Адв. Владимир Шейтанов: Неолиберализмът е заплаха за парламентарната демокрация

Как неолиберализмът заплашва парламентаризма в ЕС и у нас? Какви са проявленията на това ново идеологическо течение и как се отразява в българските закони и живота на гражданите?

На всички тези въпроси и още отговаря адв. Владимир Шейтанов пред Третата международна конференция под надслов „Либерал-екстремизмът – заплаха за демокрацията и за основните човешки права“, която се проведе по инициатива на Сдружение „РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ в Централен военен клуб в София на 11 ноември 2023 г.

По-долу публикуваме текста на речта на адв. Шейтанов, любезно предоставен от самия него.

* * *

Уважаеми гости, приятели, съграждани,

Настоящата година даде два повода да обърнем поглед към проблемите на парламентаризма. Това са изборите на 49-ия парламент от 2 април 2023 г. и изборите за местни органи на 29 октомври 2023 г. Нашата конференция дава възможност както за равносметка на изборите, така и за едно задълбочено обсъждане на причините за техните резултати.

Днес провеждаме Третата подобна конференция на сдружение РОД. Като правило, тя е организирана съвместно с наши партньори, тази година със сдружение „Нашият дом е България“. Всяка наша конференция затвърждава по нещо старо и внася по нещо ново. Стараем да бъдем актуални и полезни на себе си и на обществото.
С удоволствие отбелязваме, че расте оценката и признание за РОД както в страната, така и сред нашите партньори в чужбина – Унгария, Полша, Чехия, Сърбия, Швеция и други. Надяваме се дискусии като днешната да бъдат интересни и полезни и за тях.

Приятели,

Моята тема днес е „Опасностите за парламентаризма и законодателния процес“ като под-тема на главната тема на конференцията „Либерал-екстремизъм: заплаха за демокрацията и основните човешки права“.

Темата е огромна и не може да бъде обхваната в рамките на едно половинчасово изказване. На нея се посвещават многобройни дискусии по целия свят, в т.ч. на много места в ЕС.

Ще започна с очевидното: опасната криза на днешния парламентаризъм в Европа, в т.ч. и нашата страна. Криза на представителността, на доверието, на ефективността, на представителната демокрация. Едва ли зрял човек не споделя тази оценка.

Ще илюстрирам този извод с аргумент от дейността на ЕП. На 25 юли 2023 г. Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент е изготвила Доклад към ЕП. На основата на този доклад е приета Резолюция на ЕП 2023/2017 (INI). Докладът и Резолюцията са озаглавени: „Относно парламентаризма, европейското гражданство и демокрацията“.

ЕП, като има предвид, че спешно са необходими общо определение и разбиране за либералната парламентарна демокрация и политическата воля за повишаване на нейната устойчивост, за да се гарантира функционирането на разделението на властите и с оглед на насърчаването на гражданите да се възползват от правото си да гласуват на всички избори.

Това е текст от Преамбюла на Резолюцията. В Резолюцията е записано още нещо: „ЕП подкрепя инициатива да се разработи съвместно с парламентите от държавите-членки на обща ХАРТА ОТНОСНО РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТИТЕ В ЕДНА ФУНКЦИОНИРАЩА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ“.

Питам се дали раждането на общото разбиране за либерална парламентарна демокрация в ЕС не е леко позакъсняло. Цели 66 години практикуваш либерална парламентарна демокрация, а все още дори не си я дефинирал…

Днес основните слабости на ЕП са добре познати – той няма законодателна инициатива, няма нормотворчески функции, няма непрекъснат контрол върху бюджета и финансите на ЕС, няма ефективен контрол върху изпълнителните органи ЕК и Съвета на ЕС. Такава институция няма как да бъде ефективна. А в същото време е достатъчно скъпа.

Каква е реалната роля на ЕП в европейския политически живот днес? Възможна ли е реална представителна демокрация да съществува при подобно състояние на европейския парламентаризъм?

Ето моите отговори на тези въпроси:

Главната причина за кризата в съвременния европейски парламентаризъм е неолиберализмът.

