Буря в небето
Стих по картината "Залезът" на младата варненска художничка Белла Беевска
Облаци тежки висят на небето
В цветове тъжни и мрачни.
Задава се буря навярно,
шуми и морето…
Брегът е самотен и плаче.
Изгуби се детския смях.
Песъчинки се гонят на плажа,
а вълните разказват легенди.
Слънцето засяда уморено зад голите скали.
Обрулени от вятъра безизразно сиви.
Над водата се появява светла пътека,
измамна и лека…
Душата ми тъгува по слънцето горещо.
По веселата глъчка и суматохата на плажа.
По играта с топка в топлото море.
По гласa на капитана и неговата лодка за разходка.
Брегът очаква бурята в небето.
Вълните леко поклащат дипли.
Няма го момчето, което тихо нашепва на детето
приказки чудесни за пирати и битки в морето.
Застанах с лице към небето
и поисках отсрочка на бурята в сърцето.
Усмихнах се на слънцето
и топъл лъч нежно ме погали.
