Божидар Божков: Дешифриране на геополитическия пъзел, къде е България?

Колко отслабена е властта в Русия, че да позволи метежа на Пригожин? Как ще се отрази бунтът на „Вагнер“ на войната в Украйна и какви сигнали дава на Запада? Ще посмее ли Китай да нападне Тайван? Какви са истинските цели и страхове на китайския лидер Си Дзинпин? Какво проповядва идеологията на либерал-глобализма, която управлява света и каква е връзката ѝ с комунизма? Как тази идеология определя политическата ситуация в България? И какви са заплахите за нашата страна?

По всички тези горещи въпроси разговаряхме с журналиста Божидар Божков, който направи пространен и задълбочен анализ и прогноза специално за читателите на „Новетика“.

Новетика: Отслабена ли е властта в Русия, че Пригожин посмя да вдигне бунт?

Божидар Божков: От мига, в който стана ясно, че Киев няма да бъде взет за три дни, властта на Путин започна да отслабва. Ако в началото това е бил процес, ясен само за хората от обкръжението му, то днес е вече народен факт. Путин затъна в проблем, от който няма изход без неприятни последици лично за него. Той не може да спечели тази война, което е очевидно. Но той не може да я приключи, обяснявайки, че всички точки от т. нар. план, с който я започна, са изпълнени, защото е ясно, че не са. НАТО не просто не се е отдалечило от Русия, то обхвана още една съседна държава – Финландия, а е въпрос на време да обхване и втора – Швеция. Говорим за две държави, които само до миналата година за нищо на света не искаха да бъдат замесвани във военни блокове и държаха да останат неутрални. Т. нар. „нацистко ръководство на Украйна“ в лицето на евреина Володимир Зеленски в момента е по-стабилно и силно от всякога. А „освобождаването на рускоезичните региони на Украйна“ се оказа касапница и масово убийство на рускоговорящите, живеещи там, и изравняване на градовете им със земята.

Путин няма как да нареди на войските си да се оттеглят обратно в Русия, защото това би било равнозначно на позор за самия него и последващо отстраняване от поста. Вече не може да уговори по никакъв начин Украйна да преговаря с него в някакъв нов „Минск 3“, защото Украйна ясно даде да се разбере, че докато Путин е на власт, а Русия не се оттегли от окупираните територии, преговори няма да има.

Поради всичко това Путин се намира в изключителна безизходица, единственият възможен изход от която е неговото отстраняване от властта. А в диктатурите отстраняването на диктатора почти винаги е равнозначно на неговата смърт.

До пълномащабното нахлуване в Украйна управлението в Русия се крепеше на балансиране на силите – нещо, в което Путин се беше специализирал много добре за 20-те си години на власт. От едната страна бяха олигарсите, на които подхвърляше сочни парчета бизнес и им позволяваше да изнасят част от припечеленото на Запад, от друга – ястребите войнолюбци, които също получаваха лакоми парчета от бюджета, от трета – неговите приятели, които бе наредил в политическата власт, също ползващи се със солидни облаги. Пригожин също заемаше важна част в този баланс, защото той бе геополитически играч – осигуряваше руските интереси в различни държави, предимно диктаторски режими в Африка. Частната му военна компания „Вагнер“ им крепеше управлението. Но затъването във войната предизвика сериозни пукнатини в този баланс. Което накрая се прояви в опита за метеж от миналата събота.

Самият факт, че за публикация в интернет, където си изразил мнение срещу войната, в Русия вече бяха четени присъди със затвор, а метежникът Пригожин не просто е на свобода, но дори делото му за опит за преврат бе прекратено, показва ясно в колко слаба позиция в момента е Путин.

Смятам, че с Путин начело Русия ще продължи да отслабва и бавно да се плъзга към хаос. Мисля, че колкото по-късно Путин бъде отстранен от властта, толкова по-голям ще е хаосът, в който ще изпадне тази огромна страна. И толкова по-сериозни ще са последиците за нея.

Новетика: Как ще спаси достойнството си Путин?

Божидар Божков: Не мисля, че Путин ще успее да защити по някакъв начин достойнството си и да засили управлението си. В момента той е по-слаб от когато и да е досега. И ако след осуетен метеж обикновено веднага не се появяват нови желаещи да извършат преврат, то желаещи да го направят едва ли липсват, и след определено време непременно ще го извършат.

