Книга възкресява истината за атентата в храма „Света Неделя“

При пълна зала в столичния Централен дом на архитекта на 29 май 2024 г. протече премиерата на новата книга на проф. Вили Лилков „Атентатът в храм ‘Света Неделя’ и пътят към злодеянието на БКП“, в сътрудничество с издателство „Сиела“.

Трудът събира две в едно: спомените на полицейския началник от Царство България, Пане Бичев, в изчезналото след 9 септември 1944 г. негово произведение „Надвечерието на атентата – Велики четвъртъкъ 1925 год.“, и ново изследване на проф. Лилков, потвърждаващо ролята на Коминтерна в най-кървавия терористичен акт на 20-и век.

След приветствени слова от Темз Арабаджиева от „Сиела“ и благодарности изказани от проф. Лилков към участниците в реализирането на книгата, думата взе проф. Веселин Янчев, преподавател по история в Софийския университет.

Десен = фашист?

„След 35 години на демократично развитие в България е налице засилваща се тенденция – подкрепяна от най-високо държавно ниво – за възкресяване и налагане на неокомунистическа идеологизация и познания на нашето минало“, заяви известният историк, рецензент на новата книга. И продължи:

„Налице е връщане към тезата, междувоенното развитие на страната в периода 1918 г.-1944 г. отново да се вкара в Прокрустовото ложе на противопоставянето антифашизъм-фашизъм, и да се убеди обществото, че от 1923 г. до 1944 г. фашизмът е непрекъснато на власт, а срещу него се борят храбри антифашисти. Всеки, който не споделя тези възгледи, бива обявяван за десен и следователно за фашист. Всеки опит да се преразгледа, преоцени и преосмисли миналото от друга – различна от комунистическа – гледна точка, се провъзгласява за ‚конспирация срещу паметта‘. Пример е паметникът на съветската армия.“

Именно в този контекст са представени събитията от април 1925 г., обясни проф. Янчев, и цитира книга от 2019 г. издадена със съпричастието на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) в Европейския парламент. Там се твърди:

Първо. В България от 1923 г. насетне има два лагера: от едната страна са хората на духа – просветени, свободни и преди всичко леви; от другата страна е глутницата на мрака, предвождана от Александър Цанков, ген. Иван Русев, ген. Иван Вълков и Пане Бичев.

Второ. За атентата има обяснение; за масовата убийства след това няма оправдание. Т.е., атентатът може да бъде оправдан, но не и действията на властта срещу неговите вдъхновители, организатори и изпълнители. Атентатът е дело на властта, която има предварителен замисъл и готовност да изтреби левицата. И чака само повод и провокация.

Трето. Коминтерна и БКП са непричастни и невинни. Виновна е военната организация на БКП и конкретно Тодор Павлов (все още доктор хонорис кауза на СУ), който погрешно предал решението на ЦК на БКП. Цар Борис III и ген. Никола Жеков са предупредени и спасени. Само 202 души са убити при атентата, но комунистическите жертви след него са 30 000.

„В такава атмосфера се появява трудът на проф. Вили Лилков“, посочи историкът. А поводът е ясен – наближаващата 100-годишнина от атентата в църквата „Света Неделя“, който „по безчеловечие няма равен на себе си“. Целта е да бъдат почетени жертвите на атентата.

Шест в едно

По думите на професора, тази книга е шест в едно: първо, включва едно от най-автентичните свидетелства за следвоенната епоха в България – произведението на Пане Бичев.

Второ, представя първа по рода си научна биография на полицая, известен още с прозвището „кошмарът на червените терористи“.

Трето, обхваща един монографичен труд със заглавие „БКП по пътя към кървавия Великден“. В 11 пункта, на базата на документи, се проследяват събитията в България от 1919 г. до 1925 г. в тяхната логична, причинно-следствена връзка.

