Атанас Кръстанов: Неудобната истина за Чернобил 38 години по-късно – във филм с предупреждение за бъдещето (видео)

Какво се случи в България веднага след аварията в Чернобилската атомна централа, чийто четвърти блок избухна на 26 април 1986 г.? Защо българското правителство не предупреди населението за опасността и го остави да се изложи на смъртоносния радиационен облак? Кои са най-честите болести причинени от силна радиация? И какви мерки да вземем в случай на бъдеща ядрена авария или атака?

На тези и още критично важни въпроси по повод годишнината от Чернобилската авария и предстоящата премиера на новия документален филм „Хроники за неудобната истина. България след ядрената авария в Чернобил“ разговаряхме със сценариста Атанас Кръстанов, физик, главен експерт в дирекция „Аварийна помощ и превенция“ в Столична община, бивш член на консултативния съвет към МС по въпросите за радиационна и ядрена безопасност и бивш лектор към Техническия университет в “Козлодуй”.

Новетика: Какво Ви провокира да създадете филма за Чернобил?

Атанас Кръстанов: Идеята да направя филм за влиянието на чернобилската катастрофа върху българските граждани от 1986-1987 г. до наши дни е от няколко години.

Веднага след аварията започнах работа в „Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели“ (сега „Агенция за ядрено регулиране“) и имах непосредствена представа и контакти с повечето участници в описаните в документалния филм събития.

Още от декември 1989 г. започнаха да се организират и провеждат много подробни тематични изложби и конференции. Например организираната в СУ изложба „Истината за чернобилските замърсявания в България“, представена от колектив научни работници, която се повтори и в Благоевград в началото на следващата година. След това, вече свободната преса „избухна“ с много статии, материали, интервюта.

Както тогава каза покойният проф. Цветан Бончев, българският гражданин знаеше много повече за аварията в Чернобил от всеки друг европеец. Тогава знаехме имената на мнозината, дръзнали да се опълчат на официалните власти и да разкрият истината за аварията и замърсяванията в България – Проф. Цветан Бончев, проф. Илия Белоконски, проф. Валентин Босевски, проф. Узунов. Учени с висок морал и гражданска съвест от физическия и химически факултет на СУ, Военно медицинска академия, ГУХМ (сега НИХМ), Селскостопанската академия и други. Нещо повече, те непрекъснато алармираха властите за необходимите мерки за защита на населението от радиацията след Чернобил. За съжаление управляващите начело с председателя на Постоянната правителствена комисия Григор Стоичков и зам.-министъра на народното здраве и главен санитарен инспектор Любомир Шиндаров пренебрегнаха техните препоръки.

В течение на годините имената на тези честни мъже и жени ядрени физици, радиохимици, военни медици днес са забравени, много от тях вече не са сред нас, а истината отново е заметена някъде в ъгъла на историята.

Решаваща роля в подготовката на документалния филм – „Хроники за неудобната истина“ изигра разговор с проф. Валентин Босевски, който ми сподели и подари своята книга със спомени за българския Чернобил.

Тогава споделих идеята да се направи филм за тези вече незнайни герои и да почетем тяхната памет и усилия да устоят и защитят истината. Идеята веднага беше приветствана от колегите и приятели от дружество „Тита консулт“, основано от проф. Бончев изиграл решаваща роля в програмата „Радиощит“. Благодарение на тяхната финансова подкрепа започна работата по създаване на документалния филм преди година. Колегата Любомир Минев, също участник в тази неформална програма, предостави неизвестни до момента кадри и лични любителски кадри от научни изложби, конференции и лекции, посветени на различни годишнини от аварията.

Постепенно бяха привлечени за идеята и невероятните професионалисти от БЕСТ ФИЛМ – режисьори, оператори, монтажисти и сценаристи. Издирихме участници в събитията от онова време и взехме актуални интервюта. Получи се уникална продукция.

Новетика: Какво показва филмът?

Атанас Кръстанов: Преди всичко искаме зрителите да разберат, че създателите на филма са обективни. Показваме фактите, дебатите от позицията на всеки един участник. Искаме всеки сам да си направи изводите за миналото, да оцени настоящето и да бъде внимателен и критичен към бъдещето.

