Общественикът Георги Бакалов в Минеаполис, САЩ: За BLM, расизма, робството и накъде отива Америка (фотогалерия) (видео)

Георги Бакалов живее в Минеаполис, най-големия град в американския щат Минесота, от близо 20 години. От 15 години насам участва в местните обществени процеси. Чрез своята фирма за цифрови технологии се включва в предизборната кампания на един от републиканските представители за долната камара на Конгреса на САЩ. Също осигурява дигиталния маркетинг за три от кампаниите на водещия републикански сенатор Пол Газелка.

От 30 години насам, Бакалов развива и значима доброволческа дейност. Основател е на организацията „Троен християнски алианс“, чрез която извършва хуманитарна дейност във Филипините. Там помага на деца в крайна бедност, да посещават училище и получат образование. Като член на борда на директорите на голяма християнска организация с над два милиона членове, Бакалов кани сенатор Газелка в България, където се срещат с представители на правителството, включително Дирекция вероизповедания и други. Бакалов е учредител на Фондация Американско-български мостове, с която също развива активна обществена дейност.

Тъй като Минеаполис е мястото, където през май 2020 г. при арест загина чернокожият Джордж Флойд и откъдето впоследствие тръгнаха протестите на „Животът на чернокожите е от значение“ (Black Lives Matter, BLM), обхванали САЩ и Европа, и довели до радикални промени в западната култура, поканихме Бакалов да ни разкаже повече за настроенията в града и страната, една година след злощастния инцидент.

Новетика: На 26 юни 2021 г. полицаят Дерек Шовин беше осъден на 22.5 години затвор за убийството на чернокожия Джордж Флойд. Какво мислите за тази присъда? Беше ли въздадена справедливост?

Георги Бакалов: Ще върна нещата малко по-назад, защото според мен, това, което се случи с Флойд, е, разбира се, един ужасен инцидент. Но това, което се случи политически, като последствия, със сигурност нямаше да се случи без осемте години президентство на Барак Обама.

Снимки: Teresa Blair

Президентството на Барак Обама промени Америка. Още с встъпването си в длъжност, той каза, че има за цел фундаментално да трансформира Америка. И тази фундаментална трансформация – ако човек изучава неговия живот и идеология – ще види, че той е от една доказана неомарксистка линия на мисъл и култура. Като проводник на тази идеология, той виждаше и продължава да вижда Америка като фундаментално несправедлива, виновна за всяко зло в света, особено в страните от Третия свят. Още по негово време имаше много инциденти с полицаи като Майкъл Браун и други. Дори в изборите за президент през 2016 г. надали и Доналд Тръмп щеше да бъде фаворит на Републиканската партия и след това избран, ако не беше Барак Обама.

Президентството на Обама събуди много хора, които усетиха, че нещата не отиват на добре. За осем години като президент, той не направи нищо за черните хора. Тяхното ниво на живот не се подобри. Просто продължи да разпалва и подклажда масовото напрежение. Преди Обама, не мисля, че имаше много такова, за което да се говори. Много хора, с които говоря тук – имам приятели и черни, и бели, и азиатци – всички ние, които споделяме консервативен възглед за света, едва ли не си мечтаем за добрите стари дни. Например 90-те години на 20-и век, когато не можеше да се говори за такова напрежение. Имало ли е проблеми? Разбира се. Страната винаги е имала проблеми, но Барак Обама пренесе на институционално ниво тези проблеми, т.е валидира черната неомарксистка програма и това подготви почвата за инциденти като този с Джордж Флойд.

Ако човек се зачете в книгата с инструкции за това какво е и не е позволено да правят полицаите в Минеаполис, става ясно, че всички подходи на Дерек Шовин са били съгласно начина, по който е бил обучаван. Т.е. той е следвал инструкциите. И е нямало да се наложи да ползва това обучение, ако Джордж Флойд се беше съобразил със заповедите, които му бяха дадени от Шовин. На видеото от носените от полицаите камери ясно се вижда, че Флойд продължава да се съпротивлява, отново и отново. Всички свидетели на инцидента потвърждават това. Но още по-важно е, че Флойд е бил предозирал с наркотици преди ареста. Докато тече арестът, той започва да умира от свръхдоза. Това става, докато той лежи на земята и коляното на Шовин е върху неговия врат – което е позволено и така са обучени полицаите да действат при съпротива. Много полицаи в САЩ са ползвали тази техника и никой не е починал заради това. Ако Флойд не беше предозирал, вероятно нямаше да се стигне до неговата смърт.

