Импийчмънт на Байдън – причини, реакции, рискове (видео)

На 12 септември 2023 г. Кевин МакКарти, говорител на Камарата на представителите (долната камара на Конгреса на САЩ), обяви искане за импийчмънт на президента Джо Байдън заради финансови злоупотреби, включително лично облагодетелстване чрез бизнеса на сина му Хънтър и възпрепятстване на данъчни разследвания на семейство Байдън.

Тези действия, според докладите на републиканците, създават възможност президентът Байдън да бъде изложен на влияния и изнудване от зловредни или чуждестранни сили, включително китайската комунистическа партия (ККП).

Калифорнийският републикански представител обяви искането без предварително гласуване в Камарата; вместо това разпореди на три комисии – по надзора, правната и по начините и средствата – да използват правомощията си, да разследват потенциални нарушения от страна на държавния глава, докато е бил вицепрезидент в правителството на Обама.

Защо импийчмънт?

Ето как МакКарти мотивира искането за импийчмънт на президента Джо Байдън пред Камарата на представителите.

„По време на разследвания открихме, че президентът Джо Байдън наистина е лъгал американския народ за знанието си относно задграничния бизнес на своето семейство. Наши свидетели потвърдиха, че президентът е участвал в многобройни телефонни разговори и е имал многократни общувания и вечери, довели до автомобили и милиони долари в джобовете на неговия син и на неговите бизнес партньори.

Банкови извлечения показват, че близо 20 милиона щ.д. са преведени по сметки на членове на семейство Байдън и техни съдружници, през различни фиктивни компании. Само Министерството на финансите разполага с данни за над 150 транзакции, отбелязани като подозрителни от американски банки. Дори доверен информатор на ФБР твърди, че семейство Байдън са приели подкуп. Байдън е използвал поста си, да уговаря със съдружниците на Хънтър, ролята му в „Буризма“, украинската енергийна компания.

И накрая, въпреки тези сериозни твърдения, изглежда семейството на президента се ползва със специално отношение от Администрацията: отношение, което нямаше да получат, ако не бяха свързани с президента.

Това са твърдения за злоупотреба с власт, възпрепятстване и корупция, които да бъдат разследвани от Камарата на представителите. Затова днес аз призовавам да се задейства официално процес за импийчмънт на президента Джо Байдън. Тази логична следваща стъпка ще даде на нашите комисии пълна власт да съберат всички факти и отговори на вниманието на американската общественост. Търсим именно отговорите. Вярвам, че и президентът иска да отговори на тези твърдения и въпроси.

Инициативата ще се ръководи от Джеймс Комър (председател на Комисията за надзор и отчетност), в координация с Джим Джордан (председател на Правната комисия) и Джейсън Смит (председател на Комисията за начини и средства).

Решението на този казус няма да е лекомислено, независимо от коя партия сте и за кого сте гласували. Тези факти засягат всеки американец. Американците заслужават да знаят, че обществените постове не са за продан. И че федералното правителство не се използва като прикритие за действията на семейства, свързани с политиката. Призовавам президента и неговия екип да сътрудничат на това разследване, в интерес на прозрачността. Твърдо решени сме да намерим отговорите. Нищо повече, нищо по-малко. Ще следваме доказателствата. Благодаря ви!“

20 милиона долара от чужбина

МакКарти се позова на разследване на Комисията за надзор и отчетност в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, според което семейство Байдън и техни партньори са получили плащания в размер на над 20 милиона щ.д. (36.4 милиона лв.) от чуждестранни субекти.

Румъния, 3 милиона щ.д.

На 28 септември 2015 г. вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън, посреща румънския президент Клаус Йоанис в Белия дом.

На 5 ноември 2015 г. румънският бизнесмен Габриел Поповициу (свързан с разследване на корупция по високите етажи на властта), започва да депозира суми по банкова сметка на партньор на Байдън (Робинсън Уокър) – които по-късно стигат да сметки на семейство Байдън. Поповициу прави 16 превода на обща стойност 3 милиона щ.д. (5.4 милиона лв.) до партньора на Байдън, докато той е вицепрезидент. Накрая 1.038 милиона щ.д. (1.8 милиона лв.) от общата сума са депозирани по сметки на семейство Байдън.

