В българската политика кой е ляв и кой е десен, стана ясно тази есен

Сакралният въпрос, кои парламентарни (и извънпарламентарни) партии са леви и кои десни, е обект на истински пунически войни в българското политическо пространство. Кой знае защо, повечето партии се обявяват за „десни“ и активистите им, с пяна на уста, се стараят да убедят в това обществото, независимо, че за някои от тях признаците показват обратното.

Възниква веднага справедливият въпрос, кои критерии трябва да приемем за меродавни, за да разграничим „лявото“ от „дясното“ в партийно-политическия живот на България. Тук няма да се впускаме в дълбокомислени философски разсъждения „що е ляво и дясно“. Ще постъпим по-просто.

За еталон на „лявото“ ще приемем неговата крайна форма – левичарството, олицетворено от новата тоталитарна идеология на Неомарксизма, която е напът да овладее Западния свят. Аналогично, под „дясно“ ще разбираме консервативната антитеза на това левичарско учение. А иначе, проблемът за идейната същност на левичарството е решен блестящо от фундаменталния труд (от съвременна гледна точка) на Вожда на марксистката революция Владимир Илич Ленин: „Левичарството – детската болест на комунизма“. Във връзка с генезиса и същността на Неомарксизма, вижте също тази статия.

По този начин ще поставим дилемата „ляво-дясно“ само в полето на социалните и културни отношения в обществото. В следвоенните години, често пъти десни партии прилагаха леви икономически мерки, а съответно имаше и случаи, когато леви партии прилагаха десни икономически политики. Това, разбира се, не правеше първите леви, а вторите десни. Оказа се, че дясноконсервативните и ляво-либералните (левичарски) възгледи по-слабо се влияят от икономическата база, отколкото от социалната обществена надстройка. В това се състоеше гениалната идея за културната революция на ревизионистите на марксизма от Франкфуртската школа и техните идейни съмишленици и ученици (Зигмунд Фройд, Антонио Грамши, Мишел Фуко, Джудит Бътлър и т.н.). Идея, която победоносно шества в Съединените щати и Европа повече от 20 години.

Но каква е връзката с идейната ориентация на българските политически партии? Съвсем пряка. Позиционирането на една политическа партия в ценностната област на левичарския неомарксизъм еднозначно ще я определи като „лява“. Обратно, ако една партия приема дясноконсервативната ценностна система, естествено можем да я наречем „дясна“.

Разбира се, има безпринципни политически субекти, които нямат определена ценностна система и гравитират конюнктурно между лявото и дясното крило. Освен това, лявата и дясна ориентация на партиите не е вечна и понякога може да се променя, при това драматично (пример – Демократическата партия в САЩ).

Кои политически партии можем да наречем „десни“ и кои „леви“

Две знаменателни събития определиха по напълно безспорен начин разпределението на българските политически партии от последните години, в лявото и дясното крило на политическия спектър.

Първото събитие беше гласуването по Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България.

В ЕП по това време са представени повечето от съществуващите към днешна дата български политически партии (включени в съответните парламентарни групи на ЕС).

Тяхното гласуване по резолюцията може да послужи като критерий за ориентацията им. За новите към момента парламентарни политически субекти е възможно в общи линии да направим някакво повече или по-малко обосновано допускане за лява или дясна ориентация…

Както е известно, на евроизборите през 2019 г., българските партии изпратиха 17 депутати в ЕП:

– ГЕРБ – 6: Емил Радев, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Александър Йорданов. В групата на ЕНП (EPP).
– БСП – 5: Елена Йончева, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Иво Христов, Сергей Станишев. В групата на Социалисти и Демократи (S&D).
– ДПС – 3: Илхан Кючук, Атидже Алиева-Вели и Искра Михайлова. В групата на Обнови Европа (Renew Europe).
– ВМРО – 2: Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, В групата на Европейски консерватори и реформисти (ECR).
– Демократична България (ДБ) – 1: Радан Кънев. В групата на ЕНП (EPP).

Както е известно, посочената резолюция беше приета от Европейския парламент с 358 гласа „за“, 277 гласа „против“ и 56 „въздържали се“.

Тя беше изготвена от председателя на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи Хуан Агилар (социалисти, Испания). А беше инициирана от българите Радан Кънев и Елена Йончева (!).