Четвърто, трудът недвусмислено показва, че случилото се не е провокация на правителството, не е резултат от действията на няколко луди глави в БКП, а последица от идеите на Политбюро на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) (ВКП (б)) и на комунистическия Интернационал. Тези две организации целят налагане на болшевишки ред в Европа и в света на всяка цена, без оглед на методите и средствата, но задължително чрез насилие – революционно и терористично.

„По-скоро терористично, защото след неуспелия септемврийски метеж през 1923 г. БКП най-малкото не разполага с човешки ресурс способен на масови действия“, разясни проф. Янчев, автор на фундаменталното четиво „Провалът на едно поръчано въстание“.

По тази причина БКП насочва усилия за изграждане тайна военна организация – петият елемент. Също използва разбойнически банди и чети, чрез които дестабилизра страната, добави ученият. Указанията, инструкторите и финансирането идват от Москва – само за периода октомври 1923 г. – октомври 1924 г. БКП получава над 7 милиона лв., разбира се, в долари. За сравнение, това са годишните разходи на окръзите Плевен и Варна за същия период. ЦК на БКП знае за готвения атентат, но не прави нищо, за да го спре.

„Както пише проф. Лилков, става въпрос не за стихиен терор и емоция, а за зловеща организация на един план, разработен, направляван и финансиран от Коминтерна, който има за цел болшевизирането на България и Балканите, и подчиняването им на СССР.“

И шесто – жертвите. Проф. Лилков проследява съдбата на комунистите-участници в акта, потърсили спасение в Съветския съюз – оказва се, че 579 от тях губят живота си там. За периода 1925-1926 г., по книгата „Звезди във вековете“, жертвите са 745, но не и 30 000. Трудът завършва с две приложения – списък на жертвите на атентата и биографични бележки на 127 политически и обществени дейци, свързани със събитията,

Два наратива

„Новата книга включва най-малко два наратива“, започна изложението си доц. Светослав Живков, също преподавател в СУ и рецензент на изданието.

Единият е книгата на Пане Бичев, издадена за първи път през 1931 г. С нея Живков се запознава преди четвърт век от изданието от 2006 г., като изненадващо се оказва, че то липсва в Националната библиотека.

„Това не са мемоари, а гледната точка – на българина, държавния служител,  полицая и патриота – за събитията в навечерието на атентата, а държавата, на която той служи, не е фашистка, а е българската национална държава“.

Бичев разказва как полицията е успяла да разгроми младежката организация на БКП през есента на 1924 г., поясни именитият историк. Още там става ясно, че това е една терористична организация с тройки и петорки, и всичко това е подплътено с документални свидетелства. Бичев ползва като източник разпитите след разгрома на партията през 1925 г. и документите, придобити след обиска на щабквартирата на БКП на ул. „Русалка“. Друг източник са самопризнания на партийни дейци, включително Цола Драгойчева. Бичев също разкрива самата природа на Единния фронт между комунисти и земеделци – това не е коалиция, а опит на комунистическата партия да обсеби Земеделския съюз, елиминирайки неговите лидери. Полицаят откроява и как комунистическата партия създава свои паралелни структури в неполитични организации: кооперации, спортни дружества, и това е целенасочена политика.

Вторият наратив е оригиналното творчество на проф. Лилков от 120 страници. Те правят отчет на историята на БКП от 1918 г. до след атентата.

„Тук проф. Лилков е постигнал нещо, което ние, школуваните историци, невинаги успяваме – да разкаже историята на разбираем език за широката публика“, каза доц. Живков.

И вметна, че ляво-настроени негови колеги са възнегодували, как може неисторици да пишат история.

„Ами може! Когато човек има академичната школовка, съвестта, морала и безпристрастната оценка към документа – може.“

Характерно за труда на проф. Лилков е, че използва непубликувани архиви, спомени на участници и мащабни изследвания на комунистическата партия от проф. Веселин Янчев, проф. Никола Алтънков и проф. Лъчезар Стоянов.

