Барабаните на голямата война (част 1)

Свободата е мила.
Истината е свята.
Мото на вестник „Дума на българските емигранти“ с издател някой си Ботйов – хъш, а по съвместителство – вестникар и поет

Si vis pacem, para bellum.
Платон – „Закони“; Вегеций – „Относно военните въпроси“

Балансът на силите не може да се поддържа от държава, която не е в състояние да се бие и следователно няма никаква тежест.
Сър Ейър Кроу, юли 1914 г.

В настоящия опит за анализ ще използваме преди всичко сравнително-историческия метод, както и наблюденията на видни визионери като Ейр Кроу и други имащи отношение към анализа на разглежданите проблеми.

Позиции и интереси на противостоящите световни групировки

Двете групировки, обособили се понастоящем в Глобалния свят, формално могат да бъдат обозначени като:

„Западен (или американски) блок“:
Това са страните от НАТО, Япония, Австралия и Нова Зеландия, обединени с официални договорни отношения. Политическата им система е изградена на принципите на представителната демокрация. Свързват ги военни отбранителни (неагресивни) съюзи. Най-голям е НАТО.

„Авторитарен (или китайски) блок“:
Това са Китай, Русия, Иран, Северна Корея, свързани с неформални отношения и предполагаеми тайни договорки. Политическата им система е изградена на принципите на авторитарното управление и псевдодемокрация, съответно обагрени в различни идеологеми: китайски „комунизъм“ (по-точно китайски националсоциализъм), месианско-православен руски шовинизъм, шиитска теокрация и севернокорейски комунизъм. По тази причина действията на тези Сили невинаги са предсказуеми.

Същевременно се формира и нещо като Трета групировка (в случая обединението БРИКС), която провъзгласява, че е неутрална. Но това е само игра на думи. Групата представлява механичен сбор от държави с различни обществено-политически системи, различни интереси и най-важното – сред тях има съмишленици и представители както на Авторитарния блок, така и необвързани. Това идва да покаже, че сдружението е нестабилно и при по-тежки военно-политически трусове най-вероятно е да се разпадне и да се препозиционира в двата основни блока, както ни показват примери от историята.

Отделен случай представлява групировката на ислямистите (представители на ортодоксалния ислям) – и сунити, и шиити. Те едва ли ще се присъединят явно към някой от двата блока, а освен това враждуват помежду си. Дори и сумарната им военна мощ не е голяма. Тяхната сила са тероризмът и партизанските операции. Но въпреки това всички се съобразяват с тях.

Главни Сили в тези две групировки са САЩ и Европейските страни от НАТО – в Западния блок и съответно Китай и Русия – в Авторитарния блок.

Обаче всички тези Сили не са независими деятели в полето на световните междудържавни отношения. Действията им са резултат от стремежите им да осъществят до най-високата възможна степен националния си интерес, както и от сложни взаимодействия помежду им, а също и с други, второстепенни Сили.

Освен това свободата на действие на главните Сили е функция и от обективните влияния на различни обстоятелства (политически, географски, природни, технологични, субективни и т.н) осигуряващи възможности за постигането на целите им, от една страна, а от друга – от обстоятелства създаващи пречки за постигането на тези цели.

Намерения, възможности и пречки пред САЩ

Развитие и позиция

Един поглед върху картата на света показва, че САЩ притежават уникалното и най-важно геостратегическо положение в света – огромна по дължина брегова линия между двата най-важни световни океани – Атлантическия и Тихия (като контролират директната връзка между тях, чрез Панамския канал) и чрез Аляска имат достъп до третия (Северния ледовит), така че имат директен достъп до 3 от 4-те световни океани и до голяма степен може да ги контролират чрез най-могъщия военноморски флот в света и чрез верига от военни бази в ключови точки на морските пътища. Северният и Среден Тихи океан по същество се явяват американско езеро, което обуславя и контрола върху четвъртия океан – Индийския. По същество американско езеро се явява и Средиземно море.

Историята ни учи, че европейски и/или световни Лидери могат да бъдат само Сили контролиращи значителна част от Световния океан.

Затова военноморското могъщество е едно от главните причина САЩ да са глобална сила и световен лидер.

Преди 248 години 13-те съединени държави в Америка с население 4 милиона души обявяват своята независимост от британската корона.

Оттогава досега, за близо век и половина, САЩ се превърнаха в най-могъщата държава на света.

Но Америка в исторически мащаб е млада като суперсила, тя започва да изгрява преди повече от 120 години, а окончателно се утвърждава преди 80 години като единствена икономическа суперсила и една от двете военни суперсили. Преди 35 години остана и единствена военна суперсила.

Могъществото на САЩ е несъпоставимо с никое държавно влияние след падането на Римската империя. Оттогава досега САЩ се превърнаха в най-могъщата държава на света.

От времената на Римската империя светът не е виждал такава мощ.

САЩ държат първенство във всички теоретични и приложни науки, в технологиите, във военното дело, в космическите изследвания. Създали са почти всички иновации на модерното време: редовните авиационни съобщения; конвейерното промишлено производство; обществената телевизия, включително цветната; телевизионните и радио мрежи; телеграфа; телефона; звукозаписа; осветителната лампа; радиолампата; транзистора; интегралната схема; микропроцесора; електронния компютър; персоналния компютър и интерактивното и софтуерното му управление; клетъчния телефон и клетъчната мрежа; световните спътникови мрежи; световната електронна мрежа (интернет); социалните мрежи; нанотехнологиите и генните технологии.

Държат повечето патенти и ноу-хау във високите технологии, а почти абсолютно – в военната и космическа техника.

Американската космическа наука и индустрия нямат съперници в света. НАСА, както и напоследък частните космически компании в САЩ, създадоха за 60 години най-мощните ракети носители, най-големия космодрум, спътниковите мрежи, космическите ракетоплани и многократните ракетни степени, Те изпратиха шест пъти експедиции до Луната и обратно, където стъпиха 12 астронавти, а 27 напуснаха околоземното пространство и летяха в открития Космос, изследваха с автоматични станции всички големи планети, от 20 години присъстват непрекъснато на повърхността на Марс, а един от автоматичните марсиански ровъри постави рекорд – 12 земни години безотказна работа. В момента на Марс работят два автоматизирани ровъра. Единствената страна, която изследва всички планети на слънчевата система от Меркурий до Нептун, Плутон и отвъд. Четири автоматични станции, изстреляни преди близо 50 години, напуснаха Слънчевата система, като с две от тях и досега се осъществява устойчива връзка. НАСА притежава 75% от международните космически станции (МКС) и дава толкова за издръжката им, нейни са и единствените два космически телескопа.

Около 60% от околоземните спътници са американски, като включват най-големите спътникови мрежи в областта на навигацията, природните ресурси, метеорологията, съобщенията, сеизмологията и тектониката, океаните и атмосферата. А пък американските компании държат също около 70% от пазара на спътникови и космически услуги.