Да не забравяме имената, научния принос, жаждата да бъдеш полезен на обществото и смелостта за отстояване на истината. Как в условията на диктатура и цензура може да бъдеш честен и да не загърбваш обществения интерес в името на собствено благополучие.

Преди всичко филмът е предупреждение за бъдещето – да не се повтарят тези събития. Безспорно, при високо развитите технологии, вероятността за авария не е никак малка. Но когато се случи, да не сме пасивни наблюдатели, раболепни изпълнители, а смели и самоотвержени личности, готови да помогнат на своите съграждани.  За съжаление манталитетът на управляващите в една дълбока държава остава непроменен. Единственият коректив са развитието на обществото са гражданите и учените, които приемат нравствеността и истината като висша човешка добродетел.

Новетика: Доволен ли сте от резултата?

Атанас Кръстанов: Когато показвахме кадри от филма на различни възрастови групи – от ученици, родени много след описаните събития и връстници на аварията родени през 1986-1987 г. до възрастни, които помнят безумията след скриване на истината и дезинформацията – виждах интереса в техните очи. И възмущение от това, че са били лъгани, обречени да не бъдат защитени от правителство, което е трябвало да се погрижи за здравето и безопасността на гражданите.

Въпросите, които задаваха, следваха един след друг: дали сега сме защитени? Дали има алтернатива на ядрената енергетика? Дали и сега лъжата и дезинформацията властва в средствата за масово осведомяване? Дали и сега сме манипулирани?

Непредубедените зрители не знаеха, че и тогава е имало хора, които отстояваха своята професионална и гражданска позиция на учени и граждани.

Разбира се, че съм доволен от постигнатото. С всеки заснет кадър и монтирана сцена се откриваше цяла вселена от нови теми и въпроси, на които трябва да намерим отговори.

Новетика: Кога ще е премиерата?

Атанас Кръстанов: Веднага щом завърши постпродукцията и приключат преговорите с разпространителите. Надявам се още тази година филмът да бъде завършен.

Лентата ще се излъчва на места, където ще може да я видят максимален брой хора – традиционни и електронни медии. Ще се постараем да бъде преведен поне на още два езика.

Новетика: Какво трябва да знаят българите за Чернобилската авария?

Атанас Кръстанов: Въпреки че Чернобилската авария е най-сериозната технологична ядрена авария в историята, тя не е най-тежката възможна авария въобще. Свидетели сме, че на 11 март 2011 г. стана втората голяма ядрена авария в Япония, но вследствие на природно бедствие – земетресение с последвало цунами.

В цялата индустриална ядрена епоха на човечеството, нито един ядрен оператор, държавен орган и правителство няма да признае доброволно за своите пропуски и възникнал инцидент или авария. Ще ги омаловажава, ще прикрива подробности за причините довели до откази на оборудването, ще отрича своята вина на всяка цена.  

Всяко правителство трябва да се грижи за безопасността на своите граждани. И макар, че България не беше най-замърсената с радиоактивност територия в Европа, поради сервилното поведение на политиците и някои приближени до властта учени, които не съобщиха на хората как да се предпазват от радиоактивността, ние са оказахме най-незащитената нация в света.

Нещо повече, въпреки предупрежденията на хората, за които говорим във филма, продуктивните животни се хранеха със замърсени фуражи и по естествената верига: трева – животно – мляко и месо – човек. Така българинът получи дозово натоварване през следващата 1987 г. съизмеримо с това на жителите на Брянска област непосредствено до Чернобилската АЕЦ. Това безумие беше правилно наречено от проф. Босевски „Българският Чернобил“.

Още първите дни на май 1986 г. се проведоха изследвания и се дадоха препоръки към правителството как да се защитят гражданите от радиоактивните отлагания. Настояваше се за провеждане на селективна йодна профилактика в най-засегнатите области и високопланински селища, където хората получиха най-големи дози.

Но реални превантивни мерки бяха взети единствено и под пълна секретност от УБО по отношение храната и водата на номенклатурата. Обществото е оставено неинформирано. За управляващия елит още от 2 май 1986 г. се готвеше и се сервираше минерална вода, доставяше се екологично чиста храна от чужбина и се провеждаше строг радиационен контрол на всяка хапка предназначена за богоизбраните властимащи.