Доц. Живков посочи няколко важни момента в труда на проф. Лилков: защо историята започва от 1918 г.? Ами защото още оттогава руските болшевики се опитват да си създадат база в България, като внедряват агенти в крайната левица.

Разказът продължава с т. нар. първи конгрес на БКП и с целите изнесени в нейната програма – въоръжено въстание, работническо-селска власт, диктатура на пролетариата и съветска власт.

Трето, БКП започва създаването на бойни ядра много преди преврата на 9 юни 1923 г. Още през 1921 г. вече има военна организация и финансиране. Внимание се отделя и на Септемврийското въстание, което не е реакция на онеправдани и бити хора, а поръчано мероприятие.

Ценно в труда на проф. Лилков е и разглеждането на закона за защита на държавата – който не е фашистки, а реакция на всяка нормална държава срещу опитите за нейното разрушаване.

В книгата присъства и четническото движение на БКП: става ясно, че членовете му са откровени разбойници.

Разбит е и митът, че атентатът е акт на отчаяни хора, а не на организацията на БКП. Особено ценни са двете приложения: списък с жертвите на база публикация на „Един завет“ и кратки биографични справки за героите в атентата – някои неизвестни за широката публика.

Разговор с комунист

„В първия ден от Панаира на книгата се разхождах и гледах отделни шатри. И видях мой познат. Бях забравил, че беше преподавател по история на БКП преди много години и че имаме закачка на тази тема. Той ми казва: ‘Имаш представяне на книга’. Казвам: ‘Да’. Пита: ‘Там за атентата си писал?‘. Казвам: ‘Да‘. ‘Аз ще дойда‘. ‘О, заповядай!‘. ‘Но ще бъда много критичен.‘ Питам го: ‘Ти вече си прочел книгата?‘. ‘Не съм я чел, но знам.‘ И започна: ‘Ти знаеш ли колко убити има след Септемврийското въстание и след атената? Ти чел ли си нещо по този въпрос?‘“

С тази забавна случка започна изложението си авторът на новата книга, проф. Лилков. И продължи:

„Разделихме се много бързо. Той че не се е променил, не се е променил. Човекът не е чел нищо след 1989 г. Или пък не иска да чете. Но се замислих за психологията на комуниста; за психологията на престъпника. Първо, тези хора имат ужасното качество – за тях положително – винаги да се представят като жертви, дори когато извършват жестоки престъпления. Второ, те никога не се съобразяват с документите. Той не е чел книгата, но вече има мнение. И трето, разговорът с комуниста никога не приключва. Аз и затова не го продължих. Ако разговаряте с комунист, вие сте винаги в ролята на отговарящия. Той винаги задава въпроси. Вие трябва да му отговаряте. И в момента, в който ви сте му предоставили всички аргументи и пред натиска на фактите той трябва да капитулира, той прави нещо гениално: задава ви въпроса, с който сте започнали разговора и ви връща в началната точка. Затова разговорът с комуниста е винаги безкраен.“

Битка за памет и истина

Така проф. Лилков си задал още един въпрос: защо пише всичките си книги. И осъзнал:

„Първо, пиша ги не за комунистите. Те няма да ги прочетат. А дори да ги прочетат, няма да признаят документите и фактите. Но това има значение за историческата истина, за паметта и за хора като нас – защото срещу лъжата се излиза винаги с документи. И за истината се воюва.“

В тази връзка авторът припомни какво са направили комунистите след 9 септември 1944 г.: ликвидирали са първо всички хора, които имат памет, в т.ч. и Пане Бичев. Полицаят изчезва безследно през ноември 1944 г. За да го намерят, комунистите арестуват сина му и го държат като заложник, докато баща му се предава. Така в милиционерската камионетка се сменят синът с бащата.

След това комунистите ликвидират и всякакви документи, включително книгата на Пане Бичев, заяви проф. Лилков.