САЩ имат най-развитата инфраструктура на света (дължината на жп линиите е три пъти повече отколкото на тогавашния СССР), а дължина на многолентовите магистрали e почти толкова, колкото в целия останал свят, най-дългата шосейна мрежа и най-голямата дължина на авиолиниине в света, най-много граждански летища.

Представляват най-високопродуктивната световна аграрна сила: само 1.4% от населението са фермери (в Индия те са 42.6%, в Китай – 24.9%, в Руската федерация – 5.8%, в България – 4.2%), но те изхранват страната и създават най-големия световен износ на агропродукция – с 50% повече от следващия в класацията, държат второ място в износа на пшеница, първо място в износа и производството на царевица, първо място в износа и производството на соя и т.н.; притежават 470 милиона хектара обработваема земя (само Китай има в повече с 10%, но при 4 пъти по-голямо население, а Руската федерация съответно – 90 милиона хектара).

Американският аграрен сектор е най-високопродуктивен в света: един фермер произвежда продукция за около 98 000 долара (съответно в Индия за около 2200, в Китай – 5800, в Руската федерация – 15 300) и т.н. [Източник: FAO Statistical pocketbook 2021]

По възобновяеми водни запаси САЩ са на трето място в света, а по площ на горите – също на трето място.

САЩ са и културен център на света: там се издават най-много книги и патенти на глава от населението, намират се най-големите библиотеки, най-големите музеи и най-големите театри и концертни зали, американските университети държат първенството във всички класации (за 2018 г. 7 от първите 10, 14 от първите 20 и т.н), в Америка са родени и/или работят една трета от всички нобелисти в света, същевременно са родени или работили близо половината от нобеловите лауреати в естествените науки. Над 80% от световния филмов пазар се държи от американски филми. Американската попкултура владее света.

Страната е на второ място в света по отношение на запаси от природни ресурси и притежава над 99% от стратегическите природни елементи; по добив на газ и нефт държи първо и трето място в света.

Военноморското могъщество е едно от главните причина САЩ да са глобална сила и световен лидер.

Те са най-могъщата военна машина в света с военен бюджет за 2022 г. от 877 милиарда долара – близо 40% от световния военен бюджет, толкова колкото е общият военен бюджет на следващите 11 страни (Китай, Индия, Русия, Великобритания, Франция, Германия, Саудитска Арабия, Южна Корея, Япония, Укпайна и Италия). Заедно с главните си съюзници (от НАТО и Япония, Канада, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия) за 2022 г. имат общо военен бюджет от 1414 милиарда долара, или 63% от световния военен бюджет (2240 милиарда долара). Съответно Китай и Русия имат общо 378 милиарда долара, или 17% от световния военен бюджет.

САЩ имат най-технологичната и най-тренирана в непрекъснати бойни условия армия. Притежават най-развитата високотехнологична военна индустрия в света. Армията им е по-силна от всички евенуални противници взети заедно. Флотът в еквивалентно отношение е близо два пъти по-мощен от всички останали световни военноморски сили взети заедно. Смята се например, че един разрушител от клас „Ърли Бърк“ въоръжен с противоракетната система Aegis има мощ колкото целия Черноморски флот на Руската федерация (зад абревиатурата Aegis се крие единствената към момента функционираща военна технология, предназначена за унищожаване на балистични ракети с малък и среден радиус на действие), а по отношение на атомните самолетоносачи съоръжени с катапулти, положението просто е несравнимо (11 броя – 2021 г., а в останалия свят – само 1 френски с два пъти по-малка мощ).

В края на 2014 г. в американския флот има 85 ядрено задвижвани кораби, включително 75 подводници (18 стратегически SSBN/SSGN с общо 432 балистични ракети и 56 атакуващи SSN) и 10 самолетоносачи. За сравнение – флотът на Руската федерация към 2014 г. има 21 ядрени подводници (8 стратегически подводници SSBN/SSGN, които са в експлоатация, със 126 балистични ракети и 13 ядрени атакуващи подводници SSN). Китай притежава 7 ядрени подводници (SSBN и SSN).

Американският военноморски флот е базиран във всички стратегически точки на Световния океан. Аналогично е положението и с американските ВВС – над 10 000 самолети и хеликоптери, в пъти повече отколкото на потенциалните противници, взети заедно (Руска федерация – 2000, Китай – 2000). САЩ имат достатъчна сдържаща ядрена мощ за всички останали ядрени сили и са единствената, която има реална възможност да нанесе на противника Непреодолим Първи ядрен удар. Американската военна индустрия е водеща в технологично и иновативно отношение.

САЩ са най-мощната икономика в света. За 2022 г. БВП на САЩ (25.5 трилиона долара) е колкото сумата от трите следващи: Китай (18 трилиона долара), Япония (4.2 трилиона долара) и Германия (4.1 трилиона долара). Същевременно САЩ е най-богатата страна в света (ако пренебрегнем шестте малки държави и държави джуджета), като осигурява 80 034 долара на глава от населението (съответно Руската федерация – 14 403 долара, КНР – 13 721; забележка: България – 14 893). Заедно с главните си съюзници (ЕС, Япония, Канада, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия) САЩ създават 52% от БВП на планетата, при което осигуряват общо 355 262 долара на глава от населението си, или 28 пъти колкото е средния световен БВП (Руската федерация и КНР създават общо 20% от световния БВП, при което осигуряват общо 28 124 долара на глава от населението си, или 2 пъти средния световен).

Американският народ представлява едно уникално население, народ най-вече от потомци на емигранти, пристигнали в Америка, за да успеят с труд и предприемчивост. Това е еманация на всички народи и раси по света – там са отишли най-смелите, най-предприемчивите хора и най-големите авантюристи. Близо 250 години САЩ се управляват от най-старата представителна демокрация в новата история и същевременно най-непоклатимата (досега) демокрация в съвременния свят. Те имат невероятно устойчиво политическо устройство, базирано на Конституцията (и Закона за правата), на федералната структура съставена от 50 отделни държави (обединени само от външната политика, отбраната, пощите и някои федерални институции) и на динамичното единство между Трите власти, където Свободата на словото е поставено на първо място (досега). А пък съдебната им система се смята за най-авторитетната в света (допреди 10-12 години).

САЩ са царството на чистия капитализъм, там се работи най-много и има най-големият шанс човекът да успее с труда си. Само от 100 години САЩ са най-могъщата страна на света, но те успяха да спасят света от чумите на НационалСоциализма и на Интернационал Социализма (Комунизма). Те изнесоха икономически и технологично на плещите си усилията на Съюзниците по време на Втората световна война – притежаваха две трети от общия им икономически и военен потенциал, а към края на войната имаха 12-милионна армия и произведоха половината от самолетите и танковете за цялата война, както и 80% от корабите. Те спечелиха и Студената война, като вкараха СССР в непосилна икономическа, военна и космическа надпревара.