Отдавна е очевидно, че ЕС не може повече да се развива в рамките на неолибералния модел за развитие. Той е основната причина за икономическите и финансови проблеми на Европа през последните години, за понижаването на жизнения стандарт на населението, за загубата на водеща роля на християнска Европа, на европейската култура в света и за нейното маргинализиране в геостратегическата игра.

Либерализмът е философско-политическа доктрина, учение, идеология възникнал и наложил се в определена историческа епоха в европоцентристкия свят. Той се превърна в един от двата основни модела за управление на обществото в рамките на господстващата социално-икономическа система в САЩ и Европа. Той обаче не е характерен за огромни части от политическата карта на света: част от Азия – Китай, Индия, Виетнам; Африка; арабския свят. Неолибералният модел на управление не е неизбежен и има достатъчно алтернативи, много повече от една.

Реалните цели на неолибералната политика са: разграждане на държавата и нацията, ликвидиране на държавата като основен съперник на транснационалните компании в икономическия живот, икономическа експанзия на едрия бизнес по света, надмощие на финансовия над индустриалния капитал, развитие на глобализма, утвърждаване на еднополюсния модел в международните отношения, намаляване на световното население, осигуряване на господството на „златния милиард“, консуматорско общество, унификация на морала и ценностите на основата на американския модел.

От своето зараждане до днес либерализмът е претърпял сериозни промени, заради които е наречен неолиберализъм. Въпреки преживяната еволюция, в редица отношения той е останал верен на своите корени, с други думи социално детерминиран, което днес често се забравя.

Доминацията на неолибералната система за управление стана безусловна през 90-те години на 20-и век в света. В идеен план, нейните основни постулати намират израз в концепциите за държавата като лош стопанин, деиделогизация на обществения живот и края на историята, джендър идеологията, новата концепция за правата на детето, глобализмът, концепцията за световното правителство, концепцията за рестарт на света и други. В икономически план това са подчиняване на държавата на частни икономически субекти, блокиране на контролните механизми на държавата, приватизацията, либерализация, демонополизация, внедряване на парични деривати, електронни пари биткойн.

Възползвайки се от предимството си в еднополюсния свят, неолиберализмът се установи в бившите социалистически страни в Централна и Източна Европа и постсъветското пространство. Настаняването му в тези страни на повечето места доведе до катастрофални икономически последици. Неолибералният план РАН-ЪТ, приложен в България, доведе до безпрецедентно разграбване и разрушаване на икономиката и селското стопанство. Това даде начало на разложителните процеси в областта на образованието, здравеопазването, социалната сфера, духовната сфера. Предизвика най-сериозните нарушения на правата и свободите на българските граждани във всяка от тези сфери: правото на труд, правото на отдих, правото на здравеопазване, правото на образование, правото на стачки и демонстрации, правото на информация, свободата на словото, убежденията, правата на децата, правото на личен и семеен и живот и други.

Слабости на неолибералния парламентаризъм

Основните опасности за парламентарната система произтичат от слабостите на неолибералниия парламентаризъм. Това са: приоритетност на неолибералния глобален пред националния дневен ред, фасадност, фрагментарна представителност, корпоративна зависимост, все по-ниско ниво на законодателната дейност, неравенството пред закона при прилагане правата и основните свободи на гражданите и поради всичко това ниско обществено доверие в представителната демокрация.

Приоритетност на неолибералния пред националния дневен ред

Дневният ред на НС показва категорично доминиране на защитата на интересите на неолиберализма пред националния интерес. Това се вижда както на ниво законодателната програма, така и в съдържанието на отделните законодателни актове.

Примери от НС на РБ – Планът за възстановяване и устойчивост е красноречив опит за налагане на неолибералния дневен ред на ЕС върху Парламента в София. Под формата на загриженост за възстановяване на икономиката от пораженията на Ковид-19 кризата, на НС се налагат условия за приемане на 22 закона с неолиберално съдържание. Сред тях са приемане на ЗИД за Конституцията, ЗИД за ЗЗДН, ЗИД за Закона за енергетиката, ЗИД на СК, ЗИД НК, Закона за влизане на България в Еврозоната и други.

Неолибералната насока на тези законодателни актове е видима до прозрачност. Основната цел е блокиране възможностите на българската държава да защитава суверенитета и правото на самостоятелно развитие на страната.

