ARC 2025 в Лондон: българската следа и дума

Второто издание на конференцията „Алианс за отговорно гражданство“ (ARC 2025) се проведе в центъра Excel в британската столица Лондон 17-19 февруари 2025 г.

След въвеждащото изпълнение на българския симфоничен оркестър Camerata Bulgarica, над 4000 делегати от 96 държави изслушаха вдъхновяващите речи на водещи политици, академици и мислители, сред които говорителят на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Майк Джонсън, авторът и организатор Джордан Питърсън, лидерът на консервативната партия на Великобритания Кеми Баденоч, писателят Дъглас Мъри, историкът Нийл Фъргюсън, идеологът на Брекзит Найджъл Фарадж, съоснователят на Whole Foods Джон Маки, съоснователят на PayPal Питър Тийл и още много други.

Участниците се обединиха около идеите за възраждане на западната цивилизация чрез завръщането ѝ към основните християнски ценности на саможертва, безусловна доброта, силно семейство и успешен бизнес чрез висок морал и разумно използване на новите технологии.

Сред тях имаше и близо 30 българи: политици, журналисти, анализатори, общественици и предприемачи. Ето какво споделиха петима от тях за впечатленията си от високия форум.

Нели Тончева, помощник-пастор

След миналата ARC конференция (ноември 2023 г.) се прибрах с надежда и с усещането, че има една голяма, невидима и непозната за мен общност от хора с консервативни ценности и същевременно на високи обществени позиции, които могат реално да повлияят на света – много повече отколкото нас, единиците по места.

В известен смисъл моето чисто човешко достойнство беше окуражено – че има много, много други с подобни ценности и с разбиране, че за да не върви към своя край, цивилизацията трябва да бъде събудена и върната към първичните ѝ корени. Към Христовата вяра, принципите на предприемачеството и културата, която сме наследили.

Историите и лекторите, независимо дали са от сферата на бизнеса, енергетиката, културата или друга област – всички имат една обща нишка – дълбоката вяра в Бога. И тази вяра е морален ориентир в тяхната професионална област. От това лъха сигурност и доверие, че когато вземат решения за огромни групи от хора в Европа и света, те не са водени единствено от користни лични мотиви.

Имах усещането, че ставам очевидец и съучастник на исторически момент на промяна. Защото идва момент, в който идеите, които се умножават в пространството, трябва да се материализират в конкретни управленски решения. И това не може да се извърши от човек, който е в едно далечно кътче на Европа. Сам воинът е воин не важи в този случай. Затова за мен беше много радостно да видя хиляди хора, от които лъха това усещане на компетентност, професионализъм и същевременно – на смирен дух. Обединени от една обща мисия извън тяхното собствено добруване. Очевидно повечето от тях са се развили блестящо в своята кариера и индивидуално поприще. И е много насърчително да виждаш, че общността от хора мислещи за доброто на другите, е голяма.

Още миналата година си мислих, че идеите, които тръгнаха от Световния икономически форум в Давос и които носеха малко зловещ дух зад кадър – за хора с християнски убеждения – имат своя контрапункт и антипод в това, което се оформи като светоглед от говорителите на конференцията ARC 2023. Днес виждам, че тези акценти са още по-силни. Говорителите са блестящи, добре подбрани и балансирани като съчетание. Вижда се как добруването на обществото се оглежда през много призми – не само като философски възгледи и образователни посоки, но и на ниво обикновено семейство и материален статус.

Имам усещане за възрожденство, ренесанс, оптимизъм. Особено на фона на преобладаващо негативния информационен поток заливащ ни от медиите. Ние се озовахме тук в кипежа и в люлката на един реален живот на съживление и възраждане. И ако с десетилетия сме се молили за благоденствие за страната си, континента и света, сега виждаме как тези молитви се превъплъщават в конкретни събития и действия, и това е изключително радостно за мен.

След като на ARC 2023 видях как добре се прилага християнската вяра в различните области на живота, поканих за тазгодишното издание няколко души, в които виждам този потенциал. Когато самият ти станеш част от такъв контекст на интелектуален елит с духовна дълбочина и богатство – това разгръща твоя собствен потенциал.

Надявам се догодина българската общност да бъде още по-голяма – да расте като една геометрична прогресия; да се укрепи едно ядро в България от активни общественици и интелектуалци, за да бъдем част от този процес, който виждаме тук да се строи.

Васил Загорчев, предприемач и общински съветник

Атмосферата на конференцията е невероятна. Усеща се дух на събуждане, сътрудничество, изграждане на ключови контакти и сближаване между всички участници.