Китай, 8 милиона щ.д.

На 1 март 2017 г., по-малко от два месеца, след като вицепрезидентът Байдън напуска обществена длъжност, китайската компания State Energy HK Limited превежда 3 милиона щ.д. (5.4 милиона лв.) по банкова сметка на партньор на Байдън. Същата сметка ползвана в румънския случай. Впоследстие семейство Байдън получава в рамките на три месеца близо 1 065 692 щ.д. (1.8 милиона щ.д.) по различни сметки.

Председателят на китайската компания CEFC дава на Хънтър Байдън диамант на стойност 80 000 щ.д. (146 580 лв.). Също през лятото на 2017 г. CEFC учредява с Байдън съвместно дружество. Следват два превода от китайците към семейство Байдън – 100 000 щ.д. (145 787 лв.) и 5 милиона щ.д. (9.1 милиона лв.).

Допълнителни облаги семейство Байдън са получили от China- Bohai Harvest RST Equity Investment Fund Management Co., Ltd. (BHR). Комисията по надзор и отчетност обещава данни в следващи доклади.
Относно участието на Хънтър Байдън в BHR, Комисията разкрива следното:

На 1 ноември 2013 г. Хънтър Байдън и китайски инвеститори учредяват BHR – инвестиционен фонд контролиран от Bank of China (четвъртата по големина банка в света) – с предмет на дейност сливания и придобивания, инвестиции и реформи на държавни предприятия.

На 4 декември 2013 г. вицепрезидентът Джо Байдън с Хънтър Байдън посещават Китай с правителствения самолет Air Force 2, за да се срещнат с изпълнителния директор на BHR, Джонатан Ли. Скоро след това разрешителното на BHR е одобрено и Хънтър Байдън става член на борда на директорите.

На 9 септември 2014 г. Хънтър Байдън инвестира 484 920 щ.д. (881 991 лв.) в BHR.

На 12 септември 2014 г. BHR инвестира 1.7 милиарда щ.д. (3 милиарда лв.) в свързана с ККП (китайската комунистическа партия) петролна и химическа компния.

На 15 септември 2015 г. BHR заедно със свързана с ККП компания, придобиват американската Henniges Automotive, за 600 милиона щ.д. (1 милиард лв.).

На 1 ноември 2016 г. BHR купува миноритарен дял в африканската кобалтова/медна мина Tenke Fungurume Mining S.A. за 1.14 милиарда щ.д. (2.07 милиарда лв.).

На 1 януари 2017. BHR инвестира 460 милиона щ.д. (838 милиона лв.) в китайска компания за лицево разпознаване.

Украйна, 6.5 милиона щ.д.

На 15 април 2014 г. украинската енергийна компания „Буризма“ назначава съдружника на Хънтър Байдън – Девън Арчър – за член на борда на директорите.

На 12 май 2014 г. Хънтър Байдън също става член на борда на директорите. Байдън и Арчър получават по 1 милион щ.д. (1.8 милиона лв.) годишно за този пост.

През декември 2015 г. след събрание на борда на директорите на „Буризма“, собственикът Микола Злочевски и Хънтър Байдън се „обаждат в ДиСи“ (бел.ред. Вашингтон) заради зараждащо се напрежение: по-късно Злочевски е обвинен в подкупване на украински държавни служители с 6 милиона щ.д. (10.9 милиона лв.) в опит да прекрати разследване на „Буризма“.

Съветникът на „Буризма“ Вадим Пожарски предлага високопоставени американски служители да дойдат в Украйна и да разговарят с главния прокурор Виктор Шокин и с президента Петро Порошенко относно разследването срещу Злочевски. Шокин разследва „Буризма“ и собственика ѝ за измама.

На 7 декември 2015 г. Джо Байдън пристига в Украйна и нарежда на Порошенко да уволни Шокин, ако иска страната да получи заем от МВФ в размер на 1 милиард щ.д. (1.8 милиарда лв.).

