Александър Урумов: Българинът, който спря Истанбулската конвенция (видео)

С разтърсваща и силно емоционална реч на тема – що е то Истанбулска конвенция, как беше спряна в България и Източна Европа, и какво трябва да правим оттук нататък, за да блокираме либералния екстремизъм – писателят, драматург и експерт по публична комуникация Александър Урумов, приветства участниците във Втората международна конференция „Европейски измерения на джендър политиките“, която се проведе по инициатива на Сдружение „РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ в Централен военен клуб в София на 25 март 2023 г.

Освен автор на осем книги – между които и най-новата, „Пътят към Армагедон“ – „Бутон в мозъка: от Едемската градина до Истанбулската конвенция“ – г-н Урумов е сред първите българи, осъзнали опасността от Истанбулската конвенция и повели битка срещу нея.

По-долу публикуваме текста на речта на г-н Урумов, любезно предоставен от самия него.

***

Всичко започна с едно телефонно обаждане през декември 2017 г., докато работех по текущи задачи в кабинета ми в Министерството на отбраната. По това време изпълнявах длъжността директор на пресцентъра и говорител на министъра, което означава и член на политическия кабинет на министъра на отбраната.

Което се оказа с пряко значение за битката срещу тогава все още неизвестната у нас Истанбулска конвенция.

За нея научих именно от това телефонно обаждане на приятел-консерватор и доверен съмишленик – за някаква конвенция на Съвета на Европа, която тайно и бързо трябвало да бъде ратифицирана от България. Било нещо за „борба срещу насилието срещу жени“, но всъщност става дума за съвсем други неща – коварен план срещу семейството от мъж и жена. „Мине ли това, после няма измъкване“, каза ми приятелят. Краткото ѝ име било Истанбулска конвенция.

Сигурно нищо няма да може да направиш, но поне опитай, завърши моят приятел. Е, кажете на някой българин, че нищо не може да направи и той ще направи всичко, за да ви докаже, че може!
Решавам да проверя и звъня в общото деловодство на министерството дали случайно има една конвенция, Истанбулска… и изненадващо за мен чувам:

– Да, господин Урумов, мина през нас и вече е при юристите за съгласуване. Бре, ти да видиш! Звъня на юристите.

– Да, тук е тази конвенция, изпратена е от Министерството на правосъдието до всички министерства с указания за спешно съгласуване… от Европа са казали…

Като чуете думата „спешно“ в администрацията, значи искат да си затворите очите. А като чуете вълшебната мантра „от Европа са казали“, значи някой със сигурност ви взема за глупак. Какво е Европа, тоест ЕС – арена за борба на национални и корпоративни интереси, това е Европа. И много добре знам какво говоря.

– Веднага ми изпратете текста – нареждам им – и няма да пускате нищо, докато не ви кажа…

– Ама от Министерството на правосъдието…

– Тук не е правосъдието, тук е Министерството на отбраната и си има министър. Когато той ви каже какво точно да направите, тогава ще го правите. Дотогава текстът е при мен и вие чакате решението на министъра!

Никога до този момент не съм си позволявал да действам като член на политическия кабинет на министъра на отбраната – но, поглеждайки назад, мисля, че се получи добре.

„Текстът“ пристигна при мен във вид на диск. Нищо друго. И защо трябва да има нещо друго, след като трябва „спешно“ да се съгласува – всичко е просто формалност. Акъл не се иска, прочитане и размисъл не се очаква, мнението ви не е нужно, нужно е бързо и безмозъчно съгласуване.

Само че точно този път не се получи този джендърски подмолен план. Разпореждам им да ми го дадат на хартия и чета внимателно.

Още в преамбюла виждам следното либерал-екстремистко заклинание:

„Като отбелязват структурната природа на насилието над жени като насилие, основано

на пола, както и че насилието над жени е един от основните социални механизми, чрез

които жените са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете…“

Все едно го е писал някой асистент на Лео Троцки!

Не мога да повярвам на прочетеното! Що за клиширани идеологеми са сътворили авторите на тази налудничавост?!

Продължавам да чета – член 3 дава „определения за целта на тази Конвенция“. Наред с дефиниции за „насилие над жени“, „домашно насилие“ и „насилие, основано на пола“ /!/ изведнъж се появява и дефиниция на пол!

Моля?! Кому е нужна дефиниция на пол „за целите на тази конвенция“?! Нима не е ясно какво е мъж и какво е жена!? И какви са всъщност целите на тази конвенция?!