Чернобилската авария разкри нов радиационен фактор – горещи частици, които представляват микро фрагменти от разтопено ядрено гориво. Българските физици и военни медици първи алармираха за опасността от този радиационен фактор, пряко отговорен за вътрешното облъчване на белите дробове. Всички опити на групата учени да предупредят за този опасен феномен бяха определени като опит да се разрушат психологическите устои на нацията.

Но най-важното е безскрупулността на българските политици по онова време. Те не показаха ни най-малко съчувствие към българските деца и граждани. Нямаше капка съжаление в тяхното бездействие. Нещо повече, те яростно се защитаваха и обвиняваха. Дори не се оправдаваха. Бяха непоколебимо уверени, че именно те са призвани да определят интелектуалните способности на обществото. С пренебрежение и високомерие те определяха как, кога, доколко и дали изобщо трябва да бъдат информирани българските граждани. Манталитет, който днес, макар и да няма авторитарна власт, заимства много моменти от него.

Представителите на държавната власт бяха толкова отдалечени от своите съграждани, че за тях не съществуваше думата граждани, общност, народ… За тях „граждани“ е една извадка, бездушно „население“, които единствено можеха да вгорчат живота на управляващите със своите претенции. „Населението“ трябва да се държи в неведение, заблуда, да им се поднася истината, която те смятат за единствена.

Във всяко свое интервю те изразяваха официалната позиция на правителството ДА НЕ СЕ ВСЯВА ПАНИКА СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО. Не промениха своите погрешни убеждения и не разбраха своята отговорност чак до привличането им като обвиняеми по делото Чернобил. Но дори и тогава се съмнявам, че осъзнаха моралното си падение. 

Това поведение на управляващите доведе до ясно изразено недоверие и омерзение към институциите, което се проявява с особена сила и днес. За съжаление, добри учени, доказали се като експерти в своята научна област, затвориха очи и се подложиха на морално унижение да изберат спокойната симбиоза със силните на деня и да запазят своята кариера пред отстояване на научния морал и гражданското достойнство.

Непростимо е, че не се полагат и най-малки усилия да се преодолее тази тенденция и днес. В случай на авария, малцина вече ще се доверят на официалната информация, която се предоставя от упълномощени държавни експерти. 

Разделянето на обществото, противопоставянето на учени едни на други и противоположните препоръки от всякакви експерти показа неспособността на управляващите да имат адекватна комуникация с обществото. А може би те са ревностни последователи на призива на Макиавели „Това, което управляваш, го разделяй“.

Новетика: Защо властите през 1986 г. не информираха населението за смъртоносната радиация?

Атанас Кръстанов: Когато стана аварията, в първите съобщения в пресата не се съобщаваше за взрив на четвърти блок. Това нямаше и как да стане, защото името на Чернобилската атомна централа е „Ленин“. Никой не би си позволил да съобщи, че „Ленин“ е гръмнал! От този момент се говори само за Чернобилската атомна централа.

На 30 април радиоактивният облак вече е над България. Ако до този момент тоталитарната държава кастово е разделяла обществото, то след тази дата управляващата номенклатура доведе страната до нравствена катастрофа, която продължава и в наши дни.

Държавните ръководители скриха истината за аварията и със своето мълчание обрекоха поколения българи на последиците от радиоактивното замърсяване.

Цинични са оправданията на главните виновници, че правителството не е знаело нищо за опасността. Партийният и държавен елит на НРБ безусловно е знаел. Проф. Узунов категорично заявява, че защитните мерки са съставени от група учени още на 2 май, а проф. Бончев на следващия ден ги представя на вниманието на гражданска отбрана. На 5 май проф. Узунов се среща с председателя на комисията и предлага отново тези мерки. Но те не се съобщават по нареждане на Шиндаров.

Цялата българска партийна върхушка е парализирана от страх да не се накърни авторитетът на съветската наука и комунистическа партия. И тогава, и сега най-страшна е автоцензурата.

