Адв. Владимир Шейтанов: Българските деца със 100 000 по-малко, половината извън брак (видео)

Кои са истинските проблеми на децата в България? Какви решения предлага националната Стратегия за детето 2024-2030 г.? И защо родителски организации са против нейния проекто-текст?

Реч на адв. Владимир Шейтанов по време на Общественото обсъждане „Стратегия за детето 2024-2030 г.“, което се проведе по инициатива на Сдружение РОД на 13 април 2024 г. в Централен военен клуб София, зала „Тържествена“.

* * *

Когато се получи първият сигнал, че се работи върху нова Стратегия за детето, се обърнах към Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) и помолих да бъдем включени този път в процеса на изработване на тази стратегия. Включването се състоеше в две срещи – всъщност това са първите срещи, в които родителската общност е включена по някакъв начин в този процес.

Първата среща започна в ДАЗД, без да ни бъде даден никакъв текст. От нас се искаше да представим своите идеи. Идеи върху какво обаче? Това беше в края на 2023 г. В началото на 2024 г. бяхме поканени на втора среща, където се явихме като представители на РОД четирима юристи. Отново не ни беше даден текст. В това се заключава участието на родителската общност в изработването на стратегическия документ за бъдещето на българските деца.

Тук бих искал да предам поздрави към всички участници в това събиране от майката на българската художествена гимнастика Нешка Робева. Робева подкрепя с две ръце това, което правим и помоли да ви предам, че без здрави деца няма здрава нация и че без деца нямаме бъдеще.

Стратегията за детето, която ще представя – и чийто текст в крайна сметка ни беше прдоставен от ДАЗД – е четвъртата поред в най-новата история на България. От четирите стратегии, третата не се състоя – Стратегия 2019-2030 г. Тази стратегия удари камбаната на българската родителска общност, за да видим кой се опитва да измести родителите от тяхната първостепенна, биологично обусловена, естествена роля в отглеждането и възпитанието на децата. Тази стратегия не беше приета поради масовото недоволство от българските родители.

Изобщо напоследък българското общество свиква или се опитват да го свикнат с ролята на пасивен потребител на управление, независимо какво пише в Конституцията. По същия начин се опитват да отнемат свещеното право на българския родител да отглежда и възпитава своите деца – както е определено в чл. 47 от Конституцията. И обикновено това се представя като нарушение правата на детето и че едва ли не родителите си присвоявали правото на собственост върху собствените си деца. През своите над 60 години не съм чувал по-своеобразен и произволен начин да се използват категории от една сфера на правото в друга.

Настоящата Стратегия 2024-2030 г. е продължител на онази, която българското родителство отхвърли почти единодушно. В много отношения тя повтаря стила, формата, съдържанието и посланието на предишната. Между тях няма особена разлика. В новата са се появили две нови сфери на държавна политика – в предишната сферите бяха пет, тук са седем. Тези две нови сфери обаче нищо не променят.

Какво се измени в обществените отношения и ситуацията на детето в България за годините между двете стратегии? Първо, мина ковид пандемията, която порази неимоверно силно българските деца с дистанционното обучение и здравните проблеми – те се отразиха крайно неблагоприятно върху децата. И това трябваше да намери отражение в новата стратегия, но не би. Второ, войните, които се водят близо до България, доведоха до милитаризиране на обществото и това няма как да не се отрази на българските деца, защото изсмуква икономическия ресурс на държавата – който вместо да отиде към децата, се отделя за други цели. Тази нова действителност също не е отразена в новата стратегия.

Но дори и в този вид Стратегия 2024-2030 г. дава следната храна за размишление. Там се казва, че към момента българските деца са близо 120 000 по-малко в сравнение с данните в предишната стратегия. Живородените деца също са намалели с няколко хиляди. Тук неизменно изниква въпросът защо за само за три-четири години българските деца са станали с над 100 000 по-малко. В новата стратегия също се вижда, че в съжителство без брак живеят около половината от българските деца до 18 г.

РОД направи един елементарен извод: семейната и обществената среда за отглеждането на българските деца се влошава всяка година. Тъй като ние като възрастни хора всички сме стратези на отглеждането на своите деца. И не чиновникът е този, който ще ни учи на стратегия как се отглеждат и възпитават деца. Чиновникът борави с термини като „хоризонтална интеграция“, „секторни политики“, „единна методология за събиране на данни“, „фрагментарност в мерките за гарантиране правата на детето“, „недостатъчна актуализация“… Извинявайте, но българските деца имат нужда от семейна и обществена среда благоприятна за тяхното развитие. Бил съм чиновник, но до такива висоти никога не съм се извисявал.

Съществува огромно разминаване между проблемите на детството в България и проблемите, които посочват авторите на Стратегията – писана през 2022 г. и в която няма и помен от духовно възпитание. И това не е учудващо, след като родителската общност е елиминирана от създаването на тези текстове. Основните предизвикателства според авторите на Стратегията са:

… Недостатъчно координираните междусекторни и публични политики и ограничено прилагане на интегриран подход…

… Дефицит на човешки, технически и финансови ресурси за оптимално осъществяване политиката на децата и семейството…

… Ограничено прилагане на механизми за отчетност, мониторинг и оценка на ефективността на политиката…

… Недостатъчно добри механизми за събиране и обработка на данни…

… Недостатъчен фокус върху превенцията на риска и повече реактивни, отколкото превантивни политики…

… Липса на задълбочено отчитане на мненията…

Тези хора нямат ли срам? Това стратези ли са? Те не са дори на нивото на българските родители отпреди 100 години. И още:

… Анализ на силните и слабите страни. Възможности и заплаха за реализиране политиките на децата и семейството. Слаба страна: липсва цялостен стратегически документ, който дава визията на политиките за деца…

Слава Богу, че този документ го няма! Това било най-голямата слабост.

Липсва национална информационна система, която да разполага с актуални, достоверни данни, на база на които да се планират политики и мерки…

Тук авторите са прави. Наистина статистическата информация за българските деца започва от 2022 г. Т.е. предишните три стратегии са писани без наличието на такава информация.

… Липсва на единна методология за събиране на данни за деца от различни институции…

… Недостатъчно ефективен междуинституционален подход в различните секторни политики за детето и семейството…

… Наличие на множество нормативни документи, предопределящи фрагментарност в мерките за гарантиране правата на децата…

Ето това е нивото на стратегическото мислене. И с това се решават проблемите – с образованието, здравеопазването, възпитанието – от стратезите и в отсъствието на родителите.

За сведение на стратезите: искам само да им напомня, че в момента 42 общини в България имат само една аптека, включително за лекарства за деца. И в 22 общини в България няма нито една аптека. Моля, доставете лекарства на децата, а не ги занимавайте с междусекторни политики, от които те няма да получат нищо.

Ето защо РОД е срещу тази Стратегия – защото тя в крайна сметка нищо не решава. Защото бедността, социалната изолация и проблемите в образованието и здравеопазването не се решават по този начин. Не се решават и от тези хора. Самият факт на повторение на едни и същи дълбоки грешки в политиката на държавата към българските деца според мен говори за доктринерство. Това не е политика. Хората, които предлагат такива стратегически документи, всъщност са доктринери.