Александър Урумов: „Либерал-екстремизмът паразитира върху християнското наследство“ (видео)

Що е то либерал-екстремизъм? Къде се корени като идеология? Има ли връзка с комунизма? И как променя основите на западната цивилизация, към която принадлежим и ние, българите?

На всички тези въпроси отговаря писателят, драматург и експерт по публична комуникация Александър Урумов, по време на встъпителната реч на Третата международна конференция под надслов „Либерал-екстремизмът – заплаха за демокрацията и за основните човешки права“, която се проведе по инициатива на Сдружение „РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ в Централен военен клуб в София на 11 ноември 2023 г.

Освен автор на осем книги – между които и най-новата, „Пътят към Армагедон“, г-н Урумов е сред първите българи, опълчили ли се на Истанбулската конвенция и осъзнали опасността от екстремния либерализъм като явление.

По-долу публикуваме текста на речта на г-н Урумов, любезно предоставен от самия него.

***

Приемам като висока чест възложената ми привилегия и отговорност да направя встъпителното изказване на Третата международна конференция на „РОД Интернешънъл“, чиято тематична рамка е под надслов „Либерал-екстремизмът – заплаха за демокрацията и за основните човешки права“.

Тази конференция е призвана да даде тласък за създаване на консервативна мрежа в Източна Европа от патриотични, християнски и консервативни организации, които ефективно да застанат в защита на християнска Европа на нациите.

Осъзнаването на необходимостта от организирана борба срещу неусетно имплантираните в управлението на страната и порочни до чудовищност антисемейни и антиродителски политики и практики в България започна в края на 2017 г. и началото на 2018 г.

Тогава стана публично известно намерението на някои правителствени кръгове, пряко свързани с „Отворено общество“ и Джордж Сорос, да наложат една конвенция уж за защита на жените от насилие, станала печално известна като Истанбулската конвенция и превърнала се в символ на задкулисно коварство, пряко насочено срещу българското семейство – родителите и децата – и срещу цялото общество.

Слава Богу, в тогавашното правителство имаше коалиционен партньор в лицето на патриотичната партия ВМРО, чийто председател бе вицепремиер и министър на отбраната. Неговата непреклонност, на която лично съм свидетел като говорител на военното министерство по това време, както и решителността на шепата хора, които започнахме тази битка срещу приемането на антисемейната конвенция, стъписа и обърка самонадеяните и надменни слуги на Сорос в тогавашния Министерски съвет. Това обстоятелство спечели време за информиране на българското общество и за надигането на такава огромна вълна на решителна съпротива, че в крайна сметка тогавашният премиер бе принуден да прехвърли този въпрос за решаване от Конституционния съд на Република България.

На 27 юли 2018 г. Конституционният съд обяви т. нар. джендър-идеология, обявяваща човешкия пол за социална конструкция, за несъвместима с българската Конституция. Това бе историческа победа.

Доминантно консервативно общество като българското беше смаяно от тази тайно пропълзяла като змия Истанбулска конвенция с всички нелепи глупотевини вътре в нея. Някаква лудост. Както казва обаче един Шекспиров герой – „Че е лудост, лудост е, но има система в нея“. Шекспир употребява и израза „либерален злодей“, пророческо попадение.

В хода на разгорещения дебат срещу споменатата конвенция през януари 2018 г. едно самотно и объркано момиче бе издигнало пред българския парламент плакат в подкрепа на приемането, на който пишеше дословно:

„Спокойно, бели хетеромъже, днес рушим само патриархата!“

Бях изумен – рушите само патриархата ли? Как така „само“? Че за моето поколение това „само патриархата“ е целият ни свят! Това е примерът на отговорност, който сме получили; това е домът, в който родителите ни са ни отгледали, домът, който ние сме създали и домът, който децата ни създават и ще създават! Как така ще го рушите? И какво ще изградите на негово място?! Или дотам не сте мислили, ако изобщо си правите труда да мислите?!