С наивно обяснение и престорена загриженост за здравето на населението, Шиндаров и Стоичков убеждаваха от екрана на националната телевизия, че няма никаква опасност за населението от радиоактивно замърсяване. И това престъпно скриване на истината продължи и през следващата 1987 г., когато се получи вторият ужасяващ пик на огромното дозово натоварване на български народ с всички произтичащи от това здравни последици.

Едва на 14 май 1986 г. съветският лидер Михаил Горбачов под натиска на световната общественост и невъзможност повече да прикрива истината, направи официално съобщение за аварията.

Дори и тогава партийният и държавен елит се беше свил в очакване бурята да премине. Но аварията в Чернобил може би се оказа последната капка която преля чашата на търпението и помете тоталитарните режими в източноевропейските държави.

Новетика: Как радиацията уврежда тялото на човек?

Атанас Кръстанов: Как ще реагира организмът на действието на радиацията зависи от много фактори. Ефектите могат да варират от леки изгаряния до смъртоносни ракови заболявания – от наглед липса на видими симптоми до късни генетични ефекти, проявяващи се в следващите поколения.

При облъчване биологичната тъкан получава определена енергия. Тя не е хомогенна и се разпределя по различен начин в отделните органи и тъкани. Когато организмът я погълне, се предизвикват различни химически и биофизични процеси и нищо вече не е същото. Получава се т. нар. радиационно индуциран здравен ефект. Величината на погълнатата енергия е мярка за очакваните последици от радиационното облъчване в организма.

Няколко фактора влияят върху това как човешкото тяло реагира на йонизиращото лъчение: дозата (количеството на получената радиация), времето на излагане, засегнатите клетки и части от тялото, видът на радиацията, и възрастта и общото здравословно състояние на лицето.

При радиационни аварии се получават остри облъчвания за кратко време. Все пак високите дози радиация не водят до незабавна смърт. Вместо това се получават лъчеви изгаряния на кожата (еритема), загуба на коса, повръщане, стерилитет и катаракта (помътняване на лещата на окото). При облъчване с доза над 1 Грей се получават първите симптоми на лъчевата болест.

Има и т. нар. остър радиационен синдром (ОРС), който може да завърши със смърт. ОРС се получава основно при авария на ядрено съоръжение и засяга най-вече неговия персонал.

Новетика: Има ли изключения?

Атанас Кръстанов: При атомната бомбардировка над Япония, Чернобилската авария и аварията във Фукушима има хора, които въпреки, че са поели определена доза, не развиват заболяване в едно обозримо бъдеще. Някои се излекуват напълно, други не. Т.е има вероятностен характер или както се казва, ефектът е стохастичен. Няма праг на дозата, дори и малка доза може да доведе (или не) до здравен ефект. Нещо повече, тежестта на ефекта не зависи от дозата. Но колкото по-висока е дозата, толкова вероятността да бъде проявен ефектът е по-голяма.

При нормални условия човек е изложен на ниски радиационни дози, които не са склонни да причиняват незабавни проблеми на тъканите и органите. Но в дългосрочен план те могат да увредят или променят генетичния код (ДНК мутации). Това увреждане може да се случи както в гамети, така и в соматични клетки. Гаметите са репродуктивните клетки. ДНК мутациите в гаметите могат да бъдат наследени от децата. Соматичните клетки са нерепродуктивни клетки. Мутациите в соматичните клетки могат да причинят рак.

Има една друга опасност за която малко се говори, но е много по-опасна от естествените радионуклиди съдържащи се естествено в някои от храните. Това е опасността от радона. Тази заплаха е преди всичко за хора, които живеят в приземни помещения, помещения облицовани с гранит и съдържащи големи количества радий. СЗО стигна до заключението, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на рак на белия дроб се дължат на радиоактивно облъчване с радон. Радонът е сочен за втората най-важна причина за рак на белия дроб след тютюнопушенето и най-важната причина – при непушачите.

Новетика: Кои са най-честите болести дължащи се на радиация?

Атанас Кръстанов: Може би сте чували за „радиевите момичета“. През 20-те години на миналия век във фабрика за боядисване на светещи радиеви циферблати на часовници се случва инцидент, който става нарицателен за вредното влияние на радиацията, когато не знаем за нея.

