България ли е най-големият виновник за войната в Украйна?

Конкретният повод за моята реакция беше публикацията „Като в клещи. Как България помогна на Путин срещу Украйна“ на българската редакция на „Свободна Европа“ от 8 март 2022 г. Проблемът е, че в статията се прокарва теза, която освен че е пропаганда, е много обидна за България. Според тази публикация, България излиза един от основните виновници за това, че Путин се е осмелил да нападне Украйна, тъй като ние сме му помогнали чрез т.нар. „наш“ и т.нар. „Балкански поток“, да заобиколи Украйна при доставките на газ за Европа и Турция.

На пръв поглед, в тезата на статията има много истина. Но пропагандата в нея – обидна не просто за „герберите“ и Бойко Борисов, а за цяла България – ме вбеси, защото тя е най-лошата форма на манипулация. Тя казва факти, но не само истината и не цялата истина. А когато ти подбираш от фактите само тези, които пасват на предварително подбраната ти теза, се получават най-добрите манипулации. Т.е. цялата тази статия и цялата тази теза е грубо манипулативна и обидна.

Тезата в статията е предназначена за хора, които мразят предишните две правителства на Бойко Борисов и ГЕРБ. Тези хора имат своите основания. Но по-лошото е, че статията злепоставя България като цяло и проваля възможността за обединение на хора, които са демократично мислещи и са против действията в Украйна. Статията внася разделение и озлобление между самите тях. А това е много опасна тенденция. Вместо да се обединим около основната теза, че в момента се извършва недопустима агресия и варварство, ние се занимаваме да се „клепаме“ едни други. Ето това е, което ме накара да реагирам.

Но зад статията не стоят сили извън България. Става въпрос за вътрешен разлом. Може би материалът е продиктуван от мисленето на „Свободна Европа“, че те са правите и че сега е моментът да „разгромят противника“. Но за съжаление, докато се боричкат с вътрешния противник, те всъщност разделят допълнително българското общество и особено тази част от него, която е наистина против агресията.

„Балкански поток“

Статията критикува ГЕРБ за начина, по който е построена тръбата през нашата територия (т.нар. Балкански поток), договора как тази тръба ще се използва (тя на практика е транзитна и не можем да я ползваме), както и критикува, че по време на минимум две правителства на ГЕРБ се е забавила газовата връзка (т.нар. интерконектор с Гърция). Това са справедливи критики.

Само че критиките – които обявяват, че Борисов и въобще България са едни от основните виновници за подпалването на войната – пропускат много важни факти. И сега ще поговоря за тях.

България на два пъти спря опити Украйна да бъде заобиколена (т.нар. „газов байпас“) през нашата територия.

„Син поток“

Първо беше спрян проектът „Син поток“ – през 90-те години на 20-и век. Още премиерът Жан Виденов реагира срещу този проект (въпреки че той беше изцяло руски), защото като комунист, не можеше да позволи една частна фирма („Овергаз“ с шеф Сашо Дончев, в която руската държавна газова компания „Газпром“ притежаваше контролния пакет) да придобие 51% от държавната (до момента) българска газопреносна мрежа. Затова Виденов реагира и беше много злостно атакуван от своите съпартийци. Впрочем, този план беше измислен още от Андрей Луканов.

„Син поток“ бяха тръбопроводи по дъното на Черно море: от Краснодарския край в Русия, покрай Крим (все още украински), та до България. Предвиждаше да пренася около 50 млрд. куб.м. газ.

Правителството на Иван Костов спря този проект. Помня какви разправии имахме с „Газпром“ и Русия. Но ние спряхме тази тръба и така предотвратихме първия голям опит за байпас на Украйна от Русия. Макар и с проруски президент по това време, Украйна се опъваше и не искаше да подари контрола върху газопреносната си мрежа, на Русия.

Добре, ние спряхме байпаса. Само че какво се получи? Няма да забравя как Слави Трифонов и неговото шоу (платено от „Овергаз“ тогава) отвориха страхотна компроматна война срещу правителството на ОДС и Иван Костов. Ще припомня, че по тази линия е било платено и връщането на Симеон Сакскобургготски в България. Т.е., беше направен успешен опит да се подмени и политическото ръководство на България.