На 4 февруари 2016 г. Злочевски прави луксозни подаръци на Хънтър Байдън за рождения му ден.

На 11 февруари 2016 г. вицепрезидентът Джо Байдън и президентът Порошенко разговарят по телефона.

На 16 февруари 2016 г. Порошенко моли Шокин да подаде оставка. Три дни по-късно, Порошенко казва, че е получил оставката на Шокин.

На 29 март 2016 г. украинският парламент одобрява оставката на Шокин.

На 13 юни 2020 г. властите в Украйна обявяват, че Злочевски е предложил подкуп от 6 милиона щ.д. (10.9 милиона лв.) за прекратяване разследване на „Буризма“ и нейния собственик.

На 31 юли 2023 г. съдружникът на Хънтър Байдън, Арчър, свидетелства пред Комисията, че Джо Байдън е бил „търговската марка“, която Хънтър Байдън е продавал по света, за да обогати семейството си. Арчър също признава, че „Буризма“ е щяла да излезе от бизнеса, ако към нея не е била прикрепена именно тази търговска марка.

Русия, 3.5 милиона щ.д.

На 14 февруари 2014 г. руският олигарх и най-богата жена в Русия, Елена Батурина, превежда 3.5 милиона щ.д. (6.3 милиона лв.) на компанията Rosemont Seneca.

На 11 март 2014 г. преводът е разделен на две: 750 000 щ.д. (1.3 милиона лв.) отиват по сметка на Девън Арчър, а остатъкът – на Rosemont Seneca Bohai, компания с равни участия на Арчър и Хънтър Байдън.

Казахстан

На 5 февруари 2014 г. Хънтър Байдън се среща с казахстанския олигарх Кенес Ракишев в хотел „Хей Адамс“ във Вашингтон. В кореспонденция по електронната поща с Девън Арчър (бивш съдружник на Хънтър) относно срещата Ракишев предлага държавният секретар Джон Кери да посети Казахстан. Арчър му отговаря: „ако започнем бизнес съгласно плана, ще се погрижа визитата да се случи възможно най-скоро“. Ракишев е казахстански олигарх и милионер, както и директор на държавната нефтена компания KazMunayGas. Ракишев е приближен на Карим Масимов, който става министър-председател на 2 април 2014 г.

На 22 април 2014 г. Ракишев използва сингапурската си фирма Novatus Holdings, за да преведе 142 300 щ.д. (258 771 лв.) на една от фирмите на Хънтър Байдън, Rosemont Seneca. На следващия ден, 23 април 2014 г., Rosemont Seneca прехвърля същата сума на автотърговец, за автомобил на Хънтър Байдън.

На 22 декември 2014 г. казахстанската нефтена компания на Ракишев, украинската „Буризма“ и свързана с ККП компания обявяват международна финансова спогодба.

Сигнали за данъчни измами

Според свидетелства на служители на Федералната данъчна служба на САЩ пред Комисията по начини и средства, Министерството на правосъдието се е намесвало и престъпвало правомощията си с цел да предпази сина Хънтър, като забавяло техните разследвания, разкривало е ключова информация на адвокатите на Хънтър и неколкократно е отказвало одобрения за повдигане на обвинения срещу него.

Ето и конкретни твърдения:

Първо, федералното правителство не третира еднакво всички данъкоплатци, а се отнася преференциално към богати и влиятелни хора, включително сина на президента на САЩ.

Въпреки че данъчните служители са препоръчали на Хънтър Байдън да бъдат повдигнати обвинения за опити за избягване и укриване на данъци, измама и неверни декларации, умишлено неподаване на декларации, непредоставяне на информация и неплащане на данъци за над 8.3 милиона щ.д. (15 милиона лв.) приход, синът на президента е получил специално отношение от Министерство на правосъдието в хода на разследване срещу него, и е сключил правна сделка, за да не попадне зад решетките.

Министерство на правосъдието се е намесило в разследването, като го е предпазвало до изтичане давността на данъчните му престъпления.