Неолибералната характеристика на ЗИД на Конституцията

Тя намира израз в поне две направления. Първо, в подкопаване ролята на Прокуратурата на България като основен държавен орган, следящ за спазване на законността. За втори път за 30 години, се провежда ограничаване правомощията на Главния прокурор да разследва престъпления в особено големи размери от лица на високи постове в държавата.

Второ, подрива се разделението на властите, като основен принцип на парламентарната демокрация, чрез ограничаване ролята на Президентството чрез прехвърляне на част от неговите балансиращи правомощия към Правителството.

Изключително негативно влияние има предложението за промяна на Националния празник 3 март и неговото противопоставяне на празника на българската и славянската писменост и култура. То разгражда националното самосъзнание и идентичност на българското общество, като подрива се националната историческа традиция. Почти единодушното отхвърляне на това предложение бе най-красноречивата обществена оценка на неолибералния радикализъм. Аналогично въздействие има и предложението в Конституцията да се запише членството на България в ЕС и НАТО като гаранция за необратимостта на неолибералния преход.

Неолибералната характеристика на ЗЗДН

Под предлог защита на жените от домашно насилие се налагат неолибералните стандарти за правата на ЛГБТИ+ лицата. ЗЗДН стана позорно известен с порочната си дефиниция за домашно насилие, зад която беше направен опит да се прикрият претенциите на ЛГБТИ+ лицата за нови политически и социални права. ЗЗДН създаде законова възможност за легализиране претенциите на ЛГБТИ+ лицата в България, като заобиколи разпоредбите на Конституцията по чл. 47 за понятието семейство, състоящо се от мъж и жена и отговорността им за отглеждане и възпитание на техните деца, както и Решение №13 по к.д. №3/2018 г. за несъответствието на Истанбулската конвенция на КРБ, Решение №15 по к.д. №6/2021 г. за понятието „пол“.

Неолибералната характеристика на промяната на НК

С измененията на чл. 162 на НК за престъпления от омраза бе въведена наказателна санкция на основата на принципа на забрана на дискриминация по признака на сексуалната ориентация. Тази промяна в НК, както и промените в Закона за защита от дискриминация, нарушават Конституцията на страната по отношение на дефиниране принципите на дискриминация. Конституцията не определя сексуалната ориентация като признак на незаконна дискриминация, но това правят НК и ЗЗДН. Неолиберален елемент се съдържа и в промените на специализирания състав на престъпления при условията на домашно насилие в НК.

В резултат от подобни законодателни промени, започнаха да се завеждат дела, с които под предлог на език на омразата и недескриминация по признак на сексуална ориентация, започнаха опити за остракиране и репресиране на хора с хетеросексуална ориентация и възпитание. Не отдавна завърши подобно делото срещу рап-певицата Милена Славова. Продължава наказателното дело за домашно насилие над Дебора Михайлова за нанасяне на средна телесна повреда при условията на домашно насилие.

Неолибералната характеристика на промените в СК

Под предлог, че се цели ускоряване процедурите за национално и международно осиновяване на деца, ЗИД СК предлага предвижда международно осиновяване дори без съгласието на биологичните родители. Това е пряко нарушение на разпоредбата на чл.47 от КРБ, за правото и отговорността на родителите на отглеждат и възпитават своите деца.

Неолибералната характеристика на Закона за закрила на детето
Законът легитимира възможности на държавните органи да се намесват в правото на личен и семеен живот на родителите и техните деца. Той въвежда не на обтекаема дефиниция на дете в риск, се легитимира правото за отнемане на деца от биологичните семейства и настаняването им в приемно семейство или дом за приемна грижа. Той разбива семейството и семейните отношения в полза на една отслабена и лошо функционираща държава, неспособна да гарантира правата и свободите на своите граждани.

Неолибералната характеристика на ЗСУ

ЗСУ легитимира прехвърлянето на функциите на държавата в областта на социалната политика към НПО, действащи в социалната област. Той осигурява финансиране на тези НПО от държавния и общински бюджет. НПО нямат нито статута, нито капацитета, да изпълняват основните социални функции на държавата и използват това главно за свой материален интерес. Чрез тях, се подкопава държавната политика в областта на семейните и социалните отношения, образованието и възпитанието на децата и т.н. Чрез тях се прокарват и чужди интереси, например в областта на джендър-идеологията.

