Изкуството, което вдъхва живот на дървото

Казват, че всеки се ражда с мисия и талант, стига да открие какъв е той. Много хора мечтаят да работят нещо, което им носи удоволствие, но малцина го постигат. Днес ще ви разкажа историята на един човек, който имаше смелостта да следва сърцето си и да работи това, което обича.

Антон Ванчев (Aleksandrov Woodworker) е майстор, който създава толкова реалистични фигури на животни от дърво, че на пръв поглед очакваш да ти „заговорят“. Той изработва дървени обувки, толкова истински, че хората не вярват, че са от дърво, докато не ги докоснат. Истински ценители красят дворовете си с негови пейки с животински мотиви, а някои дори поръчват тронове, за да се чувстват като крале.

Антон и съпругата му Нели са герои в едно от предаванията на Галя Щърбева – „Да хванеш гората“. Нели също е творческа натура и рисува върху дърво. Животът на Антон е различен, защото той е обикновен човек, който работи стандартна работа, докато един ден не решава, че повече няма да бъде роб на системата. Той прави смела крачка да напусне работата си и да се посвети на това, което му носи истинско удоволствие, нещо напълно ново, но изключително вдъхновяващо.

От известно време се отдава и на фотографията, като снимките му се отличават с изключителна детайлност. В стремежа си да направи перфектния кадър, Антон дори си счупва крака на един водопад, което му създава много трудности.

Антон не е единственият, който прави впечатляващи творения от дърво, но със сигурност е един от малкото, които притежават голям талант и издръжливост. Дали е направил правилния избор? Нека самият Антон Ванчев ни разкаже.

Въпрос: Какво Ви мотивира да изоставите предишната си професия и да се посветите на изработката на дървени фигури?

Антон Ванчев: Тежка травма на гръбнака. Бях на легло дълго време и не можех да стоя прав повече от половин час. Наложи се да търся начини да работя от дома. Трябваше да започна от някъде, така че започнах с обработката на дървесината от паднал орех в градината. Изработих първата си лампа от орехов корен.

Въпрос: Откъде черпите вдъхновение за своите произведения? Всеки творец има своя муза – коя е Вашата?

Антон Ванчев: Уверен съм, че всеки човек има дарби и таланти от Един Велик Творец – Живия Бог. От Него се вдъхновявам лично аз и черпя идеи от Неговото творения около мен.

Въпрос: Имали сте възможност да бъдете в чужбина, където несъмнено нещата се случват по-лесно, а творчеството получава по-широко признание. Според Вас на какво се дължи тази разлика?

Антон Ванчев: Да, бил съм чужбина два пъти и наистина всичко се случва по-леко. Творчеството е признато и се оценява само в общество, което има очи да вижда по-далеч от ежедневните битовизми. Изкуството е на почит там, където човек е надскочил своите нужди, зависти и търси естетиката в живота.

Въпрос: Какво Ви накара да изберете дървото като материал за своята работа, въпреки трудностите и физическите предизвикателства, свързани с тежките инструменти като резачките?

Антон Ванчев: Така се случи. Никога не съм си мислил, че в живота си бих си изкарвал прехраната с това. Имал съм съвсем различни планове, но повреден гръбнак и изобилие от време на болничното легло довеждат човека до преосмисляне на живота.

Днес животът е динамичен и забързан. Съвременният човек няма време за себе си, за семейството си. Бърза да работи, да прави бизнес, да живее, но всъщност това е една загуба, която е като хронично заболяване в човешката душа. Аз се успокоих и вече не бързам заникъде. Мога да чакам. Живея сега и се наслаждавам на работата си. Радост е за мен, когато човек оцени творбата ми с емоция, не с цена.

Въпрос: Вашето детство е преминало в едни по-различни, бих казала по-истински времена. Какви ценности и уроци бихте искали да предадете на сина си и на младото поколение като цяло?

Антон Ванчев: Времената се променят и ние човеците сме тези, които ги променят за добро или зло. Сами си създаваме „духовната“ атмосфера в дома, на работа, в обществото. Жалко, че технологиите започнаха да „обсебват“ човека, ако и да са замислени да бъдат употребявани от човека.

Жалко е да гледам как мъжеството и изобщо моралът в човека остава на заден план за сметка на „успеха“ на всяка цена. Днес материализмът е водещата идеология за подрастващите, които губят своята същност и принадлежност за сметка на евтини и временни удоволствия. Това разглезване ще доведе до трагичен завършек на човешката цивилизация в краен случай. Да видим.

Въпрос: Избрали сте живот далеч от градската суета, в близост до природата. Дали този избор отразява някакво разочарование от хората или носи друг, по-дълбок смисъл?

Антон Ванчев: Избрал съм горската и планинска атмосфера поради близостта с естественото. Нямам никакво огорчение или разочарование от човека. Напротив, общувам и кореспондирам богато с много личности през моя работен ден. Това ме прави сериозно социално активен. Но онази горска приказка, шумът на вятъра и мощта на Балкана – това е „по-силно“ от мен и ме привлича със своята чистота и тишина. Не харесвам шума в душата, както и градския шум.

Въпрос: Отскоро се занимавате с фотография, в снимките Ви се забелязва невероятна детайлност, която малко фотографи владеят. Какво най-много обичате да снимате?

Антон Ванчев: Опитвам се да дам бъдеще на всичко в мен, което времето покаже, че ми се отдава. Харесвам портретната фотография. Все пак има жива личност с всичките ѝ емоции затворени във времето. Обичам да творя своите кадри. Една сесия ми отнема седмици, понякога месеци подготовка. Това е един много приятен и плодоносен синхрон между мен и модела на кадрите. Забелязал съм, че красивите кадри стават, когато са непринудени.

Въпрос: Освен че сте изключително талантлив, сте известен с добротата, честността и способността си да запазите спокойствие дори в най-трудните ситуации. Как успявате да постигнете този вътрешен баланс?

Антон Ванчев: Преди време душата ми заболя. Цялата тази хиперактивност на днешното общество поболя и мен. Тогава Бог се намеси в моя живот и от един изтощен ум, Той успя за няколко години да изгради здрава и устойчива система на разсъдък, за което съм Му безкрайно благодарен. Разчитам на Него за всичко в Живота и именно тази вяра ме държи спокоен, ако и да ми се случват всички онези несгоди, които сполетяват и другите човеци. Разбрах, че не мога да контролирам събитията, но мога да контролирам своите възприятия и поведение. И това ми е достатъчно.

Въпрос: Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да се занимават с дървообработване? Смятате ли, че си струва и чувствате ли се достатъчно оценен?

Антон Ванчев: Творчеството изисква жертви. Много скоро, след като охладнее ентусиазмът и сметките почукат на вратата, човек трябва да направи избор. За съжаление в нашата държава аз правя този избор всеки ден, но свикнах да живея със себе си и това ме удовлетворява. Харесвам бъдещето, а аз творя едно постоянно бъдеще. С всяка моя, нова творба, аз се чувствам все по-жив, защото животът не е застояла вода, той е текущ. Творчеството е за хора, които искат да бъдат творци и това не е бизнес. Много пъти съм бил във финансови затруднения, но изборът е да бъдеш… или да имаш. Въпрос на ценности.

* * *

Най-ценният дар, който можеш да направиш за някого, е да споделиш от времето си с него. Затова искрено благодаря на Антон Ванчев, че ми подари част от своето.