Адв. Виктор Костов: Неолиберализмът на бъдеща Европа – зловещ експеримент с човешката същност

Какво е бъдещето на Централна и Източна Европа 35 години след падането на комунизма? Преживеният комунизъм даде ли ни имунитет в борбата срещу новата вълна от неолиберализъм? Кои са социалните инженери на неолиберализма? Постижимо ли е днес християнското семейство? И заплаха ли са технологиите за човешките ценности?

По тези жизненоважни и актуални въпроси разговаряхме с адв. Виктор Костов, автор на сайта и НПО „Свобода за всеки“. Разговорът е по повод участието на адв. Костов в международната конференция „Бъдещето на Централна Европа“, която се проведе в Прага, 13-15 октомври 2023 г.

Новетика: Неолиберално или консервативно е бъдещето на Централна Европа?

Адв. Виктор Костов: Неолиберализмът е марксизъм и комунизъм с кадифени ръкавици и експериментиране с човешката личност и общество в името на някаква добре звучаща, но неосъществима утопия. Консерватизмът, от друга страна, е на практика проявление на либералната демокрация – консервиране на базови, основни ценности, които гарантират човешката свобода и достойнство. Организаторите на конференцията „Бъдещето на Централна Европа“ бяха поканили представители от различни обществени сфери и дейности от страните Австрия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия, Хърватия, България, Румъния и Гърция именно, за да бъде дискутирано бъдещето на тази геополитическа група в посока неолиберализъм или консерватизъм.

Участието ми в конференцията в Прага беше изключително насърчително за мен. На срещата участваха хора с широка палитра от интереси, опит и идейна закваска. Това, което очевидно обединяваше всички, беше консервативният, централно- и източноевропейски подход и разбиране за неолибералните и тоталитарни ветрове лъхащи от Запад. Това е ежегодно събитие и е критично важно за Европа, не само за източноевропейските народи и политическото и общественото им развитие. Имаше нещо вдъхновяващо да се срещна с поляци, чехи, австрийци, словаци и словенци и за краткото време, в което бяхме заедно, да открием толкова общи черти на нашите култури, език и история.

В крайна сметка изпъкна общата и подобна история на християнизиране и борба срещу Османската империя и войнстващия ислям, сблъсъкът с тоталитарния комунизъм на 20-и век и борбата срещу атеизма на комунистическите диктатури.

Има нещо борбено и свободолюбиво у всички колеги, с които се срещнах и разговарях, въпреки някои съществени различия. Това е опитът с годините тоталитаризъм, които са ни научили да ценим свободата и основните човешки права, и които закрепят не само правата на човека, но и човеколюбието и здравия разум – а те са в основата на едно свободно общество. В тази връзка централноевропейците имат чувствителност към прекомерния контрол от държавата, която те познават като всеприсъствена структура, но и като, в много случаи, враг на личната свобода и просперитет. Тази чувствителност сякаш отсъства у западните страни, те не познават суровата реалност на безкомпромисния държавен контрол.

От друга страна бях впечатлен от еднообразието на идеята за това, как се решават личните и обществени проблеми – точно както в България – с повече изисквания към това държавата да решава проблемите на обществото. Подобен подход сочи огромната нужда от корекция и откъсване на източноевропейското мислене и консерватизъм от идеята за всемогъществото и незаменимостта на централизираната държава. Това е етатизъм. Този централноевропейски етатизъм и почти поклонническо отношение към държавата не е изненадващ, с оглед европейския контекст и комунистическото минало. По-скоро ме изненада колко много от поставените въпроси и техните отговори имаха държавно-централизирана насоченост.