В член 3, точка 3 има следното умопотресаващо съновидение:

„Пол“ означава „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.

Момент!

Значи полът, който от сътворението на света е биологично основан, етично обоснован и безспорно видимо разпознаваем, според този документ вече не е биологична категория! Според Истанбулската конвенция, полът е социална категория! Според Истанбулската конвенция, полът е сбор от характеристики, определяни от „определено общество“?!

Уж конвенция срещу насилието срещу жените, а в контекста се налагат интересите на една малцинствена група психически диагнози, на които някой внушава, че са новите социални месии.

Всеки нормален човек е срещу насилието срещу жените, но какво правят всичките тези налудничави неомарксистки текстове вътре?!

„Насилие, основано на пола“. Чакайте малко – издавате обвинителна присъда по рождение, още с рождението им! – на всички момченца като насилници по рождение и на всички момиченца – като жертви по рождение!?

Че то само при комунизма имаше такава лудост – идеологемата „враг на народа“ – лепваха на когото си поискат определението „враг на народа“ и му разгонваха фамилията до четвърто поколение. Лично съм изпитвал тази сляпа омраза, аз съм това четвърто поколение…

И ето го сега, новият тоталитаризъм – джендър-детерминираният либерал-екстремизъм – идва със своите нови идеологеми. Само дето не са нови, защото джендър-либералният дух е същият онзи комунистически и нацистки дух на омраза към човека.

Кой е очаквал, че комунизмът ще се завърне от Запад, облечен в дрехите на джендър-либерализма?

Само дето нито комунизмът/болшевизмът, нито фашизмът/нацизмът са си позволявали да сложат етикет на половината човечество!

Приятели,

Длъжни сме да назоваваме нещата с истинските им имена:

Либерал-екстремизмът, с чийто дух са пропити документи като Истанбулската конвенция, обявява мъжа за враг и за своя цел за разрушаване! „Долу патриархатът“ – това бяха написали едни пропуснати да бъдат диагностицирани джендър-индивиди, призовавайки за протест срещу нашата днешна конференция.

Мъжът е обявен за насилник по рождение, а жената – за жертва по рождение!

Това означава „насилие, основано на пола“! Полът като генетично обусловен източник на насилие! Джендър-детерминираният либерал-екстремизъм обявява едната половина – мъжката – за насилници по рождение, а другата половина – женската – за жертви по рождение!

И тази ужасяваща идеологическа претенция има смъртоносни глобални цели!

Целта на джендър-детерминирания либерал-екстремизъм е взривяване на фундамента на нашия свят – светът на семейството от мъж и жена, светът на мъжа и жената, светът на християнската цивилизация!
Никога досега в историята на човечеството не е имало такава степен на глобализация и затова никога досега не е имало такава степен на смъртоносни глобалистки планове!

Но тези планове вече са ясни! Джендър-теорията се превърна в джендър-политика, която подмолно и систематично завладява юридическите и политическите системи на десетки водещи държави! Джендър-либерализмът завладява образователните системи на САЩ, британската общност и Европейския съюз – най-влиятелната в цивилизационно отношение част от света! Все още най-влиятелната!

В онази късна петъчна вечер на 15 декември 2017 г. се срещнах с министъра на отбраната и вицепремиер в тогавашното правителство – Красимир Каракачанов, чиято заслуга съм длъжен да подчертая. Защото той прояви твърд характер и благодарение на неговата категорична позиция в защита на семейството от мъж и жена започна една от най-епичните битки в най-новата история на България.

Ето я кратката хронология:

3 януари 2018 г.

Инфарктно заседание на Министерски съвет. Благодарение на твърдата позиция срещу Истанбулската конвенция на вицепремиера и министър на отбраната Каракачанов осем министри се обявяват „против“ Истанбулската конвенция.

След тази дата, 3-и януари 2018 г. нищо няма да е същото – обществото е вече запознато със скандалната конвенция.

За мен е чест и привилегия – и това никога няма да се промени! – че по Божия воля поведох и продължавам да водя битката на България срещу Истанбулската конвенция, заедно с толкова междувременно присъединили се мъже и жени, и млади хора, много от които днес са сред нас.

Словото е най-силното оръжие, затова през онези месеци написах десетки статии, най-споделяната от тях е със заглавие „Вавилонската Конвенция“. Ефектът беше изумителен, разтърсващ! Взривна подкрепа от цялата страна и от чужбина!

