Д-р Борислав Цеков: Форумът ARC разчупва либерал-прогресистката матрица

Какво събра от 30 октомври до 1 ноември 2023 г. в Лондон над 1500 консервативни политици, общественици и експерти от цял свят – сред които бившият говорител на Конгреса на САЩ републиканецът Кевин Маккарти, новият фаворит на Тръмп Вивек Рамасвами, британските министри Майкъл Гоув и Кеми Баденох, и бившият австралийски премиер Джон Хауърд?

Защо високият форум с название „Алианс за отговорно гражданство“ (ARC) – с инициатор и домакин световноизвестният психолог Джордан Питърсън – е алтернатива на Световния икономически форум в Давос?

И ще си проправи ли път у нас?

По тези горещи въпроси разговаряхме с д-р Борислав Цеков, един от българските участници в първото издание на ARC и директор на консервативния тинк-танк „Изследователски Център за нова Европа“.

Новетика: Какво е Алиансът за отговорно гражданство (ARC)?

Д-р Борислав Цеков: Това е една световна общност и мрежа от личности и организации, формираща се по инициатива на интелектуалци като Джордан Питърсън и изтъкнати представители на консервативната мисъл и политическото действие от Великобритания, Австралия, САЩ и Европа. Целта е не само да се обменят идеи, но и да се формира една мрежа на солидарност – интелектуална и политическа – на активното гражданство с консервативни възгледи в световен мащаб.

Новетика: Защо е необходим?

Д-р Борислав Цеков: Защото неолибералният глобализъм, който е една симбиоза между неолибералната икономическа доктрина, неоконсервативното месианство и левичарския прогресизъм, завладяха публичния дискурс през последните десетилетия. Те буквално превзеха много университетски катедри, особено в САЩ и Западна Европа. И се стремят към налагане на идеологически монопол.

Ние, в Източна Европа, добре знаем какво означава идеологически монопол – целият тоталитарен модел на СССР е изграден върху такъв монопол. Но нашите партньори на Запад не са имали нещастието да натрупат такъв социален опит и поради това се създава впечатление, че по-трудно разпознават тоталитарния вирус. Този вирус предизвиква истински социални инфекции, които поразяват Свободата, правата и идентичността на личността.

Пример за това е джендър идеологията, с която искат да ни превърнат в безполови същества, които се срамуват, че са мъже и жени, наричат майка си и баща си „родител 1“ и „родител 2“ и втълпяват на децата анти-научната лисенковщина, че полът бил личен избор, а е не е генетично детерминиран.

Пак такава социална инфекция е агресивният атеизъм, с който искат да подменят светското начало в обществото. Също и климатичната паника, с която индоктринират обществото и се опитват да ни превърнат в бройлери, които се хранят с изкуствено „месо“, защото кравите изпускали газове и вредяли на климата; да мръзнем през зимата, заради авантюрата с фотоволтаиците, чието производство и последващо бракуване след експлоатацията са много по-вредни за природната среда, отколкото традиционната енергетика.

Да не говорим за лудостта със забраната на двигателите с вътрешно горене и задължаването ни да ползваме електрически автомобили, чието производство е по-мръсно.

Идеологическият монопол се налага чрез cancel-култура, чрез език на омразата и с откровена сила – по хунвейбински. Всъщност крайната цел е налагането на тотален социален контрол върху хората от страна на глобалния елит.

В монографията „Доктрината ‘Тръмп'“ срещу неолибералния глобализъм“ преди години разгърнах тезата, че ултралиберализмът и месианството са интегрирани в идеологическата рамка на неолибералния глобализъм, като продукт на конвергенцията на неолиберализма, неоконсерватизма и прогресизма след края на Студената война. На тази основа идентифицирах три инструмента на тази доктрина, които ерозират свободата и демокрацията.

Първият нарекох „господството на неизбраните“. В резюме, това е постъпателното изнасяне на суверенитет от националните държави, в които властта се излъчва и контролира (повече или по-малко) от народа, към наднационални органи и юрисдикции, които са откъснати от демократичния контрол на народите и са под контрола на констелации от наднационални елити.

Вторият инструмент определих като „обезцърквяване на обществото“. С този термин обозначих опитите за подмяна на светския модел на управление в съвременната демокрация с агресивен атеизъм и богоборчество.

И третият инструмент е известната „политика на идентичностите“, свързана с фетишизирането на расовата и половата идентичност, за да се фокусират върху тях – по думите на Марк Лила – социалните конфликти на мястото на социално-класовите противоречия. Това постепенно ескалира в разкъсване на биологичната предопределеност на расата, пола и дори – на увреждането от тяхното социално проявление (трансджендърните, транрасови и трансейбълистки теории). Това са вътрешните врагове на свободата и демокрацията. Те си проправят път чрез „обезкостяване“ на националната държава, чрез cancel-културата и пренаписване на историята.

Новетика: Каква „по-добра история за бъдещето“ иска да разкаже ARC?