Например словенският автор-дисидент – който получи почетна награда за насърчаване обмена на идеи и култура между централноевропейските народи – на първо място постави срещите на „високо ниво“ между министрите на културата. Подобна визия е изцяло етатистка, тоест в полза на визия, в която държавата в лицето на нейния бюрократичен и политически апарат доминира над живота на хората и техните права и свободи. Тази визия не е много далеч от тоталитаризма на едно комунистическо управление. Просто водещ лост днес са парите и промените в правото, а не директният терор. Словенският автор-дисидент искрено искаше да види общуване между народите и обикновените хора, но всъщност правеше промоция на бюрократичните междудържавни мероприятия. Също така, като имаме предвид състоянието на българската култура под въздействието на министрите на културата от последните години, можем да си представим ефективността и безплодието на общуването между министерства и техните служители за оформянето на истинска визия за бъдещето на Централна Европа.

От насърчителна страна, мога да кажа, че моето изказване, което застъпи консервативни, християнски, анти-атеистични нотки, с подчертаване ролята на вярата, здравия разум, правата на индивидуалната личност и запазването на семейството и традиционните ценности, посрещна разбиране и одобрение. Голяма част от хората, които ми дадоха обратна връзка, посочиха, че това е правилната посока на развитие.

Така, в крайна сметка, мога да заявя, че централноевропейците имат огромен потенциал да бъдат морална и идейна опора на една Европа, в която свободата на личността и запазването на традицията, вярата и семейството имат приоритет над натиска за замяната на човешките права с един нов режим на контрол над хората. В тази връзка се оформят две тенденции за бъдещето: финансовата и политическа обвързаност на Централна Европа с Европейския съюз на пръв поглед очертава неолиберално бъдеще и на тази част от Съюза. В същото време, консервативните сили, които не желаят нова комунистическа или подобна утопия, под формата на движения, близки до обикновения човек, набират сили в посока национална и лична свобода и самоопределение.

Новетика: Централна и Източна Европа имат имунитет срещу комунизма?

Адв. Виктор Костов: Както има имунитет, така виждаме, че изградените вредни навици по времето на комунизма – една засилена и перфидна идея за солидарност чрез държавата, а не чрез директната връзка между хората – пречи на едно по-ефективно противопоставяне на глобализма.

През последните над три десетилетия Централна Европа премина през три основни етапа: еуфория от колапса на диктаторските режими и поглед към свободния тогава Запад; политическо и икономическо сближаване и оформяне на новите транснационални политически и правни структури, и икономически партньорства и зависимости. Третият етап бе на проглеждане – тогава става ясно, че Западът има своите корупционни схеми, че тяхното лидерство също не е безкористно и че в рамките на идеята за човешки права от Запад идват неомарксистките и антисемейни политики, чиято цел е на практика идеологическо доминиране и разрушаване традициите и историческата тъкан на централноевропейските и източните народи. Бившият християнски и свободен Запад днес е хуманистично-атеистичен звяр с агнешки рога, заради натиска, който осъществява, но с механизмите на дипломацията, правно-политическите лостове и инвестициите.

В същото време едва ли можем да говорим за „имунитет“ към комунизма или подобен режим в централно- и източноевропейските народи. Например, виждаме как в българската политика бяха въведени „евроатлантически ценности“, които нямат ясна дефиниция и уж се опират на човешките права, но правят промоция на сексуалната разюзданост като човешко право и по ленински се стремят децата и семейството да са обект на индоктриниране и контрол от системата. И като казвам „системата“, това вече не е само централизираната държава, която включва само бездушни държавни апаратчици. Тук са включени и медиите, и едно псевдогражданско общество, състоящо се от нестопански организации, които уж представляват гражданите, но всъщност представляват богатите си спонсори.

Дори бих казал, че не само, че не съществува имунитет, а има склонност да се повтори модела на комунизма, тъй като централизираният и поклоннически към държавата начин на мислене не е преосмислен напълно. Това преосмисляне включва и ясно разграничаване в източноевропейското и централноевропейското мислене на ролята на държавата като обединяващ обществото фактор. Самият факт, че допреди година водихме дело срещу държавата – за нарушаване религиозните права на християнските евангелски църкви и вярващи, чрез държавната пропаганда, и спечелихме едва на ниво Европейски съд за правата на човека – сочи колко неясно е разбирането за основни фундаментални индивидуални човешки права в българската правна и правораздавателна система.