Междувременно, Русия преработи проекта, намали капацитета му и реши, че няма да излиза в България, а ще излезе в натовска Турция. И го изградиха. По това време един шеф на „Булгаргаз“ (Васил Филипов) твърдеше, че руснаците нямат технологии да изградят такъв сложен проект на такава голяма дълбочина в морето. И беше прав. Само че те го изградиха със западни технологии и западни компании. Тръбопроводът бе изграден от „Блюстрим Пайплайн Б.В.“: съвместно предприятие на компаниите „Газпром“ Русия и „Ени“ Италия, със седалище в Нидерландия.

Три натовски страни – Турция, Италия и Нидерландия – направиха байпас на Украйна и на нас, кандидат-члена на НАТО – България.

През 2005 г. откриха официално целия проект, газовоизмерателната станция в Турция. На церемонията присъстваха руският президент Владимир Путин, турският (тогава) премиер Реджеп Ердоган и италианският премиер Силвио Берлускони.

„Южен поток“

Да продължим нататък. Имаше още един проект за байпас на Украйна, през наша територия: „Южен поток“, част от т.нар. „Голям шлем“ на президента Георги Първанов, включващ „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и нефтопровода „Бургас-Александруполис“ (спрян по време на първото правителство на Борисов, с много силна съпротива на местните общности, включително на моята особа и ТВ СКАТ, които започнахме тази битка).

България спря „Южен поток“ – забележете, по времето на правителството на Орешарски, в самия край на мандата му, след посещението на двама американски сенатори. Т.е. под силен американски натиск.

След това дойде на власт правителството на ГЕРБ и РБ (Реформаторския блок). То прекрати проекта напълно. В резултат, Русия отново финансира мощна кампания срещу това правителство. Проектът отново бе преработен, превърна се в „Турски поток“, тръбата кривна на юг и излезе, разбира се, пак на турска територия. И така, от този момент, през България повече не минаваше природен газ за Турция.

Т.е. това беше байпас не само за Украйна, но и за България, която загуби страшно много пари от транзитни такси.

За сведение: през 2016 г., преди да бъде пуснат „Турски поток“, Турция купуваше от Русия около 29 млрд. куб.м. природен газ годишно. Около половината се транспортираше през т.нар. „Син поток“, а другата половина все още минаваше през трансбалканския тръбопровод, т.е. през Украйна, Румъния и България.

Нека сметнем какви са загубите на България от транзитни такси за преноса на 14 млрд. куб.м. газ от „Син поток“ и сега за още 14 млрд. куб.м. газ транзитни такси. Имайте предвид, че страната ни потребява годишно само 3 млрд. куб.м. природен газ.

Самият Путин каза, че отказът от строителството на „Южен поток“ е продиктуван от това, че България не е предоставила разрешение за строителство.

И още: на 7 април 2015 г. в Будапеща, министрите на външните работи на Гърция, Македония, Сърбия, Унгария и Турция подписаха декларация за енергийно сътрудничество и създаване на икономически оправдан път за диверсификация (разнообразяване) на маршрутите и източниците за транспортиране природен газ от Турция в Европа. И се разбраха да започнат развитие на обща газотранспортна инфраструктура. Това беше по искане на Русия, между другото.

Какво означаваше това? Ами означаваше подготовка за удължаване на „Турски поток“, който вече беше стигнал до Турция. Но не през България, а през Гърция – към Република Северна Македония и оттам през Сърбия към Унгария. Т.е. България щеше да бъде заобиколена тотално. И то с приятелската помощ на две страни от ЕС и три от НАТО!

Едва тогава България клекна и се съгласи набързо да строи т.нар. „Балкански поток“, за да мине все пак газта през България.

И тук ще кажа още нещо: проектът дълго време беше координиран с ЕК, за да отговаря на европейските енергийни изисквания. И в крайна сметка беше съгласуван. Факт е, че при договарянето и строителството бяха допуснати много слабости. Само че също така е факт, че България беше буквално изнудена да реагира така. Иначе щяха да я заобиколят – за пореден път.