Безизходната ситуация на Русия, превръщането ѝ в държава парий, затъването ѝ в безкрайна война, където всекидневно умират десетки хора, са достатъчни фактори за метеж. Само кохортата олигарси да вземем – които заради войната изгубиха вилите, яхтите и охолния си живот на Запад – веднага ще получим една стабилна група от хора, които изгарят от желание да приключат с Путин и „тридневния му поход“ до Киев, за да се договорят набързо след това със Запада и да се опитат да си възвърнат благинките. Въпросът е не дали ще има преврат и отстраняване на Путин, а кога.

А що се отнася до Лукашенко – смятам, че в момента той е единственият печеливш от така приключилите събития в Русия. Ролята му в потушаването на метежа, която не бе оспорена от Кремъл, му дава достатъчно козове пред Путин, които той, като хитър колхозник, нямам съмнение, че ще използва. Най-малкото да изиска нови траншове за буксуващата беларуска икономика. Най-многото – да отстои статута на Беларус като относително независима страна, която Русия винаги е искала да превърне в своя провинция.

Признавам си – Лукашенко се оказа достатъчно хитър да не откаже да се намеси, което ме изненада силно. От публично известното знаем, че Путин е молил за помощ и посредничество с Пригожин и турския президент Ердоган, и казахстанския Токаев, и арменския премиер Пашинян, но всички те – къде по-любезно, къде не толкова, са му отказали.

Новетика: Как ще се възползва Западът от руския опит за преврат?

Божидар Божков: Както виждаме, Западът не бърза да осигурява на Украйна всички онези настъпателни оръжия, от която тя се нуждае, за да постигне ефективна контраофанзива. Например и до момента САЩ и техните съюзници отказват да изпратят бойни самолети. Авиацията е задължителният елемент при нападателни действия, защото тя подпомага и прикрива пехотата.

Оставам с убеждението, че Западът предоставя на Украйна толкова оръжия, колкото тя да се държи на фронта, но не и да спечели войната. Това може да се обясни по два начина – или на Запад се страхуват, че победената Русия, свряна в ъгъла, когато вече няма какво повече да губи, може да изстреля ядрена бомба, при това не задължително по украинска територия. Или с идеологията на съвременния либерал-глобализъм, сътворена от всеизвестните застаряващи милиардери от кръга в Давос, според която държавите са отживели времето си образувания и следва да бъдат закрити. За тях е ужасяваща мисълта, че Украйна може да спечели войната, защото това би била държавата с най-силната армия в Европа, понеже ще е калена в най-кръвопролитната битка на континента след Втората световна война. А държава със силна армия е последното, което в Давос биха искали да виждат насред Европа.
Та истината за ограничените западни доставки е някъде между тези две обяснения.

Що се отнася до самата Украйна, смисля, че тя вече се възползва от съботния хаос в Русия и последиците му, като засили настъпателните действия на фронта. За съжаление, с ограниченото въоръжение, със забраната на американците то да се използва за атаки по руска територия, украинците са с вързани ръце, което силно ги ограничава.

Новетика: За кого работи Пригожин?

Божидар Божков: Според мен Пригожин работи основно за себе си. Той е милиардер. Чрез договорите на „Вагнер“ в Чад, Централноафриканската република, Мали и Сирия той и в момента получава главоломни суми. Отделно, до съботния му опит за метеж, той имаше и много договори с правителството на Русия, чиято съдба в момента е неизвестна. Но покрай тях в сметката на „Вагнер“ също постъпваха милиони.

За мен Пригожин организира „похода“ си до Москва поради съвсем обективни причини, свързани с пари. Военното министерство на Русия заповяда до 1 юли всички частни военни компании и подобни недържавни формирования да подпишат договор с него за разформироването си и вливането на структурите им в руската армия. Това означаваше край на бизнеса на Пригожин. А Пригожин е от хората, които веднъж помирисали паричните потоци и славата на известността, за нищо на света не биха искали да се откажат от тях.

Може да се каже, че с това си решение военното министерство на Русия, тоест лично министър Шойгу, де факто принуди Пригожин да организира преврат. Нещо повече – не вярвам, че Шойгу е наредил закриването на частните военни компании без личното одобрение на Путин. Така че може спокойно да се каже, че по този начин Путин де факто сам поръча опита за преврат срещу себе си. Защо той не успя е друга тема, но резултатът е, че Пригожин запазва „Вагнер“ под една или друга форма. Тя ще продължи да функционира като частна военна компания, но само в Африка, което за него е достатъчна победа. Отделно пък руската държава нареди на Федералната служба за сигурност да прекрати делото срещу Пригожин за метежа, което е срамно действие, потъпкващо всякакви закони.