Всичко това определя непоклатимото и уникално финансово положение на Америка. САЩ са единствената страна в света, която може да печата почти неограничено пари и да си позволи огромен дълг, като никоя друга на света. Това се определя от уникалното положение на долара в световната финансова система.

Така например мнoгo oт нoвoнaпeчaтaнитe пapи изoбщo нe ocтaвaт в CAЩ. Причината e, чe ocвeн изпoлзвaнeтo cи ĸaтo peзepвнa вaлyтa, вaлyтaтa нa CAЩ се изпoлзвa ĸaтo cигypeн aĸтив oт мнoгo инcтитyции, пpaвитeлcтвa и индивиди, ocoбeнo в Aзия. Toвa e тaĸa, зaщoтo инвecтитopитe тaм нe ca cĸлoнни дa пpиeмaт pиcĸa и вoлaтилнocттa нa мecтнитe вaлyти, cпpямo ĸoитo дoлapът стои непоклатимо.

А причината е проста – зад долара стои огромната мощ – финасова, икономическа и военна на САЩ. С други думи пpичинaтa зa фeнoмeнa e дoвepиeтo. Доларът може да рухне тогава и само тогава, когато рухнат и самите САЩ. Нещо, което ще предвещава неминуемия край на Света, какъвто го познаваме.

Така се cъздaвa гpaндиoзнo тъpceнe нa дoлapи извън cтpaнaтa. Heщo пoвeчe, cпopeд няĸoи иĸoнoмиcти, нeoбxoдимocттa oт вaлyтaтa e тoлĸoвa гoлямa, чe нa глoбaлнo paвнищe дeфицитът нa дoлapи възлизa нa 13 трилиона ĸъм нacтoящия мoмeнт. Двигaтeл нa тoвa тъpceнe ca зaдължeниятa нa пpaвитeлcтвaтa пo cвeтa, дeнoминиpaни в дoлapи. Bcъщнocт ĸъм ĸpaя нa 2019 г. дeнoминиpaнитe в дoлapи дъpжaвни цeнни ĸнижa глoбaлнo се yдвoиxa cпpямo 2008 г., ĸaтo тe вeчe възлизaт нa нaд 60 трилиона дoлapa.

Ето затова е незаменим доларът – заради доверието. Просто няма конкурент, защото зад него стои колосална мощ, невиждана от времето на Римската империя. И всеки икономически субект психологически отчита тази причина и затова насочва доверието си именно към долара.

Намерения

За САЩ е жизненоважно на първо време да ограничат нарастващата икономическа и военноморска мощ на Китай, която се явява заплаха за техните интереси в Източна Азия и Тихия океан, както и за съюзниците им Япония и Южна Корея, а също и за Тайван – важен технологичен център и звено от веригата, която прегражда достъпа на Китай към Световния океан. При това не се изключват и военни средства, като крайна мярка при военна заплаха от страна на Китай.

Така отношенията между суперсилата САЩ и нововъзникващата експанзивна Сила – Китай, в качествено отношение има почти пълно съответствие със стратегическите паралели между англо-германското съперничество преди ПСВ и настоящото между Китай и САЩ (през погледа на големия визионер сър Ейр Кроу).

Основният паралел между възхода на Германия тогава и възхода на Китай сега е дефиниран в предизвикателствата, които те поставят пред доминиращата морска сила и лидер на системата – тогава Великобритания, а сега – Съединените щати.

Германия тогава застрашава британското морско превъзходство чрез създаване на голям военен флот, за да допълни мощта на сухопътната си армия, подобно на Китай понастоящем, който също започва да строи впечатляващ флот, а същевременно сухопътната му армия е най-силната в Азия.

Както в началото на 20-и век, когато военната и промишлена мощ на Германия става несъвместима със съществуването на Британската империя, така и сега – успешният китайски възход в последните 30 години става несъвместим с американската позиция в Тихия океан, а оттам и по целия свят.

Такова развитие, от гледна точка на САЩ, заплашва да ги лиши от най-важния им инструмент за влияние върху стратегическото равновесие в Източна Азия и Западния Тихи океан – военноморската доминация.

Затова САЩ ще се стремят да съхранят лидерската си позиция в света и статуса си на Световен жандарм, което неизбежно води към някаква форма на конфронтация с Китай.

В случай на успех те ще продължават да се радват на огромното доверие на световните пазари и ще гарантират изключителната роля на долара като световна резервна валута, което ще им позволи да печатат неограничено пари и да емитират голям държавен дълг.

Външнополитическата доктрина на САЩ обаче е в значителна зависимост от управляващата в съответния момент администрация – републиканска или демократическа. В последните 20 години Демократическата партия беше овладяна от левите либерали и премина на неомарксистки позиции. Така поляризацията между двете партии премина в национално разделение между десни консерватори и леви либерали (левичари). В последните две десетилетия управляваха предимно демократите и така се въведоха левите зелени политики и глобалните търговски практики, което вкара страната в още по-стръмна спирала на деиндустриализация.

Друго важно предизвикателство пред САЩ е дали ще успеят да запазят лидерството си във високите технологии и науката, и едновременно да реиндустриализират поне частично икономиката, за да осигурят независимостта си от чужди, враждебни фактори и да гарантират неотслабващо ниво на военната си мощ.

Политическата система в САЩ е основата, осигуряваща стабилността и могъществото на страната. Тя е уникален продукт на най-старата непрекъсната демократична система в новата световна история. Гарант за политическата структура е Конституцията (заедно със Закона за правата), която осигурява независимост и взаимен контрол между трите Власти, в една федерация от равноправни държави (щати). Вече два и половина века тази Конституция стои непоклатимо в основите на най-представителната световна демокрация (въпреки непрестанните атаки отляво в последните десетилетия), като гарантира вътрешната стабилност на институциите (засега).

Възможности

Никоя друга Сила, включително Китай, засега не могат военно да навредят на САЩ, защото те имат най-силната армия в света, флотът им владее океаните и е по-мощен от всички останали на света, а техните ВВС са близо 3 пъти повече от тези на Китай и Русия, взети заедно. Подкрепени са от най-мощната икономика и финансова система в света, най-високо технологичната индустрия и най-развитите теоретична и приложна наука и космически технологии. Най-много университети в челните световни класации, дали са на света най-много нобелови лауреати във всички области на науките. Притежават най-развитата инфраструктура. Те са и най-голямата аграрна сила. Имат най-доброто геостратегическо положение в света. Огромни природни и енергийни ресурси, което осигурява независимост на индустрията и енергопотреблението.
След падането на Римската империя светът не познава такова могъщество.

