Свободен ли е Българският патриарх Даниил?

Настоящият коментар по повод новоизбрания на 30 юни 2024 г. Български патриарх Даниил е продиктуван от зачестилите в общественото пространство злостни коментари непосредствено в началото на патриаршеското му служение, които целят да го дискредитират като първойерарх на отечествената ни Църква и да поставят под съмнение патриарха в негово лице като възможно обединяваща духовна фигура.

Съмненията за зависимости, ощетяващи автокефалията (самостойността) на Българската православна църква (БПЦ), се търсят основно в изразените му позиции като Видински митрополит по отношение на Православната църква на Украйна (учредена с томос (акт) за автокефалия от Вселенския патриарх Вартоломей през 2019 г.) и Руско-украинската криза (война) от началото на 2022 г., които изцяло се припокриват с позициите на Московския патриарх Кирил и президента Путин. Тъкмо тези позиции на новия Български патриарх Даниил не само ще съпътстват неговото патриаршеско служение, което се и случва, но и постоянно ще му се вменяват от обществото като вина срещу опазването на демокрацията въобще и издигането на нейните принципи като върховни ценности.

Визираните изказвания на патриарх Даниил са факт, който с оглед изчистването на неговия имидж не могат да се заличат и затова не бива да се премълчават. Въпреки това ми се иска да призова обществото ни и особено църковните среди – които днес са разделени на „за“ и „против“ избора на Видинския митрополит Даниил за Български патриарх – да проявят търпение спрямо него, или казано на църковен език – да проявят послушание към служението на новоизбрания първойерарх на БПЦ, поне в началото му.

Решения по устав

Както вече отбелязаха църковните анализатори, включително и аз в свои изказвания и публикации, служението на патриарх Даниил ще е различно от това на епархийски владика. Причината е, че по Устав на БПЦ, решенията на Поместната ни църква се вземат съборно от членовете на Св. Синод, който се явява неин върховен орган на управление (чл. 6, ал. 1). В същия този Устав се определят задълженията на Българския патриарх, който бидейки глава на отечествената ни Църква и председателстващ заседанията на Св. Синод, било то в пълен или намален състав, е натоварен и с чисто представителни функции не само във външно-църковен план с главите на останалите Православни църкви (които са в канонично и евхаристийно общение), но също така представлява БПЦ пред българските държавни институции (чл. 39).

Последното кореспондира с отреденото му пето място в списъка на официални лица в страната според установения държавен протокол след тези на президента на Републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя и вицепрезидента (чл. 87, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол; обн. ДВ, бр. 57 от 24 юли 2009 г.).

Противно на опасенията, че Българският патриарх ще взема самосиндикални решения без санкцията на Св. Синод, т.е. без съгласуване с останалите митрополити, е разпоредбата на чл. 50 от Устава на БПЦ. Тя гласи, че Българският патриарх „няма право да решава или извършва нещо по общите дела на Църквата без решението на Светия Синод“.

Но пък и обратното е валидно, което същият този член разпорежда: „Св. Синод няма право да решава или извършва нещо без мнението на Българския патриарх“.

По този начин се упражнява взаимен контрол между Св. Синод и неговия предстоятел – Българския патриарх. Идеята на тази разпоредба е уместна с цел да се предотвратят вземането на крайни и/или прибързани решения от членовете на Св. Синод, които биха накърнили авторитета на нашата Църква в догматико-каноничен и евхаристийно-еклисиологичен аспект. Под това следва да се разбира собствено пораждане на конфликти, отнасящи се до нейното (само)управление, и – не дай си Боже – довеждащи до риск от изпадане в разкол или ерес.

Особено мнение

Правомощията на Св. Синод, императивно възложени му от Устава на БПЦ, определят синодалната форма на управление на нашата Църква, което обаче се нуждае от известно пояснение.