Путин е отмъстителен и вярвам, че след като първоначално, с посредничеството на Лукашенко, се е съгласил на условията на Пригожин, само и само да спре колоната към Москва, ще започне да търси опити да го очисти. Правил го е с много други, към които е питаел омраза – баща и дъщеря Скрипал, Александър Литвиненко, и още много други, които не са влизали като имена в новините. Но не бива да се подценява и Пригожин, който много добре познава характера на кремълския диктатор, поради което сигурно е взел мерки да се предпази от дългата му ръка.

Новетика: Как ще коментирате думите на Тръмп, че „Байдън ще действа спрямо Русия така, както му нареди Си Дзинпин“?

Божидар Божков: Имам малко по-особено мнение за отношенията на американските елити към Китай. За разлика от огромните противоречия, в които се люшка в момента Америка между либерал-глобалистите в лицето на демократите и консерваторите в средите на републиканците, по отношение на Китай и двете партии имат относително еднакво отношение. Да, след края на президентския мандат на Тръмп острият тон и по-отривистите мерки, като въвеждането на мита за китайски стоки и преките закани, останаха малко на заден план. Но това в никакъв случай не значи, че демократите симпатизират на Китай. Напротив. От устата на Тръмп нито веднъж не чухме Си Дзинпин да бъде наричан „диктатор“, докато Байдън го направи.

Мисля, че думите на Тръмп трябва да разглеждаме изключително в контекста на предстоящите избори и предизборната риторика.

Новетика: Съгласен ли сте, че във войната с Украйна Путин е злото, а Зеленски – доброто?

Божидар Божков: Това е най-големият проблем в България – черно-бялото отношение към тази война и участниците в нея. Целият цивилизован свят в момента е разделен на две. От едната страна са привържениците на либерал-глобализма, без да съм сигурен, че много от тях си дават сметка какви са крайните цели на тази идеология. От другата – техните противници, огромните части от които смятат, че след като Америка помага на Украйна, значи те пък ще са на страната на Русия. България няма как да страни от този процес. Затова същото разделение виждаме и у нас.

Но да поставяш Русия, която изби по фашистки маниер хиляди украинци и разруши градовете им, от страната на защитниците на консервативните ценности – като нещо добро, а от другата страна, като символ на злото, да ти е Украйна, която се отбранява в тази жестока война, само защото получава помощ от Запада, е – да ме прощават следовниците на такова мислене – твърде скудоумно. Това е много елементарно съждение, да не кажа по-тежка дума.

Аз лично не разглеждам Украйна като държава част от либерал-глобалистката конструкция на Давос. Украйна вече веднъж в историята си е опитала да се възползва от противоречията в разделен на две свят, за да постигне националната си независимост от Москва. През 40-те години на миналия век така мразеният от Русия и русофилите Степан Бандера, пред настъпващите войски на Нацистка Германия, обявява независимостта на Украйна. Той е вярвал, че по този начин ще постави Хитлер пред свършен факт и фюрерът ще приеме тази независимост, ще се съобрази по някакъв начин с нея. Бандера е бил наивен романтик да очаква подобни неща, защото, както знаем, Хитлер е бил обикновен луд. Нацистите не просто не признават акта за независимост, но дори арестуват Бандера и го тикват в нацисткия концентрационен лагер „Заксенхаузен“.

Ето тук виждаме още една глупост на руската пропаганда след твърденията, че държава с президент евреин може да е нацистка – че човек, пратен от нацистите в лагер на смъртта, може да е нацист. Но руската пропаганда не блести с особено въображение, а и нейните любители си я харесват точно такава – елементарна и лесно смилаема.

За голямо съжаление това е, което е налице в България. Хората с основание имат съмнения към либерал-глобализма, защото виждат, че за последните десетилетия правителствата, които управляваха с тази идеология под ръка, включително настоящото българско, което е еманация на либерал-глобализма, не просто не решиха нито един проблем на страната, а задълбочиха всички налични.

Но в същото време същите тези хора гледат с надежда към една обикновена диктатура, в каквато се е превърнала Русия, и смятат, че тя с фашизираното управление, което ѝ е начело, може да е някаква алтернатива на либерал-глобализма. Звучи абсурдно отвсякъде, но немалка част от българите са се оставили в ръцете на този абсурд.