По резолюцията като цяло, българските евродепутати са взели следното отношение:

– „За“ са гласували:
представителят на ДБ от ЕНП: Радан Кънев;
представителите на БСП от S&D: Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев, Петър Витанов и Елена Йончева.

– „Против“ са гласували:
представителите на ГЕРБ от ЕНП: Асим Адемов, Александър Йорданов, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков и Емил Радев;
представителите на ВМРО от „Консерватори и реформисти“: Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.

– „Въздържал се“ са гласували:
представителите на ДПС от „Обнови Европа“: Атидже Алиева-Вели, Искра Михайлова, Илхан Кючюк (въпреки че почти цялата им група е гласувала „за“).

За отбелязване е, че само петима членове на групата на ЕНП са подкрепили текста при окончателното гласуване – сред тях е и депутатът от България Радан Кънев (ДБ).

Както е известно, резолюцията имаше антинационален, антибългарски характер, което е характерен аспект на левичарската неомарксистка идеология. Това е стремеж да се дезинтегрира, (раздроби, атомизира) националната държава, като основна пречка пред глобализацията. Затова левичарите поддържат винаги раздробяването на народите и подкрепят сепаратистките настроения (Каталония, Шотландия, Северна Македония). Така че, поддържането на резолюцията като цяло, представлява чисто левичарски акт.

Особено показателно е последващото гласуване по отделни параграфи от резолюцията, които имат ярка идейна насоченост, а именно:

Относно изтриване на текста за ОМО „Илинден“:

– „За изтриване на текста“ са гласували:
представителите на ГЕРБ от ЕНП – Андрей Ковачев, Емил Радев, Асим Адемов, Андрей Новаков, Ева Майдел, Александър Йорданов;
представителят на ДБ от ЕНП – Радан Кънев;
представителите на ВМРО от „Консерватори и реформисти“ – Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков.

– „За оставане на текста“ са гласували:
представителите на БСП от S&D: Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев, Петър Витанов и Елена Йончева;
представителите на ДПС от „Обнови Европа“ – Атидже Алиева-Вели, Искра Михайлова, Илхан Кючюк.

Относно изтриване на текста за Истанбулската конвенция:

– „За изтриване на текста“ са гласували:
представителите на ГЕРБ от ЕНП – Емил Радев, Асим Адемов, Ева Майдел, Александър Йорданов; представителите на ВМРО от „Консерватори и реформисти“ – Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков.

– „За оставане на текста“ са гласували:
представителят на ДБ от ЕНП – Радан Кънев;
представителите на ДПС от „Обнови Европа“ – Атидже Алиева-Вели, Искра Михайлова, Илхан Кючюк.

– „Въздържал се“ са гласували:
представителите на ГЕРБ от ЕНП – Андрей Ковачев, Андрей Новаков;
представителите на БСП от S&D: Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев, Петър Витанов и Елена Йончева (те са се въздържали, след като предния ден лидерът на социалистите, Корнелия Нинова, ги призовава да не подкрепят Истанбулската конвенция).

Относно изтриване на текста за положението с еднополовите бракове:

– „За изтриване на текста“ са гласували:
представителите на ГЕРБ от ЕНП – Андрей Ковачев, Емил Радев, Асим Адемов, Андрей Новаков, Ева Майдел, Александър Йорданов; представителите на ВМРО от „Консерватори и реформисти“ – Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков.

– „За оставане на текста“ са гласували:
представителят на ДБ от ЕНП – Радан Кънев;
представителите на ДПС от „Обнови Европа“ – Атидже Алиева-Вели, Искра Михайлова, Илхан Кючюк;
представителите на БСП от S&D: Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев, Петър Витанов и Елена Йончева.

Второто събитие беше гласуването по Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2021 г. относно правата на ЛГБТИК в ЕС.

В резолюцията се казва, че браковете сключени между хора от ЛГБТИ общности в една страна членка, трябва да бъдат признати във всички останали. Също така трябва да бъдат премахнати всички пречки в Общността, с които те се сблъскват.

Резолюцията беше приета с 387 гласа „за“, 161 „против“ и 123 „въздържал се“.

По резолюцията като цяло, българските евродепутати са взели следното отношение:

– „За“ са гласували:
представителят на ДБ от ЕНП – Радан Кънев;
представителите на ДПС от „Обнови Европа“ – Атидже Алиева-Вели, Искра Михайлова, Илхан Кючюк;
представителите на БСП от S&D: двама от петимата – Сергей Станишев и Елена Йончева (останалите не са гласували).