В по-голямата си част хората, които сега населяват Земята, едва ли могат да си представят свят, в който американската култура, икономика и военна мощ да не влияят върху безброй аспекти от тяхното ежедневие.

Въпросът, който може да се постави в контекста на изложеното дотук е: има ли граница американската мощ и може ли тя да осигури баланс на силите (т.е. световния мир)?

Пречки и заплахи

В последните две десетилетия деиндустриализацията в САЩ се ускори значително и дори жизненоважни индустрии бяха ликвидирани или прехвърлени зад граница (стоманодобив, корабостроене, клонове на цветната металургия и химическата промишленост). А пък Китай (и други азиатски страни, дори Русия) станаха доставчици на основни индустриални стоки и базови суровини в САЩ.

Военната индустрия също беше съкратена и трансформирана на търговска основа. Същевременно в армията започнаха да се въвеждат ляволиберални практики, което подронва моралната ѝ стабилност и боеготовност.

Потребителската нагласа на американското общество отдавна вече се е превърнала в норма. Затова значителна пречка пред евентуално въвличане във военни действия на американската армия ще бъде общественото мнение в страната, което е настроено изолационистки и пацифистки (дори сибаритски). Американците общо взето не са склонни да воюват за интересите на други страни.

Пречка до известна степен може да бъде и нарушаването при военни действия на търговските връзки с Китай, които компенсират в момента деиндустриализацията на страната.

Това положение до голяма степен се дължи на късогледата политика на американската дипломация и стратегическата визия на американските администрации след Никсън, които категорично спомогнаха за бурното развитие на Китай и превръщането му в световна фабрика, което беше една от главните причини за американската деиндустриализация.

Така на практика пролича фаталното неразбиране от страна на западните анализатори на китайската народопсихология и стратегията на китайската държава, оформени през 20 века история.

Но всъщност поне 50% от общия ръст на Китай през 30-те години след 1972 г. (срещата между Никсън и Мао) се дължи на САЩ. [Източник: Майкъл Пилсбъри – „Стогодишният маратон“]

Идеята тогава беше да се привлече Китай към САЩ като противовес на Съветския съюз. Идея, която с времето беше доведена до абсурд.

Така през 1978 г. президентът Картър изпрати в Китай най-впечатляващата делегация от американски учени, посещавала някога друга страна. Води я Марк Прес, главен научен консултант на президента и бивш преподавател в МIТ (Масачузетски технологичен институт). Китайците я приемат с радост и огромно уважение. На срещите Дън Сяопин заявява, че САЩ би трябвало да приемат незабавно 700 китайски учени на специализация, с тенденция броят им през следващите години да нарасне на десетки хиляди. Дън толкова настоявал за отговор, че Марк Прес се втурнал към телефона, за да събуди президента в три часа през нощта с радостното (?!) съобщение!

В първите пет години след това 19 000 китайски студенти постъпват в американски университети, главно в областта на естествените науки, инженерството и здравеопазването. САЩ се съгласяват също да се ангажират по-решително и с дискретно военно сътрудничество. Президентска директива, подписана пред 1978 г. от президента Картър, включва редица програми за помощ, чрез които Китай получава наготово сведения за редица американски научно-технически разработки и открития в областта на енергетиката, земеделието, космическите технологии, общественото здравеопазване.

На следващата година КНР получава и статут на „най-облагодетелстваната нация“ в търговията със САЩ.

С директива по националната сигурност NSDD 11, подписана от президента Роналд Рейгън през 1981 г. е разрешено на Китай да се продават усъвършенствани въздушни, сухоземни, военноморски и ракетни технологии. Друга директива от 1982 г. (NSDD 12) легитимира и ядреното сътрудничество между САЩ и КНР, което помага на китайците да доразвият своите ядрени програми (не само за мирни, но и за военни цели).

Въпреки че президентът Рейгън първоначално бил против такова широко сътрудничество, съветниците му го убеждават, че това е необходимо, заради противопоставяне на Китай срещу СССР.

САЩ финансират и квалификационни курсове за новосъздадени държавни институти в Китай, специализирани в генното инженерство, автоматизацията, биотехнологиите, лазерите, космическите технологии, роботиката и други. Дори е разрешено китайска делегация от специалисти да посети агенцията DARPA – перлата в короната на националната сигурност на Съединените щати. А пък през 1985 г. е одобрена продажбата на шест големи оръжейни системи на Китай на обща стойност над 1 милиард долара, предназначени за укрепване на китайската армия, флот и ВВС.

През март 1986 г. е оказана помощ на Китай в изграждането на 8 национални научно-изследователски центъра в областта на генното инженерство, роботиката, изкуствения интелект, автоматизацията, биотехнологията, лазерите, суперкомпютрите и космическите технологии.

Дори събитията на площад „Тиенанмън“ не бяха в състояние да отворят очите на американските анализатори. Те тогава не могат да разберат, че китайската комунистическа партия не е вече „комунистическа“ в истинския смисъл на думата, а се връща към идеите на Конфуций, съчетани с нещо като „хипернационализъм“ (по-точно националсоциализъм в една по-осъвременена форма)…
И помощта за Китай продължава с почти същия темп до 1992, когато в Белия дом влиза президента Клинтън. Следва краткотрайно охладняване, но след решителни действия на китайското лоби във Вашингтон, добрите отношения пак са възобновени (т.е. помощта за Китай).

Следващото голямо изпитание е злощастният инцидент с бомбардировката от страна на НАТО над китайското посолство в Белград през май 1999 г., при което има и жертви. Във Вашингтон не очакват бурната реакция в Пекин, хилядните демонстрации, обсадата и атаките срещу американското посолство и дипломатически обекти, въпреки че са били предупредени от високопоставен китайски беглец (т. нар. от Майкъл Пилсбъри „мистър Уайт“). Администрацията буквално не разбира какво става и защо досегашният „приятел“ се държи така неадекватно, след такъв нелеп инцидент.

През 2001 г. американското разузнаване се добира до секретна стенограма от заседание на Политбюро на ККП, свикано по спешност след инцидента. От тази стенограма става ясно какво е истинското отношение на китайското висше ръководство към САЩ. Там Ли Пън заявява: „… Този инцидент ни напомня най-категорично, че Съединените щати са наш враг. И не са никакъв приятел, както твърдят някои“.

Вицепремиерът Ли Ланцин смята, че в бъдеще пряката конфронтация между Китай и Съединените щати ще е неизбежна. Според него Клинтън извършил съзнателна провокация, за да провери реакцията на китайското ръководство и народа, и да се увери как правителството ще реагира и какви мерки ще вземе. Последното е мнение, около което всички членове на Политбюро се обединяват.
Никой не обсъдил вероятността това да е неумишлен инцидент.
Този документ за сетен път показва шаблонния начин на мислене, характерен не само за китайското ръководство, но и за самата китайска култура, и базиран на стандартни примери и модели от историята на страната.

