Cancel-културата в изкуството: десет примера

Културата на отрицанието, известна още като cancel-култура, завладява все повече изкуството, литературата и развлекателната индустрия.

Тази нова тенденция се прояви през 2020 г., с началото на протестите на BLM („Животът на чернокожите е от значение“, Black Lives Matter), провокирани от смъртта на чернокожия Джордж Флойд в ръцете на полицията в Минеаполис, американския щат Минесота.

По-късно се разрази с пълна сила по време на президентските избори в САЩ, където социалните мрежи и масмедиите открито цензурираха кандидата на Републиканската партия, действащия по това време президент Доналд Тръмп.

Сега продължава чрез цензура на спорни данни за коронавируса и за потенциалните рискове от поставянето на COVID-19 ваксина.

Под cancel-култура се разбира осъждане, заклеймяване и прогонване на някого от работа и обществени групи, включително социални мрежи, заради нещо, което се счита за неприемливо или обидно.

Едно от проявленията на cancel-културата е обратният расизъм: белите са „виновни“ за робството на чернокожи, затова трябва да „обезщетят“ чернокожите. Така белите трябва да се „разкаят“ за да своята белота, като се откажат от социален статус, работа, имущество, и да дадат път на „онеправданите“.

Други проявления на cancel-културата са осъждане заради изразяване на непопулярни политически убеждения, защитаване съществуването на двата биологични пола, изказване против джендър идеологията и други.

В сферата на изкуството, cancel-културата се проявява в цензуриране и уволняване на актьори и писатели, отричане на класически литературни шедьоври и филмови продукции; стига се дори до там, исторически фигури от бялата раса да бъдат подменени с чернокожи, за да се гарантира тяхната „представителност“.

Така историята се променя с неверни факти, а традиционните ценности се заменят с нови: метод, напомнящ „1984“ на Джордж Оруел и близкото ни комунистическо минало.

Представяме ви десет пресни примера за cancel-култура в киното, литературата и развлекателната индустрия.

1. Disney изтегля детски анимационни филми

Компанията Walt Disney премахна през януари 2021 г. анимационните филми „Дъмбо“, „Питър Пан“, „Аристократите“ и „Семейство Робинсън“ от програмата за деца под 7-годишна възраст.

А през октомври 2020 г. обяви, че ще свали „Книга за джунглата“ и „Лейди и Скитника“.

Причината: тези филми са маркирани като съдържащи неблагоприятни описания и/или стереотипи и лошо отношение към хора или култури.

Например, обяснението за премахването на „Питър Пан“ (1953 г.) е, че „описва индианците със стереотипи, които не отразяват нито тяхното многообразие, нито автентичните им културни традиции. Те са изобразени като говорещи неразбираем език и многократно са наричани ‘червенокожи’ по обиден начин.“

2. HBO Max свали класиката „Отнесени от вихъра“

Класическата продукция от 1939 г., „Отнесени от вихъра“ бе свалена за неопределен срок от стрийминг услугата на HBO Max през юни 2020 г.

Спечелилият Оскар за най-добър филм през 1940 г. е премахнат заради изобразяване на „етнически и расистки предразсъдъци“, които са „еднакво неправилни тогава и днес“.

От HBO Max казват, че лентата вероятно ще се завърне на екран заедно с „обсъждане на историческия контекст“, но без промяна.

3. Чернокожа актриса ще играе английската кралица Ан Болейн

Втората съпруга на крал Хенри VIII и английска кралица от 16-и век Ан Болейн ще бъде пресъздадена от чернокожата актриса Джоди Търнър-Смит в нов сериал на британския телевизионен канал Channel 5.

Подмяната на историческата действителност провокира бурни коментари в Обединеното кралство заради политическата си мотивация, в угода на левите либерали.

Според критиците, това не е просто историческа неточност, а част от дългосрочна културна промяна, която няма да излекува расовото напрежение, а ще го разпали.

Нещо повече, историята на Ан Болейн е неизменна част от наследството на Великобритания, както са и расата, полът и националността на кралицата. Затова подмяната ѝ се равнява на унищожаване на контекста и автентичността ѝ.

Някои игнорираха расовата подмяна на Ан Болейн като „woke бръщолевене“. Woke е нов термин, иронично обозначаващ човек, който е буден, осъзнат за социална справедливост.

4. Netflix подмени расата на британската кралица Шарлота

Нов исторически сериал на Netflix показа съвременна версия на кралица Шарлота, единствената съпруга на крал Джордж III, управлявал Великобритания в края на 18-и век.