Следва да отчитаме също, че типично за България, а и за Централна Европа като цяло, е борбата за национално освобождение и идентичност. Исторически това е европейското мислене повече отколкото зачитането на индивидуалните човешки права. Но когато интересите на общността или народа се изземат от малък политически и икономически елит, и се замажат зад дадена идеология – която уж търси доброто на хората – индивидуалните човешки права са правният механизъм за озаптяване на държавния централизъм и тиранията въобще.

Следва да отчитаме и факта, че напоследък под идеята и правната традиция на човешките права се въведоха несмислени категории, нетипични за човешките права като „право на еднополов брак“, „право на сексуална ориентация“, „полова идентичност“ и въобще извънбрачни сексуални предпочитания, практики и фантазии, като форма на човешката самоличност, които се превръщат в обект на публичното право.

Важно е да не смесваме класическите човешки права, като правен инструмент за защита на човека и семейството му от прекомерна и незаконна държавна намеса в живота му, и новоизлюпените идеологически човешки права на сексуална деконструкция на човешката личност, чието въвеждане цели точно обратното – деморализиране и деградация на системата на индивидуалните човешки права. Тези последните не са точно човешки права, а идеологически конструкции, чиято цел е деморализиране на личността, разрушаване на семейството и десакрализиране на вяра и религия, откъсване от традициите и историческите ценности на народите.

Доказателство за тази моя теза е фактът, че няма основни класически човешки права и свободи, от които да са лишени практикуващите анормален секс, до момента, до който тези хора не решат, под силата на идеологията, която ги движи, че как реализират сексуалността си вън от брака е основната им човешка характеристика.

Устойчивостта на Централна Европа и България срещу подобни атаки срещу ценности е безспорна. Това личи от съпротивата на популярно ниво срещу неприкритите опити на паневропейските структури да диктуват не само политики, които Съюзът контролира (като транспорт, търговия, граници, придвижване), но и въпроси от ранга на семейството и гражданското състояние. Най-яркият пример е съпротивата срещу Истанбулската конвенция, която продължава да бъде давана за пример на псевдоправен документ целящ префасониране на основни обществени отношения като тези между половете, в семейството и относно децата. България беше стожер в тази съпротива, но за съжаление следваше допълнително да изтъкна този факт на колегите от конференцията в Прага, за които българският принос в борбата срещу Конвенцията беше неизвестен.

Последното говори колко необходими са комуникацията и сътрудничеството между централноевропейските народи и техните институции, и то в тази поредност, а не обратното – от върха надолу. При комунизма централноевропейците се развиваха под диктовката на Москва, днес под тази на Брюксел. Затова срещите на хората от Централна Европа на лично, обществено, политическо, икономическо и идейно ниво биха помогнали да се формира блок, който да балансира лидерската или по-скоро доминиращата роля на Франция и Германия в Евросъюза. По този въпроси има какво да се желае и затова подобна среща, като тази в Прага, е важна стъпка в правилната посока.

Разбира се, аз отбелязах в моята презентация, че християнството в една или друга форма – но не и когато е доминирано от светската държава – е може би най-свързващата опорна точка в този процес на сближаване. В крайна сметка патронът на конференцията е Свети Адалберт, който е бил мисионер в земите на Латвия, където е дал живота си като мъченик за благовестието, почти по същото време, по което двама други мисионери на Христос – Кирил и Методий – са работели за разпространението на Христовото учение сред славяните превеждайки Библията на писменост, близка до славянския език.