Не знам дали някога ще дойде времето и дали някога ще дойдат хора, които наистина да разрушат патриархата. Но знам, че това време не е сега и тези хора не сме ние!

Ще каже някой – объркало се е момичето.

Може би са объркали и тези активисти-прогресисти, които издигат същите плакати из Западна Европа и САЩ.

Може би пък в началото на създаването на либералната идеология не е било така? Нека да видим началото.

Бащата на класическия либерализъм, както е определян английският мислител Джон Лок , издава своя основен труд „Два трактата на управлението“ през 1689 г. Това е едно от свещените либерални писания. Първият трактат се нарича „Критика на патриархализма“ и в него Лок нарича бащинството „странен деспотичен феномен“. Втория си трактат бащата на либерализма, полемизирайки върху библейския текст, което е обичайно за епохата, започва по следния начин, цитирам:

„В предходния трактат бе показано, че Адам не е притежавал нито по силата на естественото право на бащинството, нито чрез безусловно дарение от Бога какъвто и да било авторитет над децата си… и че дори да е притежавал, то неговите наследници не са имали право над това право“. Край на цитата.

Уверявам ви, че внимателно четох предходния трактат и не видях такова нещо да е показано, още по-малко да е доказано. Това е манипулативната техника на либерализма от първия му ден – да изрича твърдения, които да представя като доказателства за самите твърдения. Който не е съгласен – той ще бъде стигматизиран. Знаем от опит какво означава това, изпитвали сме го.

Както виждаме, още в своето зачеване либерализмът целенасочено атакува бащинството, атакува правата и отговорностите на бащата и атакува властта на бащата над децата.

Джон Лок, който по рождение принадлежи на висшата английска класа и който никога не се е женил – нещо необичайно за епохата – няма деца и няма собствен опит като баща в частност. Но е компетентен по въпросите за бащинството по принцип и е посял отровни семена във вековете и до днес.

Либерализмът още в своя генезис се заявява като опозиция на установените от хилядолетия институти като бащинството и властта на бащата, а оттук – като опозиция на естествения авторитет на родителството.

Не звучи ли това модерно, не звучи ли това соросоидно?

Тази патологична днешна либерал-екстремистка настървеност към обсебване на власт – от семейните отношения до държавното управление – е генетично кодирана в либерализма.

Либерализмът, скъпи приятели, в отношението си към бащинството и семейството е враждебен по рождение.

Фактът, че изглеждаше християндемократически през 20-и век се дължи на една проста причина – западните пазарни и демократични общества бяха исторически призвани да противостоят на източния деспотичен комунизъм през 20-и век и те успешно противостояха, опирайки се на свободния дух, християнската етика (дори без да припомням Макс Вебер), пазарната икономика и заложения в нея принцип на реална конкуренция на стоки и услуги.

Всичко това поставя под съмнение понятието „либерална демокрация“ и позволява този претендиращ за изключителност термин да бъде отхвърлен като неистинен, тъй като западната демокрация през 20-и век е наистина базирана на свободна пазарна икономика, само че свободна не означава либерална в идеологически смисъл. Свободна означава свободна – от всяко идеологизиране, включително и от идеологически обусловено либерално полазване.

Западната демокрация през 20-и век е базирана в икономически план на свободна пазарна икономика и конкуренция, а в идейно-ценностен план се обуславя от християнската етика и очертаната от нея система от морални принципи.

Ясно трябва да бъде казано – цялото богатство на западния свят е християнско достижение и християнско наследство. Либерал-екстремизмът паразитира върху християнското наследство. Той не създава, той преразпределя.

Ето защо понятието „либерална демокрация“, натрапвано ни повече от 30 години като едва ли не победител на комунизма до степен да бъде превърнато в символ на съвременен социално-религиозен култ трябва – както отбелязах – да бъде десакрализирано и загърбено.
Защото именно с рухването на комунистическия деспотизъм и генерираните от него реални заплахи, либерализмът показа своето истинско лице. И една от неговите първи жертви се оказа именно демокрацията, както ще видим.