Значителна част от неолибералната доктрина навлиза в България по линия на международните договори – търговски, икономически, социални, правозащитни и др. Най-силно влияние в този смисъл оказаха договорите за присъединяване на България към ЕС и СТО, ратифицирани от НС. В хода на преговорите за присъединяване, България беше заставена да приема задължения, произтичащи от неолибералната доктрина – Свободно движение на капитали, Свободно движение на хора, Социална политика и заетост, Политика на конкуренция, Данъчна политика, Земеделие, Индустриална политика, Икономически и валутен съюз, Митнически съюз, Финансов контрол и др. Аналогични бяха и 27-те споразумения за СТО – особено Споразумението за търговия с услуги, Споразумение за селското стопанство, Споразумението на субсидиите, Споразумението за мирно решаване на търговски спорове и всички останали. Неолибералният контекст се изразява в сваляне на националните ограничения за свободата на търговията, намаляване на тарифните и нетарифни ограничения, механизмите за решаване на спорове, международния арбитраж и други.

Ярък пример на неолиберално законодателство са законите в областта на здравеопазването, образованието, социалната сфера. В резултат на тяхното прилагане, държавата бе изместена от частния бизнес в областта на здравеопазването и образованието. Болниците са превърнати в търговски дружества, детските градини и училища са предпочитана сфера на частния бизнес, а частните социални услуги бяха наложени като задължителен елемент на регулиране на семейните отношения.

Друг начин за налагане на неолибералната доктрина е чрез обвързване с международни договори в областта на правата на човека и основните свободи. От една страна, това са нови договори като Споразумение на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), Международния компакт за миграция, проекта за Споразумение за взаимно признаване на родителството на ЕС. От друга страна, това са съществуващи международни договори в областта на правата на човека, към които се приемат изменения с неолиберално съдържание. Пример е включване свободата от дискриминация по признак сексуална ориентация, който не съществува нито в Международната декларация за правата на човека от 1948 г., нито в Европейската конвенция за правата на човека от 1952 г., но се появява по-късно в Договора за функциониране на ЕС и в Хартата за основните права и свободи.

Неолиберално съдържание се налага и чрез международните търговски споразумения в трите им разновидности: споразумения на свободна търговия, споразумения за икономическо партньорство, споразумения за асоциирано членство, Споразумението Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ – клаузата за частния арбитраж при търговски спорове, Договорите за защита на инвестициите и други. Пакта „Мобилност“ на ЕС – наречен Пакта „Макрон“ и други.

Неолибералният парламентаризъм в България е открита врата за навлизане на неолибералното съдържание през международните договори. В българския от 1997г., с избора на 38-то Народно събрание се сформира неолиберално мнозинство, което прокарва неолибералното законодателство и ратифицира всички международни договори с подобно съдържание. Преобладаващата част от българските депутати не само не разбират тази проблематика, но и много често дори не са чели предлаганите законопроекти и международни договори. Тяхната основна задача е да гласуват поръчковите закони, а не да разбират проблематиката.

Неолибералният завой на парламентаризма в България се осъществява чрез новосформираните парламентарни партии и коалиции. В най-чист вид, неолибералния характер на парламентарно представените партии са формулирани от лидера на една от тях на 09.01.2013г. на VIII Национална конференция на партията. Цитирам „Националната държава отмира… Вместо монолитното единство на модернизма ще имаме модерността на постмодернизма. Вместо перфектната сигурност на държавата, ще имаме свобода и отговорност на институциите. Под ефимизма „модерност на постмодернизма“ се прикрива неолибералната стратегия за маргинализиране на държавата, подчинена на неограничената власт на едрия бизнес.

Фасадна същност

Неолибералният парламентаризъм е фасада на икономическата власт на част от управляващото малцинство. Много често, неолибералният парламент приема законодателни актове и решения, които са в явно противоречие с интересите на обществото или по-голямата част от обществото.

