Атентатът срещу Главния прокурор

„… Сценаристите на Иван Гешев
демонстрират липса на въображение и
подценяване на публиката…“
Виден български адвокат за атентата

Вчера, 1 май 2023 г. една вест обиколи целия свят – извършен е бомбен атентат срещу Главния прокурор на България. Странно, но в самата България този факт предизвика най-малък отзвук…

Паралели

… На 24 декември (3 нивоз, според републиканския календар) 1800 г., каретата на Първия консул, генерал Бонапарт, препуска бързо към Операта. Близо до нея, на улица „Сен Никез“, се чува страхотна експлозия. В тясната улица има ранени и убити. Каретата е разбита, но Първият консул е невредим. Бомбата избухва секунда по-късно, в резултат на бързата гонитба на кочияша, което обърква атентаторите…

Тук читателят сигурно ще възнегодува – какво общо има тази случка, отпреди повече от два века, с нашия случай, освен че и в двата нарочените за жертви са невредими?

Има, уважаеми читателю, има и още как.

Често историята се повтаря почти буквално, но разбира се на друго ниво. Излиза, че два века са нищо в контекста на 6000 години писана история.

… Разследването е извършено бързо и щателно от полицията на Фуше. Оказва се, че заговорниците са изплели цяла мрежа, обхващаща обществото, пресата и институциите, отгоре до долу, финансирани отвън, от емиграцията и враговете на Републиката. Установен е бил истински лов за Първия консул от страна на предани агенти на роялистите. Само случайността го е спасила. Целта е била една – реставрация на монархията и връщане на емигрантите, с техните земи и привилегии. Иначе, още преди атентата на улица „Сен Никез“ в Париж започват да се случват странни събития. В печата излизат статии с намеци за неизбежна оставка на Първия консул и колегите му започват някакви безсмислени разговори за конституционно премахване на тези длъжности. В обществото се създава усещане за неизбежно предстоящи промени. Двуличният полицай Фуше се ослушва и затова не предприема нищо, не е сигурен накъде ще задуха вятърът.

Непосредствено след атентата мнозина смятат, че промените започват. В чужбина пък някои емигрантски вестници твърдят, че генерал Бонапарт сам е организирал фалшив атентат, за да спечели рейтинг за спадащата си популярност…

Отзвукът в България

Атентатът в България постави в неудобно положение правителство, Президентство, медии и партиите-променкаджии. Та нали вече трета година водят война срещу Главния прокурор и вече са го обявили за Враг на Народа Номер 1.

Сега пък ще трябва да се обясняват.

Шах!

А само преди по-малко от два месеца излязоха скандални факти за намерения на босове от престъпния свят да премахнат Главния прокурор и високопоставен полицейски началник. В записите от разговорите ясно се чуха имената на две политически партии – ДБ и ПП. Естествено, големите медии не запитаха тези партии какво общо имат със случая и напълно го игнорираха, като дружно се умълчаха. Полицията си направи оглушки и намекна, че това едва ли е сериозно. В чужбина обаче се вдигна много по-голям шум. Български парадокси!

Гробовно мълчание от страна на държавния глава и основните политически партии в първите часове след атентата.

Омаловажаване от страна на повечето (под левичарски контрол) медии в първите часове. Една от големите телевизии, освен едно кратко съобщение, повече не обели и дума, все едно нищо не се е случило…

Само парламентарният председател се изказа по същество.

По-късно правителство, МВР и Президентство смутолевиха нещо, в смисъл, че Гешев бил едва ли не обикновен гражданин… но ще се вземат мерки.

С една дума, всички са гузни и си прехвърлят топката…

А това е първият атентат срещу високопоставен държавен служител в модерната ни история след 10 ноември 1989 г. (и първият, откак съществува ЕС!).

Новината обиколи целия свят – извършен е атентат срещу Главния прокурор на България! Само, където отзвукът в България беше повече от скромен. Много странно! Излиза, че за медийната среда в България това не е сензация. Интересно, нали?

Отговорности и конспиратори

А иначе, относно заподозрени за атентата нямаме сведения.

Но пък знаем със сигурност кой носи моралната отговорност.