И това истинско лице бе толкова притеснително, че срещу него първи реагира не кой да е, а един от неговите най-големи съвременни апологети и идеолози на либерализма, Збигнев Бжежински – доктор на философските науки, държавен съветник по сигурността на президента Джими Картър в периода 1977-1981 г., известен с неотстъпчивостта си в отношенията със Съветския съюз и един от авторите на концепцията за „човешките права“.

Ето какво констатира той в началото на 90-те години:

„Общо разпадане на почти всички установени ценности, особено в най-развитите части на света… потребителският етос се маскира като заместител на етични стандарти.“

С други думи, консумеризмът сам по себе си бива превърнат в етичен стандарт и налаган като добродетел.

И още, цитирам:

„Удоволствието е цел сама по себе си… себезадоволяването се превръща в самоцел на Запада по време, когато голяма част от останалия свят се бори с екзистенциални потребности.“

Всичко това са директни препратки на Бжежински към разкриващия своите екзистенциални и иманентно присъщи характеристики либерализъм.

Чуйте и това:

„…Създава илюзията, че човешкият живот е под контрол, посредством измамното допускане, че себезадоволяването представлява упражняване на контрол. В действителност, тя поражда условие, при което динамичната ескалация на желанието за плътско и материално удоволствие се превръща в нарастваща културна реалност. Морално обусловеният избор става неуместен.“

Ето тук някъде е границата, при която видимо либерализмът захвърля своята привидна асоциираност със свободата и преминава – де факто и де юре – към все по-ясно изразени измерения на натиск и форми на диктатура.

Някъде тук е духовната граница на началото на окончателна трансформация на класическия либерализъм в либерал-екстремизъм. Тук се появява либерал-екстремизмът като пълзящ социален солипсизъм, който ще заслепи цяло едно поколение и ще се устреми към придобиване на легитимна нормативна власт, за да протегне ръце към следващите генерации.

Има един доказан във вековете метод за установяване на истинските характеристики на хора, бизнес-структури, обществени организации и социални явления – „по плодовете им ще ги познаете“.

Ще изброя някои от тези плодове, или дела, без да ги подреждам по значимост или хронология в динамиката на тяхното случване.

Едно от първите дела на либерал-екстремизма бе убийството на публичните дебати и дискусии като форма на обществен диалог и възможен регулатор на обществени взаимооотношения.

Либерал-екстремизмът планирано и агресивно уби публичната дискусия поради неспособността си да води диалог и да използва рационални аргументи. Вълна от режисирано възмущение среща всеки опит за критичен анализ на техните методи и цели, дори и тази критика да е добронамерена и градивна. Овладяване на глобални и локални медии е средството за постигане на тази цел. Стига се дотам, че… тези дни слушах един местен либерал-екстремист да обявява публичните дебати като „информационна война“ и да обещава как „този проблем ще бъде решен“. Това как ви звучи? Това е крайнолявата матрица, овладяла Брюксел и Вашингтон.

Във времето на комунизма недосегаемият български диктатор Тодор Живков не можеше да бъде критикуван… с малки изключения за най-близкото обкръжение… знаете ли как? „Много работите, другарю Живков, преуморявате се, не бива така, трябва и да си почивате отвреме-навреме, не се напрягайте“. Ето такава угодническа форма на псевдо-критика може би би могла да бъде допусната от либерал-екстремизма.

Впрочем като говорим за овладяване на медии – за атаката на терористите от Хамас срещу беззащитни граждани на Израел са били информирани местни кореспонденти на глобални медии като CNN и Асошиейтед прес. Има ги на видео как снимат отвличанията, как се радват заедно с терористите, има ги на снимки – нищо от това не е опровергано. Дали тези хора, ако могат да бъдат наречени хора, са информирали предварително своите шефове в централите на тези медии и ако да – тогава защо техните шефове са си замълчали?! Колко безкрайно дълбок е този въпрос?