Но нищо от това не беше взето под внимание и целият процес се политизира. Затова не може да се каже, че процесът беше справедлив, а беше търсене на вина с цел да утоли жаждата на активистите за „справедливост“. Не мисля, че сега в Минеаполис има повече справедливост. Престъпността е скочила рязко от миналата година насам.

Пораженията от протестите след смъртта на Флойд са огромни – има над 1000 разрушени сгради на по няколко етажа. Районите там са буквално сравнени със земята, все едно е паднала бомба. Това са цели отсечки от бивш квартал…

Това е абсолютно неприемливо, но причината за това е, че част от местното население продължава да страда от т.нар. бяла вина, това продължава да им се „натрива“ в носа, макар робство да няма от 19-и век насам. Но черните марксисти използват тази вина, за да прокарват своята програма и, под прикритието на жертва, да налагат своя ред.

Новетика: Има ли системен расизъм в САЩ?

Георги Бакалов: За системен расизъм може да се говори тогава, когато привилегиите на една раса и отхвърлянето на друга раса са узаконени, т.е. да има законодателство, което да отразява такъв възглед у властимащите. За да има институционален расизъм, той трябва да започва със законите. В САЩ няма такива закони: нито на федерално ниво, нито на ниво щат.

Има ли хора в САЩ, които имат нетърпимост към една или друга раса? Разбира се, че има. Всеки израства в своята култура и контекст, и там развива своите възгледи. Също расизмът е двустранен: има бели, които са расисти, има и черни, които са расисти. Расизмът не е само от бял към черен – това е изфабрикувана конструкция.

Институциите в САЩ са може би най-нерасистките в цял свят. Това е страната, в която основателите можеха да създадат расистка конституция, но не са го направили. Вместо това са написали конституция, според която всички хора имат права. Осъзнавали са, че има робство, не са били съгласни с него (важно е да се отбележи, че в северните щати не е имало робство!), но са предпочели първо да се отделят от Британската империя и след това да оставят Републиката да реши тези проблеми. И точно така е станало, дори с цената на Гражданска война. Тази война е основно заради робството: Северът, под ръководството на президента Ликълн, отказва да толерира робството и така започва историята на съвременна Америка.

Още от края на 19-и век в САЩ има черни служители на федерално и щатско ниво. Тук има черни федерални съдии. Имам чернокожа съседка, която е съдия на ниво окръг. Има черни губернатори, има чернокожи служители на Върховния съд, имахме чернокож президент. Така че всеки, който обвинява Америка в системен расизъм, или не познава историята и в този случай не бива да се произнася, или я познава, но има за цел да я представи по друг начин.

Новетика: Каква е целта на организации като BLM и на всички, които подкрепят твърдението, че САЩ са „пропити“ със системен расизъм?

Георги Бакалов: BLM станаха популярни след инцидента с Джордж Флойд. Но черното марксистко движение не е нещо ново; преди това имахме Черните пантери. През последните 60 години има постоянна тенденция на сформиране на черни леви политически фракции. Защото лявата идеология е основана на демонизиране на икономическа база, т.е. на богатите, без значение как са забогатели, например чрез изобретение. Например 80% от милионерите в САЩ са нови милионери, само 20% са с наследени пари. Интересно е, че свръхбогатите в Европа, Азия и Америка са сходни по брой. И докато европейските и азиатските богати са основно по наследство, американските мултимилионери са в по-голямата си част „самонаправили се“. Те обикновено са изобретили нещо, техните истории се знаят и могат да се докажат.

Но за черните марксисти това няма никакво значение. Барак Обама е един такъв пример. Чел съм книги от него и за него. Той има объркан живот и по-скоро се идентифицира с огорчен човек от колониалния свят, и вижда Америка като колонизатор и причинител на всякакво зло. Традиционно, такива хора се свързват с леви марксистки идеологии, защото намират злото в богатите. Само че сега към богатите се добавя „бял“ и още по-конкретно „мъж“. Така че ако си бял, ако си мъж, ако си успешен и станеш активен в публичното пространство, веднага може да очакваш да станеш мишена и демонизиран. Просто това е идеология, която има за цел да вземе властта. Целта на лявото е да вземе властта, това е самоцел. Нищо друго няма значение. Целта оправдава средствата. Лявото ще направи всичко, за да вземе властта, включително бунтове и палежи, защото за лявото вземането на властта е равносилно със справедливостта.

Има много чернокожи успешни хора в историята на Америка. Един от тях е икономистът професор Томас Соуъл. Той се счита за един от най-брилянтните умове и интелектуалци на Америка. Израснал в бедност, с леви убеждения в младежките си години, той е човек, който е образовал много бели хора в това какво е Америка и какво е нейното обещание.

