Адв. Владимир Шейтанов за промените в НК и ЗЗДН: Покана за правен хаос

Какво наложи промените в Наказателния кодекс (НК), Семейния кодекс (СК) и Закона за защита от домшаното насилие (ЗЗДН)? Как ще повлияят на същността на интимната връзка и на човешките права, включително свободата на словото? Какво се случи с референдума за забрана на джендър пропагандата в училищата? И как действаха съдебните институции в случая с обезобразеното момиче в Стара Загора?

По тези горещи въпроси от национално значение разговаряхме с адвокат Владимир Шейтанов.

Новетика: Как ще коментирате промените в НК от 29 юли 2023 г. относно хомофобията?

Адв. Владимир Шейтанов: Промените в НК, публикувани в бр. 67 от ДВ, касаещи половите различия между хората, са много съществена промяна в правното третиране на лица с нетрадиционна сексуална ориентация. Много показателно е, че ЛГБТИ лицата посрещнаха промените с огромно задоволство. Според тях това е най-голямата им победа през последните няколко десетилетия. Дано да не съм прав, но се страхувам, че пътят на България към модела на квартала в Сан Франциско, САЩ, населен изключително с лица с нестандартна сексуална ориентация, е открит.

Повече от сигурен съм, че това ще задълбочи допълнително най-страшния проблем на нацията – демографския. А може да доведе и до негативни обществени явления, каквито битуват в САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Норвегия, Швеция, Финландия, Австралия, Нова Зеландия и други. Не мога да определя тези явления по друг начин освен като дълбоко упадъчни и деградивни. Наистина, едно незначително малцинство от българите са доволни от тези промени, но истинските тежки последици ще се стоварят върху гърба на преобладаващото мнозинство български граждани.

Аз лично нямам никакви предубеждения към хората с нестандартна сексуална ориентация, само им съчувствам.

Формално погледнато, измененията в НК от 29 юли 2023 г. нямат правна връзка с решенията на КС относно ИК и понятието „пол“. Защото лицата с нестандартна сексуална ориентация също принадлежат към единия от двата пола. Въпросът е, че със своя избор те сами се изолират от стремежa на нацията да решава демографския проблем, защото физиологията на човека не позволява друго.

Новетика: Какво налага специални закони за защита от хомофобия?

Адв. Владимир Шейтанов: Категорично няма никаква обществена потребност от защита на хората с нестандартна сексуална ориентация. България няма каквато и да било дискриминация на полов признак нито на законодателно, нито на правораздавателно ниво. Претенциите на тази много малка част от населението за някакво изравняване в правата с мнозинството са абсолютно неоснователни. Твърденията им в обратното са голословни. Несъгласието на обществото с тези претенции не може да се квалифицира като дискриминация, а като свобода на убежденията и право на получаване и разпространение на информация. В основата на това несъгласие на мнозинството лежат опасенията на обществото от отражението върху демографския проблем, върху обществения морал, от очертаващия се правен хаос.

Внедряването на поредната причина за разделение, противопоставяне и атомизиране на обществото не вещае нищо добро.

Сериозни и достоверни статистически изследвания на престъпления против хомосексуалисти няма. В критичното състояние на българската статистика в момента тя не е в състояние да произведе статистически данни за нивото на престъпност на основата на дискриминация към лица с нестандартна сексуална ориентация. В този статистически дефицит са се настанили НПО, които обаче нямат нито законови правомощия, нито необходимия капацитет, нито експертност, нито могат да покрият цялото население, а работят със статистически извадки.

Новетика: Необходими ли са закони за защита на хетеросексуалните?

Адв. Владимир Шейтанов: Въпросът Ви е много дълбок. Вълната на хомосексуализма, както сред мъже, така и сред жени, отдавна надмина нивото на своите първоначални безобидни претенции. Днес от защита се нуждае хетеросексуалността. Тя е атакувана системно и агресивно. Показателен пример за това са детските и учебни заведения, „радващи се“ на специалното внимание на хомосексуални активисти и НПО. В тази агресивност прозират огромни бизнес интереси от страна на големите транснационални фармацефтични, финансови и производствени фирми и могъщи джендър-ориентирани неправителствени организации, подкрепящи движението на ЛГБТИ в световен мащаб. Тя няма да затихне от самосебе си с течение на времето – живеем в условията на пазарна икономика и пазарните закони ще „продават“ тази агресия и нейните цели.

Новетика: НК описва ли ясно какво представлява хомофобското престъпление?

Адв. Владимир Шейтанов: Не, българското право не познава престъплението срещу сексуалната ориентация на гражданите. Но очевидно такива са целите на ЛГБТИ активистите и в бъдеще определени деяния ще бъдат инкриминирани. Засега те все още нямат смелостта да издигнат открито такива искания. Но примерите в САЩ и Великобритания, европейските страни, Канада, Австралия и Нова Зеландия ги съблазняват.

Днес се правят малки крачки в тази насока. Те са свързани с кодификацията на темата за домашното насилие. С промените в НК от 29 юли 2023 г. в четири състава на престъпление бе добавен квалифициран състав „при условията на домашно насилие“.

