Американската BlackRock пое контрола над Панамския канал

Американската компания BlackRock обяви на 4 март 2025 г., че купува контролния пакет на две ключови пристанища в Панамския канал.

BlackRock, най-големият управител на активи в света с портфейл от инвестиции, оценен на 11.5 трлн. щ.д. (20.6 трлн. лв.), обяви сделката за 22.8 млрд. (41 млрд. лв.) с Hutchison Port Holdings, дъщерно дружество на CK Hutchison. Тя ще позволи на инвеститора да придобие панамските пристанища Кристобал и Балбоа, които се намират в атлантическия и тихоокеанския край на канала и са двата основни морски входа. BlackRock също така ще придобие контролния дял на Hutchison в 43 пристанища в 23 други страни по света.

BlackRock ще си партнира с базираната в Женева Terminal Investment Limited (TiL), за да управлява пристанищата съвместно с дъщерното дружество Global Infrastructure Partners (GIP) на BlackRock.

Придобиването на пристанищата подлежи на одобрение от правителството на Панама, както и от регулаторни разрешения и процеси за надлежна проверка.

Китайски контрол върху Панамския канал

Строежът на Панамския канал, чието предназначение е да свързва Тихия и Атлантическия океан, е започнат от френска компания в началото на миналия век. След нейния фалит САЩ се заемат с проекта през 1904 г. и го завършват през 1914 г. След това предават собствеността на Панамския канал на Панама на 31 декември 1999 г. съгласно договор, подписан през 1977 г. от президента Джими Картър.

Споразумението включва договор за неутралитет, в който САЩ си запазват правото да използват военна сила, за да му осигурят защита от чужда агресия и заплахи.

Панамският канал е стратегически воден коридор, който играе решаваща роля във военните и икономическите интереси на САЩ. Той е критично важен проход за военни кораби и търговски товари между Атлантическия и Тихия океан.

Въпреки че според CK Hutchison транзакцията е чисто търговска, тя съвпада с нарастващите опасения на Вашингтон относно контролираната от Китай инфраструктура по глобалните търговски пътища.

Президентът Доналд Тръмп многократно заяви загрижеността си за китайското влияние в региона и желанието си САЩ да си върнат контрола над Панамския канал.

В публикация в социалните медии от декември 2024 г. Тръмп написа, че правителството на Панама е позволило на китайски войници незаконно да управляват Панамския канал – твърдение, което панамското и китайското правителства отричат.

Тръмп добави, че каналът трябва да с еуправлява само от Панама, а не от Китай, и се възмути, че корабите на САЩ, които са най-големите потребители на водния път, биват „ограбвани“ с високи такси, което е потенциално нарушение на договора за справедливо отношение към всички нации.

След като встъпи в длъжност през януари 2025 г., 47-ият президент коментира, че каналът се управлява от китайския режим и обеща да се намеси. „Китай управлява Панамския канал“, заяви Тръмп в встъпителната си реч. „Не го дадохме на Китай. Дадохме го на Панама и ще си го вземем обратно“.

За Панама каналът е част от националната идентичност и най-големият източник на доходи: генерира около 28 млрд. щ.д. (50 млрд. лв.) за страната през последните 25 години.

Въпреки че Панама е пълноправен собственик на самия канал, присъствието на контролирани от Китай пристанища се възприема от американски политици като потенциален риск за сигурността. Китайските компании увеличиха инвестициите в Панама през последните години, включително в съоръжения, свързани с канала, като терминал за круизни кораби и мост, за когото се планира да бъде построен над канала. Присъствието на китайските фирми предизвиква геополитически опасения предвид склонността на режима в Пекин да контролира китайските компании за постигане на стратегически цели.

CK Hutchison управлява пристанищата в Балбоа и Кристобал от 1997 г. Компанията е със седалище в Хонконг, който е под контрола на китайската комунистическа партия.

Експерти също предупреждават, че управляваната от Китай инфраструктура в двата края на канала на практика е предоставила на Пекин контрол над водния път, като по този начин потенциално нарушава договора за неутралитет между САЩ и Панама и представлява риск за националната сигурност. Това е така, защото Китай лесно може да прекъсне канала в случайн на конфликт относно Тайван.

През февруари Панама реши да не поднови участието си в китайската инициатива „Един пояс, един път“, като стана първата страна от Латинска Америка, излязла от програмата.

Президентът Хосе Раул Мулино обяви решението след разговори с американския държавен секретар Марко Рубио, който изрази опасения относно разширяващото се влияние на Китай в региона.

По думите на Франк Сикст, директор в CK Hutchison пред Wall Street Journal, сделката е „плод на бърз, дискретен, но състезателен процес“, в който са били получени многобройни оферти и тя ще осигури над 19 млрд. щ.д. (34 млрд. лв.) приходи. Сикст обяви още, че сделката е чисто търговска по характер и няма връзка с политиката.

За изпълнителния директор на BlackRock Лари Финк, споразумението пък е демонстрация, че BlackRock и GIP предоставят разнообразни инвестиции за клиентите и че пристанищата допринасят за глобалния икономически растеж.

Всяка година Панамският канал обработва товари на стойност 270 млрд. щ.д. (484 млрд. лв.), което представлява 5% от световната морска търговия. Над 70% от тази търговия е свързана с пристанища ръководени от САЩ.

Сделката с BlackRock представлява значително пренареждане в глобалната собственост на пристанищата: смяна контрола върху два ключови центъра в един от водещите корабоплавателни коридори в света.

Инвестиционният гигант агресивно разшири инфраструктурната си инвестиционна стратегия, особено след придобиването на GIP през 2023 г.

GIP управлява огромно портфолио от енергийни, транспортни и комунални активи, включително летище Гетуик в Лондон, тръбопроводи за природен газ в САЩ и центрове за съхранение на данни.