Получих и всякакви обаждания и съобщения със сериозни и несериозни заплахи, по някое време за разнообразие подадох официален сигнал до ГДБОП за една от заплахите.

Натискът срещу мен продължи да се засилва и стана все по-трудно търпим – ден след ден, смазващ натиск. Лъжи и клевети, някои от които вече са получили съдебните си решения. Обявиха ме дори за заплаха за чуждестранните инвестиции у нас! Наистина, пазя си ги тези две писма от някакъв дарителски фонд, някаква соросоидна хранилка за девиантни гладници.

Искания за уволнението ми от Министерството на отбраната валяха от най-различни соросоидни НПО – част от тях ги пазя в личния си архив. По някое време си мислех, че ще ми олекне, ако си тръгна оттам и продължа битката като свободен гражданин. Предложих си оставката на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който обаче не даде и дума да се издума за моето уволнение. Така остана до края на този смазващо тежък мандат.

Но всичко си струва!

Понятието „джендър“ бързо и с пълно основание се превръща в мръсна дума, синоним на нещо нечисто.
И до днес няма отговор на огромния брой въпроси, които зададох тогава.

Дори само на един от тях да бяха отговорили – например, защо трябва полът да е социална категория и защо трябва една конвенция срещу насилието да дава определение за пол?!

Просто не съществува отговор, затова няма отговор. И защото ЛГБТ-мафията не дава отговори, тя издава заповеди.

Само че в този случай слугите на Сорос си счупиха зъбите в малката, но (поне по това време) твърда България.

8 февруари 2018 г.

Депутати от водещата партия ГЕРБ в управляващата коалиция депозираха в Конституционния съд искане за преценка на съответствието на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) с Конституцията на Република България. Преломен момент!

Началото на март 2018 г.

Правителството оттегли Истанбулската конвенция от Народното събрание.

27 юли 2018 г.

С решение 13/27.07.2018 г. Конституционният съд на Република България обявява ключови текстове от Истанбулската конвенция за несъвместими с Коституцията на Република България.

Решението е взето с 8 на 4 гласа, всичките 5 жени-членове на КС гласуват „против“ Истанбулската конвенция.

Ето това най-много ги боли соросоидите – че всичките 5 жени-конституционни съдии гласуваха срещу тази джендър-налудност.

Това е максимално кратката хронология на битката срещу Истанбулската конвенция.

Ако трябва да бъде направен само един извод-препоръка: за да се борим ефективно, приятели, в изпълнителната власт трябва да има мъже и жени с християнски ценности и национално мислене, със страх от Бога и срам от хората; мъже и жени с кураж и готовност за саможертва. Защото – за какво ни е такова общество, в което ще сменят пола на децата ни, а ние ще стоим и ще си мълчим?! За какво ни е такова общество?!

Трябва да бъдат споменати няколко институции.

Българската православна църква!

БПЦ даде решаващ принос в ключов момент. Нейните висококомпетентни юридически становища, издържани в безупречни християнски етични норми, не срещнаха никакъв разумен юридически отговор. Бяха безупречни!

Конституционният съд на Република България!

Поклон през тези осем достойни български конституционни съдии – юридически капацитети, смели граждани, достойни майки и бащи!

Господин Борис Велчев, госпожа Цанка Цанкова, госпожа Стефка Стоева, госпожа Кети Маркова, господин Анастас Анастасов, господин Гроздан Илиев, госпожа Мариана Карагьозова-Финкова, госпожа Таня Райковска!

Те оставиха имената си в Златната книга на българската чест и достойнство!

Те дадоха възхитителен пример за лична чест и професионално достойство на идните поколения българи и на идващите след тях юристи-конституционалисти.

В резултат на тази битка и това решение джендър-задкулисието в Брюксел бе сразено, Сорос вероятно е получил нервна криза, а цяла България бе окрилена!

Създадени бяха няколко родителски организации, една от които организира днешната конференция.

Днес българската победа над Истанбулската мерзост е ясно очертана граница, включително с това историческо решение на Конституционния съд: ясно очертана граница, която трябва да бъде и и свято пазена граница.

Граница-защитна линия на семейството, на националните традиции, на християнските ценности и етични норми, на Божията милост и любов към българския народ.

В онези задъхани месеци нашата България се превърна в световен пример на победа над злото. И както пишех и говорех – ние не просто трябва да победим, но трябва да повлияем на общия европейски дебат, помагайки на други страни и народи да застанат смело срещу отровата на джендър-идеологията и чудовищните домогвания на либерал-екстремизма.