– „Против“ са гласували:
представителите на ГЕРБ от ЕНП – Асим Адемов, Александър Йорданов, Ева Майдел и Емил Радев; представителите на ВМРО от „Консерватори и реформисти“ – Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.

– „Въздържал се“ са гласували:
представителите на ГЕРБ от ЕНП: Андрей Ковачев и Андрей Новаков.

Разпределение

Ако обобщим тези 5 гласувания (четири по първата резолюция срещу България от 8 октомври 2020 г. и едно по втората резолюция за браковете на ЛГБТИ от 14 септември 2021 г.), ще се получи следната многозначителна картина, съставена от безпристрастни числа:

Разпределение на български политически партии, съобразно гласуването в ЕП, както следва:

• От шестимата в групата на ГЕРБ, „против“ гласуват 4, а 2 се „въздържат“: Андрей Ковачев и Андрей Новаков.

• Петимата представители на БСП са се „въздържали“ след натиск оказан от Корнелия Нинова, да не подкрепят Истанбулската конвенция.

• „За“ са гласували двама представители на БСП: Сергей Станишев и Елена Йончева. Останалите не са гласували.

Забележка:

– Членовете на ЕП, които гласуват „въздържал се“, на практика подкрепят тези, които гласуват „против“, защото решението се смята за прието тогава, когато гласовете „за“ представляват най-малко 50% + 1 глас от кворума (който пък е сумата от гласували „за“, „против“ и „въздържал се“).

С други думи, решението се приема, когато броят на гласувалите „за“ е поне с 1 глас повече, отколкото сумата от гласувалите „против“ и „въздържал се“.

– От друга страна, членовете на ЕП, които не вземат участие в гласуването, на практика подпомагат гласувалите „за“, защото намаляват кворума. Затова на гласуващите „за“ им е необходим по-малък брой гласове, за да достигнат границата 50% + 1 глас.

Заключение

Само един поглед върху горното разпределение ни дава еднозначен отговор на фундаменталния въпрос, който беше поставен в началото, относно българските партии, представени в ЕП. Ясно е, от вота на съответните партии, в коя колона ще попаднат: тази на левия вот (за резолюцията срещу България, включително за текстовете относно ОМО „Илинден“, Истанбулската конвенция и положението с еднополовите бракове и за резолюцията от 14 септември 2021 г. за признаване на еднополовите бракове) – колона 2, или на десния – алтернативната колона 3.

БСП – в 4 от 5 случая – попада в колоната на левия вот, като в единствения случай, когато се въздържат, това стана под натиск. Едва ли някой се е съмнявал, че БСП е лява партия.

Обаче има един многозначителен факт. В гласуването по резолюцията от 14 септември 2021 г. за признаване на еднополовите бракове, положително са гласували двама от петимата депутати на БСП в ЕП, а другите трима не са гласували, като по този начин поне с малко подпомагат гласуването „за“. Това е явно нарушаване на партийната линия.

БСП води консервативна политика по отношение на неомарксистката идеология. Това не е чудно. Те са класическа марксистка партия, но освен това електоратът им, който е предимно във високата възрастова група, е силно консервативно настроен по отношение на обществения (светски) морал. Това са хора, чиито родители са живели в Царство България и са възприели в значителна степен тогавашните морални ценности. В подобен дух са възпитавали и децата си. За този електорат са недопустими джендър идеологията, публичните прояви на ЛГБТ, мултикултурализма, КРТ и т.н… Освен това те са силно проруски настроени и затова понякога са определяни като „ЧервеноРуски“ привърженици.

Затова е логично да се приеме, че рано или късно в тази партия ще настъпи конфликт между по-старото, „консервативно“ поколение и по-младото, да го наречем „либерално“. Това рано или късно най-вероятно ще доведе до разцепване на тази партия, като е възможно с течение на времето напълно да изчезне, като прелее остатъчната си членска маса към други политически партии, предимно левичарски.

Отговор получава и спряганият от дълго време въпрос за принадлежността на ДБ към дясното политическо пространство. Съвсем ясно се вижда от разпределението, че партията в 4 от 5 случая попада в колоната на левия вот при посочените решаващи гласувания в ЕП. Нейният единствен депутат и един от лидерите, Радан Кънев, последователно заема антибългарска и левичарска позиция при вотовете. Единственото му гласуване „против“ за текстовете относно ОМО „Илинден“, по всичко личи, че е тактическа маневра.