Вторият плод на либерал-екстремизма е създаването на техен фантазен понятиен апарат, който да подмени съществуващите от хилядолетия институти като бащинство, майчинство… видяхме, че това е в техният генезис. Те вече не виждат необходимост да се преструват и да играят някакви социални роли, те директно налагат нови понятия, които Джордж Оруел в своята антиутопия „1984“ определя като „новговор“.

Последното безумие на Европейската комисия бе гласувано в правната комисия на Европейския парламент само преди дни – вместо „майка“ се въвежда термина „лицето, което е родило детето“. По-цинична подигравка с едно свещенодействие, каквото е майчинството много трудно може да се измисли. Но да не ги подценяваме. Особено като си спомним за друго тяхно лексикално достижение – „лице, което менструира“.

Трети плод на либерал-екстремизма е изобретяването и налагането – първо в академичните среди, превърнати в техни идеологически и биологични инкубатори, а оттам и в публичната сфера – на налудни социални теории като „критичната расова теория“ и трансджендър-идеологията. Нещо повече, тези идиотщини биват представяни като наука. Наука, представяте ли си?!

Прави са тези, които твърдят, че дори един бегъл поглед към „критичната расова теория“ дава достатъчно основания да бъде идентифицирана като фанатична и токсична системата от глупави идеи, вкоренени в няколко тотема на културния релативизъм като „бяла привилегия“, „системен расизъм“ и „равенство на резултата“.

Не, само се опитайте да си представите това безумие – „равенство на резултата“, това го нямаше дори и при комунизма. При комунизма се насърчаваше труда и дори се провеждаше социалистическо съревнование, някаква своеобразна вътрешноведомствена форма на социалистическа конкуренция. А либерал-екстремизмът иска „равенство на резултата“, което означава враждебност към принципа на конкуренция. Е, къде отива тогава индивидуалната надпревара и пазарната конкуренция?

Пазарната икономика е следващата жертва на токсичната либерал-екстремистка система – погледнете само т. нар. „зелена сделка“ и „борбата с климатичните промени“.

До 2030 г. „Унипер“, най-големият вносител на газ в Германия, планира да инвестира над 8 млрд. евро (15.8 млрд. лв.), за да се трансформира в по-екологично предприятие, което получава по-голямата част от необходимата му енергия от възобновяеми източници. Според главния изпълнителен директор Майкъл Луис, „ние искаме по-бързо да станем по-екологични, за да можем да предложим на нашите клиенти енергийни решения за тяхната собствена трансформация“. Това предприятие, което фалира и е национализирано, има за главна своя цел да предложи енергийни решения за трансформация на своите клиенти. Е, какво е това – бизнес-компания и пазарна икономика или идеологическа платформа и социална трансформация?

Да говорим ли за огромните дългове на „Топлофикация“ София поради платените досега над 100 млн. евро (195 млн. лв.) за квоти за емисии на парникови газове. Тези квоти са прекрасен начин да се скубе гъската, без да кряка прекалено силно – така ми каза един умен и добре информиран човек.

Най-шокиращата форма на либерал-екстремизма е без съмнение трансджендър-идеологията и налагането на разрушителната концепция за смяна на пола и ранно сексуално образование.

Как се постига това? Това се постига с помощта на токсичните доктрини на Херберт Маркузе, Джудит Бътлър и други, и чрез терминологична подмяна – в английския език думата „секс“, която означава пол и допуска единствено мъжки и женски пол – е заменена с Бътлъровата измислица „джендър“, чрез която целенасочено се изкривява семантичното поле и се създава виртуално оправдание за чудовищни реални експерименти с претендиране на десетки социални полове. „Че е лудост, лудост е, но има в система в нея“.

И към идеологията и словесните еквилибристики трябва да прибавим безогледната, безчувствена алчност – огромен ръст в новооткрити клиники за смяна на пола в САЩ през последните 10 години, в която осакатяват необратимо млади хора напълно законно и със съгласието на техните родители. Деца, които – след като се осъзнаят – плачат пред камерите, че никога няма да могат да имат деца, или че никога няма да могат кърмят децата си… обезобразени тела и страдащи души.