Ролята на кралската особа в драмата „Бриджъртън“ е поверена на чернокожата британска актриса Голда Рошевел, позната от сериала „Мълчалив свидетел“ и от ситкома на BBC, „Мъртвият шеф“.

Идеята за расова подмяна на кралица Шарлота е на американката Джулия Куин, автор на книгите, по които Netflix прави сериала.

Според Куин, „много историци вярват, че кралицата е имала африкански произход“, въпреки че „няма как да се направи ДНК тест, затова въпросът няма категоричен отговор“.

Авторът още обяснява, че решението да смени расата на кралицата е било „съзнателно решение, а не случаен избор“.

Теорията за африканските корени на Шарлота се основава на облика ѝ в портрет на художника Алан Рамзи, където според историка Марио де Валдес, тя е изобразена със силни афро черти.

5. Заплашват с бойкот авторката на „Хари Потър“, Дж. К. Роулинг

Създателката на фентъзи поредицата „Хари Потър“, Дж. К. Роулинг, бе подложена на нападки, след като изрази опасения, че промотирането на транссексуалните може да застраши правата на жените.

Роулинг също се присъедини към група от 150 автори и учени, противопоставящи се на cancel-културата.

Критиците на британската писателка призоваха за бойкот на книгите ѝ и за лишаването ѝ от хонорари. A в Twitter стана популярен хаштагът #RIPJKRowling.

6. Актьорът Роуън Аткинсън оприличи cancel-културата с линчуване

Комикът Роуън Аткинсън, изиграл легендарните Мистър Бийн и Джони Инглиш, се опълчи на cancel-културата. Той нарече нейните активисти в социалните мрежи „средновековна тълпа“, по време на интервю за британската медия Radio Times.

„Важно е да чуваме широк спектър от мнения, а сега ставаме свидетели на цифровия еквивалент на средновековна тълпа, бродеща по улицата и търсеща кого да изгори“, каза Аткинсън.

„Това е страшно за всяка жертва на тази тълпа, и ме изпълва със страх за бъдещето.“

Онлайн линчуването се дължи на разпространението на социалните медии, смята актьорът. По думите му, те действат според „алгоритъм“, който „решава какво иска да видим“ и „създава опростено, бинарно общество“.

„Става така, че или си с нас, или си срещу нас“, обобщи новото явление носителят на награда BAFTA. „И ако си срещу нас, заслужаваш да бъдеш канселиран/отречен.“

7. Disney уволни актрисата Джина Карано

Американската актриса Джина Карано, звезда от свързания с „Междузвездни войни“ сериал „Мандалорианецът“ (2019), беше уволнена от компанията Walt Disney.

Агентът на Карано в Холивуд прекрати отношения с нея, а героинята ѝ беше премахната от сценария на филма.

Причината: публикации на бившата атлетка в социалните мрежи, че да бъдеш привърженик на Републиканската партия в САЩ през 2021 г. е същото като да бъдеш евреин в нацистка Германия.

8. Учители по английски език в САЩ отричат Шекспир

„Творбите на Шекспир са пълни с проблематични, остарели идеи, женомразство, расизъм, хомофобия, класицизъм и антисемитизъм“, се казва в статия на престижното американско библиотечно издание School Library Journal от 16 февруари 2021 г.

Материалът със заглавие „Да преподаваме или да не преподаваме: подходящ ли е все още Шекспир за съвременните ученици?“ документира как учители в САЩ „канселират“ най-великия автор на англоезични литературни произведения.

Шекспир е бил „инструмент за цивилизоване на чернокожите в британската империя“, казва Аяна Томпсън, директор на Аризонския център за средновековни ренесансови изследвания и професор по английски език в Аризонския щатски университет.

„Първият учебен план по английска литература е бил създаден като част от колонизаторските усилия в Индия, и пиесите на Шекспир са играели централна роля в него.“

Именно заради това Шекспир е станал универсална, задължителна част от англоезичното образование, според Томпсън.

Нещо, което сега някои преподаватели подлагат на съмнение.

„Трябва да оспорим белотата на това твърдение: идеята, че водещите ценности са или че трябва да са ‘универсални’, е вредна“, казва Джефри Остин, ръководител на катедра в средното училище Skyline в Ан Арбър, щата Мичиган.

Преподавателката Клер Брунки от щата Вашингтон напълно премахнала Шекспир от програмата, след като училищният директор ѝ казал, че британският писател не е задължителен. Заместила го с „писане на текстове и четене на некласически антологии и романи“.

