Баба Марта
Светкавично пристигна вест:
„Баба Марта веч е тука!“ –
кокичето я прати днес.
Весело запя капчукът.
Бързо се засмя небето.
Южнякът, мирис нов довя
с топъл полъх от морето.
От радост всичко оживя.
Баба Марта се разшета
в гори, долчинки, във поля
и надежди, с пълна шепа,
по свойте стъпки разпиля.
Тя земната премяна скри.
С теменуги ранобудни
и минзухарени искри
изтъка килими чудни.
Омая с красота очи,
звънна с ручеи пенливи,
изплете люлка от лъчи –
дар за пролетта свенлива.