Обобщавайки отговора на въпроса, можем да кажем, че неимперските, малки, но борбени централноевропейски народи могат да бъдат пример за свобода и демокрация, давайки отпор на тоталитарни тенденции, били те идващи от Запад или от Изток. Този пример можем да дадем отстоявайки както националната си идентичност и суверенитет, така и основните индивидуални човешки права и свободи, опирайки се на своите исторически традиции и християнска вяра. Но подчертавам, това е възможност, но не и даденост. Свободата трябва да се отстоява.

Новетика: Говорите за социално инженерство. Кои са инженерите, проектите?

Адв. Виктор Костов: Социалното инженерство е целенасочено управление на обществото – често срещу здравия разум, традицията, естеството на нещата и вън от демократичния процес. Социалното инженерство е презрение към личността, индивида, семейството и личното достойнство и свобода. В никакъв случай не оспорвам нуждата от управление, но то трябва да се свежда само до установени и ограничени правила и закони, които да гарантират сигурността на обществото, правата на личността, и с ясното съзнание за моралните категории за добро и зло, за да бъде това управление легитимно. Тоест, управникът се издържа от данъците на хората, за да осигури мир, спокойствие, съдебна справедлива система, инфраструктура и с това се изчерпват функциите му. Всички останали дейности в обществото следва да са поверени на личността, семейството и организациите (търговски, нестопански или духовни – които се занимават с въпросите на живота, смъртта, вечността и спасението; като цяло това е църквата).

Това е грубата рамка на едно свободно и справедливо общество. Социалното инженерство е неговата противоположност. Всъщност социалното инженерство е в основата на всички кървави революции, чиято цел е била винаги утопична и облечена в най-светла фразеология, но в същността си тези революции – зад обещанията за по-добър и справедлив живот – са основани на лъжи и пропаганда. В същността си социалните инженери са антихуманни, егоистични психопати, които заради това, че са придобили пари и влияние в този живот, са решили, че са по-велики, по-ценни и по-важни от другите. В основата на опитите да се контролират хората и обществата е човешката надменност, гордост и безбожието.

Управление, по принцип, се налага там, където хората не могат да се управляват сами. Свободата е отговорност и свободни са хората, които могат да управляват себе си, да контролират разрушителните си импулси и да живеят не само за себе си, а и за общото благо, за нещо отвъд себе си, да градят общност. А не могат да се управляват сами животните и робите. И това е така не защото животни и роби са от една категория, а защото робството свежда човека, венец на Божието творение, до нивото на животинско съществуване. Но знаем, че робът се управлява много по-лесно от свободния човек, чийто творчески потенциал е разгърнат и в действие. Затова социалното инженерство е моделиране на роби без моделираните да осъзнаят, че биват моделирани в посока робство.

На практика без вечна и външна морална система човекът е обречен на себевъзвеличаване и гордост, на отхвърляне на Твореца, и в крайна сметка на падение, морална поквара, загуба на разума и на крайна жестокост в резултат на това умопомрачение. Дори атеистът и френски философ от 18-и век, Волтер, невярващ в Бога и борбата с греха, е напипал инстинктивно тази трагична тенденция на човешкото грехопадение, като заявява, че ако можеш да накараш хората да вярват в абсурди, можеш да ги накараш да вършат жестокости. Не е ли това механизмът на всяко социално инженерство, на всяка революция, в която в името на човека и за доброто на човека, човекът е подложен на унижения, насилие и изтребление?

Това, с което се сблъскваме днес в световната общност, е идейно и екзистенциално умопомрачение. И това не казвам, за да възвеличая по някакъв начин българския манталитет или политически възможности. Напротив. Всички виждаме ниската степен на мъдрост и управленска зрялост у съвременните политици и представители на законодателната и изпълнителната власт в страната. Но не можем да не споменем безумните идеи, които заливат световни форуми и централни медии: да се намали производството на храни, за да се спаси планетата от климата (според политици и активист Земята трябваше да е загинала от глобално затопляне още през 2010 г.). Експериментирането с подобна политика доведе до пълна разруха и насилие в малката азиатска страна, остров Шри Ланка, преди няколко години, а днес – до протести на фермери от всички европейски страни.