Д-р Борислав Цеков: По-добрият разказ за бъдещето е разказът за националната държава, за Свободата, Демокрацията и свободното общество, за съчетаването на разумното опазване на природата с нашия индустриален и обществен напредък, а не с връщане към някакво „ново средновековие“.

Човекът е Божие творение, както и светът. Нещо повече – човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Затова рязко трябва да бъде отречено извратеното левичарско мислене, че хората сме били „туморът на планетата“ и не трябвало да се размножаваме, да се развиваме, за да бъдела спасена планетата. Това мислене, освен че е неинтелигентно, е и дълбоко невярно. Но атеизмът ражда чудовища. Това мислене е едно от тези чудовища.

Новетика: Защо ARC е алтернатива на СИФ в Давос?

Д-р Борислав Цеков: За да контролираш една общност, трябва да контролираш три неща – движението, храната и мисленето.

Глобалният неолиберален елит, който се олицетворява от Давос, но не се изчерпва с него, всъщност се стреми именно към това – контрол върху движението, храната и мисленето.

Искат да преобърнат живота на човечеството, като го лишат от евтина и достъпна енергия, евтин и достъпен транспорт, евтини, полезни и достъпни храни. Стремят се да ни „покръстят“ в тяхната нова „религия“ – „зеления преход“, а всичко останало да обявяват за ерес, която да се преследва от cancel-културата на гретенизма. Затова искат закриване на въглищната индустрия и замяната ѝ с по-скъпа „еко“ енергия. Затова се стремят да редуцират възможностите за притежаване на личен автомобил с всевъзможни еко-регулации, натрапвайки скъпи и неефективни електрически автомобили. Естественият път е двете технологии – двигателите с вътрешно горене и електромобилите да се развиват паралелно и изборът на хората да покаже в коя е бъдещето, т.е. коя е по-достъпна и по-качествена. Но неолибералният глобализъм забранява и декретира. Прави притежанието на личен автомобил все по-скъпо и неудобно, за да го превърне в привилегия на елита, а да запрати „стадото“ в контролирания от тяхната власт обществен транспорт.

За да контролират храната, подготвят света, засега по-плахо, за забрана на животновъдството. Добитъкът изпускал газове и така допринасял за климатичните „промени“. Глобалните корпорации и медийни централи, контролирани от тях, все по-натрапчиво пропагандират да не се яде месо. И в същото време вече се появяват разработки за синтетично месо и неговото масово внедряване, като заместител на животинската продукция. Животновъдството е в ръцете на милиони по света – от най-едрите, до най-дребните собственици с по една крава. Синтетичното месо ще бъде патентовано от шепа глобални корпорации. Бил Гейтс, например, вече работи в тази посока.

За контрол върху мисленето, примерно по повод на климатичната паника, те обявяват всеки несъгласен с една или друга мярка за „маргинал, който съсипва планетата и отнема бъдещето на децата“. Няма аргументи, има догми. Няма дискусия, има диктат. Ако няма съпротива срещу всичко това – те ще ни направят по-бедни, по-зависими, по-малко мобилни. Ще превърнат националните държави в безропотен изпълнител на декретите на наднационални органи, които са непристъпни за гражданския контрол и демокрацията.

Именно това – в монографията „Доктрината ‘Тръмп’ срещу неолибералния глобализъм“ – съм обозначил като „господство на неизбраните“, на задкулисно селектираните из лъскавите паркетни соарета на глобалния елит. Слава Богу обаче, вече има не само съпротивителни сили, но и воля светът да върви по друг път – пътят на Свободата.

Новетика: Как се озовахте на престижния ARC форум в Лондон?

Д-р Борислав Цеков: По покана на организаторите. Нормално е, защото съм една от влиятелните фигури с консервативно мислене в България със своите научни публикации, публични позиции, политически достижения и публицистика. Те са достатъчно видими у нас, но в случая е важно, че са познати сред някои консервативни кръгове в САЩ и Великобритания. Изданието на „Доктрината ‘Тръмп’ срещу неолибералния глобализъм“ на английски език, например, се продава много добре на Запад и се коментира из социални форуми там.

Интересуващите се от темата знаят също моята ключова роля за приемането на Закона за вероизповеданията у нас – първият голям пробив в неолибералната матрица. Често се цитира и моето правно становище, поискано от Конституционния съд на България, което залегна в основата на решението, с което Истанбулската конвенция беше обявена за противоконституционна.

По-важното е обаче, че има и много други, които дават своя важен принос за консервативните идеи в различни сфери и те също участваха във форума на ARC – Огнян Минчев, Нено Димов, Михаела Джоргова, Прошко Прошков, Кристиян Шкварек, Виктор Блъсков, Венета Мерк и други.

Новетика: Коя реч Ви впечатли най-силно?

Д-р Борислав Цеков: Много силно впечатление направиха речите на Майкъл Шелънбергер – един изтъкнат американски консерватор (допреди няколко години ляв либерал), който с много ерудиция и факти се противопоставя на климатичната параноя. Писал съм за някои от неговите книги в „Труд“.