Така, приемането на закона за социалните услуги облагодетелства определени НПО за сметка на интересите на обществото. Приемането на ЗСУ доведе до драстично увеличение, почти двойно, на разходите за социална дейност в бюджета на държавата. Подкрепата и помощта от страна на държавата за социално слабата част от населението станаха многократно по-скъпи, но не по-добри. ЗСУ доведе до зачестяване на случаите на злоупотреба със Закона за закрила на детето, Закона за защита от домашно насилие, НК, СК от страна на социални работници и членове на НПО с цел – усвояване на повече средства от държавния бюджет.

Ярък пример за фасадност на българския парламентаризъм е Законът за референдумите. Приет 2009 г. по искане на ЕК, този закон досега е бил използван 39 пъти, но по него нито веднъж не е проведен референдум. Действителната причина за това е заложена в самия акт. Това е един мъртъв законодателен акт. Той е създаден с презумпцията никога да не бъде приложен на практика. За тази цел, законът поставя почти неизпълними условия за събиране на подписите, необходими за провеждането на референдум. Дори когато бъдат събрани необходимите по закон подписи, законът залага допълнителни бариери, които да осуетят провеждането на референдум.

През 2023 г., в България бяха инициирани четири референдума и нито един от тях не беше успешен. Дори в случая с Референдума за влизането в еврозоната на ПП „Възраждане“, който успя да изпълни законовите изисквания за събрани минимум подписи, НС не допусна провеждането на референдум. НС използва всички законови ограничения за проваляне на тази форма на пряка демокрация, защото не може да я контролира и насочва.

Фрагментарна представителност

Неолибералният парламент винаги защитава интересите на малцинството срещу интересите на мнозинството. В този смисъл той е пряко отрицание на представителната демокрация.

Фрагментарната представителност е неизменна черта на неолибералния парламентаризъм, защото е в интерес на политическото статукво и облагодетелства неговите партии. Тя е своего рода инструмент, който служи добре и поради това се поддържа изкуствено, въпреки непрекъснатите твърдения в обратното.

Фрагментарността на представителството в парламента се поддържа чрез съзнателно предизвикваната ниска избирателна активност и скъпата избирателна кампания. В България избирателната активност почти никога не надвишава 50% от избирателите, т.е. над половината избиратели не са представени в българския парламент.

Важна причина за фрагментарността на парламента е българското законодателство за политическото представителство и избирателното право. Законът за политическите партии е направен много либерален, за да улеснява създаването и регистрирането на политическа партия. Това раздробява електоралния корпус на малки части с ниска политическа тежест. От друга страна, в Избирателния кодекс няма изискване за минимален % участие на избирателите в изборите, за да бъде признати за легитимни. С гласовете на 15-16% от електората се печелят избори и се създава изпълнителна и законодателна власт. Съчетанието на висока фрагментарност с наличието на много партии с нищожна електорална тежест осъжда българския парламент на политическа дисфункционалност. И това е търсен ефект. Използва се от едни и същи икономически интереси да приватизират за себе си парламентарната дейност. Едва една малка част от тази дейност служи на цялото общество. Това постоянно води до разминаване на дневния ред на обществото с този на парламента.

Поради това българският избирател не припознава в депутатите свои истински представители. И не може да бъде по друг начин, при разлика между доходите на депутатите и обикновения граждани понякога е над 10 пъти. То е мощен фактор на отчуждението на избирател от депутат.

В обобщение, неолибералният парламент губи основната си черта – общонационална представителност.

Зависимости на депутатския корпус от външни фактори – корпоративна и чужда зависимост

Неписано правило в неолибералния парламент е зависимостта на депутатите. Тя ежедневно насочва дейността на неолибералния парламент в интерес на отделни групи и прослойки. Основният инструмент на подчиняване на депутатите на чуждо влияние е лобизмът, политически и икономически. Лобизмът превръща властта на парите в най-мощния самостоятелен парламентарен фактор, който не е уреден нито в конституцията нито в закона.

Партиите в неолибералния парламент действат като икономически агенти на един или друг бизнес. Използвайки парламента, те подкопават властта на държавните институции и ги подчиняват на властта на бизнеса. Примерите са повече, отколкото ни позволява времето да ги изброяваме.