Колкото и да е фрапиращо обаче, и тези разкрития не нарушават особено блаженото самоуспокоение във Вашингтон по отношение на истинските китайски намерения, въпреки, че посоченият по-горе „мистър Уайт“ обяснил в тесен кръг на американското разузнаване, за какво става въпрос:

„СССР вече го няма, те получиха каквото искаха и сега вече не сте им нужни.“

Обаче разузнаването, анализаторите и администрацията игнорират почти напълно антиамериканските сигнали – според тях това било само временна фаза в отношенията.

Една от причините, но разбира се, не главната е, че през цялото време американското разузнаване е било водено за носа от една двойна китайска шпионка (т. нар. от Пилсбъри „мис Грийн“), която дълги години предоставяла подвеждаща информация за изключително голямото благоразположение на висшето китайско ръководство към Съединените щати. С нейното разобличаване започва бавно и мъчително преосмисляне на китайско-американските отношения.

През 2005 г. една друга китайка (наречена от Пилсбъри „мис Тан“) бяга на Запад и потвърждава пред разузнавателната общност, че икономическият компонент на „Маратонската стратегия“ включва стремежа на Китай да измести Америка от мястото ѝ на водеща икономическа сила в света. Тя споделя също, че висши държавни служители изучавали тази стратегия в рамките на секретна образователна програма провеждана в Школата на ЦК на ККП. Сред тях имало и бъдещи генерали от армията, като тази квалификация била задължително условие за повишение. Програмата включвала уроци от древнокитайската история, както и запознаване с американски издания, описващи как САЩ са станали за два века най-могъщата икономика в света. Смятало се, че Китай може да използва техния пример, но да реализира икономическото си превъзходство в по-кратки срокове. Накрая „мис Тан“ обяснила, че идеите за китайската стратегия идвали от… Световната банка!

Така китайската стратегия да се пробие съветското „обкръжение“ с помощта на съюзническо „воюващо царство“ се оказа изключително успешна. Дори към 2010 г. в САЩ учат около 240 000 китайски студенти.

Отделихме повече внимание на злощастния уклон в отношенията между САЩ и КНР след 1972 г. поради неадекватния подход на американското разузнаване, анализатори и дипломация, както и склонността към самозаблуди на базата на непознаване историята, народопсихологията и особеностите на обществената система и идеология.

Този уклон се появява още по време на Виетнамската война, после при разпада на СССР, но дава най-горчиви плодове в отношенията на Съединените щати с Китай, когато в резултат до голяма степен от 30-годишна научно-техническа и военна помощ американците си създадоха могъщ съперник (не без помощта на Световната банка) който протяга ръка към световното им лидерство.

По наше мнение този подход е резултат не толкова от сравнително краткото време (100 години), през което САЩ стават най-мощната държава в света (т.е. наличие на някаква неопитност в междудържавните отношения), колкото най-вече от огромната икономическа, финансова и военна мощ, която се оказва под техен контрол, и довежда до самоуспокоение, самодоволство и чувство за всесилие.

Съединените щати съсредоточиха за по-малко от един век една невиждана дотогава икономическа и военна мощ. Този невероятно бърз и удивителен възход не можеше да не предизвика високомерие и чувство за превъзходство. Американските външнополитически доктрини често бяха насочени към това да прегазват силово проблемите, вместо да ги решават по дипломатичен начин. Последица от този похват е устойчивата практика, сред американските (и европейски) анализатори, да се тълкуват обществените и политически събития по света само и единствено от гледната точка на западния човек. Тази практика нанесе големи щети на американската политика и на Запада изобщо, като например неразбирането същността на комунизма и на СССР (въпреки преобладаващо разумните съвети на Джордж Кенан относно Съветския съюз); същността на ортодоксалния ислям и движещите сили на Арабската пролет; проблемите на Латинска Америка; неразбирането на феномена Китай и неговите намерения; и т.н.

Това създава нещо като „рефлекс на слона“, т.е. нагласата външнополитическите проблеми да се разрешават не толкова със задълбочени анализи и отчитане на всички действащи фактори (географски, исторически, национални, икономически и психологически), а да се „прегазват“, не само силово, но и твърде самоуверено, без отчитане на всички обстоятелства. Този навик стои твърде далеч от методите на Британската дипломация, която успява близо 200 години да доминира световните дела с много по-малко сила, но с находчива, аналитична и интелигентна дипломация.

Същият уклон за нещастие се проявява и в отношенията към новата руска държава, при което бяха допуснати подобни стратегически грешки. След 1991 г. бяха възприети редица погрешни предпоставки поради вяра в неверни постулати, един от които беше особено подвеждащ, а именно, че в Русия е възможно в кратки срокове да се изгради демократично общество с институции подобни на западните. Тези идеи показват пълното неразбиране на руската история и особено народопсихологията, утвърдила се в последните 800 години, под влияние на монголите, крепостното робство, полуезическото православие и под мощното влияние на месианската идея за „Третия Рим и Светата Рус“, както и на марксистко-ленинската идеология. Вместо това сред западните анализатори битуваше полунасериозно наратива за „загадъчната руска душа“!

Това доведе до подценяване заплахата за Съединените щати от страна на Русия, по същия начин, както беше подценявана дълго време заплахата от страна на Китай. Нещо повече, по съвсем същата схема беше спомагано за възстановяване и модернизация на руския научно-технически (и дори военен) потенциал и на страната като цяло, на базата на американска научна, техническа и финансова помощ в течение на поне 20 години.

И така, докато се стигна до Войната.

Война, в която Русия и Китай, вече като съюзници, се явяват врагове на Запада, на западните институции и на западната цивилизация.

Въпросът е, дали тази огромна стопанска и военна мощ на Съединените щати ще може да запази баланса на силите в света против домогванията от страна на рушителите на световния ред.

Не бива да забравяме обаче, че Силата, била тя икономическа или дори военна, е винаги ограничена отгоре и не може да нараства безкрайно.

Възможен ли е упадъкът на такава сила?

А може би вече го наблюдаваме?

Един от признаците е деиндустриализацията.

В последните две десетилетия тя се ускори значително и дори жизненоважни индустрии бяха ликвидирани или прехвърлени зад граница. Америка вече не е най-големият световен производител. Икономическото и финансово могъщество, само по себе си, не е достатъчното условие за обезпечаване могъществото на една суперсила.

Независимото материално производство в момент на криза, особено световна, е от решаващо значение. Така беше спечелена ВСВ, благодарение преди всичко, на американската индустриална мощ.

В момента преобладаващата част от американската тежка индустрия е изведена в други страни, където разходите са по-малки (голяма част от черната и цветна металургия, химическото производство, корабостроенето, металообработването, хартиеното произнодство, част от машиностроенето, голяма част от корабостроенето и т.н.).