„За хората, минали през социалистическата образователна система атентатът в „Света Неделя“ и събитията от нези години са смътен спомен от рода: ‘През 1925 г. някакви луди глави в комунистическата партия са извършили атентат, при който са загинали хора. Но! Тогава започва вакханалия, при която са убити хиляди хора‘. И човек остава с впечатлението, че в църквата е избухнала случайна бомба, където случайно са се събрали някакви хора и това е използвано като повод да се разбие комунистическата партия и да се ликвидират прогресивните хора.“

Всъщност се е случило точно обратното, подчерта лекторът.

„Това е бил един планиран, злодейски акт, финансиран и направляван от Москва, който е върхът на усилията на комунистическата партия и Коминтерна да разрушат буржоазната държава и да запалят революционния пожар на Балканите.“

За да илюстрира твърдението си, домакинът на събитието прочете цитат от книгата на Пане Бичев:

„Златото на Москва и замислите на някои от нашите съседи създадоха такива страшни изпитания на нашия малък народ, че още дълги години нанесените рани няма да могат да зараснат.“

И наистина, повече от 100 години тези рани не зарастват – чрез мъката на роднините на убитите, коментира проф. Лилков.

„Но още по-убита е българската история, защото тя робува години наред на фалшификации.“

И продължи с цитат от т. нар. градска история на БКП, където е записано:

„На 16 април 1925 г. в църквата ‘Света Неделя’ избухна взрив. Десетки хора загинаха. Този взрив беше повод на българската полиция да изпълни своя дълго замислян план за погром над комунистическата партия.“

Защо църквата?

Проф. Лилков шокира публиката, като обясни защо за място на изпълнение на пъкления план е избрана именно църквата.

Първоначално комунистите имали идея да пуснат бомби в катедралата „Александър Невски“; също във Военния клуб на Нова година; и на гробищата по време на погребение. Накрая обаче решават да съберат целия български елит в храма, след убийството на ген. Костантин Георгиев. По този начин комунистите посягат на българската църква и на религията.

„Те знаят, че комунист в църква не влиза, и така самите те няма да дадат никакви жертви.“

Има и още нещо злодейско в този атентат: със специални покани, комунистите канят целенасочено определени хора на опелото, от името на Съюза на запасните офицери – за да ги убият в катедралния храм.

„Това е наистина едно злодейство, което няма равно по безчеловечие в света.“

Борба за Европа

По онова време България е целенасочена мишена на Коминтерна, коментира проф. Лилков. Пане Бичев подчертава, че борбата на българската полиция, патриоти и държава в онези години няма само значение на отбрана на националната сигурност. Тази борба е срещу болшевизма и тя има европейски смисъл.

И отново цитира думи на Бичев:

„Нека не се забравя, че крайната цел на Москва не бе насочена срещу България, а усилията ѝ целяха Западна Европа и Румъния. България бе първият етап от по-нататъшните действия на Москва и жертвите, които България даде в името на световния мир, са скъпи жертви, които Европа трябва добре да прецени, защото те са активът на българския народ от международен и европейски интерес. На нас, българите, трябва да е ясно, че докато съществува червената напаст, страната ни ще продължи да се носи върху мътните вълни на неизвестността и българската армия и полиция ще бъдат прицел на Москва.“

Проф. Лилков завърши речта си с думите, че аналогията с нашето съвремие се налага от само себе си:

„Повече от 100 години България е прицел на болшевишка пропаганда, на домогванията на Русия да осъществи имперските си амбиции и да изнесе – през България като плацдарм – своята политика, идеология и влияние в цяла Европа. Горд съм с извършеното от предците ни в онези години, които са се противопоставили твърдо на болшевизма. За това те са дали скъпи жертви. Така тази книга е в памет на загиналите и в атентата в ‘Света Неделя’, и в резултат на червения терор, който България трябваше да изтърпи след 1944 г.“