Но да се върна към Украйна. Та тогава – през 40-те години на миналия век, на украинците не им се е получило на върха на противоречията между сталинистката диктатура и нацистката ѝ посестрима да построят своя държава. Сега – 80 години по-късно, те прилагат същия сценарий отново, вече доста по-изкусно и мъдро. В момента те пак се възползват от световните противоречия, за да постигнат националния си идеал – независима държава. И виждаме, че почти им се получава.

Да вземем дори само условията, които Украйна е поставила пред Русия за започване на преговори – изтегляне на руските войски до границите от 1991 г. Те до последната точка са приети от САЩ. Това е наистина уникален случай, когато голямата империя зад Океана е съгласна да помага до изпълнението на условия, поставени от получателя на помощта.

От друга страна, не е имало и няма да има държава – която се калява в продължителна и кървава война – която след това би следвала политика на самозакриване. Защото именно това е основната част от идеологията на либерал-глобализма – слаби, рехави държави, пълни с НПО-та и с различни идентичности, които да ги разяждат отвътре. Аз не си представям победила Украйна със силна армия, която ще развява по площадите си знамето на дъгата. Само си спомнете как е изглеждала следвоенна Франция на Дьо Гол – калена, твърда, стройна, почти дисциплинирана, горделива държава, която не се поколебава да напусне дори военната структура на НАТО, ако това е в неин интерес. Нещо подобно ще е Украйна след победата си – горделива държава, която ще тропа по масата, няма да се съгласява на чужди условия и ще води политика, която е изключително в неин, а не в интерес на някакъв кръг от застарели милиардери, обзети от фикс идеи за света.

Но същевременно съзнавам, че подобни разсъждения са изключително трудни за възприемане от българските любители на лесния черно-бял свят, представян в руската пропаганда. На тях им е много по-удобно да вярват, че евреинът Зеленски е нацист, че Путин е мъдър, а Русия, която дори война с Украйна не може да спечели, е велика и могъща.

Новетика: След като Китай вижда ситуацията в Русия, ще посмее ли да нападне Тайван?

Божидар Божков: Лично аз смятам, че Китай няма да нападне Тайван. Ако изобщо там е имало такива планове, които след евентуална победа над Украйна да се разгърнат в посока завземане и на „разбунтувалия се“ остров, както го нарича китайската пропаганда, то след неуспешния поход на руснаците към Киев, тези планове са прибрани дълбоко в чекмеджето.

Освен това знаем, че конфуцианството учи не на войнственост, а на мъдрост и търпение. Независимо кой е начело на Китай и колко голям диктатор е, всеки китайски лидер е в голяма или малка степен привърженик на тази философска система, която чертае постигане на целите бавно и внимателно. Търпението сега може да се окаже изключително печелившо за Китай в съвсем друг регион, далеч от Тайван.

Русия се плъзга към хаос, което е очевидно. В този хаос някои части от тази държава най-вероятно ще се обособят като независими региони. Там и сега има достатъчно републики, които притежават всички орнаменти за бъдеща независимост – имат си нация, имат си език, химн, територия, история. Но ако погледнем картата на Руската федерация, ще видим, че тези републики са или в източната, или в западната ѝ част. А по средата остава едно бяло, не особено заселено петно, което граничи с Китай. Това е Сибир – обширна територия, която може да се окаже откъсната от Москва и оставена в безтегловност. Доста апетитно парче за милиарден Китай, който с удоволствие би прехвърлил там няколко милиона от населението си. Щом ние разсъждаваме така, бъдете сигурни, че другарят Си отдавна е прехвърлил тази стратегия през главата си.

Мисля, че точно тези, а не планове за война с Тайван, седят нейде из чекмеджетата в бюрото му. И Путин би трябвало да е много голям наивник, ако не го осъзнава. И ако изобщо не осъзнава, че с тази война, с поставянето на Русия в подчинено положение на Китай, молейки го за военни доставки, де факто може да се окаже хем последният президент на Русия в сегашния ѝ вид, хем човекът, подарил Сибир на Китай.

Новетика: Ако Китай нападне Тайван, ще ощети американската икономика, лишавайки я от достъп до полупроводници?

Божидар Божков: Това е така, защото Тайван се е превърнал почти в монополист при производството им. Но аз все пак смятам, че Китай няма да нападне Тайван. Не и при сегашните обстоятелства. Тайван може да се притеснява за независимостта си единствено при хипотезата, че в света започне някакъв огромен хаос, примерно финансова криза с катастрофални последици, която би причинила на САЩ проблеми от такова естество, че да не е в състояние да оказва помощ на острова.

