Доц. Антоний Гълъбов: Големият въпрос е „къде стои България?“

Как ще се подреди електоралният пъзел на следващите предсрочни избори? Кой, за кого и защо ще или няма да гласува? Kой е най-големият въпрос, пред който стои България сега, от който зависи бъдещето ни като достоен играч на регионалната и международна геополитическа сцена?

По тези горещи въпроси разговаряхме за вас с политолога и социолог, доц. Антоний Гълъбов.

Новетика: Ще изгубят ли ГЕРБ гласоподаватели заради приемането на „френското предложение“ за Северна Македония?

Доц. д-р Антоний Гълъбов: Възможно е това да повлие на вота на по-скоро периферни групи от избирателите на ГЕРБ – такива, които са междинни между ГЕРБ и Обединени патриоти (ОП). Но като цяло избирателният корпус на ГЕРБ изглежда достатъчно мобилизиран. Така че не очаквам да има съществени електорални щети от това решение.

Новетика: „Възраждане“ ли ще бъде новата, засега скрита звезда?

Доц. д-р Антоний Гълъбов: „Възраждане“ показаха през изминалите години, че са много чувствителни към всеки разлом в обществото и към всяко съмнение и недоверие към политическия елит. Така до голяма степен те ще се стремят да съберат този вот. Успехът им ще зависи от пътя до изборите. Т.е., те биха могли наистина да увеличат сериозно резултата си, ако навлезем в предизборната кампания в условията на социални протести, икономическа криза, усещане за намаляване на покупателната способност, несигурност за работните места и липса на предвидимост като цяло.

Те също ще привлекат избиратели, разочаровали се от предишен свой вот – например съществена част от разочарованите избиратели на ГЕРБ и ОП (след „френското предложение“). Но няма да разчитат само на този националистически вот, а на всеки глас, който е антисистемен – срещу институциите, срещу ЕС, срещу НАТО. Това не са големи групи в българското общество, но може да дадат сериозно електорално тегло.

Затова е твърде възможно „Възраждане“ да постигнат добър резултат на следващи избори. Разбира се, големият въпрос е дали един добър електорален резултат би могъл да ги направи част от управляващо мнозинство.

Новетика: Защо тогава последните социологически проучвания отчетоха спад при „Възраждане“?

Доц. д-р Антоний Гълъбов: „Възраждане“ нямат таван, тъй като са способни да привлекат – макар и не да задържат – широк кръг от обществени групи.

Те имат и скрит вот, т.е. респонденти, които предпочитат да не декларират симпатиите си, тъй като тази политическа формация е следващото поколение след „Атака“. В този смисъл, има групи, които скрито я подкрепят и най-вероятно биха гласували за нея, ако са достатъчно организирани, за да го направят. Неудобството може да се дължи на факта, че „Възраждане“ изградиха профила си като радикален политически субект. Така, доколкото отношението към тази политическа формация е негативно сред останалите, дотолкова някои от тези, които я подкрепят, биха предпочели да не съобщят предпочитанията си.

Все пак те бяха партия на протеста и това, че избирателно си спомняме кои политически партии участваха в протестите през 2020 г., не говори добре за собствената ни памет.

Възможен е и обратният феномен – някой, който може би няма да гласува, да посочи „Възраждане“, за да изрази общото си недоверие към всички останали.

Да не забравяме също, че колегите социолози са отчели данните в определен момент, а ситуацията се променя много бързо. Така че нека да видим следващите изследвания, които се очакват до седмица-две. За всяко едно от тях, трябва да гледаме в кой момент от времето е набирана информацията.

Новетика: Какво правят партиите, за да привлекат негласуващи избиратели?

Доц. д-р Антоний Гълъбов: По-умерените и по-възрастни симпатизанти на „Възраждане“ може би все пак ще подкрепят партията на Стефан Янев. Но проблемът е общ, тъй като политическите партии изобщо не полагат усилия да мобилизират избирателите и да насърчат колкото може повече хора да участват в следващите избори.