Това са тези, които водеха истинска война срещу Главния прокурор, всичките до един, заинтересовани да го няма:

1. Президентът, чието следствено дело за изтичане на секретна информация от президентството (същото, заради което започна „Промяната“), стои, така да се каже, „на трупчета“ в Прокуратурата и само чака той да стане обикновен гражданин, за да бъде възобновено. А това е твърде възможно, ако проклетият Гешев остане на поста си, тъй като срокът на президентските пълномощия изтичат преди тези на Главния прокурор.

2. Цялата „жълтопаветна“ групировка (ДБ, ПП и присъдружните левичарски организации и движения), която беше острието на атаките срещу Прокуратурата, като превърнаха тази война в делото на живота си.

Техни активисти и фенове вече разпространяват налудната теза (вижте официоза на „Промяната“ – сайта „Дневник“), че видите ли, Гешев сам си е извършил атентата. Същото спомена и един от лидерите на „Промяната“…

Покрай тези конспирации наблюдавахме и моралното падение на един висококвалифициран адвокат, известен като виден „правозащитник“. Той буквално заяви във връзка с атентата, че сценаристите на Иван Гешев били демонстрирали липса на въображение и подценяване на публиката… И без да се усеща, разкри, че има нещо като широкомащабен заговор за скорошното „елиминиране“ на Гешев с юридически средства, което било неизбежно и непосредствено предстоящо.

Веднага става ясно, че иде реч за нескопосния (и вероятно антиконституционен) проектозакон за контрола над Главния прокурор, внесен от служебното правителство.

Чрез анализа на ВКС става ясно, че в проекта (който не мина в 48-ото НС) е заложена малка, но ефективна бомба с огромен „тротилов еквивалент“ срещу проклетия Гешев. „Бомбата“ е тарикатски заложена и едва ли е измислена от министъра на правосъдието и екипа му. Тук има следи от приноса на академични и неморални интелекти. Става въпрос за формулираните в проекта жалби срещу Главния прокурор. Процедурата изисква, при подаване на жалба срещу Главния прокурор, неговите провомощия временно да се прекратяват и да се назначава специален следовател – съдия (!), който да разследва Главния прокурор. Идеята за „елиминация“ на Гешев е елементарна, но гениална. Просто кръгът на лицата, които ще бъдат оправомощени да подават жалби ще бъде толкова широк, че заинтересованите партии да могат да си организират верига от жалби, така че Гешев перманентно да бъде отстранен и разследван. Просто и хитро, нали? Споменаваме „Гешев“, защото е ясно, че този проекто-„закон“ е скроен персонално за него. Естествено, щом бъде назначен „правилния“ Главен прокурор, законът леко ще бъде променен (например, по отношение на жалбите). Поне такива са плановете, изглежда…

А иначе, конспиративните теории за самоинсценирания от Гешев атентат изпълниха мрежата. Стотици фенове на „Промяната“ издигат все нови и нови хипотези, как Гешев, рискувайки семейството си, бил имитирал атентат, заедно с охраняващите го от НСО (така излиза).

Нивото на интелект и злобата на тези „специалисти“ по взривни работи и тероризъм издава хора от „Политическото блато“ *, основната електорална база на „Промяната“.

3. Служебното правителство, включително министърът на правосъдието (виж по-горе). Правителство, креатура преди всичко на Президента и частично на партиите на „Промяната“ (ДБ, ПП), ръководени от Внуци и Роднини на АБпФК и същевременно проводници на левичарство и неомарксистки движения в България.

И Президентът, и левичарските партии имат жизнен интерес да се „елиминира“ вредният Гешев и да се замени с правилния човек, който да се съобразява с техните интереси…

Извършители и причини

А що се отнася до реалните извършители, те трябва да се търсят сред:

1. Организираната престъпност в страната и в чужбина.
2. Руската агентура, на която изказването на Гешев в Украйна може би им дойде в повече…
3. Или и двете.

Самите поръчители би трябвало да бъдат открити някъде сред посочените дотук кръгове, както и сред големите Червени бизнесмени (то и без друго няма други „големи“), включително и тези „с бели якички“…

Как ще се отрази това извънредно събитие на реномето на България, като член на ЕС и като цивилизована страна, не е трудно да се предвиди: зле, твърде зле!