Другата впечатляваща реч беше на сенатор Хасинта Прайс от Австралия, която беше водеща фигура в провелия се наскоро национален референдум, в който Австралия каза „Не“ на един от фундаментите на съвременния либерал-прогресизъм – на политиката на идентичностите (identity politics) и критическата расова теория. Каза „Не“ по най-категоричен начин – с национален референдум, в който гражданите на всички съюзни провинции (Австралия е съюзна, федерална държава) казаха „Не“ с мнозинство от близо две трети от гласовете – 60.4% спрямо 39.6% „Да“. На референдум беше подложена предлаганата от либерал-прогресисткото федерално правителство промяна в австралийската конституция, според която на коренното аборигенско население се дава специална привилегия.

Австралийският пример е победа от ранга на българските победи срещу неолибералния глобализъм – Законът за вероизповеданията и отхвърлянето на Истанбулската конвенция заради джендър-идеологията.

Новетика: Най-важното послание, което отнесохте със себе си?

Д-р Борислав Цеков: Че не сме сами.

Новетика: Как се промени/обогати представата Ви за консерватизма и дясното?

Д-р Борислав Цеков: Не се е променила. Точно такава е, каквато я описвам от години, откакто консервативният дискурс беше върнат в глобалния мейнстрийм с президентския мандат на Доналд Тръмп.

Но има нещо особено важно. След 24 февруари 2022 г. – началото на руската агресия срещу Украйна, светът вече не е същият. Разломът не е „либерално-нелиберално“, а „демокрация-автокрация“. Идеологическият сблъсък в Свободния свят, независимо от етикетите, които се лепят – либерали, консерватори, социалисти и прочие – е между демократичните и недемократичните идеологии, защото дихотомията е демокрация-автокрация, а не либерали срещу всички останали.

Събитията от последните години сякаш ни изправят пред ново явление – успоредно с интимните врагове на демокрацията (по Цветан Тодоров), в Свободния свят се появиха и интимни сподвижници на автокрацията. Това явление беше отприщено главно от ескалацията на руското самодържавие, което обяви война на демокрацията и на Свободния свят, а фоново – и от претенциите за господство на ислямисткото мракобесие на Иран, и от опитите за експанзия на китайския комунизъм. Нагледно се проявява в отношението към руската агресия срещу Украйна и към терористичната война на Хамас срещу Израел.

Интимните сподвижници на автокрацията обявяват за свой архивраг „либералите“, а за свой съюзник, повече или по-малко срамежливо, путинизма, базиран на геополитическото фентъзи на прононсирания фашист и своеобразен идеолог на съвременния кремълски империализъм – Александър Дугин. На ниво терминология те наистина си кореспондират. Кремълската пропаганда също води битка с „либералите“ и „глобалистите“. Но кремълската (зло)употреба с тези термини не трябва да се възприема първосигнално. Колкото „социалистическата демокрация“, прокламирана от тоталитарните режими в съветския лагер, беше демокрация, толкова днешната кремълска борба с либералите и глобалистите има нещо общо с демокрацията.

Въобще, трябва да си даваме сметка не само за интимните неприятели на демокрацията, които често се самоопределят като „либерали“, но и да разпознаваме интимните сподвижници на автокрацията, които често се изживяват като „консерватори“, „антиглобалисти“ или „антисистемни“. Не за друго, а защото демокрацията няма алтернатива. Оставете глупостите за „евразийски модели“ и „китайски мечти“. Ще прибавя, че форумът на ARC е още една индикация, че духът на свободата все по-решително разчупва либерал-прогресистката матрица.

Първата крачка направи Доналд Тръмп, който със спечелването на президентските избори през 2016 г. върна традиционния политически консерватизъм в политическия и социо-културен мейнстрим. Има надежда, че в света може да се надигне нова консервативна вълна, която да защити устоите на Свободния свят, както от извращенията на либерал-прогресизма, така и от външните врагове на Свободата – евразийските автокрации, които все по-агресивно заявяват своите имперски претенции.

Новетика: Как ще задвижите идеите на ARC в България? Откривате ли съмищленици?

Д-р Борислав Цеков: Това не е партия, нито еднолична инициатива за извличане на лични кариерни дивиденти. Може би ще се намерят хора, които ще опитат в бъдеще да приватизират или извратят в България каузата и мисията на ARC. Но това със сигурност ще получи много категоричен отпор.

А като питате за съмишленици – разбира се, че има и те се увеличават непрекъснато. През 2015-2016 г., когато говорех за Тръмп и консерватизма, мнозина ме гледаха като извънземно. Сега е различно. Затова и с голяма група от съмишленици и в партньорство с наши американски приятели, свързани с Републиканската партия, в бъдеще предстои да прибавим към констелацията от консервативни организации у нас и още една, която ще играе ролята на център за консервативни политики в сферата конституционализма и държавното управление.