Но не само. Също такава е участта на важни клонове от високотехнологичните индустрии. Например производството на пасивни електронни елементи и полупроводници почти изцяло е прехвърлено в Китай. Подобно е и положението със значителна част от електронната и измервателна апаратура.

Навремето в САЩ са се произвеждали близо 100% от интегралните схеми (интегрални схеми, известни в нета и като „чипове“). Понастоящем тук се произвеждат само около 7% от световното производство на интегрални схеми (компанията „Интел“ и военно производство), а останалото – предимно в тайванската компания TMSC и в Китай.

Китай (и други азиатски страни, дори и Русия) станаха доставчици на основни индустриални стоки в САЩ.

Военната индустрия също беше съкратена и трансформирана на търговска основа. Драстично е намалял броят на доставчиците за армията. А що се отнася до частните компании основни военни доставчици, броят им от 51 след края на Студената война понастоящем е намалял до само 5! В момента Съединените щати разполагат с 6 държавни военни заводa за производство на боеприпаси, а в края на ВСВ те са били 85. До началото на войната в САЩ се произвеждат 14 000 снарядa месечно. След това производството им беше увеличено 6 пъти и към 2024 г. се произвеждат около 90 000 снаряди месечно, според NYT. А през следващите две години (към 2026 г.) военното ведомство на САЩ планира да увеличи производството им още 5 пъти.

Тревожни факти показват, че производството на важни конвенционални оръжия и боеприпаси е в крайно недостатъчни количества, за да поддържа статуса на САЩ като световен лидер:
артилерийски системи, ПВО системи, установки за управляем ракетен огън, противотанкови средства, танкове и бронирани коли, самолети, както и муниции, особено тежки снаряди и особено експлозиви и т.н.

Особено тежко е положението с някои стратегически суровини: нитроцелулоза и памучните линтери, титан, редкоземни елементи, химикали, фармацевтични суровини и т.н., които се внасят от други страни, включително от враждебни (Китай и Русия), поради закриване на собственото военно производство вследствие на глобализацията!

В резултат, събитията от последните години доведоха до впечатлението, че САЩ изглежда не са готови за дълга (!) конвенционална война именно поради деиндустриализацията, най-вече на военно-промишления комплекс (ВПК).

Това е възпиращо условие не само във военно отношение, но и във връзка с прекратяване/намаляване на собственото производство на граждански изделия, подкрепящи военната индустрия и бойната готовност на армията, както и на цели индустрии: фармацевтични суровини и субстрати за лекарства, корабостроене (без военното), текстилно производство, производство на строителни машини, производство на интегрални схеми (без военните) и на пасивни и активни електронни елементи, производство на някои химически изделия, отделни клонове на металургията, добив на някои стратегически суровини, включително редкоземни елементи и т.н.

Вместо това се разчита на внос, не само от приятелски страни, но и от Китай (дори от Русия) в повечето случаи чрез морски комуникации (обикновено дълги и уязвими).

Тревога предизвиква също некомплектът в отделни видове въоръжени сили, както и споменатите тревожни аспекти на морално-политическото състояние в американската армия.

Изглежда крайно време е съюзниците на САЩ да поемат значителна част от общите разходи, отколкото досега, защото огромните средства хвърляни за отбрана от Съединените щати дават отрицателно отражение върху икономиката, инфраструктурата и градското развитие, а пък деиндустриализацията (изобщо в страните от НАТО), освен подриване на бойната готовност води и до изтичане на огромни финансови потоци за граница.

Пробивът по южната граница

Сериозна тревога предизвиква и пробивът по южната граница на САЩ.

Той беше осъществен по време на ляволибералните администрации (при президентите Обама и Байдън). Досега геостратегическото положение на САЩ беше уникално в света – нещо като остров, от изток и запад отворен с много дълга брегова линия към двата най-важни океани, от север – приятелска Канада, опираща в Северния полюс и явяваща се верен съюзник и икономически придатък на САЩ, а на юг – също приятелско Мексико, пак икономически придатък на САЩ.

С пробива на сигурността по южните граници, самото геостратегическо положение на страната е сериозно разклатено, което прави от проблема, задача за решаване от първостепенна важност.

Огъване пред ядреното Плашило

В последното десетилетие наблюдаваме отстъпление от страна на американската администрация пред ядрения шантаж от страна на путинска Русия (т. нар. „ядрено Плашило“), което дистигна апогей с отварянето на агресивната война на Русия в Украйна.

В действителност, през последните две години президентът Путин напредна със своите интереси в света дори по-лесно, отколкото се очакваше. Маневрите му бяха улеснени както от президента Обама, така и от президента Байдън, които се отдалечиха от традиционно силните реакции и бдителност, характерни за американската мегасила. Така Украйна плаща висока цена за стратегическите грешки на основните си съюзници. Слабостта на американската администрация на Байдън само насърчи руските действия, които далеч не са приключили.

Така след епизода с мълниеносното завземане на Крим Путин изчака търпеливо цели осем години, преди да действа отново в Украйна, за да бъде сигурен, че няма да срещне по-твърд отпор. Американските президенти не би трябвало да проявяват и най-малката слабост в международните отношения, особено към ядрена сила.

Руският ядрен шантаж, използван и досега като Плашило срещу Запада, има своите дълбоки корени още от съветско време. Основите на тази система за изнудване са положени лично от съветския лидер Никита Хрушчов, когато на срещата във Виена през 1961 г., използвайки ядрените заплахи, буквално прегазва младия Кенеди.

Така ядреният шантаж, изобретен от Хрушчов, стана едно от главните оръжия на Путин.

Редовно демонстрираният публично от страна на Запада страх от руския ядрен шантаж само насърчава управляващата кремълска клика да ожесточава агресивната война в Украйна и помпа нейното самочуствие.

Това за сетен път показва неразбирането от страна на западните анализатори, на руската народопсихология и в частност манталитета на кремълските управници, които най-много уважават силата и презират проявите на слабост.

А ето какво пише големият визионер сър Ейър Кроу по въпроса за шантажа в междудържавните отношения, още преди 120 години! (1907 г.):

Усилията на изнудвача обикновено се обезсмислят още при първото твърдо противопоставяне и решимостта от страна на обекта на изнудването, да се изправи смело пред всички възможни рискове от неблагоприятни ситуации, отколкото да продължи по пътя на безкрайните отстъпки.
Другата възможност за обекта на изнудването е да се подаде на заплахите от изнудвача, което само ще засили позициите на последния.
Но отдавна е доказано от историята, че това може да донесе само временно спокойствие на жертвата и със сигурност ще доведе до подновяване на тормоза с още по-високи претенции, след все по-кратки периоди на благосклонно търпение.