Друг пример е професор Бен Карсън, мозъчен неврохирург, част от администрацията на президента Доналд Тръмп. Той е успял да раздели сиамски близнаци и е уважаван по цял свят.

Всички тези чернокожи хора, които по честен начин и със знанието си са развили академична кариера или са натрупали богатство, в момента, в който прегърнат философията и мирогледа на свободата и мисленето, че не са жертва, веднага биват демонизирани и наречени „чичо Том“.

Такава е историята на милионера Хърман Keйн, който беше директор на пицариите Domino’s. Когато се опита да се кандидатира за президент на САЩ през 2016 г., веднага му спретнаха твърдения за сексуални злоупотреби.

Така стана и с чернокожия съдия във Върховния съд, Кларънс Томас. По време на номинацията му, демократите се опитаха да го саботират, само защото има консервативни убеждения.

Демократите са възприели тази идеология на „жертвата“. За тях е удобно чернокожите да са жертва, да са един блок от постоянно гласуващи за Демократическата партия, в замяна на което чернокожите ще получат пари наготово. Те искат да станат богати с пари наготово. Те не искат да работят за тях, а просто да ги вземат.

Новетика: Значи дори не става въпрос за раса, а по-скоро за ценности и морал?

Георги Бакалов: За някои хора е въпрос на раса. Някои хора си обясняват всичко с расата, включително икономическото си положение. Например видях как един чернокож пред мен в бензиностанцията отвори портфейла си да плаща, и от него започна да вади карти за социални помощи: една от Чикаго, втора от Минесота… имаше карти от пет различни щата! Вади едната, не работи… вади другата… той живее на ръба. Той има карти за социални помощи от пет щата, три от които не работят, защото ги е похарчил. Купува дъвки, чипс и бонбони… Това е животът на тези хора.

Това не са чернокожите хора, които живеят извън гетото, които са успели, които са ходили на училище и са развили кариера. А успешните, или поне много от тях, от чувство на вина или понеже нямат друг избор, или си траят, или трябва да се присъединят, защото ако си черен, не си левичар и не си жертва, се обръщат против теб и те обвиняват, че си „подлога“ на белите.

Така за някои хора расата е болезнена рана и идентичност, и е индивидуален духовен процес. Не знам как този въпрос може да се разреши. Много църкви говорят библейски стихове, но отказват да влязат в тези дълбоки, тъмни места на човешката душа. Чернокожите пастори, много от които са консервативни по убеждение, дори да знаят истината, не смеят да говорят за това в църквата, защото ако го направят, животът им приключва. Т.е. това е като кастова система, от която няма измъкване и ако има разрешение, няма да е лесно, няма да е бързо и силно се надявам системата да издържи. Притеснява ме, че системата вече започва да се разпада, защото те я пренатоварват със своите изисквания и нужди.

Новетика: Какво може да се случи, ако системата не издържи?

Георги Бакалов: Видяхме какво се случи в Портланд и Сиатъл. Подобно нещо се случи и в Минеаполис, когато направиха т.нар „Независима зона на Джордж Флойд“ около лобното му място. Издигнаха барикади. Всичко това са постановки с цел да се разпалва борба за „справедливост“: става инцидент, юрват се масите, разбиват магазините, грабят маратонки и се кикотят истерично, дори понякога убиват собствениците на магазини… Това са хора с изключително ниска култура, дори несвързани с релността. Те живеят от помощ на помощ, от грабеж на грабеж, и това е социален проблем. Има прекрасни възможности за всеки, който иска да учи и работи.

А ето и другата част от проблема: миналата година в Минесота стана сенатор 30-годишен сомалиец. И разказа историята си: баща му идва в САЩ през 60-те години да учи на пълна стипендия в престижен университет, взема диплома за елетроинженер, и всичко, за което говори бащата е, колко е несправедлива Америка и колко расизъм има. Синът също завършва престижен университет с пълна стипендия, пак понеже е сомалиец, и сега се обявява за социалист-демократ. Той е единственият политик в щата, който открито се обявява за социалист. И това въпреки, че държавата е платила той и баща му да се изучат и да имат добра работа.

Новетика: Защо в протестите на BLM участват масово бели хора, включително бели политици?

Георги Бакалов: Заради бялата вина, която е почти неизбежно там. Но има една техническа подробност. Познавам поне трима сенатори и когато говоря с тези хора, разбирам, че представата им за историята на света, в който живеем и по-конкретно за робството, е погрешна.

Ако в американските училища беше преподавана правилно историята на света, този проблем нямаше да го има. Защо? Защото робството с черни хора (африканци) започва много преди бялото робство. Робство има, откакто свят светува: едни са заробвали други. Но конкретно за трансатлантическия канал Африка-Европа-Америка и после -Южна Америка, историята е много любопитна.