Намаляване на селскостопанската продукция на храни, промоцията на ядене на скакалци и други насекоми е нескрита политика на редица частни, държавни и междудържавни групи и организации. Световният икономически форум (СИФ) – едно нечестиво събрание на лица с огромна финансова, корпоративна и политическа мощ – преди няколко години ясно се обяви срещу частната собственост по чисто комунистически модел с рекламен клип, който бързо свалиха. Но все пак ясно ни показаха, че тяхната визия е обикновеният човек да не притежава нищо и така щял да бъде щастлив. Трудно е да се опише по-цинично заявяване на човекомразката идеология за привидно „елитния“ събор на СИФ, който счита себе си за източник на идеи за бъдещето на човечеството, лишавайки хората от една от основните характеристики на свободния човек – правото да притежава собственост.

Неприкосновеността на частната собственост е основно право във всяко свободно и демократично общество. Робът не притежава собственост и е „щастлив“, ако господарят му го нахрани и му пощади здравето и живота в края на работния ден. Робът, също така, няма право на семейство, деца, мнение, изповядване на вяра, свобода на придвижване, събрания. Все основни индивидуални и класически права и свободи.

Всъщност има и по-цинични и човекомразки изражения на идеологията на СИФ. Хомосексуалистът Ювал Харари, считан за „дясна ръка“ на основателя на форума Клаус Шваб, нарича хората „животни, които мога да бъдат хакнати както компютър“. Харари заявява, че развитието на технологиите ще направи голяма част от хората излишни, настоява, че християнството е измислица и желае да пренапише Библията чрез изкуствен интелект.

Ако някой се съмнява, че Харари открито изповядва човеконенавистни идеи и зло в най-изчистен вид, следва да се информира за това, какво същият мисли за човешките права. Според него, както и религията, човешките права са само една измислица, както Бог и вярата в Бога. Харари заявява, че „ако вземете един човек и го разпорите, ще видите кръв, сърце, бели дробове и други органи, но няма да видите човешки права“. Подобно отношение е не само редукционистко по отношение на правото и човешките права и достойнство. То е и малоумно.

В същото време, от чисто правна гледна точка, радетелите на третирането на хората като ненужни и подлежащи на елиминиране биха могли да попаднат под ударите на закона за геноцид и подбуждане към геноцид, по смисъла на българския Наказателен кодекс. Такива са много поддръжници на планетата и от средите на „елитите“ – те настояват за намаляване на въглеродния отпечатък, намаляване на населението, ограничаване производството на храни и целенасочено влошаване условията на живот. За присъда по подобно престъпление не е нужно лицето, подведено под отговорност да бъде под българска юрисдикция.

Ще посочим и натиска от Световната здравна организация (СЗО) за сключване през май 2024 г. на пандемичното споразумение. Според това споразумение неизбраните от никого функционери на СЗО, обвързани със същите „елити“ споменати по-горе, ще могат да обявяват „пандемична обстановка“. Така те привидно законово ще заобикалят националните законодателства и управленски структури, и ще могат да въвеждат „противопандемични мерки“, тоест да лишават самоволно от основни права гражданите на страните, подписали споразумението, нарушавайки конституциите и правата на хората в суверенни нации, както това стана по време на ковид пандемията. Целта е чрез използване страха на хората за здравето и живота им, да се въведат възможно най-големи ограничения на свободата и правата на хората, и така да се спаси планетата. Това са сатанински идеи.

В крайна сметка, социалните инженери са лица и организации, които ненавиждат човека, човешките права, свободата и националния суверенитет. Те са тези, които в резултат на човешката непримирима природа за контрол и доминиране над другите – в резултат от отхвърляне на Бога и абсолютната истина и морален императив, и взимайки себе си за морален авторитет, заради наличието на пари и лостове на държавна власт – смятат, че имат правото да третират хората като биологична маса, без права и достойнство, и считат, че им е дадено да разрушават установени истини и вековни традиции, за да постигнат своите антиутопични и нечестиви цели. Неминуемо това, на което сме свидетели сега, не е нещо ново в човешката история. Нови са мащабите на централизация и степента, в която се извършва.

