Румяна Момчева

Изстиналият вятър задъхано се втурна към вишнята на двора и силно я огъна. В уплаха тя потрепна с позлатените листа.…

Слънчев лъч събуди облаците сиви. Вятърът запя отново, прегърнал птичите ята. Една поникнала надежда, в очите ми за миг се…

Показност на нищото, отмерваща измислици безвкусни, фалшиви пиршества и маски за прикриване на същността. Липса на съмнения в безмозъчното ръкопляскане…

Безмълвни, с теб, край житата сме спрели, в приказен миг потопени. Слънце в косите блести и лицата ни гали. Шептят…

Ще дойдеш ли във тая лятна нощ, както някога пред лунната пътека, на брега да поседим, окъпани с дъха и…

Тича Първи юни пак с песни и цветя богат. Сбира той под своя флаг бъдното на този свят. В приказки…

Поникне ли цветето, засадено от теб, с усмивка, милувка, светлина, топлина му дарявай, за да бъде добро. За него радост…

В свят объркан, груб и жесток, по пътя рискован, от съдбата избран, жената – крехка, прекършена даже, не предава духа…

Леден вятър зафуча, клони, жици разлюля, страховито забуча, снежни вихри разпиля. Хората прогони с вой, топъл дом да търсят пак.…

Като пеперуди бели, от небето долетели, танц снежинки заиграха и от него заискряха. Носеха се, без да спират, нито място…