И не на последно място – либерал-екстремизмът убива демокрацията пред очите ни. Ето защо трябва да бъде загърбена – дори и само с лексикално-семантични основания – мантрата за „либерална демокрация“.

Защо и как се стига и до това убийство? Просто е – защото мнозинството от избирателите не приема упорито натрапваните идеологически налудности. Мнозинството от хората не ги иска. Ето защо демокрацията в Унгария не се харесва на брюкселските либерал-екстремисти. Демокрацията в Полша не се харесва на Брюксел. Защото мнозинството в страни като Унгария и Полша има своите виждания за живота и гласува според своите убеждения. И какво прави либерал-екстремизмът? Въвежда понятието „върховенство на закона“, което да замени „демокрацията“. Защото демокрацията е автентична национална привилегия, тя не може да бъде априори превърната в паневропейски федерален инструмент. Точно затова – по моему – брюкселското задкулисие измисля принципа на „върховенството на закона“, за да постави под натиск националните демокрации.

„Върховенство на закона“ ли?! Добре, ама чий закон, кой го определя и защо? А ние, свободните хора на Европа съгласни ли сме? Всичко това са неудобни въпроси… неприлични въпроси… а всички неудобни за тях въпроси утре могат да бъдат обявени за „информационна война“ и да бъдат забранени.

Така пред очите ни либерал-екстремизмът убива демокрацията. Виждаме го пред очите ни и в България…

И далеч не на последно по важност място – либерал-екстремизмът, превърнал Брюксел, Страсбург и Франкфурт в свои командни центрове, има ясната цел буквално да смачка националните държави чрез постоянен транфер на власт от страните-членки на ЕС към Брюксел. Пример – Истанбулската конвенция. С нейното приемане въпросът за борбата срещу насилието срещу жени се превръща във федерално законодателство и федерално правомощие, но – отбележете! – финансирано от националните бюджети и поверено на соросоидни НПО-та, които предварително са подготвени за тази цел.

Уважаеми дами и господа,

Надявам се всичко посочено дотук да хвърля достатъчно светлина върху разбирането ни за либерал-екстремизма не просто като заплаха за демокрацията и основните човешки права. А като опасен враг и ефективен рушител на човешкия фундамент в неговите духовни, етнонационални, полови и сексуални, социални и етични измерения.

Либерал-екстремизмът преследва разлагане на човешкия фундамент, и самият той е форма на разлагане на човешкия фундамент.

Това е поредната опасна социална утопия, послужила като алиби за създаването и оперирането на глобален властови инструментариум, разрушителен за човечеството и за неговото бъдеще.

Това е следващата опасност за човечеството – опасност с видим разрушителен потенциал с глобален обхват; опасност, политнала към падението на нацизма и комунизма – опасност, чийто най-ужасяващи проявления като трансджендър-идеологията един ден несъмнено ще бъдат осъдени като престъпления срещу човечеството – каквито реално са.

И накрая нека ясно да кажа ето това – ако се чудите кое е общото между либерал-екстремизма и ислям-тероризма и защо тези добре организирани и добре финансирани социално-религиозни девиации се харесват толкова много и си взаимодействат толкова добре – отговорът е пред очите ни: събира ги омразата срещу християнството. Един любопитен факт, само преди дни Джордж Сорос подари 15 млн. долара (27 млн. лв.) на про-Хамас адвокатски кантори.

Именно дълбочинната либерал-екстремистка омраза срещу християнството, намираща израз в преследване на свободата на вероизповедание – примери има достатъчно в САЩ, Канада, Западна Европа, Скандинавия – именно тази омраза срещу християнството поставя въпроса дали либерал-екстремизмът не се превръща пред очите ни в квази-религия, подготвяна като идеологически фундамент на една нова паневропейска федерална държава, или защо не – проекто-европейска империя.

Времето на изказването ми изтече, но времето ни за борба тепърва започва.

Пожелавам успех на конференцията! Благодаря ви за вниманието!