Едно червено капище става официално символ на България

Дългогодишната борба за утвърждаване люлката на комунизма като върховен национален символ завърши с пълна победа за наследниците на АБпФК.

На 11 февруари 2023 г. се разбра, че бившият министър на културата още през 2021 г. тайно е утвърдил т.нар. „Червено капище“ (официално „Дом паметник на БКП“) на връх Хаджи Димитър (назоваван в общественото пространство със старото си турско име „Бузлуджа“) като паметник на културата с национално значение и същевременно през цялото време (близо 14 месеца) като служебен министър, е проявил пълна индиферентност по отношение на същия казус относно най-големия комунистически лагер на БКП – „Белене“.

С това разбира се, не искаме да твърдим, че и двата обекта е редно да станат паметници на културата с национално значение. Това е справедливо само във втория случай, тъй като в първия става въпрос за паметник на престъпна групировка, изтребила между 20 000 и 30 000 български граждани.

Този акт е влязъл в сила със Заповед №РД9Д-20 от 13 септември 2021 г., подписана от тогавашния зам.-министър на културата Пламен Славов. Той е известен още и като народен представител от БСП в 38-то, 40-то и 42-то Народно събрание, което със сигурност означава, че е Син или Роднина на АБпФК.

Но не бива да се заблуждаваме: решението е било в ръцете на „културния“ министър Велислав Минеков, назначен от президента Румен Радев. Иначе е известен в обществото като „Ковчежник“ (т.е. носач на ковчези) и „Яйцеметач“, защото мяташе яйца срещу институциите, включително и срещу тази, в която влезе по-късно като министър. А пък не е подписал лично заповедта, защото би се оказал в конфликта на интереси (неговият баща, Величко Минеков, началник на скулпторите при Тодор Живков, е автор на скулптури, изложени в Монумент „Дом на БКП“). Видно е, че е човек свързан с т.нар. „народна интелигенция“ – високо ценените „Слуги на Кастата АБпФК“ (независимо, че повечето от тях не са генерично свързани с АБпФК). Тази категория, заедно с генеричните наследници на АБпФК, управляват МОН вече 76 години.

Заповедта никъде не е оповестявана публично, което може да означава, че е възможно да бъде обжалвана. Още повече, че като адрес на обекта се споменава старото турско име „връх Бузлуджа“, а доколкото ни е известно, върхът и досега носи името „Хаджи Димитър“, откакто е преименуван през 1942 г. Освен това, като официално наименование на обекта, в цитираната Заповед е посочено „Дом паметник на връх ‘Бузлуджа'“. А пък изначалното наименование е „Дом паметник на БКП“…

Върхът понастоящем е преименуван неофициално и негласно, обратно със старото му турско име „Бузлуджа“, за да не напомня на изпадналите в амнезия поколения, че комунистическото капище затиска със страшна сила костите на герои, дали живота си за българския народ, който ги е забравил вече.

Още през 2021 г. писахме, че е възможен такъв развой на нещата. Тогава стана ясно, че зад Червения заговор за реинкарнацията на Чинията стоят реални имена на хора с титли, експертиза и претенции, от т.нар. Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ).

Това стана възможно, вследствие запитване от страна на депутата от „Демократична България“ (ДБ), Мартин Димитров, към министъра на културата, относно това кои са експертите взели това скандално решение. Не знаем дали това питане е съгласувано с партийните му началници, но едва ли. Защото дедите на някои от тях сигурно са изобразени по мозайките в търбуха на Чинията…

Така или иначе стана ясно, че специализираният съвет, на заседание №92 от 19 юли 2021 г. гласува единодушно за Предложението за Решение на вносителя (т.е. инициатора на операцията), директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), арх. Петър Петров. Гласуват:

арх. Петър Петров – директор на НИНКН,
проф. д-р Хитко Вачев – председател на СЕСОНКЦ,
арх. Дарина Димитрова – зам.-председател на СЕСОНКЦ,
проф. д-р Анелия Божкова,
доц. Д-р Иван Ванев,
д-р Здравка Куркутова,
арх. Диляна Кирова,
арх. Петкана Бакалова,
проф. д-р Валентин Тодоров,
д-р Найден Прахов,
проф. д-р арх. Тодор Булев,
арх. Юлий Фърков.
Има само двама въздържали се:
доц. д-р Стефан Александров и Георги Кръстев

и един отсъстващ, който закономерно е главен асистент д-р Никифор Харалампиев. Защото той е част от екипа на Фондация „Проект Бузлуджа“: същата, която се опитва да извърши реинкарнация на Червеното капище и следователно е заинтересовано лице. Това показва, че деянието е замислено твърде внимателно и е осигурено с всестранна юридическа подкрепа.

