Д-р Борислав Цеков: „Тръмп и Орбан са от страната на демокрацията, Путин – на автокрацията“

По-близък до Тръмп или Путин е унгарският премиер Виктор Орбан, спечелил четвърти мандат на 3 април 2022 г.? Как в конфигурацията се вписва украинският лидер Володимир Зеленски? И как победите на унгареца Орбан и сърбина Вучич ще се отразят на Балканите, Русия и Европа?

По тези горещи въпроси разговаряхме с д-р Борислав Цеков, директор на консервативния и про-Тръмп тинк-танк „Изследователски Център за нова Европа“.

Новетика: Орбан путинист или тръмпист е?

Д-р Борислав Цеков: Тръмп е глобалният лидер на консервативната революция срещу неолибералния глобализъм, а Орбан – европейският. Самият Виктор Орбан е един от колосите на днешния европейски консерватизъм. Да бъде упрекван в путинизъм е невярно и несправедливо. Разликата с Путин е фундаментална и минава по линията демокрация-авторитаризъм.

Орбан беше младежки лидер и дисидент по времето на тоталитарния социализъм по съветски модел и винаги се е борил за демокрация. Неговата политика и възгледи нямат нищо общо с руското самодържавие и авторитарен модел, установен от Путин. Орбан претърпя естествената идеологическа еволюция, която мнозина от нас в Източна Европа претърпяха в различни периоди, когато осъзнаха, че налаганият като господстваща идеологическа матрица след Студената война неолиберален глобализъм няма нищо общо с класическия либерализъм и се превръща в опасност за демокрацията.

В началото Орбан беше истинска звезда на европейските либерали и вицепрезидент на Либералния интернационал през 90-те години на 20-и век, но след 2000 г. напусна либералните структури и застана на консервативни позиции, които развиваше през годините. Неговата политика направи много за Унгария и за нейното запазване, като част от християнската цивилизация. Заедно с това Орбан категорично се противопоставя на основната парадигма на неолибералния глобализъм – ерозията на националната държава и изнасянето на власт и суверенитет към наднационални бюрокрации, които се контролират не от гражданите, а от глобалния елит.

Типичен пример за такава бюрокрация е брюкселската, която се опитва да концентрира все повече власт, която не им е дадена от държавите-членки на ЕС в учредителните договори. Именно поради това Орбан е обект на мащабна кампания за натиск и дискредитация от страна на либерал-прогресистите в ЕС. Този натиск естествено поставя Унгария в позицията да търси прагматични решения за укрепване на своите национални позиции, включително по линия на икономическото партньорство с Русия и Китай. Но това не е на база идеологическо сходство, а продукт на прагматизъм и на специфичната ситуация, в която брюкселските елити поставиха Унгария. Ако имаше каквото и да е идеологическо сходство, Унгария на Орбан нямаше да подкрепи безусловно всички санкции срещу Русия. Просто вододелът е демокрация-автокрация и Унгария е от страната на демокрацията, колкото и либерал-прогресистките елити да се опитват да прилепват Орбан към Путин.

Те се опитваха да правят същото и с президента Тръмп, но се видя, че не друг, а именно Тръмп водеше изключително твърда, макар и уважителна политика към Русия и по негово време Кремъл не смееше да предявява стаените си великоимперски претенции към Европа.

Новетика: Как е възможно идеологическо съгласие между Тръмп, Орбан и Путин? Какво ги обединява и разделя?

Д-р Борислав Цеков: Няма и не може да има никакво идеологическо съгласие между Тръмп, Орбан и Путин. Тръмп и Орбан са от страната на демокрацията, а Путин – от страната на автокрацията и руското самодържавие.

Геополитическите конструкции на прословутия Александър Дугин за неоевразийството, които са основата на днешната политика на Путин, са реликва от авторитарните интелектуални тенденции преди Втората световна война, гарнирани с мистицизъм и милитаризъм. Това, което в Русия наричат „консерватизъм“, няма нищо общо с истинския консерватизъм, който е демократична идеология. Тръмпизмът, като консервативна доктрина, е демократична алтернатива на неолибералния глобализъм. Заедно с това е доктрина на мира – Тръмп не започна нито една война. Докато путинизмът и въобще неоевразийството на Дугин, са шовинистична, агресивна и авторитарна визия за установяване на руска хегемония в широк ареал на Азия и Европа. Те са диаметрално противоположни. Техните фундаменти, а оттам и светът, който проектират, са напълно различни.

За да се разбере в дълбочина тази огромна разлика, ще се спра малко по-подробно на идеологическата еволюция и постановки на това, което се нарича „неоевразийство“ и е геополитическата визия на Путин и Кремъл.