Новетика: Как традиционното семейство противостои на неолиберализма?

Адв. Виктор Костов: Традиционното семейство, което познаваме от зората на човешката историяи както е установено в историята на България, е семейството от мъж и жена, съпруг и съпруга, и тяхното поколение.

Семейството само по себе си е фундаментална обществена структура. В обществото има три стълба, които го държат, три основни структури: държавното управление, семейството и църквата или гражданските организации, търговски и с идеална цел. Най-яростната атака на глобалистите неотроцкисти – които искат да установят своята антиутопия – е срещу традиционното семейство.

Семейството не е само важна социална единица. То е също икономическа, идеологическа и религиозна структура. В семейството децата научават първите си уроци. В лицето на баща си и майка си те се изправят пред първите авторитети. Семейното възпитание е основополагащо за бъдещото развитие на личността. Естественото и традиционно семейство развива чувството за любов, привързаност, лоялност, отговорност, саможертва.

То в същността си е гарант срещу налудничавите идеи на хора, чиято цел е общество от нелоялни индивиди без съвест и без семейна обич и родова памет.

Новетика: Постижимо ли е традиционното християнско семейство?

Адв. Виктор Костов: Да, постижимо е. В християнската традиция глава на жената е мъжът, а на мъжа – Христос. Мъжът има водеща роля в изкарването на прехраната и защитата на семейството. Жената се грижи за уюта и спокойствието на дома и организацията сред децата. Мъжът е длъжен да обича жена си, като себе си, а жената – да се покорява на мъжа си. Децата дължат уважение и послушание на родителите си, като родителите от своя страна не бива да дразнят децата си, за да не се обезсърчават. Думите и мнението на родителя значат много за детето и трябва да има правилен баланс между дисциплиниране и насърчение. Майката се грижи за децата си, обучава ги, а мъжът е дисциплинарната власт и отговаря за правилното възпитание.

Това е „страховитото“ патриархално семейство, което троцкистите и новите марксисти, наречени неолиберали или „прогресисти“, се опитват да демонизират и унищожат, защото лъжливо го наричат „потисническо“. Този тип семейство е всъщност освобождаващо пълния потенциал на личността, докато феминизмът и хомосексуализмът са заробващи и разрушителни.

Християнската визия за семейството е първо подчинение на Бога, чрез вяра в спасението и Спасителя, и на второ място, йерархия, която е функционална, но и възможна само на основата на взаимно уважение и любов. Колкото и чужд да изглежда този модел на семейството в нашите очи, това е Божият дизайн, който е гарант за щастливо детство, здрава връзка на любов и вярност към брачния партньор и към Бога. Този тип семейство е основата на едно здраво, свободно и благоуспяващо общество.

Новетика: Как новите технологии променят човешката ценностна система? Опасност или благо е поставянето от Мъск на чип в човешкия мозък?

Адв. Виктор Костов: Новите технологии не могат да променят общочовешката ценностна система, ако тя е основана на вечните ценности. Проблемът възниква, когато технологиите придадат на човека усещането за неповторимост, недостижимост и величие. Когато технологията е подчинена на смиреното светоусещане за нашата крайна необходимост от спасение и на непреодолим страх от смъртта, и смирено човек чрез технологията има за цел да върши добро и да отхвърли злото, то няма как технологията да вреди на хората.

Поставянето на чип в мозъка от Мъск или който и да е друг богат технократ става опасност от момента, в който този чип се възприема като човешката крачка към безсмъртие и обожествяване, и заставане на мястото на Бога. Гордостта винаги предхожда падението.