Най-вероятно повечето от посочените лица, по един или друг начин принадлежат генерично към кастата АБпФК, т.е. напълно е възможно дедите или роднините на някои от тях тоже да са изобразени по мозайките в търбуха на Чинията, включително и т.нар. „тъмносин“ арх. П. Петров (това не е чудно, немалка част от т.нар. „тъмносини“ се оказаха преимуществено Внуци или Близки роднини…). Дали всичко това е вярно, със сигурност рано или късно ще стане ясно. Та нали в България всички се познаваме…

Изказа се и друга хипотеза, в смисъл че членовете на СЕСОНКЦ са изкушени от Мамона, в лицето на иженарицаемата Фондация. Тази хипотеза според нас също е допустима за обсъждане, предвид обичайната практика в страната и сред „народната интелигенция“.

А още навремето предупредихме, че остава само да се положи подписът на министъра, за да се превърне Решението в окончателен Акт: нещо, което се оказа, че тогава е станало само след три месеца.

Реставрацията

Но историята с Чинията е само брънка от веригата за подготовка на официална Реставрация, под някаква форма, на постКомунизма в България. Ако разгледате списъка на депутатите в последните Народни събрания, ще видите все познати лица на Деца и Внуци на АБпФК, а от непознатите, сигурно поне една част са също Внуци или Близки роднини (а вече има и Правнуци) на АБпФК.

Обявяването на „Дом паметник на БКП“ за Паметник от национално значение е последната стъпка към увековечаването му като Главен Монумент на комунизма в България. Знаменателното в случая е, че това е първата значителна стъпка по пътя към Реставрацията и опазването на комунистическите символи (доколкото е възможна, разбира се).

В тази връзка са взети мерки за увековечаване на Капището като обичайно място за ежегодни срещи на генеричните поколения на АБпФК. Затова Монументът („Дом на БКП“) е включен в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в качеството на мемориален комплекс на открито, в Средна Стара планина. Този Национален парк обхваща също монументални обекти и паркови територии в Община Казанлък: в град Шипка, в село Шейново и в Шипченската планина.

По отношение на „Дом паметник на връх ‘Бузлуджа'“, препоръките за допълване на режимите за опазване имат голямо значение. Конструкцията и огромните пропагандни мозайки се рушат от времето и поради лошото изпълнение. Главният символ на победилия комунизъм е в опасност. Затова от няколко години, тихо и кротко вървят възстановителни работи от международен екип с привлечени значителни финансови средства от леви и левичарски донори. Своята лепта внесоха не само от първото служебно правителство на президента (2021-2022 г.), но и от редовното правителство на Кирил Петков, което се отчете с 400 000 лв., в самия край на своето управление. В това няма нищо странно: и двете правителства имат здрава генерична връзка с АБпФК. А иначе и досега работата напредваше с пълна пара. Външни донори снасяха солиден финансов ресурс. Ентусиазирани европейски реставратори-левичари вдъхновено работеха в утробата на Чинията по ремонта и възстановяване на прославящите комунизма мозаечни символи.

Рекламата на „обекта“ вървеше по целия свят. А пък млада архитектка, внучка на АБпФК, ръководи проекта. Въодушевлението е голямо, та това е знаков паметник за потомците на цялата Каста. Той ще бъде осветен официално като техен Дом, рождена люлка и техен храм, където се събират, за да се кланят на Маркс, Енгелс и Тодор Живков с мрачни езически обреди и кощунствени церемонии, замисляйки как да низвергнат България в обятията на любимата Русия, Матушката на техните дедовци…

Новите поколения нямат никаква представа за тези подробности, защото историята на комунизма започна да се изучава в съкратен курс едва през 2019 г., след героична, отчаяна и дългогодишна съпротива, оказана от представителите на Кастата АБпФК в МОН. Затова мнозина от по-младото поколение, вече с промити мозъци, смятат, че това е някакъв обикновен паметник от епохата. Казано им било, че не е справедливо да се избиват индианците и да се бият негрите, но дали това важи и за българите, не им е известно, нямало кой да им съобщи, пък и чичо Гугльо не бил наясно (страниците в Уикипедията, посветени на българската история след ВСВ старателно са прочесани от червената професура).

Събитията около борбата за запазване на съществуващите паметници и знаци на тоталитарната власт и комунизма включват също и твърда съпротива срещу създаване паметници, посветени на жертвите на комунизма, както и паметници възвеличаващи националното достойнство и история.

Такъв е случаят със съпротивата срещу обявяване на най-големия комунистически лагер на БКП – „Белене“ за паметник на културата с национално значение, а също и случаят с останалите близо 100 (!) концлагери на територията на България, които са разрушени, зле поддържани или обречени да се саморазрушат. Подобно е и положението с паметниците на падналите във войните за национално освобождение и обединение, както и свързаните с освободителните борби в Македония, разрушени и/или преместени от Народната власт, които очакват възстановяване или неотложни ремонти…

Предателството

Върхът официално е преименуван на „връх Хаджи Димитър“ от „монархофашистката власт“ през 1942 г. Така се споменаваше до 1981 г., когато беше построен „Дом паметник на БКП“. Оттогава в общественото пространство от медиите се насажда (а големите са в ръцете на Внуци и Роднини на АБпФК) само старото турско име на върха „Бузлуджа“, въпреки че официално името на върха си остава „Хаджи Димитър“. Тази географска бъркотия много точно символизира антинационалната политика на Партията-държава, по същество представлявана от Кастата на АБпФК.