Учителката Лиз Матюс от Хартфорд, щата Кънектикът, също изключила Шекспир от учебния план, заявявайки: „Замених ‘Ромео и Жулиета’ с ‘Къщата на улица Манго’ на Сандра Сиснерос миналата година, а тази с ‘Дългият път надолу’ на Джейсън Рейнолдс“.

Матюс оправдава постъпката си с думите: „Авторите и героите в тези две нови книги изглеждат и звучат като моите ученици; между тях има връзка. Представителността е важна.“

Британи Грийн, учителка в средното училище в района на Назарет, щата Пенсилвания, променила подхода към пиесите на Шекспир.

„След като четох как жена на име Лора Бейтс преподавала Шекспир на затворници, се вдъхнових да наблегна на насилието в ‘Ромео и Жулиета’.“

Сара Мълхърн, учителка на деветокласници и дванадесетокласници в средното училище за високи технологии в Линкрофт, щата Ню Джърси, преподава „Ромео и Жулиета“, но през призмата на „младежкото мозъчно развитие с фокус върху анализа на токсичната мъжественост“.

9. Бетовен е бил чернокож?

През декември 2020 г. светът отбеляза 250 години от рождението на един от най-великите композитори в западната култура, Лудвиг ван Бетовен.

В Брюксел датата почетоха по модерен начин: тамошният Център за изящни изкуства показа арт видеото „Синапс“ на художника Тери Аткинс. В него, образът на легендарния композитор прелива в лицето на млад чернокож мъж с афро плитки (раста).

Проектът е част от серията „Чернокожият Бетовен“ на същия художник, отразяваща спора за расата на знаменития германец.

Първопричина за началото на дебата е гравюра от 1814 г., на която Бетовен е изобразен с тъмен цвят на кожата.

Гравюрата провокира през 60-те години на 20-и век американския активист Стоукли Кармайкъл да обяви пред тълпа в Сиатъл: „Бетовен е черен като вас и мен, но не ни казват това“. По това време афроамериканците тъкмо са придобили граждански права и темата за расизма е гореща.

През 1969 г. списание Rolling Stone дори публикува статия, в която се казва: „Бетовен е бил черен и горд!“

През 2015 г. студентският вестник Concordian на едноименния колеж за либерални изкуства в американския щат Минесота лансира теория, че Бетовен е бил от африкански произход.

Според теорията, родителите на Бетовен, фламандци по произход, са живели в територия на Белгия, контролирана по онова време от северноафриканския народ маври.

Въпреки липсата на снимки – което прави невъзможно доказването на тази теория – нейният автор твърди, че лицевите черти на музикалния гений потвърждават, че не е бил от бялата раса.

Например, имал месести устни, широк нос, тъмна кожа и черна като въглен коса.

В статията, авторът на теорията също разкрива своята мотивация да започне това разследване.

„Не съм експерт по въпросите на Бетовен, но повдигането на този въпрос е важно. Въпреки че истината за расата на Бетовен няма да промени върховното качество на неговата музика, тя ще отприщи диалог за масовото влияние на европейския колониализъм, който промотира расизма до ден днешен.

Това е важен разговор, особено предвид липсата на гении, приписани на етническите раси. Време е да отдадем дължимото там, където се полага. Белите владеят сцената (образно и буквално) твърде дълго.“

10. Художничка заменя бели мъже с чернокожи жени в известни картини

Афро-кубинската художничка Хармония Росалес иска да увеличи представителността на чернокожите жени в изкуството. За целта тя подменя бели мъже с чернокожи жени в известни арт творби.

„Изкуството е моето оръжие в битката срещу безразличието и бездействието… То е основа за съпротива“, казва 37-годишната самоука авторка, цитирана от медията NowThis.

Росалес стана известна през 2018 г. с интерпретация на „Сътворението на Адам“ на Микеланджело. Там тя изобрази Бог и Адам като чернокожи жени.

Според художничката, чернокожите жени са недостатъчно представени в света на изкуството, докато белите мъже доминират тази сфера.

„Ако вземем предвид, че човешкият живот произлиза от Африка, където е била градината Едем, тогава е логично, че Бог е чернокожа жена, която създава живота по свой образ и подобие.“

Повечето учени смятат, че градината Едем, описана в Библията, е мит. Има и такива, които вярват, че тя е била на Земята. За географското ѝ разположение има различни мнения: Армения, Персийският залив, Ирак и междуречието на реките Тигър и Ефрат.