Темите са много разнообразни и ключови за времето, в което живеем: от предизвикателствата на изкуствения интелект, технологиите и ресурсите, които да използваме, за да сме максимално ефективни в икономически план, до образованието и родителската отговорност към децата ни, екранното време и много други. Така мероприятието на ARC е исторически момент на разклащане и връщане към здравия разум.

Конференцията започна с впечатляваща визуализация, че над 4000-те гости са повикани от всички краища на света, и всички са откликнали на тази покана. Т.е. заинтересованите са от всички точки на планетата.

Посланието, което аз лично отнасям от събитието, е: всички, които сме се събрали, да вземем посоката и да я разпространим сред кръговете си на влияние. Едно от нещата, които ще приложа, е вдъхновено от думите на актрисата Софи Уинкълман: по-добре да инвестираме в човешки ресурс, отколкото да се стремим да го заместим с нови технологии. В България има тенденцията да се залита към предимството на новите технологии. Аз бих бил радетел да окажа влияние – на политическо ниво – да се търси разумния баланс в тази посока.

Мариян Иванов, мениджър в международна IT компания

Най-важното послание, което ще взема от ARC 2025 е, че историята винаги се повтаря за слабите ученици.

Конференцията беше открита с фокус върху историята и литературата; върху умения, които ще се търсят и в бъдеще – писане, четене и комуникация, в контекста на цивилизационния упадък, в който Европа се намира в момента.

Консерваторството като идея не е нова. Но от това, което видях, имаме още какво да учим в България. Също така, много от темите, които бяха засегнати – като например изкуствения интелект и технологиите – в близкото бъдеще освен the hot stuff, както ги наричаме в момента, ще се окажат може би и проблем. Проблем – от гледна точка на отговорите, които трябва да си намерим – кои сме ние и защо сме тук.

Изключително силно впечатление ми направи интервюто с Питър Тийл, човек със състояние от 12 млрд. щ.д. и изградени компании зад гърба си: PayPal, Palantir. Тийл е също първият външен инвеститор във Facebook. И когато подобен технократ излезе и говори за човешката душа и за смисъла на живота, всички слушат. Очаквах да отвори съвсем друга полемика, но той изненадващо говори за връщане към основите; какво ни прави хора и защо сме различни един от друг.

Със сигурност изкуственият интелект е инструмент, който може да ни улесни живота. Но може и да го затрудни. От гледна точка на технологичната сфера, със сигурност изкуственият интелект революционализира редица индустрии – автомобилостроенето, фармацевтиката, медиите. Прави ни по-продуктивни и ефикасни. Например ако трябва да направя презентация или говоря на голям форум, със сигурност ще ползвам инструментите на изкуствения интелект. Т.е. той ни спестява време. Но ни отнема креативността.

Бяха засегнати теми в областта на литературата, историята, икономиката, философията и други хуманитарни науки. В интереса към тях сега се забелязва голям спад. На мен обаче литературата и историята са ми хоби. И когато вземеш хуманитарните науки и ги наложиш към точните, именно тогава се ражда креативността. Това, което наблюдаваме на конференцията, е именно такъв креативен момент. Чухме много за икономика, математика, технологии. Но когато ги наложихме към историята и литературата, стана „уау“ и „да Винчи“ ефект.

Светът отива към двуполюсен модел на либертарианство (което вече застъпи) и консерватизъм (чиято звезда отново изгря с идването на власт на Тръмп и промените в политическите нагласи в западния свят). Засега обаче е твърде рано да оценяваме кое от двете ще надделее поради простата причина, че мандатът на Тръмп е ограничен. За да направим генерални изводи, тряба да изчакаме десетина години.

Диана Бедросян, журналист и общественик

Речта на епископ Барън ме впечатли силно, защото той обобщи цялата картина на света, в който живеем. А именно: че е необходимо да има интелигентни решения, които да дават временен отговор на проблемите. Но ако трябва да си припомним библейската истина „по плодовете ще ги познаете“ – тези плодове не идват веднага. Резултатът от всички „умни“ мерки през годините и социалната изолация доведоха до резултатите, които виждаме в момента.

Затова е много обнадеждаващо, че след толкова години на излишна борба, която причини на света такива икономически и социални турбуленции, можем да присъстваме на подобна вдъхновяща лидерска среща, която да покаже, че не интелигентността, а божествената мъдрост е отговорът на всички катаклизми. Т.е. завръщането към нашето естество. Поглед нагоре вместо към краткотрайните решения, които ни унищожават.

