Излиза ли България от НАТО?

На 26 януари 2022 г. беше свикано извънредно заседание на НС, по искане на ГЕРБ-СДС и във връзка с конфликта НАТО – Русия.

Заседанието беше открито от ГЕРБ-СДС, в качеството на инициатор, като от партията развиха тезата си относно необходимостта от такова извънредно заседание.

В началото те заявиха, че идеята им е била да установят доколко българското правителство си дава сметка за сериозността на положението и дали е готово да приеме различни кризисни сценарии. Целта била, не да се всява паника, както твърдели правителствени говорители, а да се изработи общонационален дневен ред за решаване на кризата.

Не трябвало да се държим като консуматори на сигурност и съюзнически ресурс, а в случай, когато трябвало да се демонстрира решителност, да се снишаваме.

ГЕРБ-СДС не всявали паника, както твърдели от правителството. За каква паника можело да се говори, след като НАТО е обявила бойна готовност, а Русия иска директно България да излезе от военните структури на НАТО, питат те.

По-нататък от ГЕРБ-СДС отбелязват, че наблюдават тежки институционални парадокси в управлението. Само след нарочна декларация от тяхна страна, на 21 Февруари, министър-председателят бил принуден да дойде в НС и да заеме, все пак някаква позиция по конфликта. Оказва се, че министър-председателят, МО и МВнР излизат с три отделни декларации по проблема, вместо да заемат единна политическа позиция. В тези декларации, според ГЕРБ-СДС, представители на българското правителство говорят за НАТО като за някаква трета, едва ли не отделена от българската отбрана, структура.

Излизало, че съюзническите усилия за подкрепа на българската отбрана, едва ли не се възприемат като чуждо присъствие. По-късно се разбрало, че това били лични мнения…

От ГЕРБ-СДС ясно заявяват, че ще подкрепят съюзническо присъствие в рамките на усилията на НАТО за сдържане на Руската федерация. Разбира се, ако правителството има смелостта да предложи такава мярка. Те очакват дебатът да донесе яснота за оценката на правителството относно геополитическата обстановка по източната граница на България.

Накрая ГЕРБ-СДС призоваха правителството „да не вдига прах с понятието национален интерес“. Защото това понятие се дефинирало различно от различните политически партии. И ако в правителството имало хора, за които „национален интерес“ означава да се държат като членове на Варшавския договор, то за тях, ГЕРБ-СДС, национален интерес означава България да бъде силен и надежден съюзник в НАТО.

Позволяваме си да се спрем по-подробно на тезите на ГЕРБ-СДС, защото те се оказаха много точно, кратко и ясно формулирани. При това, съобразени с действителния национален интерес, основан на идеята за независима, силна и просперираща България в рамките на Европейската цивилизация и под защитата на НАТО. Един контрапункт на Евразийската идея, проповядвана от руската пета колона.

Изглежда, партията е напипала вярната позиция, в качеството на най-силната опозиционна сила. Особено впечатлява идейната трансформация на Борисов. Доскоро той беше известен с виртуозното си изпълнение да седи на два стола, т.е. да угажда и на Запада, и на Русия. Събитията обаче, през последните две години, изглежда са го убедили, че е необходима смяна на курса. Разбрал е, че за Русия той не е приемлив и затова нейните служби организираха свалянето му. Непогрешимият политически нюх явно му е подсказал, че оттук нататък пътят му е само един – със Запада и с НАТО, защото който се е обявил срещу Русия, никога отново не може да бъде приет в лоното ѝ… Това е добре за България, защото в обществото има нужда от силна, дясна, парламентарно представена партия, която да дава отпор на руския натиск.

Развитието на извънредното заседание показа колко правилно постъпиха от ГЕРБ-СДС, като го свикаха.

Защото пренията по проблемите на кризата напълно дискредитираха правителството на четворната коалиция. Поне в очите на по-интелигентната и патриотично настроена част от публиката.

От страна на политическите партии бяха поставени въпроси към министър-председателя, министъра на отбраната и към министъра на външните работи.

