На будителите верни

Поклон пред теб, будителю,
верен на вехтий народ.
С кръвта си бунтовна
написа история славна.

Беден, но буден по дух, в размирни времена,
ти вля познание за род и родина,
за история древна и славна,
на безброй деца.

Днес възрожденското училище ни напомня за Рибния буквар,
за писалището, уруглиците, пясъчника и взаимоучителните таблици,
за ъгъла с разпръснатата царевица…
Респект и благоговение пред теб – първоучителю.

Не отваряй очи сега! Ще потънеш във срам.
Днес учим „нова“ история и слушаме неистини.
Вече няма срам и свян.
Опустя земята ни, закърмена с толкова плам.

Изгубихме децата си по чуждите пътища.
Псевдо политици се кълнат пред знамето ни,
лъжи безсрамно се носят във въздуха,
а народът в заблуда мълчи.

Изгубихме се в лабиринта на времето.
Остана ни само славата за древен народ.
Събуди се от вековен сън, будителю,
да избършеш срама ни!