Смятам, че в обозримо бъдеще Китай ще бъде по-скоро зает с това да населява Сибир, получен даром по мирен път, отколкото да води война за Тайван.

Новетика: При какви условия Китай би нападнал Тайван?

Божидар Божков: От историята знаем, че всяка империя – а Китай е именно империя, подчинила много народи, трябва непрекъснато да се разширява, за да изтласква навън вътрешните си противоречия. Спре ли да го прави, те започват да набират скорост, да се увеличават, и в крайна сметка могат да я разрушат отвътре. Смятам, че до голяма степен това бе и причината Русия да нападне Украйна – последен отчаян опит на огромната империя да се спаси.

Китай хипотетично би започнал война срещу Тайван именно по тази причина – да се разшири, да изтласка навън своите вътрешни противоречия, за да не им позволи да се проявят. Там и уйгури, и тибетци, а и десетки по-малки народи, чакат с нетърпение деня, когато ще се появят пукнатини в китайската диктатура. Но в момента китайското ръководство – почти съм сигурен в това – предвкусва скорошния разпад на Русия и лакомите парчета нови територии, които ще докопа. Затова най-вероятно Китай ще реши в близко бъдеще проблемите с разширяването за сметка на Путин и държавата му, а не за сметка на Тайван.

Новетика: Какви са страховете на Си Дзинпин?

Божидар Божков: Мисля, че единствените страхове на Си са свързани с това Америка да не му затвори кранчето. Това, което е Китай днес, е всъщност благодарение изцяло на Америка. Знаем кой изхвърли Тайван от ООН и настани там комунистическата диктатура Китай. Американците имат много сериозен стаж в това сами да създават от мухата огромно чудовище, от което после самата тя страда.

Да си припомним дори само Осама бин Ладен – изцяло творение на Америка, която наливаше милиарди в муджахидините и в неговите ислямистки отряди, само и само да преборват съветските войски, окупирали някога Афганистан.

Същото американците направиха и с Китай, който от една изключително бедна, грозна, изостанала страна, превърната от Мао в световен плебей, създадоха това, което е Китай днес. Те изнесоха там почти всичките си производства и станаха зависими от него. Какво би станало с Китай, ако Тръмп бе успял в начинанието си да върне всички американски производства обратно в САЩ? Какво би станало с Китай, ако западният свят в един ден реши да спре да купува неговата продукция? Къде Си ще продава всичко това, което произвежда страната му? В Африка? В Азия? Не мисля, че подобно преструктуриране на икономиката би се получило без сериозни сътресения.

Китай е превърнат в неразривна част от либерал-глобалисткия свят. И ако бъде откъснат от него, го чака солидна икономическа криза. Си Дзинпин е диктатор, държавата му се води комунистическа, но това е само видимата страна, черупката. Пълнежът си е напълно либерал-глобалистки. Което прави Китай изключително зависим от западния свят.

Помните ли как в началото на 2020 г. Китай до последно се опитваше да влияе върху западните правителства и международните организации да не налагат ограничения върху полетите и търговията с него, въпреки разпространението на Ковид? Страховете, че пазарите ще хлопнат пред китайската икономика бяха и са изключително големи. Това е, което притеснява властите в Пекин, според мен.

Новетика: Китай увеличава бързо ядрения си арсенал, включително в Куба. Втора Кубинска криза ли се задава?

Божидар Божков: Както вече посочих, китайската икономика се крепи на либерал-глобалисткия икономически консенсус. Ако той спре да работи, икономиката на Китай не я чакат светли времена. Заговорниченето с Куба, за което се говори напоследък, ми се струва по-скоро като опит на Китай да си създаде коз, чрез който да изнудва американците, ако и когато се наложи. По подобен начин някога Хрушчов е успял да изтъргува своите ядрени устройства в Куба срещу премахване на американските ракети около съветските граници, най-вече в Турция.

Нещо подобно, но свързано не толкова с оръжия, а с търговия, мисля, че цели Китай с евентуалната си база в Куба – натиск над американците и евентуална възможност един ден да изтъргува тази база срещу съответни отстъпки. Разбира се, светът е място, където понякога се случват и невероятни неща. Макар да се съмнявам, че САЩ и Китай имат войнствени намерения един спрямо друг, нищо не е изключено.
Все пак е малко вероятно ядрени сили да започнат война една срещу друга. Виждаме как американците в момента не разрешават на Украйна да използва оръжията им за атаки по руска територия. Точно защото се притесняват някой в Москва да не натисне червеното копче. Виждаме и как Северна Корея дори не е била заплашена с американски удар, въпреки предизвикателното си поведение. Защото там има ядрено оръжие. Което силно я отличава и от Виетнам някога, и от Панама, и от Гренада, и от Ирак, и от Югославия, и от Либия. Те бяха нападнати от Америка, защото там нямаше ядрено оръжие.