Като цяло, партиите от четворната коалиция подкрепиха стратегията на правителството (виж по-долу), като същевременно засвидетелстваха вярност към НАТО, уж без да забелязват, че едното изключва другото. Единствено Христо Иванов направи някакво изключение, като се изказа витиевато и двусмислено. И както винаги, блесна със съмнително остроумие, перефразирайки знаменитата максима Si vis pacem, para bellum, като я „редактира“ в нова, негова си оригинална форма „който иска мир, трябва да бъде готов… за отбрана“(!?).

От ДПС направиха заявление, че първи са популяризирали идеята за членство в НАТО. Отношение по идеята на правителството обаче не взеха.

В хода на една явно съгласувана публична и пропагандна кампания, депутатите от проруската партия Възраждане непрекъснато нажежаваха обстановката и като латерни повтаряха искане за „закриване на американските бази в България“. Костадинов изказа, между другото, твърдението, че „някои леят крокодилски сълзи за Украйна“… Интересно, какви сълзи ще се леят за България, ако усилията на възражданци се увенчаят с успех.

Със симпатичната си усмивка и с характерната за него некомпетентност, министър-председателят отговаряше на въпросите с нищо незначещи и обтекаеми фрази, с много мрънкане и странни квалификации.

Безличният министър на външните работи пък блесна с признанието, че в МВнР сметнали, „че не било удачно“ да привикат руския посланик в министерството, за да протестират против искането България да излезе от НАТО.

Главният герой на заседанието обаче беше министърът на отбраната Янев. Той се изяви в познатия си досега проруски стил, зад който се мяркаше сянката на ментора му, президента Радев. (A кой се мярка зад президента, читателят сам може да се досети).

Интересни неща научихме от него по време на това заседание.

Първо. Министерството на отбраната изглежда било нещо като министерство на дипломацията. Защото, за укрепване на отбраната щяло да се разчита най-вече на дипломацията (?!).

Второ. Кризата била преекспонирана в резултат на прекалено говорене и истеризация (в случая министърът цитира изказването на преди изказалия се Костадинов). Тук Янев намекна, че това преекспониране може да е вследствие проява на хибридно влияние… От кого идва това влияние, не беше пояснено.

Излиза, че положението не е никак страшно, просто се истеризира от неизвестни фактори. С други думи, наблизо няма стохилядна руска армия, въоръжена до зъби и Русия не иска от нас да се лишаваме от съюзници. Фантазии всякакви…

Странно, да не би министърът да е изпаднал в някаква форма на умопомрачение или пълна липса на сетивни възприятия? Та нали при него се намира пълната военна информация за ситуацията около източната ни граница.

Нищо подобно, здрав си е човекът, здрав като бик и с ясна мисъл. Само че смята нас, публиката, за умопомрачени, надява се, че ще му повярваме, когато ни лъготи. Това не му е за първи път (виж по-горе).

Трето. Понеже ситуацията не била застрашаваща, българската армия можела сама да се справи, съобщава ни Янев.

За целта военното министерство измисля решение, прието без възражение от правителството (дали въпросното решение е измислено в службите на министерството, или от други служби, е отделен въпрос).

Решението е гениално просто и наистина граничи, ако не с магия, то поне с професионално чародейство, неразгадаемо за широката публика.

И така, един батальон (!) от българската армия, чисто и просто се преименува като „натовски“, без да променя дислокацията си. Ще се ръководи от българско командване (като че ли досега са го командвали марсианци) и готово, фокус–мокус, имаме си натовски батальон! Значи въпросът е решен и други натовски сили не са ни нужни.

Ще бъде натовски батальон, но не съвсем, защото нямало директно да се командва от НАТО, а чрез българска командна верига.

Естествено, не е нужно човек да е много умен, за да разбере, че го правят на глупак. Един зле въоръжен и подготвен батальон, преименуван като „натовски“, щял да укрепи дотолкова отбраната ни, че да нямаме нужда от истинска натовска помощ.

Идеята е, меко казано, идиотска. Нещо като идеята на Мюнхаузен, сам да се изтегли за косите от блатото. Може да има успех само в детската градина. Ами че този батальон и сега си е в състава на армията. Като му сложим етикет „натовски“, с какво това ще повиши бойната мощ на армията? С нищо.