Новетика: Може ли медийна публикация подкрепяща традиционното семейство, нормалните отношения мъж-жена и вредите от джендър идеологията, да бъде съдебно атакувана по този нов НК?

Адв. Владимир Шейтанов: Работещите в информационната сфера най-силно сте засегнати от промените в чл. 162 на НК.

Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Включването на сексуалната ориентация като правно основание за търсене на наказателна отговорност при разпространение на информация е много значимо изменение в правната регулация на свободата на словото, мисълта и убежденията и разпространението на информация в България. Освен това, обърнете внимание на долната граница на този престъпен състав. Тя е качена над „0“ и води до ефективно „лишаване от свобода“. Нямам време да се спирам на правните последици от прилагането на тази разпоредба, но те са съществени.

Новетика: До какво ще доведат конкретно тези промени в НК?

Адв. Владимир Шейтанов: Тази промяна ще се отрази върху цялата концепция на правата на човека. Тя влиза в разрез с конституционни принципи, върху които е изградена цялата концепция на съвременното общество. Тя ще ограничи изразяването на мнения от лица, които не приемат агресивната патетика на ЛГБТИ малцинството. Започва деволюция на отдавна съществуващи стандарти на правна защита на свобода на мисълта, словото и убежденията и правото на търсене и разпространение на информация. Наблюдаваме тенденция на регрес в правото от концепцията на правата на човека към тоталитарни регулации и практики от миналото.

Докато в България все още съществува Конституцията от 1991 г., подобна нова клауза има всички основания да бъде представена на вниманието на Конституционния съд за съответствие с Конституцията на РБ.

Новетика: Кои промени в обновения ЗЗДН Ви притесняват?

Адв. Владимир Шейтанов: Притеснителни не са отделни промени, а самият модел на ЗЗДН. Той е сгрешен и поради това не може да постигне обявените цели. Насилието не може да се дели на домашно и извъндомашно. То трябва да се овладява чрез дълбока социално-икономическа и образователна и културна реформа в обществото. Борбата срещу насилието над жени, деца, старци, мъже, няма да бъде успешна, докато се фокусира върху резултата, а не върху причините. Не е по силите на Съдебната система сама да се справи с насилието в обществото. Тя не може да го изкорени, а само да опита да го ограничи. Но дори и това не е постигнато. Така че, аз съм привърженик на друг вид борба с насилието, а не с кърпене на пробойните, какъвто опит се прави със ЗЗДН.

А що се отнася до промените в ЗЗДН, те очевадно са безполезни. Само прах в очите на обществото, че нещо се прави, че не се бездейства. Ефектът от тях ще бъде „0“. Той в известен смисъл дори е отрицателен, защото тези промени са палиетивни. Те заблуждават обществото, че се предприема нещо, а всъщност единствено се подхранват обществени илюзии.

В опитите си да разширят предмета на прилагане на ЗЗДН, вносителите правят все по-тежки грешки. Сега към списъка на пострадалите от домашно насилие се предлага да се добавят и лица с интимни връзки. Това разширява неограничено предметното поле на закона. Легалното определение на интимна връзка е изключително неясно и широко. Така, то обхваща дори съседи, колеги, приятели, добри познати. Като се отчете, че тук са включени лица до четвърта степен на роднинска връзка по съребрена линия, сами виждате, че фактически става дума за цялото българско общество. Това не просто е неефективна правна норма, а покана за правен хаос.

Новетика: Какво наложи промените в СК относно осиновяването?

Адв. Владимир Шейтанов: Промените в СК (Семейния кодекс), в раздела „Осиновяване“ бяха обосновани от вносителите с необходимостта от ускоряване процедурите по осиновяването. Разгледана сама за себе си, това е легитимна цел. Рискът обаче идва от нейното фетишизиране и инструментализиране. Осиновяването е правен институт, ориентиран към нуждите на деца, изпаднали не по своя вина в ситуация на изоставеност, липса на грижа, липса на семейна среда. По дефиниция, то обслужва единствено интереса на децата, които са централната фигура в процеса на осиновяване. Това трябва да изключва автоматизма и бездушното администриране на процеса по осиновяването.

С осиновяването държавата като авторитет от последна инстанция решава съдбата на едно дете. Тя обаче е допусната до тази роля само при отсъствие на биологични родители или при категорично неизпълнение на родителските задължения от тези родители. Всяко пренебрегване на правата на биологичните родители от страна на държавата има изключително тежки последици както за детето, така и за неговите родители. Държавата има позитивно задължение да осигури особена закрила на деца без родители или без родителска грижа, съгласно на Конституцията на РБ.

Чл.47, (4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.

С промените в СК обаче логиката е обърната. Без да е положила всички усилия за закрила на такива деца, без да е изчерпила възможностите за това, държавата преминава към осиновяване и така сваля от себе си отговорността, която ѝ вменява Конституцията.