Под тази форма Уставът постановява т. нар. „съборно управление“, а не самосиндикално както лично от патриарха, чиято функция е и на митрополит на столицата, така и поотделно от митрополитите (членовете на Св. Синод). Съборността изисква постигане на единомислие и консенсус в Св. Синод или надделяване на определено мнение след процедура на гласуване на негово заседание (чл. 63, ал. 2, изречение първо). Въздържане от гласуване на митрополитите, изразено чрез отказ или с „въздържал се“, не се допуска (ал. 3 на същия член), но е дадено правото за несъгласие на даден член или членове на Св. Синод с изразяване на „особено мнение“, което по същество представлява отказ (ал. 3).

При така структурираните разпоредби на посочените алинеи възниква хипотезата, в която Българският патриарх поиска да изрази „особено мнение“ в случай на възможен равен брой гласове „за“ и „против“, а изречение второ на ал. 2 на чл. 63 предвижда гласът на патриарха (председателя на Св. Синод) да се счита за удвоен. Така излиза, че на практика Уставът го лишава от свободното право на „особено мнение“ и следователно – той априори се задължава да взема категорична страна при гласуване.

Разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и 2 (в известен смисъл и ал. 3) от Устава на БПЦ утвърждават правомощията на Св. Синод като върховен орган на управление на БПЦ. Погледнато реално, те индиректно възпират евентуални опити на патриарха да пренебрегне или заобиколи санкцията на Св. Синод. Собствено ал. 1 отрежда на Синода абсолютната представителност на Църквата ни във външно-църковен план – той е органът, който „поддържа единството и общението с членовете на светата Православна църква – автокефалните и автономните Поместни православни църкви“.

Смисълът на ал. 1 на чл. 58 се разкрива в т. 9 на ал. 1 на чл. 49, която очертава правомощията на Българския патриарх. В случая именно т. 9 определя правото му да „отправя от името на Светия Синод послания към клира и миряните по повод празнични дни, юбилейни годишнини, както и във връзка със съвременни проблеми“. Но това право не идва с оглед на личната му преценка в рамките на свободната воля, а защото Уставът му е вменил това право като задължение. Смисълът на т. 9 е, че патриархът се задължава да говори от името на Синода, а не от свое име. Това условие имплицитно се потвърждава с разпоредбата на чл. 51 с предвиденото налагане на санкция от църковен съд в случай на нарушаване на служебните му права и задължения.

Бих искал да насоча внимание на думите в споменатата т. 9 „и във връзка със съвременни проблеми“, понеже точно тук се дава яснота доколко Българският патриарх може (и има свобода) да изказва мнение и/или да заема позиции, различаващи се от съборно взетите такива от членовете на Св. Синод (митрополитите). Разпоредбата е категорична – той не може, колкото и да му се иска.

Уставът на БПЦ може да има своите несъвършенства, но в общи линии той добре конструира устройството и управлението ѝ. Съборното начало като форма на управление на нашата Църква е дълбоко залегнало, което (ако изключим натиска от външна намеса в решенията на Св. Синод) е от значение за опазването на автокефалния (самостоен) статут на БПЦ. Ето защо опасенията, че новият Български патриарх Даниил би могъл да отдалечи оглавената от него Църква от общението в единство и съборност с Православните църкви (по смисъла на деветия член от Символа на вярата) са неоснователни.

Казвам това, защото последвалите едно след друго интервюта на патриарх Даниил – едното в специалното издание на „Църковен вестник“ (брой 13-14 от 2024 г.), а другото в „Панорама“ по БНТ от 19 юли, дадоха повод за критики към него заради лавиращите му отговори, по същество представляващи добре структурирани богословски размисли, макар клиширани. От тях обществото искаше да чуе недвусмислените му позиции по два много важни въпроса, по които е имал отношение и за което вече се знае – за автокефалния статут на учредената през 2019 г. от Вселенския патриарх Вартоломей Църква в Украйна, както и за агресивните политики на президента Путин с военните действия в Украйна.

Разбирам основанията за тези критики, но в крайна сметка все още е твърде рано да чуем неговите позиции, защото те ще бъдат тези на Св. Синод, който тепърва предстои да ги определи, а що се отнася до патриарх Даниил, той ще трябва само да ги оповести.