Това са приказки за крайно наивни и ниско интелигентни хора. Изглежда, управляващите имат такова мнение за българския народ.

На всичкото отгоре, Янев най-нагло заяви, във връзка с „натовския“ батальон, че „не се предвиждат планове за защита на националната територия“. А пък Кирил Петков взе, та се изтърва и сподели една (секретна?) информация – батальонът щял да бъде готов докъм „април – май“ т.г., каквото и да значи това. Изглежда се предполага, че потенциалният противник ще изчака, докато тази грозна сила стане „готова“.

Не е смешно, уважаеми читателю, не е дори и страшно! Ужасно е!
Министърът на отбраната работи срещу собствената си държава, в услуга на друга, враждебна страна (а може би за него и да не е враждебна, а приятелска, например по генерична линия).

Целта е прозрачна: чужди натовски сили не са ни нужни (както казва Костадинов: „НАТО вън!“)

Все едно да излезем от НАТО, или поне от военната организация…

Опа! Ами нали точно това иска Русия!

Излиза, че ние, в лицето на правителството, заявяваме точно това:
„Оставаме в НАТО, но не приемаме чужди натовски войски.“

Това е равносилно на напускане военната организация на НАТО (навремето така постъпи де Гол). Значи, в общи линии удовлетворяваме исканията на Русия, НАТО да напусне България.

Четвърто. Не щеш ли обаче, изплува общоизвестният факт, че българската армия е в доста окаяно състояние и е твърде небоеспособна, според съвременните норми. Тази „новина“ беше подкрепена (в обтекаеми фрази) от министър-председателя и най-вече от министър Янев.

Целта беше да се уязви ГЕРБ, като управляваща партия в последните 12 години и като главен „виновник“ за настоящото извънредно заседание.

Естествено, че ГЕРБ носи главната отговорност за развитието на реформата във въоръжените сили през периода на своето управлени. Но Янев, не бива да се преструва на невинен. Защото всички тези саботажи на армейската реформа се сътвориха във военното министерство през последните две-три десетилетия. При това, именно от генералитета, част от който е и той. Това са хора, в огромната си част генерично свързани с Кастата АБпФК и поради това изпитващи огромни симпатии и привързаност към Русия.

През всичките тези години, МО безконтролно определяше насоките на военната реформа (по подобен начин МВнР определяше външната политика) по начин, който фактически блокираше реформата и модернизацията.

А каква беше тогава целта с публичното обсъждане недофинансирането на армията (т.е. нейната небоеспособност) по време на настоящето извънредно заседание? Това, от една страна, разобличи идеята за „натовски батальон“. Излиза, че щом армията е недофининсирана, значи е небоеспособна и никакъв „натовски батальон“, няма да помогне, а само външна натовска помощ.

Защо тогава се повдигна този въпрос? Поради глупост и поради стремежа да се чегърта ГЕРБ.

Но това има и добрата страна за правителството на Четворката. Защо? Много просто.

Финансирането на превъоръжаването ще изисква години. През това време, армията сама и както разбрахме, без подкрепа от НАТО, трябва да осигурява защитата на страната. Съвсем логично е, че съществуващата остаряла съветска техника във ВВС и Сухопътни войски трябва да се поддържа и ремонтира. Къде? Разбира се в Русия! Другаде няма къде, а пък и да има, там да се ремонтира е опасно (справка – митарствата по съдилищата на бившия министър Ненчев, защото ремонтирал съветски двигатели в Полша).

Не бива обаче да забравяме и другия аспект. Продължаването на процеса на превъоръжаване ще струва огромни суми, които ще преминат пак през МО и пак частично ще полепнат по нечии пръсти. Ясно е чии. Пак на тия, които ще осигуряват ремонтите и поддръжката на руската техника. Генералитетът с родовата връзка към Кастата (по определение също и русофили).

Видно е, че всички действия на правителството, по приетата от МО стратегия, са в интерес преди всичко на Русия. Правителството изпълнява плана на президента Радев, поднесен от протежето му, военния министър Янев.

Така фактически приемаме исканията на Русия, НАТО да се изтегли от България.