Бързането с предаването на български деца за осиновяване, както национално осиновяване, така и международно осиновяване, без полагане на всички усилия за запазване на детето в неговото семейно обкръжение е недопустимо. Трябва да се създаде система на контрол върху националното и международно осиновяване. Българската държава трябва да следи тяхното развитие и при неблагополучия с осиновителите, и при категорични данни, че децата се чувстват ощетени и нещастни, да има правната и практическа възможност, да развали осиновяването чрез разсиновяване. Конституцията на РБ е предоставила правото и отговорността за отглеждането и възпитанието на децата на техните родители и това право и отговорност не подлежи на каквито и да било ограничения, въведени със закон.

Българската държава трябва също така да положи всички усилия да запази тези български деца за българската нация, особено в условията на демографска катастрофа. Международното осиновяване трябва да е само и единствено крайна мярка за спасяване на детския живот.

Новетика: Какво се случи с референдума срещу джендър пропагандата в училищата?

Адв. Владимир Шейтанов: Референдумът привлече гласовете на 208 296 български граждани от страната и чужбина. Получихме подписки от български граждани от Германия, Канада, САЩ, Австралия и други. Това бе постигнато при условията на един откровено враждебен законов режим. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предоставя формална, но не и реална възможност да се приложи волята на гражданите по даден въпрос. Гражданите трябва да минат през иглени уши, за да достигнат реално до тази цел. Поставят се неизпълними условия, за невъзможно кратък срок. В последна сметка Народното събрание има последната дума да допусне или не провеждането на референдума, с или без сериозно основание.

Вече от личен опит мога да заявя, че законът е пречка, а не възможност за допитване до мнението на обществото. За 14 години от неговото приемане, този закон е прилаган 39 пъти и нито веднъж не е обслужил своята основна цел – свикване на референдум. Прекратени са 13 започнати процедури. Проведени са няколко – за намаляване броя на народните депутати от 240 на 120 и те да се избират с мажоритарен вот, да се развива атомната енергетика чрез изграждане на площадка в Белене, да се развива атомна енергетика чрез нова атомна централа. В тази група се отнасят и събирането на подписи за референдум по отлагане влизането в еврозоната до 2043 г. и за забрана на пропаганда на джендър-идеологията сред деца и ученици в образователната система на страната. В един случай се стигна до произнасяне на Народното събрание по въпрос, събрал над 620 000, от които след проверка на ГРАО бяха признати за редовни 470 000 подписа. В момента има 5 започнати процедури по реда на закона. Всичко това показва, че законът е мъртъв.

В момента, протича процедура за изменение на този закон чрез национален референдум, за да бъде направен работещ в условията в България. Процедурата е инициирана от Инициативен комитет. Тече и процедура на обжалване отказа на Парламента да проведе референдум за отлагане влизането на България в Еврозоната. Но при днешната политическа система реалните шансове на обществото да проведе референдум не са големи.

За успешното провеждане на национален референдум при условията на съществуващия закон е необходимо съгласието на над половината от гласовете на депутатите. В противен случай, той ще бъде бламиран от Народното събрание. В 49-тия парламент, това означава да се съберат гласовете на първите две парламентарно представени партии, които имат това мнозинство в НС.

Новетика: Как действаха съдебните органи при трагедията с обезобразеното момиче в Стара Загора?

Адв. Владимир Шейтанов: Този казус разкрива нещо, което нашето общество отдавна знае – истината, че ние не разполагаме с ефективно правораздаване. Като в капка вода се отразиха пороците на съдебната система на всички нива на процеса на правораздаване. Разследването е неефективно. Прокуратурата не изпълнява ролята си да защитава обществения интерес. Съдът не е надежден гарант за справедливо съдебно решение. Стана ясно, че първото обвинение срещу извършителя е било повдигнато с неправилна правна квалификация, при недостатъчно доказателства и невярно установена фактическа обстановка. Не бе установен мотивът на престъплението. Допуснати бяха много съществени процесуални нарушения.

Естествено, това предизвика масово обществено недоволство на населението. Но в естествената реакция на обществото се видя съшита с бели конци манипулация с политически цели. Представители на изпълнителната власт, депутати от българския и европейския парламент, високопоставени политици си позволиха да се намесят в дейността на съдебната система и да изразят недопустимо мнение, в което се съдържат елементи на правна квалификация на деянието още преди да е завършило предварителното производство.

Законодателната власт прибързано внесе прибързани предложения за изменение и допълнение на НК и ЗЗДН. Мотивите на внесения проект за ИД на ЗЗДН са абсурдни, защото деянието не представлява нарушение на ЗЗДН. Съдържанието на този ЗИД на ЗЗДН е повече от правно неубедителен и според редица практикуващи юристи няма да доведе до прокламирания ефект, а ще затрудни неговото практическо прилагане.

Нарушен бе и законовият ред за внасяне на предложения за приемане на законодателен акт след подробно изследване на обществените отношения, след широки обществени консултации с юристи от практиката и науката, с граждани. Не бе анализиран очакваният ефект от приемането на нов законодателен акт или промяна на съществуващ такъв.

Всичко това доказва ниска правна култура и експертни възможности на двете водещи парламентарно представени партии. Налице е очевидно разминаване между високите очаквания на обществото за справедливост в правораздаването и професионалните възможности на управляващото мнозинство.