Единствената партия, която работи в тази посока засега, е ГЕРБ – с тези регулярни съботни срещи, които ръководството организира по места. Това показва подготовка и мобилизация – поне по отношение на партийния актив, симпатизанти, членове. Така изглежда, че ГЕРБ е високомобилизирана, но не смятам, че това е максимумът им, тъй като през миналата година те загубиха масивно гласове – които биха се върнали при тях, ако има перспектива за участие на ГЕРБ в следващо управляващо мнозинство.

Новетика: Какво ще накара хората да излязат и гласуват?

Доц. д-р Антоний Гълъбов: Усещане за залог, за значимост на избора. Ако има ясен избор или ако се появи такова разделение, при което е ясно, че ако някой спечели или че ако някой друг не спечели, това ще има последици, които ще засегнат мнозинството български граждани.

А ако излязат да гласуват наказателно, по-скоро биха подкрепили „Възраждане“.

Новетика: Как виждате бъдещата конфигурация в парламента?

Доц. д-р Антоний Гълъбов: Много трудно. Най-вероятно отново ще станем свидетели на коалиция. Тук големият въпрос е тя да не повтори всички грешки, които направиха от „Продължаваме промяната“ (ПП) и които костваха много не само на тях, но продължават да нанасят щети в средносрочен план на интересите на България.

БСП най-вероятно ще се бори да задържи резултата си от миналия ноември. ГЕРБ ще остане най-голямата политическа партия. ПП е пред много сериозен риск от вътрешни напрежения и центробежни итерации. „Демократична България“ (ДБ) също е застрашена от подобен тип процеси. Разбира се, ако ДБ получат третия мандат и не успеят да се справят с него, тези процеси ще са по-бързи и по-видими.

Новетика: Кой е най-важният въпрос сега, който убягва на обществото, а е ключов за бъдещето на България?

Доц. д-р Антоний Гълъбов: Големият въпрос е къде стои България в рамките на процеса на вземане на решения в ЕС и НАТО. Защото последните месеци показаха, че ние сме формално лоялен партньор, но не сме в състояние нито да обясним собствената си позиция, нито евентуално да се присъединим навреме към по-силна позиция.

Големият въпрос е не кога ще дойдат европейските пари, а как да застане България така, че да може да реализира успешно собствените си интереси.

За съжаление, отношението към ЕС е изключително меркантилно. То беше меркантилизирано от политиците. Важното сега обаче е да се намери тази мяра межу позициите да кажем на Унгария и Полша от една страна и позициите на страна като нашата, която е склонна да прехвърля вината на Брюксел за всичко, но не е в състояние да отстоява своя интерес.

Ние сами правим положението си сложно, защото не успяваме ефективно да кажем какво искаме от света, а след това се оплакваме, че не ни разбират. Липсва ни компетентност и способност да „преведем“ българския интерес на езика на Европа и НАТО.

Конкретен пример в това отношение е предоставянето на оръжия за Украйна. Защото ако беше наистина последователна в твърденията си, че се бори за дипломатическо решение и че няма да изнася оръжия, защото не иска да се намесва в конфликта, България можеше да изпрати една военнополева болница в началото на войната. И така да има своето видимо и разпознаваемо участие. Имаме толкова добри военни лекари. Имаме толкова производство на медицински изделия. Можехме наистина да покажем собствен подход и по този начин да не се конфронтираме с онези групи в обществото, които смятат, че предоставянето на военна помощ ни въвлича във война.

Въпросът обаче е първо да знаем собствения си интерес. Не съм убеден, че сме в състояние дори да разпознаем интереса си. Ако можем да дефинираме собствения си интерес, ще намерим начин да се впишем в общите планове и на Европа, и на НАТО, и на международната общност, и на регионалните сили.

Подобно е със Северна Македония. Когато се водят преговори и кажеш „не“, всички се обръщат към теб и чакат да кажеш за какво си „да“. Само че ние казахме „не“ и не довършихме какво искаме точно.

Същото е и по отношение на Република Турция. В крайна сметка, България е черноморска страна. Ние сме в еднаква степен заинтересувани от прекратяването на конфликта в Украйна и след това от бързото възстановяване на черноморския регион. А засега само Турция работи в тази посока. Ние не разпознаваме интереса си да разширим формата до черноморските страни като цяло.

Това са прости примери, но както е казал Вазов, „будят мисли“, т.е. карат те да се замислиш.