Този връх би трябвало да е свято място за всеки истински български патриот. Тук на 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Четата е най-силната във военно и организационно отношение (от 160 души с военно обучение), навлизала в османска България, чак до 1903 г. Тя води пет кръвопролитни сражения с редовна и нередовна турска войска, превъзхождаща ги десетки пъти. Петото, последно епично сражение се провежда на легендарния връх. Загиват всички, пада убит и Хаджи Димитър, само четирима четници успяват като по чудо да пробият обръча.

Това са българските Термопили. Няма по-славна битка в българската четническа история (сравнима е може би само с битката за връх Ножот, 1907 г.). Сражението отеква по цяла Европа и хвърля в паника Високата порта.

То разтърсва и българското общество. Христо Ботйов е потресен от събитието и на един дъх пише най-прочутото си стихотворение.
Високата порта е стресната от големия брой жертви, които дават армията и нередовните формирования, а същевременно се бои от брожения и въстания сред българите-християни. Това събитие е една от решаващите причини, които подтикват Високата порта за публикуване на прочутия султански Ферман от 28 февруари 1870 г. Защото в Цариград са убедени, че зад четническото движение стои Русия и решават да противодействат, понеже Русия е против българската църковна независимост. Това е огромна победа за българския народ, с която се установява автономна българска църква и официално се очертават етническите граници на българската народност: документ, който не притежава никой друг европейски народ.

Днес подвигът на четата е практически забравен. Откакто е построен „Дом паметник на БКП“, за героичната епопея на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа рядко се говори. В учебниците се споменава с пет реда, а името на върха, „Хаджи Димитър“, не се употребява. Младото поколение рядко се сеща, че „там на Балкана“ значи Бузлуджа. Скромният паметник на четниците е прихлупен в ниското, притиснат от гигантската Чиния на върха. Едно езическо капище, светотатствено забучено на свещения връх.

По същия начин монументът на Съветската армия затиска София, а пловдивският Альоша господства над жалкото паметниче на Левски.

Ясно е, че това не са исторически паметници, а монументи на престъпници, унищожили в България около 30 000 души, а в целия свят, за 74 години около 140 милиона души.

Около скромния паметник на героите, паднали на Бузлуджа, се организират от време на време тихи и дискретни „патриотични“ мероприятия от формации близки до БСП, (т.е. близки до Кастата на АБпФК). Като същевременно се следи проявите да не излизат извън контрол, например да не възникнат неподходящи въпроси, като например защо Чинията е там горе, а паметничето на героите там долу… Не бива да се шуми по въпроса, за да не излязат наяве престъпленията срещу нацията, извършени от дедовците (АБпФК) на сегашните Внуци (аналогично постъпват Внуците в МВнР, по отношение на Македонския въпрос). Защото те смятат, че идеята, която символизира Чинията, била по-важна от подвига на героите от Бузлуджа. Затова раждането на Партията е важното събитие, а саможертвата на четниците – не.

Последните трябва да се забравят, за да не смущават покоя на Люлката на Комунизма…

Така беше забит най-големият досега пирон в ковчега на България през следдесетоноемврийската ѝ история. Официално беше утвърдено потъпкването на гробовете на националните герои от монументите на Комунизма.

Това е идеологията, под чието знаме бяха избити хиляди българи; бяха унищожени и/или преместени паметници и гробове на падналите във войните; част от българския народ беше насила превърнат в друга нация; беше замислено България да стане част от СССР; икономиката беше престъпно управлявана и три пъти фалирана; част от нашите съграждани принудително бяха преименувани; цели 42 години България беше отклонена встрани и назад от Европа.

Монументът „Дом на БКП“ е Символ и еманация на тази идеология на Партията-държава, еднолично управлявана от Кастата на АБпФК. Кастата, която 45 години държеше в България цялата власт, а пък генеричните им наследници запазиха икономическата такава и до голяма степен влиянието в обществените и държавни институции след 10 ноември 1989 г. Липсваше им само пълната политическа власт, за която се домогнаха четири пъти, но бяха изхвърлени по един и същи начин…

Затова трябва да разберем, че Дом паметникът на БКП не е бивш, а настоящ и истински!

Това Червено капище е символ на нашата робска психика и на господството на Кастата АБпФК, във всички области на обществото. То затиска със страшна сила костите на Хаджи Димитър и другарите му: тези, които умряха за България и бяха забравени от всички…

***

Изобщо излиза, че истинският патриотизъм трябва да бъде маргинализиран и дори осъден като „национализъм“ (от левичарите, повечето тоже Внуци и роднини на АБпФК). Затова Кастата заблаговременно е блокирала т.нар. „патриотична политическа ниша“ посредством затапването ѝ с квазипатриотични организации с проруска насоченост, като Възраждане, БНС, Атака и други, като е проникнала и в т.нар. ВМРО.