Новетика: Каква е геополитическата картина в идеологически план?

Божидар Божков: Светът е разделен на две – либерал-глобалисти и техните противници. Какво цели либерал-глобализмът знаем покрай книгата „Великото зануляване“ от 2020 г. Неин автор е собственикът на Икономическия форум в Давос Клаус Шваб. В книгата, писана насред пандемията (по-скоро насред еуфорията, че пандемията може да помогне за осъществяване на крайните цели на глобализма) той е толкова откровен, колкото преди него са били Ленин и Хитлер. Ленин е обещавал в съчиненията и речите си, че ще унищожи помешчиците. И реално започва да прави именно това – убийства наред из цяла Русия, когато болшевиките извършват преврата. Хитлер се заканва в „Моята борба“ хем на евреите, хем и на целия свят. Когато получава властта, тръгва да си изпълнява заканите. Клаус Шваб пише, че неговата цел е в света повече да няма национални държави. И обяснява как точно те ще бъдат закрити – когато държавите „изпаднат в обичайния си рефлекс да потопят света в кръв и насилие“. Това е директен цитат от книгата. Тоест, ако четем между редовете, това значи, че милиардерите от Давос ще помогнат на света да изпадне в хаос, насилие и световна война, а насред тази касапница ще предложат харта за закриване на държавите, която всички народи, в желанието си за мир, ще приемат.

Много е важно да се уточни, че за разлика от Ленин и Хитлер, Шваб описва, че целта е тези кардинални световни промени да се случат не в резултат на диктат отгоре – както са предвиждали нацистката и комунистическата идеологии – а като поискани от хората отдолу. За него е много важно народите сами да пожелаят свят без държави, макар да дава да се разбере, че милиардерите от Давос няма да стоят със скръстени ръце, а ще подпомагат този процес.

Виждаме как го правят – чрез отслабване на държавите с финансираните от тях НПО-та, чрез натъпкването им с мигранти в организиран поток, който не стихва, чрез превръщането на страните в букет от общности, които не се подчиняват на централно правителство, а на своите собствени интереси, чрез налагане на ЛГБТ идеологията – това пък е политиката на идентичностите с десетките полове. Колкото по-раздробен вид имат държавите, толкова е по-добре за милиардерите в Давос и идеологията им. Има и още една важна точка в плана им, описан в книгата. Те работят за закриването само на важните държави – тези в Европа и тези в Северна Америка. Защото смятат, че когато постигнат това, останалите, по-малко влиятелни страни, или направо безгласни букви, сами ще се разтворят в света без държави.

В книгата е описано и как ще изглежда този „дивен нов свят“ – някаква световна диктатура, управлявана от правителство, което – пак цитирам дословно: „ще управлява съвместно с големите корпорации и няма да се отчита на никого“.

Това е утопия, но нерядко в историята сме виждали как утопиите получават зелена светлина да пробват да се осъществят.

Да, година по-късно Шваб издаде втора книга – „Капитализъм на заинтересованите“, в която леко омекотява внушенията от първата. Но крайната цел и там е същата – свят без държави.

Та като знаем какво представлява идеологията на съвременния либерал-глобализъм, нареждаме по тази координата основните държави в света. За съжаление Русия и Европа не играят тук никаква роля. Русия сега се опитва да се позиционира като алтернатива на Давос и скорострелно прие закони срещу хомосексуализма, срещу смяната на пола, но това е бутафория. Може ли рукваща диктатура пред разпад да е алтернатива на каквото и да е? Европа е безгласна буква, която безмълвно изпълнява дневния ред на Давос. Европейският съюз за мен е организация без никакво световно влияние. Ние, понеже сме част от него, го възприемаме за нещо едва ли не велико творение, а той е просто една говорилня, в която се разпределят едни пари. В световната политика е обичайният отсъстващ.

