни интереси (познайте чии), те останат нечетливи…

Но и това не е най-важното.

По-важно е, че България не разполага с напълно надеждна армия, която да може категорично да защитава националните интереси. Защото има солидни съмнения, че в редица родове войски (дали не и във всички?), част от командните структури имат проруска ориентация. Феноменът има дълбоки исторически корени.

От 1947 г. активните борци против фашизма и комунизма (АБпФК) и генеричните им наследници овладяха напълно Държавата-Партия и нейните институции.

След 1989 г., от тази структура отпадна само Партията, но това не промени нещата нито на йота. Децата, а понастоящем – Внуците и Близките роднини на АБпФК, продължиха да владеят най-важните пет институции на Република България: четири държавни и една обществена. Тук не е включена преобладаващата част от медиите – електронни, ефирни и печатни, който от 1947 г. до днес не спират да облъчват българина, от люлката до гроба, с проруска и антизападна пропаганда.
Една от най-важните овладени институции е именно БА.

Преобладаващата част от извънредно раздутия щат на генералитета е рекрутиран най-вече от Внуци и Близки роднини на АБпФК. Те винаги са били по-предани на СССР/Русия, отколкото на България.

Така например, в цялата история на БНА и БА, никога не е съществувало истински патриотично възпитание на военнослужещите. БА, в лицето на своето военно и гражданско командване, никога и под никаква форма, не е поставяло въпроса за паметниците на чуждите окупационни армии, както и въпроса за десетките, преместени и премахнати от Народната власт, паметници на Падналите във войните (тази варварска кампания няма равна по целия свят!), включително и в Столицата.

Разбира се, тук няма нищо чудно. Какво да се очаква от армия, която е нарекла военно училище на името на национален предател, като Никола Вапцаров. Човекът, който доброволно, официално и писмено се е отрекъл от българския си произход, от славния си род и се е обявил за „македонски писател“, като при това години наред е водил антибългарска пропаганда, включително и в чужбина. Също така основава антибългарска литературна организация, съгласно политиката на Коминтерна. Пише на български, защото още не е изобретен „македонски“ език. В поезията си съвсем определено заявява, че „земята, която тъпче, не е негова родина“. (Виж във Фейсбук: Кой е Никола Вапцаров, 7 декември 2020 г).

Голяма опора на проруското командване на БА се явява настоящият президент Румен Радев. Твърди се, че той има същият генеричен произход. Независимо от тази подробност, за всички е ясно, че той се държи като руски агент за влияние (злите езици го величаят като „пРезидент“).
Преди дни, на срещата в Брюксел, Радев подкрепи идеята за среща между Путин и ЕС, докато повечето европейски страни се възпротивиха категорично.
Тази среща не отговаря, както на българския, така и на общия европейски интерес. По този начин Радев защитаваше Путин, в желанието си да се легитимира като равен с лидерите в Европа, които обаче официално го считат за диктатор. Пак на същата среща, влязъл отново в ролята си на руски адвокат, Радев за пореден път издигна глас за отпадане на санкциите срещу Русия.

Използвайки конституционните недомислия на червените „бащи на конституцията на прехода“, той ловко спретна служебно правителство, с цел завземане на цялата политическа власт в страната, т.е. да извърши своего рода Реставрация – отколешна мечта на потомците на АБпФК. То е доминирано от бивши военни, потомствено предани на русофилската идея, както и образовани млади хора, както се твърди, също измежду генеричните наследници на АБпФК – Внуци и Близки роднини.

Една от първите задачи на служебното правителство беше да изпрати за военен аташе в Москва, човек без допуск за класифицирана информация и при това заподозрян за нерегламентирани връзки с руското разузнаване. За такива връзки е заподозрян и самият Президент, поради изтичане от Президентството на секретна информация. Така, че една от най-важните задачи на служебното правителство е да „изчегърта“ не само бившите управляващи, но по възможност и Главния прокурор, за да се замете разследването срещу Президента от страна на прокуратурата, което в момента е замразено поради имунитета на държавния глава.

Затова не е зле човек да помисли, преди да гласува за Реставраторите, дали няма опасност последните да „изчегъртат“ и самата България…