Ислямските империи започват организирания трафик много преди европейците. Изследователите считат, че над 80 милиона души са африканците, заробени от Арабския свят през т.нар. индо-арабски канал. А африканците, заробените от европейски колонизатори и отведени в Европа, Северна и Латинска Америка, са около 12 милиона. Значи има в пъти повече черни хора, заробени от мюсюлмани. Между другото, целият трафик на роби е бил организиран от племена вътре в Африка: едни черни са залавяли други черни за роби. Белите само са идвали с корабите и са купували роби.

Аз съм против робството, това е ужасна трагедия. Но да имаш небалансирано преподаване на историята на света, да имаш едностранна идея, че африканците са били заробвани само едва ли не от американци, е абсолютно неприемливо. Нещо повече, от 12-те милиона роби, които са продадени по трансатлантическия канал, най-много 300 000 се оказват в Северна Америка. Над 90% отиват в Латинска Америка като португалски, испански и френски роби.

Всички тези неща на академично ниво, някой някъде ги е казал. Но ако днес искаш да говориш за тези неща, веднага ще бъдеш изхвърлен от университета, защото никой не иска да има проблеми, никой не иска да върви срещу „модата на деня“, а модата на деня е да се демонизира Америка, защото бялата война за робството и идентичността на жертвата на чернокожите са прекрасен инструмент на марксистите, да сринат Америка. Това е тяхната крайна цел.

Именно училищата и университетите са сега „котилото“ на тази неомарксистка теория, на критическата расова теория. Това е така, защото често преподавателите започват да преподават веднага след завършване на образованието си. Те нямат житейския опит, който има например един автомеханик или бизнесмен. Така много от тях имат навика да мислят утопично. Утопията е била винаги привлекателна за тях: утопията за една по-добра Америка, която е мултикултурална, не е бяла; това в момента е обсебило умовете на много хора в тази система.

Новетика: Накъде отива Америка?

Георги Бакалов: Бих насочил вниманието на вашите читатели към две хубави книги на професор Самюъл Хънтингън: „Сблъсъкът на цивилизациите“ и „Кои сме ние“.

„Сблъсъкът на цивилизациите“ Хънтингтън написва след разпадането на Съветския съюз. Там се казва, добре, вече няма Студена война, как ще върви светът занапред? Според автора, светът ще става все по-религиозен и ще се оформи около най-личните, близки за човека неща: езика, религиозността, т.н. Според него, светът ще се оформи около седем или осем цивилизации, и сблъсъкът на бъдещето ще бъде от религиозен характер. В тази книга, професорът буквално предрича 11 септември, т.е. сблъсъка с исляма.

Другата книга е „Кои сме ние“. В нея той задава много въпроси за идентичността на Америка, която е сложна амалгама от различни националности и произход, обединени от желанието да направят общество, което работи по-добре и в което проблемите се решават заедно.

Какво е бъдещето на Америка, ние не знаем. Не знаем, защото никога преди не е имало Америка, която да стигне до такъв момент. Америка продължава да е експеримент, защото никога преди в света не е имало република, която да е имала такава Конституция, да е минавала през такава Гражданска война и да е стигала до такива върхове в обединяването на нации.

Никога в историята не е имало такъв феномен и такъв експеримент. Как ще се развие? Може, както Тръмп беше избран в резултат на яснотата след Обама, и сега Америка да се събуди. Може хората, които имат т.нар. бяла вина, да решат, че им е втръснало от нея и да решат, че няма да има повече палежи, че ще се прилага законът и че престъпниците ще бъдат арестувани. Да, много от активистите на BLM, Антифа, белите марксисти и терористи са криминален контингент. Те би трябвало да са арестувани и в затворите. Не са, защото никой не иска да бъде обвинен за расист. Но е много възможно един ден това просто да приключи. Може един ден „лошите“ бели да решат, че не им пука кой какво мисли, да хванат нещата в ръце и да сложат престъпниците в затвора.

Има шанс тази нация да се събуди. Болшинството са с умерени или консервативни възгледи. Все още си траят, но с това, което Байдън прави сега, е възможно чашата да прелее. Не знаем дали махалото е стигнало крайната си точка.

Според различни изследвания, родените през 80-те години на 20-и век са най-объркани. Но следващото поколение, т.е. много от сегашните 15-16-годишни, които все още не са отровени с критическата расова теория, учудващо показват признаци на здрав разум. Това е така, защото пред тях вече е представен на практика (не на теория!) целият спектър от опции, и много от тях избират един традиционен, консервативен възглед за нещата, което ме радва. Има надежда.