Зависимостите на депутати по същество са отрицание на представителната демокрация, защото я превръщат в стока със своя цена. Така например, ЕП е обрасъл с лобистки групи и индивидуални лобисти. Благодарение на тях ЕП създаде общностно право в интерес на големия бизнес, а не на гражданите на 27-те страни от ЕС.

У нас, въпреки липсата на закон за лобизма, явлението стана известно под наименованието „обръч от фирми“ около парламентарно представените партии. Депутатите и цели групи са подложени на политически и икономически натиск, придружен с комисионни за приемането на едни или други законови актове. Най-влиятелните лобисти са икономическите групировки и чуждите посолства. В тази роля е и ЕС, която поставя законодателни условия за отпускане на една или друга финансова помощ, както в случая с Плана за развитие и устойчивост. По този начин бяха приети редица законодателни актове в НС през последните 34 години – законите за приватизацията, закона за енергетиката, законите за бюджета, законите за държавните поръчки, законът за социалните услуги и стотици други. В голяма степен, така се приемат и законите за съдебната власт, петте закона за изменение и допълнение на Конституцията.

Прикрит лобизъм в неолибералния парламент осъществява и мрежата от НПО с чуждестранно финансиране. Познатият инструмент за пресичане на тяхното развращаващо влияние върху парламента е т. нар. закон за чуждестранните агенти. Такъв закон у нас обаче не може да бъде приет, защото той би ограничил източниците на финансиране и политическо влияние от чужбина, а за повечето партии те са условие за тяхното съществуване. Поради това, НС бламира законопроектите на „Възраждане“ за чуждестранния агент.

Все по-ниско професионално ниво на законотворческа дейност

Неолибералният парламент като правило се запълва с хора без политически опит и стаж. Това се прави десетилетия наред съвършено съзнателно. Целта е да се осигури партийна дисциплина и безпрекословно изпълнение волята на ръководството на партийните групи.

Това обаче определено проваля законодателната дейност, обрича я на импровизации и лоши резултати. Вече никого не учудва току що приет закон още на следващия ден да бъде внасян отново за изменение и допълнение заради очевидни недомислици. Последният подобен пример беше Закона за защита от домашно насилие с комичното определение на понятието „домашно насилие“.

Поради ниската професионална пригодност на депутатите, неолибералният парламент често нарушава Конституцията и законите, което все по-често отваря работа на Конституционния съд. Основна жертва на това явление е законодателството, от което страда цялото общество.

Неравенство пред закона при прилагане правата и основните свободи на гражданите

Дотолкова, доколкото правата на човека са икономически детерминирани, при нисък стандарт на живота те остават на хартия, пожелателни, нереализуеми. Категоричен пример са правата и свободи на гражданите, закрепени в Конституцията.

Според Основния закон, българите трябва да живеят в социална и правова държава, която единствено би могла да осигури равенство на гражданите пред закона и спазването на всички конституционни права. Но за да бъде една държава социална и да може да гарантира социалните права на своите граждани, тя трябва да разполага с развита икономика, каквото България няма.

Безпрецедентното обедняване на огромната част от обществото за сметка на безпрецедентното забогатяване на отделни лица при неолибералния модел на управление, е основна пречка у нас за гарантиране равенството пред закона. Социалното неравенство ражда неравенство в правата. Правото все повече се превръща в привилегия по имотен признак.

Ниско обществено доверие в неолибералната парламентарна демокрация

Критерий за доверието на неолибералния парламентаризъм е избирателната активност по време на избори. В България тя е много ниска и непрекъснато спада. Така например, на парламетарните избори тази година избирателната активност беше 40.69%, а на местните избори 39.41%. Това са официалните данни, а ако се анализират реалните данни, то статистиката ще бъде още по-разочароваща. Причината е една – непрекъснато нарастващо недоверие в избирателната система и неолибералната парламентарна демокрация. И това едва ли ще се промени, докато не бъде променена неолибералната форма на управление, в т.ч. неолибералния парламентаризъм.

В заключение

Неолибералният парламентаризъм е инструмент на управляващото статукво срещу представителната демокрация, правата и основните свободи на гражданите, инструмент за разграждане на държавата, нацията и обществото и като такова представлява първостепенна опасност за обществото.