Бях щастлив да видя, че точно това се случва!

България вдъхнови Словакия да спре тази идеологическа отрова след тежки и успешни дебати в обществото и в парламента.

България повлия на Унгария изобщо да не допусне Истанбулската конвенция за разглеждане – не че в Будапеща се бяха засилили да го правят.

Българският дебат повлия на Полша да обърне внимание на допуснатия пропуск и да денонсира този джендър-заговор.

И накрая – за да стане пълен позорният разгром на Сорос и на брюкселското джендър-задкулисие – Турция излезе от Истанбулската конвенция!

Сега как се казва тази конвенция, след като Истанбул излезе от нея?

Така тази идеологическа, отровна джендър-конвенция бе напълно подиграна и публично осмяна пред целия свят.

Не че това ще попречи на ЛГБТ-мафията да продължи натиска си – замисляме ли се как така в медийни и дипломатически среди пет години оттогава непрекъснато се подмята за приемане на Истанбулската конвенция?

Европейският парламент прие резолюции за „незабавно приемане на ИК в страните-членки на ЕС“, които не са я приели.

Новият немски посланик в България Н. Пр. Ирене Мария Планк само преди дни още с идването си даде интервю как се надява „дискусията в България да доведе до приемането на Истанбулската“.

Обръщам се към госпожа Планк:

Почитаема госпожо,

Дискусията в България доведе до решение на Конституционния съд, обявило ИК за противоречаща на българската конституция, за което несъмнено сте информирана. Дискусията в България вече приключи! Надяваме се да започне дискусия в Западна Европа, начело с Германия, за да се събудят от този отровен джендър-екстремистки кошмар!

И за да е сигурно, че немският посланик у нас е добре запозната с категоричната воля на българския народ срещу всяка джендър-делюция – приготвил съм ѝ една книга като личен подарък за госпожа Планк.
Вероятно на госпожа посланика ще ѝ бъде интересно да узнае, че това е първата преследвана книга в най-новата история на нашата страна – това е първият том от трилогията „Пътят към Армагедон“ – „Бутон в мозъка: от Едемската градина до Истанбулската конвенция“.

Защо е преследвана? Защото казва неудобни за джендър-екстремистите болезнени истини.

А как е преследвана? По нареждане на Столична община, което със сигурност идва по волята и със знанието на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова – рекламните пана на тази книга в столичното метро бяха демонстративно свалени въпреки изрядните договори.

Демонстративно и незаконно свалени!

Кое ги е притеснило толкова много?

Два цитата от книгата са ги улучили право в нежните и раними джендърски сърца.

Първият цитат: „Раят е създаден за двама – мъж и жена. Няма еднополов рай“.

Вторият цитат: „Джендър-идеологията е съвременен нормативен нацизъм. Има едни западноевропейски елити, които с каквото и да се захванат, накрая до нацизъм го докарват.“

Само тези два цитата са се оказали достатъчни, за да изпаднат в истерия същите тези соросоидни джендър-свърталища „Мини-прайд София“ и „Феминистки мобилизации“ – същите, което искаха да бъде забранена нашата консервативна конференция.

Няколко броя от книгата има във фоайето, най-настоятелните от вас могат да си купят, а ако са непреклонни – ще я имат и с автограф от автора в мое лице.

Какво трябва да се прави оттук нататък?

Първо, трябва да изграждаме мрежи от организации и приятели – в България и в Европа, конкретно Централна и Източна Европа.

Второ, трябва да играем по наши правила, а не по техните правила, нека си спомним съветите на Виктор Орбан от CPAC през май 2022 г. в Будапеща.

Трето, да преминем от отбрана в нападение – всяко видео, всеки пост в социалните мрежи, всеки законов натиск над джендър-окупирани институции ще ни дава предимство и ще ги принуждава те самите да се отбраняват.

Нека никой да не казва, че нищо не може да направи. Може!

Може най-малкото да сподели за чутото днес тук и да разпространи материалите от тази конференция.

Нашето поведение трябва да бъде не поведение на чужденци в собствената ни страна, каквото индиректно ни се внушава от медии и посолства. Нашето поведение трябва да бъде поведение на господари в нашия собствен дом – България!

България принадлежи на семейството от мъж и жена!

България е християнска, национална държава и трябва да се борим, за да продължи да бъде такава!

Да живее България!

Славата да бъде на Отец, и Сина, и Святия Дух! Амин!