Вече обясних, че Китай е плътно вплетен в либерал-глобалистката икономика. А Иран е средновековна диктатура, която извън региона, обхващащ шиитското разклонение на исляма, няма никакво влияние. Макар и да претендира, че се е научил да живее в условията на санкции, намирайки начин да ги заобикаля, в действителност санкциите са отслабили значително икономиката на Иран. Когато ходих там, с очите си видях как примерно в аптеките няма елементарни лекарства. Не може държава, която с мъка осигурява здравеопазването на населението си, да претендира за някакъв глобален играч. Иран се появява в новините, покрай дроновете „Шахед“, които предоставя на Русия, която да убива с тях украинци. Но събитията отпреди няколко месеца показаха, че самата иранска власт не се ползва с народна подкрепа. Трудно ми е да си представя колко дълго още ислямската власт в тази страна ще оцелее. И дали след рухването на Русия този процес няма да се прехвърли и в Иран.

Новетика: Има ли връзка между либерал-глобализма и комунизма?

Божидар Божков: Ако говорим за либерал-глобализма – а това е в момента властващата световна идеология – тя е взела по малко и от нацизма, и от комунизма, облякла го е в лъскави одежди и го предлага под формата на мека, но доста нахална, сила.

За да държи в подчинение правителствата на важните страни, ги е напълнила с финансирани директно от Давос и милиардерите му НПО-та, които да са блюстители на либерал-глобализма. Отделно държи под някаква форма в подчинение правителствата на тези страни. Успява чрез пропагандата да внуши на населението в тези държави, че единственият възможен строй е този – пълна либерализация на живота, пълно отваряне на границите, пълно омешване на европейските народи до превръщането им в аморфна маса, нахално налагане на ЛГБТ. И големи части от европейските народи наистина вярват, че това е то свободата и демокрацията. Този процес няма как да продължава до безкрай, защото няма как до безкрай да тъпчеш европейските държави с мигранти, без те да експлодират.

Мисля, че у нас хората, които искрено вярват в тази идеология, са всъщност малцина. Но са достатъчно кресливи, за да опискват така, че да създават впечатление, че са милиони. А и от историята си знаем, че тук имаме налице по-скоро не адепти на някаква идеология, а клиентелистка маса, която умее да се нагажда. Така е било с чорбаджийското съсловия по време на турското робство, така е било и след Освобождението ни. Дори съюзниците на Хитлер у нас с големи усилия могат да се нарекат истински фашисти, защото те не са били. А последните изказвания на Тодор Живков, примерно речта му от 1988 г. пред конгреса на профсъюзите, в която той нарича социализма „недоносче“, разкриват колко е вярвал в него. Типично поведение на клиентелистки елит, който се нагажда към световната идеология, за да си осигури власт, пари и спокойствие.

Можем ли, например, да възприемем един Бойко Борисов като либерал-глобалист? Не, разбира се. Той може да е всякакъв, дори би прокарвал и религиозна диктатура, стига това да му осигурява власт, пари и спокойствие откъм силните играчи в света.

Новетика: Кои са външните заплахи за България?

Божидар Божков: Смятам, че единствената заплаха в дългосрочен план за България е Турция. Ние сме почти единственият съсед на Турция, който тя не е нападала в по-новата си история. Навлизала е в Ирак, навлизала е в Иран, нейни военни отдавна шетат из Азербайджан. Заедно с Азербайджан Турция помогна за разгрома на Армения в Нагорни Карабах. Половината Кипър и в момента е окупиран от Турция. Често турски самолети и кораби навлизат в гръцкото въздушно пространство и териториални води. Единствено ние стоим някак встрани от този процес. Но аз очаквам това да не продължи още дълго.

От турската граница чак до Безмер България не разполага с пукнат войник. В Бургас има едно малко военно поделение, но то е символично. Не е в състояние да осигури никаква защита на нищо. Смятате ли, че в Турция не си дават сметка, че чак до Безмер те могат да навлизат колкото си искат, без да получат отпор?

България е член на НАТО и ЕС, което в момента ни гарантира сигурност и спокойствие. Но нека приемем следния сценарий, който всъщност е много лесно осъществим. На власт у нас идва партия „Възраждане“. Първата точка в нейната програма е обединение с Македония. Аз не си представям как тази точка може да се изпълни по мирен път, а познавам част от лидерите на тази партия и знам, че те са завладени от фикс идеята да я осъществят на всяка цена. Както за либерал-глобалисткото ни правителство в момента фикс идея са Шенген и еврото, така за „Възраждане“ това е Македония и окупирането ѝ.

Турция в лицето на президента Ердоган неведнъж е заявявала, че тя ще е гарант за териториалната цялост и независимостта на Македония. Ердоган го каза веднъж в Скопие и два пъти в Анкара. Мога само да си представя какво би станало, когато „Възраждане“ започне да изпълнява първата точка в програмата си. Да не говорим, че тази партия няма да се стърпи да не създаде някакви неудобства на българските турци.