Неомарксизмът в армията

Голяма вреда на страната нанасят левичарските идеологии и най-вече неомарксизма (известен още като „културен марксизъм“) с неговите деривати: мултикултурализъм, ЛГБТ-изъм, зеленизъм, затоплизъм, веганизъм, Критична расова теория (CRT) прокламираща открито расизъм срещу бялата раса, Разнообразие, равнопоставеност, включване (DEI, Diversity, equity, inclusion) и т.н.

Всички те водят борба за атомизиране на обществото на отделни малки групи, някои от които, т. нар. „клети малцинства“ (т.е. тези, които били исторически подложени на преследвания и гонения предимно от „бялата раса и християните“) се надаряват с изключителни привилегии; заради тях се пренаписва историята, възлага им се мисията да бъдат активисти и субект на бъдещата социална („културна“) революция на мястото на работническата класа, която отдавна вече се била „обуржоазила“ и загубила напълно революционния си устрем.

Тези малцинства според теорията на неомарксизма (Франкфуртската школа и други) са: чернокожите; коренните жители на Америките и всички раси освен бялата; мюсюлманите и последователите на всякакви религии освен християнската; всички хора имащи сексуални отклонения (напоследък се обсъждат като „клето малцинство“ и хората с психични отклонения); та дори и такива с особени хранителни навици; също представителите на всякакви културни общности с изключение на европейската и накрая… жените (според Енгелс те от хилядолетия били потискани от мъжете).

Видно е, че не става въпрос за малцинства, а за обществени групи, призвани да осъществят чрез „културна“ революция, вековната мечта на всички левичари – от социалистите-утописти до франкфуртските мислители – деконструкция на „буржоазното семейство, морал и държава“ и изграждане върху руините на „Прекрасния Нов свят“.

Неомарксизмът овладя повечето университети в САЩ през последните 30 години (преди всичко хуманитарните катедри). Всяка година от университетите излизат хиляди младежи индоктринирани в идеите на неомарксизма. Те овладяват институциите, включително съдебната власт, медиите, обществените организации, образователната система, мениджмънта на големите транснационални корпорации (чрез които насърчават глобализма, развитие на нови пазари, свързани със „зелените политики“ и затоплизма, като същевременно финансират движенията свързани с неомарксизма).

Особено притеснително е настъплението на неомарксизма в американската армия. Внедряването на една политическа идеология в армията (подобно на армиите при комунизма) има за единствена цел да я подчини на определена политическа идеология и да я овладее, за да бъде използвана в „деня Х“, когато „мирната културнаа революция“ евентуално ще прерасне в насилствена.

Страничният ефект от тази политика е ужасен: опит за разложение на армията (подобно успешния опит на болшевиките в разлагане на руската армия през 1917 г.) чрез подронване на морала, нарушаване на дисциплината, деформиране на командната верига и нарушаване на единоначалието. В армията се назначават лица от средата на т. нар. „клети малцинства“, повечето от които не са в състояние да изпълняват пълноценно и непрекъснато (24/7/30) военните си задължения.

По този начин се подрива боеспособността и боеготовността на американската армия, т.е. на американската военностратегическа мощ, която е Главната опора и защита за западната демокрация и Великата европейска цивилизация.

Защото независимо от насищането с високотехнологичните оръжия, американската армия си остава организация управлявана и съставена от хора обединени от морал и дисциплина.

Така американската армия е подложена на тежки изпитания, обусловени от вътрешни идеологически причини, нещо непознато в последните 160 години, видно в следните примери.

В американската армия се въвежда обучение за „разнообразие“, което да накара войниците да се чувстват „включени“, както и обучение как войниците да използват „полови местоимения“.

Офицери от армията на САЩ ще преминават обучение по „полова идентичност“. В последното развитие на крайнолевите идеологии, натрапвани на военните в Съединените щати, нови документи показват, че офицерите от американската армия получават заповед да преминат обучение как да се справят с войници с „дисфория на пола“. Според Washington Free Beacon въпросната презентация е озаглавена „Политика относно военната служба на транссексуалните лица и лицата с полова дисфория“. Освен това политиката декларира, че офицерите в армията „трябва да подхождат към прехода на пола на войника по същия начин, по който се отнасят към всеки войник получаващ всякакво друго необходимо медицинско лечение“.

Обучението е част от по-широка армейска политика, обявена за първи път през юни 2021 г., която позволява на „транссексуалните“ да служат открито, като част от по-големите усилия на администрацията на президента Байдън да наложи левите идеи на цялата армия на Съединените щати. „Трансджендъризъм“ е фалшивата и научно развенчана теория, че съществуват повече от два пола и че всеки може внезапно да „промени“ своя пол във всеки един момент, съгласно джендър теорията на Джудит Бътлър. Това беше класифицирано като психично заболяване от водещи медицински институции като университета Джон Хопкинс, където беше официално наречено „дисфория на пола“.

Американската армия има нов безумен климатичен план. Някои от целите на армията, очертани в „Стратегически план за климата“, включват въвеждането на електрическо леко разузнавателно превозно средство през следващата година – първото от дълга гама акумулаторни бойни превозни средства до 2050 г. Освен това армията иска да предостави електрическа енергия на 100% без въглеродни емисии за всички свои инсталации до 2030 г., постигане на намаление с 50% на парниковите емисии за всички военни сгради до 2032 г. и постигане на нетни нулеви емисии на въглероден двуокис за всички инсталации до 2045 г.! Интересно дали потенциалните противници ще подходят по същия начин.

Армията ще разполага с изцяло електрически леки, нетактически превозни средства до 2035 г.

Американската армия се бори да попълни редиците си с новобранци, обаче нов доклад на Министерството на отбраната разкрива, че по-голямата част от американците на възраст 17-24 години са негодни за военна служба. Позовавайки се на изслушване в Конгреса от 16 февруари 2023 г., доклад на Министерството на отбраната разкрива, че 77% от американците в горната възрастова група не могат физически да отговарят на изискванията да влязат във въоръжените сили – това е 6% увеличение от 2017 г. насам.

Ключов фактор тук е затлъстяването, което достигна близо 42% през 2020 г. Междувременно проучване от 2022 г., цитирано от Epoch Times, откри връзка между получаването на държавна хранителна помощ и по-големия шанс за затлъстяване чрез консумация на нездравословни храни. Анализ на USDA от 2015 г. установи, че 40% от всички участници в Програмата за допълнителна помощ при хранене (SNAP) са с наднормено тегло. През септември 2022 г. генерал от армията на САЩ направо каза, че младите американци са или твърде затлъстели, или твърде болни, или твърде престъпни, за да служат в армията (тук не се разглежда проблемът с наркотиците, който е не по-малко опасен, особено във вразка със стремежите от страна на левите либерали, за тотално узаконяване на всички наркотици).