Друга лекция засягаше силно и България. Тя беше за застаряващото население. Статистика на списание Economist разкрива, че поколението Z е най-богатото за последните 100 години, но същевременно е поколението на депресията и тревожността. Т.е. младото поколение е най-нещастното. Докато тук на конференцията говорим за качествен и стойностен живот, и издигане на тази съвършена наша природа на човечността. Такъв живот можем да имаме само, ако погледнем през Божиите очи и насочим поглед нагоре.

Затова се надявам, че с всичко, което виждаме и чуваме тук, обръщаме тенденцията.

Работя с проблемни деца (често сираци), които след като излязат от социалните домове, попадат в най-неприятните институции – затворите. При тях има и най-голям процент рецидив. Най-лесно е да ги осъдим и изолираме. Но ние тук чухме за отношения на любов дори в икономиката. А нашата българска икономика страда от това, че дава огромен процент от държавния бюджет за разрушаване на хората в затворите, вместо да инвестира в този огромен човешки потенциал – да приложи социални мерки така, че тези хора да се реализират навън и да помагат на икономиката ни.

Веднага давам пример с Германия, където социалното и здравното министерство работят заедно, за да се грижат за хората с по-малки възможности. Днес е модерна позитивната психология и образование, които насочват фокуса не върху липсите, а върху възможностите, които имаме. Германското правителство дава за образование на този тип хора около 900 евро месечно до зрелостта им. Така те могат да развиват умения, да работят в компании и да бъдат полезни за обществото. Тази програма реално работи, защото след като се дипломират, те имат не само средства, но и самочувствие и професия, и отиват на свободния пазар. Работят за икономиката на страната вместо да извършват престъпления. Така се прекъсва омагьосаният кръг, в който се въртим като общество и който ни пречи да вървим напред. Защото както гласи друга библейска мъдрост „малките лисички унищожават лозето“. Проблемът изглежда малък, но е дългосрочен и сериозен. Говорим за изграждане на обществото, но за да бъде то стабилно, трябва да се гради върху стабилна основа.

Ако поставим в основата християнството и вярата в Бог, тогава трябва да говорим за любов и отношение към хората. Много ми хареса, че в лекциите, които чухме днес, се говореше именно за това – поглед нагоре към Бог и хоризонтално отношение и помощ за другите. Едната основа е християнството – като вяра, стабилно изграждаща личността и достойнството на човека. Другата основа е грижата към най-малките, за да вървим нагоре, включително в икономиката.

И докато целият свят по научни форуми говори, че живеем в свят в ликвидация, тук говорим за свят, който обръща тенденциите на деградация.

Николай Ненов, мениджър в международна IT компания

Речите в конференцията слагат пунктуация върху случващите се събития.

Изкуственият интелект е нещо добро, но от друга страна изисква огромни количества енергия. На настоящия етап все още не е ясно как парите, които се наливат него, ще се възвърнат. Т.е. няма бизнес модел. Засега изкуственията интелект е лесно манипулируем. Големите езикови модели са за обща реч. Но ако искаме да го ползваме специализирано, например за медицина, обучението на езиковите модели е съвсем различно. Това е много скъпо, ще отнеме много енергия.

В една от речите казаха, че е скочил броят на самоубийствата. Сигурен съм, че изкуственият интелект може да помогне много по-добре от човека за предотвратяване на този проблем. Защото психологът се обучава дълго време и успеваемостта му е под въпрос. Докато изкуственият интелект, веднъж обучен, ще може да повиши коефициента на спасение.

Накъде отива светът? Най-голямото ми притеснение е, че е много вероятно, заради бързото развитие в момента, да учим децата си на ценности и навици, които няма да са им полезни в бъдеще. Учим ги да са постоянни, сдържани, пестеливи. Но след 20 години може да се окаже, че това са неправилни ценности, макар да са традиционни към днешна дата. Традицията се променя най-бавно. Културите на нациите се променят най-бавно. Но се променят. България е била на три морета. Но днес ходим на море в Гърция и Турция.

Мисля, че животът тепърва ще става по-лесен. Ювал Харари първо написа „Сапиенс“, а после – „Хомо деус“. Човекът всъщност се стреми да бъде Бог. За някои Бог е светлина, за други – всемирно знание. С изкуствения интелект се доближаваме до всемирното знание. Ако Бог е бащата и родителят, не е ли стремежът на всеки родител децата му да го надминат? И ако е така, защото нашият стремеж да не е неговият?

Видеo от ARC 2025 вижте на YouTube канала на Новетика.