Работещите момичета засмуквали върховете на четките за боядисване, за да им придадат остър връх. Било им е съобщено, че боята е безвредна. Някои от тях също боядисвали ноктите, лицата и зъбите си със светещата субстанция. Боята била направена от прахообразен радий, цинков сулфид (фосфор), гума арабика и вода. Трагичният резултат от скриването на опасността и риска от работодателите е, че много от работниците се разболяват. Над 30 души умират от излагане на радиация. Зъбна болка, разклатени зъби, лезии, язви и невъзможността зъбите да се излекуват, са някои от честите оплаквания.

Много от жените по-късно започват да развиват анемия, костни фрактури и некроза на челюстта, състояние, известно сега като радиева челюст (радиева некроза). Чрез преки наблюдения на повишената честота на костните саркоми сред 3055 жени се доказва пряката връзката доза-реакция за индуциране на костни саркоми чрез радий. Симптомите са некроза на долната челюст (долната челюстна кост) и горната челюст, постоянно кървене на венците и след известно време тежко изкривяване поради костни тумори и порьозност на долната челюст. Симптомите включват също болезненост в цялото тяло, значително намаляване на телесното тегло и загуба на зъби.

Значително увеличение на рисковете от левкемия е първият и най-поразителен късен ефект от излагането на радиация, наблюдаван сред оцелелите от атомната бомба в Хирошима и Нагасаки и сред ликвидатори на Чернобилската АЕЦ. От края на 40-те години на миналия век лекарите в Хирошима и Нагасаки забелязват увеличение честотата на левкемия сред оцелелите (особено децата), които са били близо до хипоцентровете по време на атомните бомби. Първият публикуван доклад за повишен риск от левкемия сред оцелелите от атомната бомба се появява през 1952 г.

В официален документ на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през април 1996 г. ракът на щитовидната жлеза при деца до 15 години се приема като пряко следствие от облъчването. Латентният период за рак на щитовидната жлеза е 10-15 години, броят на случаите започва да се увеличава още от 1990 г. За Беларус, нарастването е приблизително 50 пъти, а според други изследвания 100 пъти за райони с висока плътност на отлаганията.

В интервю проф. д-р Драган Бобев пред вестник „Труд“ (11 април 1995 г.) в отговор на журналистически въпрос на Мира Радева казва, че: „Рядко срещаният сред децата рак на щитовидната жлеза се увеличи не с проценти, а 20 пъти след аварията в атомната електро-централа“.

Въпреки че ракът на щитовидната жлеза е най-ярко изразен при излагане на радиоактивен йод-131, има известна несигурност и застъпване и на други причинители на този вид рак – когато популацията има ендемична гуша, причинена от дефицит на йод в храната, поради което жлезата натрупва много по-бързо и ефективно радиоактивния йод. При децата, с малкия размер на щитовидната жлеза, ефектът е много по-голям, отколкото при възрастен индивид. Различни други вредни, токсични, антропогенни фактори в околната среда също допринасят за развитието на такъв вид рак.

Първият „удар“ от погълнатите радионуклиди поемат органите на храносмилането. При децата и юношите пораженията нарастват. Увеличава се честотата на хроничните гастрити, хороцистити и язвената болест, които преди аварията са наблюдавани изключително рядко.

Вече 38 години след Чернобил е много трудно да се идентифицират точните причини довели до онкологични или генетични заболявания, и да се твърди със сигурност кой фактор е определящ за заболяването. Дали е от радиация, от тютюнопушене, радон, замърсен въздух или друго, е трудно да се каже. Радиационно-индуцираният рак е клинично неразличим от всеки друг рак, и честотата може да се измерва само въз основа на епидемиологични проучвания.

Наблюдението на често боледуващи деца, живеещи при постоянното въздействие на ниски дози радиация, показва, че при около 70% от тях има различни по степен характер нарушения на имунната система. Те зависят от абсорбираните дози цезий-137 и особено на стронций-90, които са в състояние да увредят родоначалните имунни клетки в костния мозък. Възможни са автоимунни заболявания. Друга причина за повишената детска смъртност след аварията е инсулин-зависимият диабет. Малките деца бързо изпадат в кома, от която инсулинът трудно ги извежда.