„Северен поток“

И още един много важен факт, който нашите т.нар. демократи и еврофили забравят: докато стават тези неща с България, в Европа стават едни други много странни неща – особено в Германия.

С активното участие на други страни и компании от страни от ЕС и НАТО – Германия ударно построи байпас – не само на Украйна, но и на ред други източноевропейски страни, които вече бяха членове на НАТО и ЕС. Нарича се „Северен поток“. В проекта участваха – забележете – Русия, Германия, Нидерландия и Франция. „Северен поток“ има капацитет 55 млрд. куб.м. газ годишно по двете си успоредни тръби. Построиха го и го пуснаха, а Германия дори издейства изключения от европейските правила. Какво представлява „Северен поток“? Ами тръба директно от района на Санкт Петербург през Балтийско море до Германия. Заобиколиха не само Украйна, но и Полша, Словакия и т.н.

Не им стигна! И започнаха да строят „Северен поток 2“! В този проект участват отново, разбира се, Русия, Германия, Финландия, Дания, Швеция и компании от други страни от НАТО и ЕС.

И сега да сметнем: двата проекта са аналогични по пропускателна възможност. Проектирани са да пренасят по около 55 млрд. куб.м. газ годишно по всяка от двете си успоредни тръби. Пак ще напомня, че консумацията в България е 3 млрд. куб.м.! А тези двата са по общо 110 млрд. куб.м.! Капацитетът на тези тръби е многократно по-голям от този на „Балкански поток“, който се води „наш“ и има капацитет само 13 млрд. куб.м газ!

Виждате ли всъщност за какво става въпрос? Кой всъщност направи байпас на Украйна? И не само на Украйна, но на редица източноевропейски страни, включително България! И кой напълни Путин с пари? И кой постави – не само себе си, но и цяла Европа – в тежка зависимост от Русия? Чий бивш канцлер получава огромна заплата в руски енергийни компании? Български премиер ли е? Станишев ли е, Костов ли, Борисов ли? Или Кирил Петков? Не е ли германският Шрьодер?

И не само той. Забелязахте ли, че от две-три седмици валят интересни оставки в бордовете на големи руски компании. Бившият канцлер на Австрия Кристиан Керн подаде оставка като член на надзорния съвет на руските държавни железници РЖД. Още един бивш австрийски лидер – Волфганг Шюсел, който управляваше страната между 2000 и 2007 г. – е поставен под натиск да се откаже от мястото си в руски борд. Шюсел е в ръководството на петролната компания „Лукойл„. Бившият премиер на Финландия Еско Ахо (1991-1995) подаде оставка като член на надзорния съвет на най-голямата руска банка „Сбербанк“. Бившият премиер на Италия Матео Ренци (2014-2016) също е напуснал съвета на директорите на Delimobil – най-голямата руска услуга за споделени превози. Бивша министърка на външните работи на Австрия Карин Кнайсл също продължава да е част от борда на „Роснефт“, чийто председател все още е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Впрочем преди седмици Шрьодер беше предложен и за член на борда на „Газпром“, а в Германия най-сетне започна дебат за отнемането на държавните му привилегии заради скандалните му изказвания в защита на руския военен натиск спрямо Украйна. Герхард Шрьодер  обаче още не е изключен от партията си, която в момента е основната управляваща сила във ФРГ!

Всички те получаваха, а някои още получават, заплати в размер на милиони евро годишно – за символично на практика участие в управлението на съответните руски компании. Всъщност ги получават за съвсем несимволично прокарване на интересите на Путин и обкръжението му в Европа. Какво е това, ако не христоматиен пример за тежка корупция?!

Ето затова избухнах във възмущение. Защото тази пропагандна тема – освен че ни обижда, разделя и насъсква едни срещу други – се опитва да измие очите на истинските помощници на агресора и на войната. Да, в България има политици и партии, които прокарват интересите на Путин. Но „големите“ играчи в тази корупционна руска схема не са в България!