Второ, разследванията срещу Байдън са съпровождани от постоянни, неоправдани забавяния, включително проверка на автентичността на съобщения между Хънтър и китайски държавни служители.

Прокурор Лесли Улф казал на разследващите, че „няма начин“ да одобри заповед за обиск, защото щели да бъдат открити доказателства във вилата на бившия вицепрезидент Байдън.

Разследващите били готови да предприемат действия през лятото на 2020 г., но служители на Министерство на правосъдието забавили молбите за действие, вероятно докато се навлезе в периода на 60 до 90 дни преди избори, когато политиката на Министерството не позволява действия срещи политически чувствителни лица. Тези забавяния спомогнали да се отложи повдигане на обвинения срещу Хънтър по време на вицепрезидентството на баща му.

Трето, според данъчните служители, прокурори съветвали адвокатите на Хънтър Байдън и им разкривали в аванс информация за разследването. Например, разследващи искали да претърсят склад в Северна Каролина, където Хънтър Байдън съхранявал документи, но прокурори информирали правните защитници на Байдън, давайки им възможност потенциално да премахнат, унищожат и променят доказателства. Отново заради издаване на информация, разследващите успели да вземат показания едва от един от дванадестима души в конкретен ден.

Четвърто, прокурори наредили на разследващите да не задават на свидетелите въпроси за Джо Байдън, наричайки го „големеца“. Окръжният прокурор на Делауеър, Дейвид Уайс, казал на разследващите, че не е „той, който решава дали да се повдигнат обвинения“.

Пето, целият разследващ екип бил разпуснат на 15 май 2023 г., след като отишли в Конгреса на САЩ.

Белият дом отвръща на удара

В деня след искането за импийчмънт, от Белия дом са изпратили писмо до директорите на основните американски медии, призовавайки ги да засилят наблюдението върху представителите на Републиканската партия в Камарата на представителите.

„Време е медиите да засилят контрола на републиканците в Камарата заради искането на импийчмънт основан на лъжи“, пише до CNN Ян Симс, говорител на Канцеларията на Белия дом.

Според писмото, неподкрепеният с доказателства опит за импийчмънт трябва да служи като „аларма за медиите“, и те не бива да стават жертви на фалшиво подобие на журналистика.

Една от причините за реакцията вероятно са публикациите на водещи издания като New York Times, които макар да се опитаха да оборят аргументите за импийчмънт, не ги нарекоха пряко дезинформация, и това е разочаровало Белия дом.

Писмото е било изпратено до CNN, New York Times, Fox News, Associated Press, CBS News и други.

Има ли шанс импийчмънтът?

Макар и подплътено със солидни факти, будещи притеснение, искането за импийчмънт е рисково, според анализ на консервативното издание National Review.

Една от причините е подкрепата в Камарата на представителите. МакКарти е прескочил гласуването на искането. Това подсказва, че липсва достатъчно подкрепа сред републиканците. И ако при предстоящото гласуване на самия импийчмънт републиканците не съберат достатъчно гласове, това ще се възприеме от Байдън като пълно оневиняване.

Ако все пак успеят да импийчнат Байдън в долната камара на Конгреса, Сенатът доминиран от демократите никога няма да го осъди. Опитът от предишни импийчмънти показва, че те се разглеждат повече като партийни усилия. Така беше при импийчмънта на Бил Клинтън и при първия на Тръмп.

Другият проблем е, че демократите лесно могат да отрекат твърденията като акт на отмъщение заради двата опита за импийчмънт и делата срещу Тръмп. Така фактите може да се „изгубят“, особено предвид обстоятелството, че големите американски медии не се интересуват от новини, представящи в негативна светлина семейство Байдън.

В близо 250-годишната история на САЩ няма успешен импийчмънт срещу президент. През 1974 г. Ричард Никсън подава оставка преди гласуване на импийчмънт. Камарата на представителите инициира импийчмънт, но само Сенатът (горната камара на Конгреса) има правомощията да осъди и отстрани от пост държавен служител.