В България горещи частици (фрагменти от разтопеното ядрено гориво) бяха открити още в първите дни на май 1986 г. от проф. Бончев и проф. Узунов. Оценената вероятност за вдишване от средния българин е една частица на всеки 22-ма души. Тези горещи частици с голяма вероятност се задържат в горните дихателни пътища и оттам попадат в храносмилателния тракт. Чрез опепеляване на бели дробове на загинали работници при трудови злополуки по това време извършени от проф. Белоконски, проф. Босевски и техните сътрудници, се установява, че горещите частици попадат директно в белите дробове и се задържат в тях, като вероятността да предизвикат рак е много голяма.

Хроничните радиодерматити се проявяват от няколко дни до седмици след замърсяването на тялото в зависимост от получените дози. При дози 6-20 Сиверта се получава кожен еритем, докато при дози над 30 Сиверта се образуват мехури. При продължително излагане (хронично облъчване) над 20 Сиверта се получават хронични дерматити, които могат да прераснат в ракови заболявания.

Новетика: По какво човек може да познае, че има висока радиация?

Атанас Кръстанов: За съжаление радиацията няма нито вкус, нито мирис. Много е трудно да се познае дали на едно място има висока радиация. За такива места може да се съди единствено по преките измервания и ефектите върху здравето, които предизвиква радиацията. Така например през 1987 г. в Бразилия жителите на Гоияно разбират много късно, че са станали жертва на високи нива на радиация.

Един радиоактивен източник цезий-137 с активност 1375 Кюри (около 51 Тера Бекерела), който се използва за телегаматерапия в местна болница, след нейното ликвидиране е откраднат и захвърлен на склад за скрап. След разбиване на капсулите радиоактивното вещество е разнесено по домовете на нищо неподозиращите хора, които се мажат с него и в резултат на остра лъчева болест умират 4 души, 249 получават сериозно външно облъчване, а 54 са хоспитализирани. В продължение на 12 месеца са проверени за замърсяване 112 000 души. За деконтаминация и почистване на района са третирани като радиоактивни отпадъци над 10 000 тона материали! За това замърсяване се разбира случайно от един медицински физик, посетил по други причини болницата. Той идентифицира симптомите на пациентите като лъчева болест, която до този момент е лекувана като хранително отравяне.

В България съществуват системи за радиационно наблюдение, като данните могат да се наблюдават онлайн на различни платформи и гражданите могат сами да се информират за радиационната обстановка. Поради сложността на материята обаче, не трябва да се предприемат никакви самостоятелни мерки за провеждане преди всичко на йодна профилактика без изричното разпореждане на МЗ. Запомнете, че всякакво пиене на калиев йодид и особено на йод, без да има необходимост, е крайно вредно и опасно и може да доведе до непоправими здравни последици!

Стабилен йод може да се приема след разпореждане на органите на МЗ само в случай на ядрена авария, непосредствено преди радиоактивният облак да премине през дадено населено място. Всяко приемане на калиев йодид за превантивни цели или дни след преминаване на облака е абсолютно вредно.

Проблемът в България по време на Чернобилската авария е, че не се проведе СЕЛЕКТИВНА йодна профилактика, особено на бебетата, малките деца и бременните жени, в първите дни на радиоактивното замърсяване. Ако се закъснее с приема на калиев йодид – когато радиоактивният облак вече е над населеното място или вече преминал – е безсмислено. Щитовидната жлеза вече е поела ненужно големи количества радиоактивен йод и дори да се приеме стабилен йод, той няма да доведе до нищо друго освен нови здравословни проблеми.

Новетика: Какво да направим след радиационно облъчване?

Атанас Кръстанов: За да намалите излагането на радиация, е важно да следвате тези основни принципи:

1. Време: Ограничете времето, през което сте изложени на източника на радиация. Колкото по-малко време прекарате изложени на радиация, толкова по-ниска ще бъде погълнатата доза радиация, на която сте подложени.
2. Разстояние: Увеличете разстоянието между вас и източника на радиация. Подобно на топлината от огън, интензитетът на радиацията намалява, когато се отдалечите от източника.
3. Екраниране: Използвайте подходящи материали като олово, бетон или вода за защита от проникваща радиация.