Просветената публика знае добре, че отправна точка в интелектуалното развитие на Дугин са италианският фашизъм и германският национал-социализъм. По думите му Waffen SS и „Аненербе“ са „интелектуален оазис“. По това време в главата му кипи токсичен бульон от нацистки окултизъм и расови теории. През 1990 г. написва издадената по-късно „Хиперборейска теория“, с която заявява, че поставя „началото на „ариософията“ в рускоезичен контекст“ и се занимава с нордичесия езотеризъм. Стъпвайки на идеите на идеолога на нацизма – Алфред Розенберг и на фашисткия интелектуалец и антисемит Юлиус Евола, той говори за арийската раса не като биологична характеристика, а като метафизическа мисия – арийците са раса на нордически воини-свещеници, а останалите – хора-зверове, не-човеци. Това са класически, макар и модифицирани, нацистки постановки.

В първия брой на списание „Елементи“ през 1992 г., Дугин изтъква, че е привърженик на „третия път“, чието най-цялостно превъплъщение е национал-социализмът. След това става главен идеолог на руската Национал-болшевишка партия (забранена по-късно) и пак в „Елементи“ пише през 1996 г., че „Революцията е единна и неделима диалектическа триада: Третия Рим, Третия Райх и Третия Интернационал“. През 1997 г. в есето „Фашизмът – безграничен и красив“, Дугин пророкува, че в Русия ще се роди истински „фашистки фашизъм“, който според него щял да бъде „консервативна революция“.

Следващият етап в развитието му е формирането на идеологията на неоевразийството. В нея Дугин компилира остарели авторитарни идеи, които натамънява към днешния политически дневен ред на Русия. За разлика от класическото евразийство на Трубецки, което конструира света около конфликта на романо-германския свят (Европа) и Евразия (Руската империя), в своето геополитическо фентъзи Дугин сменя Европа с Атлантизма на англо-саксонците. В статията си „Голямата континентална война“ която по-късно инкорпорира в книгата „Конспирология“ (1992 г.) той разглежда световната история от Рим и Картаген насам като конспирация – безкрайна битка на два тайни ордена – атлантиците и евразийците. После, заимствайки основни постановки от Хаусхофер (за „сухопътната“ и „морската“ сила като противостоящи геополитически фактори) и от Карл Шмит (за „голямото пространство“), Дугин ги моделира в една великоруска, шовинистична доктрина за необходимостта от руска експанзия и хегемония не просто над постсъветското пространство, а над цяла Европа. Това няма нищо общо с традиционния американски консерватизъм, който е в основата на доктрината на Тръмп. Обратно, путинизмът, т.е. неоевразийството, е идеология на едно ново имперско самодържавие и нов глобализъм, само че под руска хегемония.

Новетика: Кой от тримата лидери е на правилната страна на историята и защо?

Д-р Борислав Цеков: Правилната страна на историята е единствено страната на Свободата и Демокрацията. Така е при нас, в Свободния свят, от който слава Богу, България стана част, откъсвайки се от „съветския свят“, към който беше принудително присъединена с Ялтенските споразумения. Автокрацията от азиатски и евразийски тип няма нито място, нито бъдеще в Европа.

Новетика: Обърна ли Орбан гръб на Путин във войната в Украйна, подкрепяйки санкциите срещу Русия?

Д-р Борислав Цеков: В едни демократични избори има железни закономерности, които историята е потвърждавала нееднократно. Печели винаги „партията на мира“.

Неслучайно един от колосите на традиционния американски консерватизъм – президентът Ричард Никсън спечели двата си мандата не с войнствена реторика по отношение на Виетнамската война, а с посланието за „мир с достойнство“, деескалация и прекратяване на войната, започната от администрациите на Демократическата партия преди него. Орбан беше изправен пред подобно предизвикателство и съвсем правилно зае отчетлива позиция като “партия на мира”. Затова и спечели категорично четвърти мандат.

Новетика: Какви са идеологическите различия между Орбан и Зеленски? Орбан нарече украинския лидер „враг“.

Д-р Борислав Цеков: Зеленски, който е под огромния натиск на държавен лидер на страна, която е жертва на военна агресия, допусна кардинална грешка, като се опита да се вмесва в унгарската предизборна кампания, недоволствайки от позицията на Орбан, че ще подкрепя санкции, но няма да изпраща военна помощ. Заедно с това Зеленски няма нищо общо с идеологическия профил на консерваторите.

Новетика: Как ще се отрази на България, Европа и Русия победата на Орбан и Вучич?

Д-р Борислав Цеков: Опитите да се слагат под общ знаменател победите на Орбан и на Вучич, като едва ли не някакъв про-Путин фронт в Европа, са несъстоятелни по отношение на Орбан. Докато за Вучич няма никакво съмнение – Сърбия е била и ще си остане основен съюзник на Кремъл на Балканите.

Като българи, не бива да забравяме нито за секунда, че продукт на това съюзничество е най-големият удар срещу България и българската народност – изфабрикуването на „македонската нация“ и сръбските зверства срещу българите в Македония. Но сега е време разделно и Вучич трябва да е наясно, че позицията му към агресията срещу Украйна отдалечава значително членството на Сърбия в ЕС, към което се стреми.