Малка група ветерани, които твърдят, че са „транссексуални“, завеждат дело срещу Департамента по въпросите на ветераните (VA), твърдейки, че агенцията забавя техните т. нар. операции за „преход на пола“ и други процедури. Както съобщава Fox News, делото се завежда от Асоциацията на транссексуалните американски ветерани (TAVA). Президентът на TAVA Беки Ешлер пусна изявление, в което се твърди, без никакви доказателства: „Моите транссексуални ветерани… се опитват да се самоубият, защото не могат да се окажат в тялото си [което си представят]“.

Президентът Байдън разреши т. нар. „транссексуални“ да служат в армията, което предизвика наплив от такива хора, защото Армията им осигурява, като „ветерани“, възможността да си направят безплатна „операция за смяна на пола“, която струва стотици хиляди долари, за сметка на Армията, като освен това им се осигурят до живот и скъпите препарати, които фиксират „сменения пол“ и се приемат в някои случаи ежедневно.

Уволниха американски подполковник за антимарксистки коментар. Популяризирането на критическата расова теория (CRT) в армията на САЩ напомня Културната революция в Китай. Радикалният ляв либерализъм и неговата цензура превземат американската армия – най-модерно оборудваната военна сила в света и символ на мощта на САЩ.

Освобождаването от длъжност на подполковник Матю Ломайер от Космическите сили на САЩ през май 2021 г., става след участие в консервативния подкаст Information Operation. Ломайер е гостувал в предаването, за да представи новата си книга „Неустоимата революция – завоевателната цел на марксизма и унищожаването на американската армия“.

В 230 страници, печатното издание – бестселър на Amazon в категорията „военна политика, комунизъм и социализъм“ за май 2021 г. – разобличава дълбокото проникване в американската армия, на основаната на [нео]марксизма CRT.

В 34-минутната телевизионна програма, бившият военен командир разказва, че по време на службата си в базата Бъкли, щата Колорадо, е станал свидетел на популяризиране на CRT, която според него е несъвместима с историята и морала на Америка.

Военната академия Уест Пойнт промени „Декларацията за мисията“, премахвайки ценностите „дълг, чест, родина“. Изглежда, че почтеният двувековен Уест Пойнт вече „се е събудил“. Суперинтендантът генерал-лейтенант Стив Гиланд обяви в понеделник промяна в Декларацията за мисията на институцията. Изразът „дълг, чест, страна“ е премахнат – заменен с по-аморфните „ценности на армията“.

ФБР официално прие акронима LGBTQIA+ на мястото на LGBTQ+. Тази промяна беше предложена от Bureau Equality, един от деветте консултативни комитета по „многообразието“ и одобрена от изпълнителното ръководство на ФБР, за да спомогне за насърчаването на „по-приветливо работно място за членовете на нашата LGBTQIA+ общност“, инструктираха от FBI Communications. След това ФБР обясни какво означава акронимът: LGBTQIA+ означава Lesbian, Gay, Bisexual, Transgender, Queer/Questioning, Intersex, Asexual/Aromantic, plus, като „+“ представлява друг пол, сексуална и романтична идентичност, която не е покрита от буквите на акронима.

Повече от 30 федерални агенции, включително Министерството на правосъдието, се налага да използват формата на разширения акроним. Разпореждането влиза в сила незабавно и новият, по-дълъг акроним, описващ сексуалната ориентация, половата идентичност и политическата идентичност, като например „queer“, ще се използва „за всички вътрешни събития, празници и комуникации“.

Официални трансджендър сватби в Уест Пойнт.

Америка популяризира транс офицери по случай Месеца на гордостта.

Академията на военновъздушните сили причинява срив на военните ценности под манията за „разнообразие“.

Посочените факти открояват една много тревожна тенденция, която директно подкопава моралната устойчивост и дисциплината, а дори и техническата обезпеченост и като резултат – бойната готовност на армията. Защото въпреки новите технологии и футуристичните оръжия, човешкият фактор си остава главният фундамент на военната мощ!

Но да се върнем на въпроса: възможен ли е упадъкът на такава сила?

Историята отговаря:

Около средата на II век сл. Хр. Римската империя наброява между 80 и 100 млн. население (при положение, че населението на Планетата тогава е било около 200-250 милиона души), с територия около 5 милиона кв. км, има 40 000 км първокласни павирани пътища с указателни знаци и междинни станции на всеки дневен преход. Хиляди градове, свързани в гъста пътна мрежа, благоустроени с водопроводи, канализация, сградно отопление, тоалетни с течаща вода, градски бани, театри, циркове и обществени сгради, библиотеки и градски центрове, притежаващи нормативно уредена система на градско самоуправление и администрация. Всичко изброено, като ниво на цивилизация и градско благоустройство, се постига в Европа чак в началото на 19-и век (първо в Лондон).

Империята разполага с около 500 000-на редовна и спомагателна армия, огромен военен и търговски флот, а Средиземно море се явява римско езеро. Производството и търговията процъфтяват (неслучайно в империята се случва и първата финансова криза в света).

Ако Римската империя си я представим в 21-и век, тя би била на 6-о място в света по територия и някъде на 15-о място по население, сега след близо 1800 години!

И въпреки това, тази най-могъща в тогавашния свят цивилизация, рухва в Западната част на империята, за по-малко от 100 години, поради вътрешни икономически и политически причини и под ударите на степните варвари, които пробиват границата, търсейки храна и подслон. Една вековна суперсила загива, светът потреперва и вълните на сътресението се разпростират нашир и надлъж през познатия Свят, предизвиквайки вторични трусове векове наред.

Нека в днешно време да не бъдем прекалени песимисти, но не е зле да помним предупрежденията на Историята!

Още повече, че настоящето ни напомня за съдбоносни опасности с грозни предупреждения.

Така например Западна Европа повече от 80 години живее безгрижно и щастливо под американския военен чадър, отделяйки до неотдавна под 2% от БВП за отбрана, като същевременно търгуваше изгодно с Русия (а преди това със СССР), отделяйки специално внимание дори на мощността на прхосмукачките и на формата на краставиците. При това доскоро САЩ осигуряваха огромна част от сумарните военни разходи на отбранителния блок НАТО.

Такива огромни разходи в продължение на десетилетия неминуемо ще ерозират стопанската система дори и на тази най-богата страна в света.

Последиците не закъсняват. Цената за военното свръхмогъщество на световен лидер и световен жандарм е висока. Градската и транспортна инфраструктурата остаряват, а капиталните разходи за поддържане и обновяване относително намаляват. Редица градски администрации изпадат в неплатежоспособност, публичните разходи за образование вече са недостатъчни и т.н.

Да не забравяме поуките на историята, но същевременно и факта, че защитата на Запада, а същевременно и на Великата европейска (и световна) цивилизация, зависи в решаваща степен от могъществото и военната сила на САЩ.