Тези принципи се отнасят и за аварийните работници в замърсена зона. С една дума, не оставайте дълго в зоната на радиация, бягайте далеч и се скрийте в подходящи укрития. Различни материали са ефективни срещу различни видове радиация.

Също е важно да следвате указанията на местните здравни и регулаторни органи. Те могат да включват влизане в сграда за подслон и оставане вътре, избягване на контакт с външни повърхности и консумация на храни и вода, защитени от радиационно замърсяване.

Най ефективно е намаляването на постъплението в ранната фаза, когато мощността на дозата на облъчване е най-голяма.

За да се защити човешкият организъм, е важно да се знаят и пътищата за замърсяване.

Ето и мерките при радиационна авария

1. Преди всичко не предприемайте йодна профилактика (поглъщане на таблетки калиев йодид) без указание от МЗ. Самоволното поглъщане на йод под каквато и да е форма може да навреди на здравето, вместо да помогне!
2. Изолирайте помещенията, където се укривате. Така се ограничава постъпването на радиоактивни вещества по въздушен път. Това се постига чрез затваряне и уплътняване на врати и прозорци, спиране на вентилацията, поставяне на филтриращи тъкани на прозорците при проветряване, почистване на помещенията само с овлажнени кърпи (метене и тупане да се избягва). След почистването кърпите за затварят в найлонови чували. Те са вече радиоактивни отпадъци.
3. За защита на дихателните пътища от попадане на радиоактивни вещества в човешкия организъм се използват стандартни защитни средства (респиратори, противопрахови лицеви маски, противогази) и подръчни материали (марлени превръзки, тензух, носни кърпички и други филтриращи материали, които се навлажняват за по-добро улавяне на прахообразните частици, съдържащи се във въздуха.
4. Ограничете до минимум престоя на открито, не предприемайте екскурзии, излети, разходки и пътувания.
5. Преустановете къпане във водоеми и ползване на водоизточници, които може да са замърсени с радиоактивни вещества в резултат на аварията.
6. Използвайте сапуни и хладка вода.
7. Измиването следва да се извършва с мека кърпа, която да се сменя след всяко измиване. Кожата се подсушава без да се търка.
8. Избягвайте вдигане на прах в места, замърсени с радиоактивни вещества.
9. Не сядайте на земята и не допирайте предмети, които са били на открито.
10. Избягвайте да пиете вода от чешми, открити водоизточници. Не консумирайте непакетирана храна.
11. Промийте очите си с чиста бутилирана вода. Изплакнете устата и гърлото си.
12. Поддържайте чистота в домовете, мийте старателно ръцете, особено преди хранене. Къпете се всекидневно, почиствайте обувките при влизане в дома си.
13. Не консумирайте хранителни продукти, включително вода и мляко, за които е обявена временна забрана. Измивайте старателно продуктите преди консумация и преди кулинарна обработка, особено листниковите зеленчуци и плодове. Ако се измиват идеално зелената салата, овошките, ягодите, гъби, и други, радионуклидите няма да попаднат в организма на човека с частиците почва полепнали по тях. Съхранявайте хранителните продукти в подходящи опаковки, затворени съдове и помещения, хладилни шкафове.
14. Цезият, който от почвата прониква в растенията, може ефективно да се намали чрез дълбоко прекопаване (корените на растенията са недостъпни за цезий).
15. Вкарването в почвата на минерални торове намалява преминаването на цезия от почвата в растенията.
16. Редуването на различни култури, които се засяват на едно място също, намалява цезия в растенията.
17. Цезият е разтворим във вода и ако се мият или изваряват продуктите много добре, съдържанието на цезий намалява в съответния продукт.
18. Ако овошките месото, рибата се варят около 5-10 минути, то 30-60% от цезия отива във водата, която трябва да се изхвърли. Кисненето, мариноването и посоляването намалява съдържанието на цезий с 20%. При морковите и цвеклото цезият се натрупва в листната маса на зеленчука. Ако той се отреже на 10-15 мм, нивото на цезий ще намалее с 15-20 пъти.