Кънев безцеремонно оправдава гласуването си във вота от 8 октомври 2020 г., като пред БНТ буквално заявява: „Постигнахме целта си. Това е голям успех за гражданите, а не за политиците и партиите…“ В отговор на въпрос, евродепутатът посочи, че е подкрепил текста за Истанбулската конвенцията, защото е полезен документ, отговарящ на тежък проблем.

Фактът е неоспорим. ДБ е лява партия с типично левичарска ценностна система. Това не е чудно, след като в ръководството ѝ преобладават лица, генерично свързани с АБпФК.

Тази зависимост не е чужда и на значителна част от членската маса и симпатизантите, предимно млади образовани хора, т.нар. „ЧервеноЛеви“ привърженици.

По тази причина, ДБ привлича членове от по-младото поколение в класическите леви партии, нароили се от партията-майка БКП. На първо място, това се отнася до самата БСП, от която ДБ „засмуква“ членска маса и симпатизанти. Неслучайно на последните избори за районни кметове в София, ДБ спечелиха четирите си кметски места на втория тур и с решаващата помощ на БСП. Нищо чудно този процес дори да ускори „обезкостяването“ на БСП.

Процес, който ще засили обаче ролята на левичарския неомарксизъм в обществото и на първо място, в борбата за овладяване на образователните институции, с цел индоктриниране на децата и младежите.

Що се отнася до ДПС, тя се представя като типична лява партия в показаното разпределение, като единственото ѝ гласуване „въздържал се“ е очевидно с тактическа цел. „Лявото“ поведение на ДПС не бива обаче да ни заблуждава. При тази партия, да се говори за идеология, е твърде пресилено. В нея водещият стимул е преди всичко користолюбието, а конформизмът е норма на поведение. По-скоро прилича на търговска фирма, отколкото на политическа партия. Поведението ѝ в политическото пространство твърде неблагоприятно се отразява на националните интереси.

На пръв поглед ВМРО се представя в разпределението като истинска дясна партия. В действителност, това не е така. Партията няма установена идеология, а използва най-различни идеологически похвати, често пъти леви и популистки. В някои отношения застава на крайни, шовинистични позиции. Например девизът ѝ „България над всичко“ не само е националсоциалистически, но е и неморален, антидемократичен и антихуманен. Наистина, какво значи „над всичко“? Над истината, над морала, над свободата, дори над Бог? Още преди повече от 150 години, Христо Ботйов е разрешил тази нравствена дилема: „… Аз съм готов за целта да употребя сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…“ (писмо до Иван Драсов).

Тази партия беше зачената в грях, от който не можа да се отърси, независимо, че в нея се срещат и честни, качествени хора. За отбелязване е също, че сред членовете ѝ има немалък брой русофили. Изглежда, значителна част от тях, в последните месеци бяха „издърпани“ към крайно проруската партия „Възраждане“. Това предизвика електорална криза във ВМРО и партията вече на две изборни кампании не успява да премине четирипроцентовата бариера.

Независимо от това, дали ни харесва или не, но ГЕРБ се оказват единствената партия в съвременната българска политика, за която, с известно приближение, може да се каже, че има дясно поведение. Независимо от левите забежки и прояви на популизъм. Поне засега ГЕРБ се явява единствената голяма пречка в България, пред набиращия сили Неомарксизъм.

Що се отнася до новите политически проекти, като партията на Станислав Трифонов, ИТН, и неродената още партия на бившия вече икономически министър Кирил Петков, за тях малко конкретни неща могат да се кажат.

ИТН е „класическа“ популистка партия, с нулев управленски опит и без никаква ясна идеология. Говори се, че „не била нито лява, нито дясна“, което е доста сигурна индикация, че е по-скоро лява. Подозренията се засилват и от факта, че лидерът ѝ, Трифонов, отказа да даде ясен отговор подкрепя ли Истанбулската конвенция или не. В ръководството ѝ също има лица с генерични зависимости към АБпФК. Електоратът ѝ е непостоянен и неясен, изглежда с пролява ориентация.

Междувременно, новият политически проект на Кирил Петков беше обявен преди два дена. Нищо ясно не се разбра за политическата ориентация, освен едно многозначително изказване на самия Петков. Той припряно заяви, че партията му ще бъде „нито лява, нито дясна“ (!?). Явно не е чувал, че такова политическо животно няма.