При това положение можем да вземем речта на Путин, с която той обяви началото на специалната военна операция през февруари миналата година. Да махнем от нея думите и изразите „Украйна“, „рускоговорящи украинци“, „изкуствено създадената от Ленин недодържава Украйна“ и „руски език, който Украйна забранява за официално използване“ и ги заменим с „България“, „турскоговорещото население“, „изкуствено създадената от царска Русия недодържава България“ и „турски език, който България забранява за официално използване“ и ги сложим в устата на Ердоган. Ще има ли той достатъчно мотиви да нападне България? Разбира се, че ще ги има. Това е отговорът ми.

Новетика: Кой решава политиката на България?

Божидар Божков: В момента, за съжаление, България се управлява от американското посолство. Не дори от Държавния департамент, а точно от посолството, което е характерно за треторазрядни държави. В изключителни моменти, примерно сега, когато трябваше да бъде сглобено правителство, е възможно да се е намесвал и някой чиновник от отдела за Балканите в Държавния департамент, но като цяло американският посланик е надзирателят над българския политически живот.

И това не е нещо ново и нечувано. При клиентелистки български елит, който има традиции да се нагажда спрямо силния на деня, подобно е било положението и в миналото. При кого са се отчитали българските политици от края на 30-те до средата на 40-те години на миналия век? При немския посланик Бекерле. Кой е следил след това комунистическият режим да е най-предан на Москва – съветското посолство. Сега тази роля е иззета от американското.

Аз не съм особен оптимист, че ако на власт дойде консервативна партия, тя ще управлява, без да се консултира с посолството и да изпълнява указанията, идващи оттам. Дори по времето на Тръмп, когато той се кълнеше, че няма да се меси в чуждите дела, България бе сред първите, които по американско указание признаха за законен президент на Венецуела някакъв самозванец, когото американците бяха посочили – Гуайдо. До днес не съм чувал да сме оттеглили това признание. А къде е Гуайдо, знае ли някой всъщност?

Гешев бе част от този клиентелистки български елит. Но когато ПП-ДБ склониха под американски натиск да се коалират с ГЕРБ, но поставиха пред Бойко Борисов условието да се отстрани Гешев, и той реши с лека ръка, според мен – пак под американски натиск, да се отрече от него, Гешев, който дълги години охраняваше и Борисов, и партията му от съдебни неприятности, реши да играе ва банк. Извади всички дела, които бе крил през годините. Но времето не му достигна да се развихри – отстраниха го. Сега очаквам неговият наследник да прекрати, или поне скрие, тези дела, за да се върне всичко в обичайното си състояние.

Докато либерал-глобализмът и американското посолство са силни, у нас картината ще е все една и съща. Ако в някои точки българският национален интерес съвпада с либерал-глобалистката идеология и указанията на посолството, той ще бъде защитен. Но понеже в повечето точки той въобще не съвпада, не очаквам да се появи партия на власт, която да го защитава.

Изключение прави „Възраждане“, но аз не виждам как на този етап те ще бъдат допуснати до властта. А ако един ден започнат да управляват, това ще значи, че либерал-глобалистката идеология е отслабнала, а Америка е изпаднала в хаос и посолството ѝ вече не е в състояние да ни налага решенията си. Но тогава е напълно възможен сценарият с Македония и Турция, който описах по-горе.

Новетика: В момента се провежда референдум срещу джендър пропагандата в българските училища. Смятате ли, че има ли реална заплаха и в какво се изразява?

Божидар Божков: Всяка пропаганда, свързана с либерал-глобализма, е опасна за страната ни, защото нейната крайна цел е страни в света изобщо да няма. Джендър пропагандата е просто едно от разклоненията на либерал-глобализма. Докато обаче Давос и застаряващите милиардери са достатъчно силни да прокарват фикс идеите си, обединени в идеологията на либерал-глобализма, никакви референдуми не биха могли да я спрат, за съжаление.

В момента на власт е най-крайното либерал-глобалистко правителство, което някога сме имали. В него няколко от министрите му идват директно от хранилката на „Америка за България“. Мнозина недооценяват министър-председателя ни, също част от разклоненията на „Америка за България“, защото има изражение на анимационен герой. За мен това е опасен човек, който за малко време е способен да сътвори големи бели. И очаквам именно това и да направи.