Със сигурност ще станем (неофициално) обект на присмех и подигравки. Първи ще се изявят, със сигурност, коварните ни „братя“ от Скопие…

Защо стана възможно завръщането на забравените „мутренски времена“, днес в 2023 г., след близо четвърт век?

Вероятно се появи някаква причина, или комплекс от причини, за да стане това възможно.

При всички положения, една от причините е ясна – това е деградацията на службите и на първо място, на МВР. Министерството се е превърнало в хранилка за Внуци и Роднини на АБпФК, където господстват непрофесионализъм, корупция и нравствен упадък. А престъпниците усещат това и стават по-нагли…

Изглежда вървим все нагоре и нагоре, по стълбата, която води надоле.

***

* Политическото блато: това е една инертна общност от обезверени хора, която периодично се люшка между различни политически утопии. Те не вярват в собствените си възможности. Всичките си житейски неуспехи приписват на външни враждебни сили, политици, институции, лоши хора, дори фатална липса на късмет, но никога на собствените си грешки.

За сметка на това, силно вярват в Месията, който ще ги „оправи“ (т.е., ще ги води в Обетованата земя) и винаги са готови да тръгнат след него, който и да е Той. Разбира се, когато се провали в очите им, те чевръсто го разпват и си търсят нов. Сега новите Месии са Кирил и Асен. Те ще поведат бедните и нещастни хора от „блатото“, към Обетованата земя, където, като е известно, текат реки от мляко и мед…

Това е един друг, отделен и виртуален свят. Тук господстват Вярата и Догмата, а не научното познание. Потресаващо, но тази маса демографски се обновява от млади хора, индоктринирани от „блатната идеология“ в семейството или от социалните медии. Затова в тази среда избуяват бурените на всякакви конспиративни и хейтърски теории. Нивото на образованост не е много високо, но се срещат и лица дори с академично образование (!)…

Генезисът на този феномен, почти непознат в буржоазна България, се корени преди всичко във времето на първите десетилетия от победилия социализъм. Когато частната собственост върху земята и върху производствените и занаятчийски активи е забранена и хората вече започват да забравят, че могат да разчитат на собствения си труд и упоритост в живота.

Тогава една значителна част от населението се обезсърчава, че може да постигне нещо самостоятелно в живота извън волята на Партията-държава и се ориентира към пасивно оцеляване. Към едно тъжно, но пък предвидимо съществуване, където не е нужно да се бориш и да вземаш решения, защото винаги се намира кой да ти каже какво да правиш. Подобно на растение в парник, за което непрекъснато се грижат в познати и предвидими условия.

И тогава, с гръм дойде Преходът. Парникът се счупи и тури край на безметежното еднообразно съществуване. Задухаха ветрове, излязоха бури. Животът стана истински, но сложен, опасен и непредвидим. Човекът трябваше да се бори и сам да взема решения. Но много от хората вече бяха забравили как се прави това, а някои никога не са знаели. Мнозина така и не се научиха и изпаднаха в „блатото“.
В техните представи светът на Прехода беше нов, чужд и враждебен (а за мнозина действително се оказа такъв).

Сработи синдромът на дългогодишния затворник. Хората, прекарали няколко десетилетия в затвора, където ги хранят и се грижат някак си за тях, не могат да свикнат със свободата и свободната воля и правят всичко възможно да се върнат обратно в затвора или дори се самоубиват. По същия начин хората от групата, за която става въпрос, биха искали отново да се върнат към старото соцобщество, което навремето са ненавиждали и охулвали, подобно на дългогодишния затворник, който копнее за свобода, но когато я получи, не знае какво да прави с нея. Оттам и широко разпространената сред политическото „блато“ т.нар. „соцносталгия“.

Всъщност, мнозина от тези хора навремето възторжено приеха Демокрацията. Те масово ходеха по митингите на СДС, подкрепяха Прехода и се надяваха, че по някакво чудо животът ще стане прекрасен, „по-хубав от песен дори“ и ще заживеят, както в мечтания Запад.

Но чудото не се случи. Затова тези хора намразиха Запада, Демокрацията, Америка и се записаха като жертви. Единствената им надежда остана Месията, чиято роля си представяха различно. Едни се надяваха Той да ги върне в познатия им социализъм, чиито недъзи бяха отдавна избледнели в съзнанието им, а други – да ги заведе в Обетованата земя…